Истински празник за меломаните бе спектакълът на оператаЛуиза Милер“ от

Истински празник за меломаните бе спектакълът на операта„ Луиза Милер “ от Джузепе Верди, предаван непосредствено от Метрополитън  Ню Йорк. Това беше театър на извънредно високо професионално  равнище, който ще остане в спомените на всички участвали в кинозалата.

Операта на Верди „ Луиза Милер “ не е доста известна, не се слага постоянно по света, а у нас е играна единствено през 1995 година в Софийската опера -копродукция с спектакъл Пфалцбау Лудвигсхафен Германия. Това е опера, написана от Верди в относително ранен период  на неговото творчество, когато още търси своя жанр. Музиката подухва загатна за Доницети, за белкантото, само че трагичното развиване и кулминационна точка са типично вердиеви -много ярки, доста мощни. Може би именно  условията на белкантото са повода операта да не е толкоз постоянно изпълнявана, от изпълнителите се изисква прекалено много. И макар всички тези ангажименти мога да кажа, че артистите, ангажирани в спектакъла на Метрополитън, бяха прелестни.

Ще стартира със Соня Йончева - блестяща  като певица, вълнуваща като актриса, просто ролята е написана сякаш за нея. Потресаващ като артист бе и Пласидо Доминго, неговият Милер е пример за театрално майсторство. Човек може единствено да се възхищава и прекланя пред този  артист, към този момент 77- годишен, който още може да владее сцената, още може да вълнува. Съвместните подиуми със Соня Йончева бяха доста прочувствени, затрогващи, човек не помни, че е на оперен театър...

След първичното някак непретенциозно показване на Пьотр Бечала в ролята на Рудолфо в  началото на спектакъла, той последователно разпростра своя певчески гений, прелестно извърши фамозната си песен, а най-после завладя публиката с прелестния си глас и трагично наличие.

Гласово величие демонстрираха двамата съветски артисти баси Александър Виноградов в ролята на Валтер, дебютант в Метрополитън, и Дмитрий Белоселски като Вурм. Не им отстъпваше  като глас и изпълнителката на ролята на Федерика Олеся Петрова. Въобще певчески всички бяха превъзходни, даже и изпълнителите на напълно дребните функции.

Особено ме развълнува хорът на Метрополитън - прелестна мелодичност, спятост и по-точно казано - истински  професионализъм на най-високо равнище. За оркестъра може да се каже същото. Диригент на спектакъла бе Бернард дьо Бийи.