Историк: Не поп, а учител предаде Левски
Истинският изменник на Васил Левски не е поп Кръстьо, е тетевенският преподавател Иван Фурнаджиев, който отива непринудено пред турската комисия и дава подробна портретна характерност на Апостола - разказва мустаците му, леко издадения челен зъб.
Това твърди Иван Лалев, историк, музеен експерт, шеф на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 година, в изявление пред " Марица ". Книгата му „ Васил Левски - оттатък митовете, легендите и заблудите ”, основана на документи, е опит да се откри историческата истина за живота и гибелта на Апостола.
„ Донасям, възнаградете ме! ”, споделя Фурнаджиев - има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро основната улица на Тетевен носеше неговото име ", споделя Иван Лалев.
В книгата си той развенчава с обстоятелства мита за какво поп Кръстю не може повече да бъде упрекван в корист с комитетски пари. " Има писмо от Иван Драсов до Марин Поплуканов, член на централното управление, който е заточен в Диарбекир. През август 1874 година Драсов взе участие в общо заседание на революционните комитети, свикано от БРЦК в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, вероятно са поставяни неуместни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.
Притеснен, Драсов написа до Диарбекир на Поплуканов: „ Марине, апелирам те в името на другарството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 година! ”. От писмото излиза наяве, че комитетските пари, считани за главен претекст за измяната, не са били у поп Кръстю, а у Марин Поплуканов.
Тези пари са открити през 1973 година при ремонтни работи в квартал " Вароша " в Ловеч - 1394 златни монети, близо 4 кг. Два пъти съм гледал тези пари, викал съм експерт нумизмат за оценка. Тези пари са заровени от бащата на Марин Поплуканов - поп Лукан Лилов. Мястото, където са открити, попада в дворното място на семейство Луканови.
Известно е, че поп Лукан праща пари, евентуално лири от комитетските, на сина си Марин, до момента в който е изгнаник в Диарбекир, където с Димитър Пъшков даже са имали месарница - „ Крив суджук ”.
По същото време различен наследник на поп Лукан - Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. Странно е по какъв начин елементарен духовник със седем деца разполага с задоволително пари да поддържа наследник изгнаник в Диарбекир и наследник студент в Одеса ", споделя историкът.
Според него в действителност Левски самичък приготвя залавянето си, колкото и неуместно да звучи. " Залавянето следва серия от убийства през 1872 година - на обвинявания в изменничество русенец Стоян Пенев, на лясковски господар, на владишкия наместник дякон Паисий. На 14 август 1872 година при самозащита Левски убива чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч - в епицентъра на революционната организация. Няма по какъв начин турските управляващи да не са нащрек ", твърди Лалев.
По думите му, Апостола отива в Ловеч, с цел да прибере част от комитетския списък и наличните средства. Намира част от архива, налични средства - никакви. Архивът оцелява, зашит в самара на коня. Документите по-късно взема Захари Стоянов, само че не употребява нито един от тях в " Записките ".
На въпрос за какво изчезва оправдателната " дописка ", която поп Кръстю Никифоров написа през ноември 1879 година до авторитетния вестник „ Марица ”, историкът дава отговор:
" Нито дописката, в която поп Кръстю опровергава тезата, че е изменник, нито касовата книга на Ловешкия комитет, която ползва, стигат до редакцията на " Марица ”. По това време областен шеф на Ловеч е Марин Поплуканов, който е издал предписание кореспонденцията на поп Кръстю да се ревизира и по-късно да се унищожава.
През 1925 година пред близкия сподвижник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов споделя, че е изповядал поп Кръстю, който споделил, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които единствено единият мъж е бил жив сега.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро по-късно умира при странни условия - автомобилна злополука. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност точно от Хашнова потегля версията за захласнати комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който по-късно бил предал Левски. Но не всички имат вяра на тази версия - да вземем за пример българският екзарх Йосиф дори дефинира поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград ", изяснява Лалев.
Той опровергава и версията, че Русия стои зад залавянето и изтезанието на Левски, че граф Николай Игнатиев, съветски дипломат в Цариград, е килърът на Левски. " Такива изказвания са безпочвени, само че е истина, че дипломатът не е апатичен към процеса. От писмо на Данаил Попов от март 1873 година излиза наяве, че две седмици след обесването на Левски Игнатиев е посетил султан Абдул Азис и напълно скоро по-късно великият везир Мехмед Рушди паша е бил уволнен. Причина не е посочена, само че е разумно и обесването да е изиграло своята роля ", показва още Лалев.
Това твърди Иван Лалев, историк, музеен експерт, шеф на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 година, в изявление пред " Марица ". Книгата му „ Васил Левски - оттатък митовете, легендите и заблудите ”, основана на документи, е опит да се откри историческата истина за живота и гибелта на Апостола.
„ Донасям, възнаградете ме! ”, споделя Фурнаджиев - има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро основната улица на Тетевен носеше неговото име ", споделя Иван Лалев.
В книгата си той развенчава с обстоятелства мита за какво поп Кръстю не може повече да бъде упрекван в корист с комитетски пари. " Има писмо от Иван Драсов до Марин Поплуканов, член на централното управление, който е заточен в Диарбекир. През август 1874 година Драсов взе участие в общо заседание на революционните комитети, свикано от БРЦК в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, вероятно са поставяни неуместни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.
Притеснен, Драсов написа до Диарбекир на Поплуканов: „ Марине, апелирам те в името на другарството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 година! ”. От писмото излиза наяве, че комитетските пари, считани за главен претекст за измяната, не са били у поп Кръстю, а у Марин Поплуканов.
Тези пари са открити през 1973 година при ремонтни работи в квартал " Вароша " в Ловеч - 1394 златни монети, близо 4 кг. Два пъти съм гледал тези пари, викал съм експерт нумизмат за оценка. Тези пари са заровени от бащата на Марин Поплуканов - поп Лукан Лилов. Мястото, където са открити, попада в дворното място на семейство Луканови.
Известно е, че поп Лукан праща пари, евентуално лири от комитетските, на сина си Марин, до момента в който е изгнаник в Диарбекир, където с Димитър Пъшков даже са имали месарница - „ Крив суджук ”.
По същото време различен наследник на поп Лукан - Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. Странно е по какъв начин елементарен духовник със седем деца разполага с задоволително пари да поддържа наследник изгнаник в Диарбекир и наследник студент в Одеса ", споделя историкът.
Според него в действителност Левски самичък приготвя залавянето си, колкото и неуместно да звучи. " Залавянето следва серия от убийства през 1872 година - на обвинявания в изменничество русенец Стоян Пенев, на лясковски господар, на владишкия наместник дякон Паисий. На 14 август 1872 година при самозащита Левски убива чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч - в епицентъра на революционната организация. Няма по какъв начин турските управляващи да не са нащрек ", твърди Лалев.
По думите му, Апостола отива в Ловеч, с цел да прибере част от комитетския списък и наличните средства. Намира част от архива, налични средства - никакви. Архивът оцелява, зашит в самара на коня. Документите по-късно взема Захари Стоянов, само че не употребява нито един от тях в " Записките ".
На въпрос за какво изчезва оправдателната " дописка ", която поп Кръстю Никифоров написа през ноември 1879 година до авторитетния вестник „ Марица ”, историкът дава отговор:
" Нито дописката, в която поп Кръстю опровергава тезата, че е изменник, нито касовата книга на Ловешкия комитет, която ползва, стигат до редакцията на " Марица ”. По това време областен шеф на Ловеч е Марин Поплуканов, който е издал предписание кореспонденцията на поп Кръстю да се ревизира и по-късно да се унищожава.
През 1925 година пред близкия сподвижник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов споделя, че е изповядал поп Кръстю, който споделил, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които единствено единият мъж е бил жив сега.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро по-късно умира при странни условия - автомобилна злополука. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност точно от Хашнова потегля версията за захласнати комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който по-късно бил предал Левски. Но не всички имат вяра на тази версия - да вземем за пример българският екзарх Йосиф дори дефинира поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград ", изяснява Лалев.
Той опровергава и версията, че Русия стои зад залавянето и изтезанието на Левски, че граф Николай Игнатиев, съветски дипломат в Цариград, е килърът на Левски. " Такива изказвания са безпочвени, само че е истина, че дипломатът не е апатичен към процеса. От писмо на Данаил Попов от март 1873 година излиза наяве, че две седмици след обесването на Левски Игнатиев е посетил султан Абдул Азис и напълно скоро по-късно великият везир Мехмед Рушди паша е бил уволнен. Причина не е посочена, само че е разумно и обесването да е изиграло своята роля ", показва още Лалев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ