Многоточието… това са стъпките на отишлите си на пръсти думи ~ Владимир НАБОКОВ
Истински жител на света, виртуоз на словото и създател на странни и проникновени любовни истории. Набоков написа за логиката на психиката на мъжете и дамите, а в това време споделя живота си с една единствена обичана жена – Вера. Пеперудите са другата му огромна обич, а писателят е изобретател на доста нови типове, някои от които, кръстени в негова чест.
За живота
Тройно-сложната формула на човешкия живот – непоправимостта на предишното, ненаситността на сегашното и непредсказуемостта на бъдещето.
Животът е огромен сърпрайз. Възможно е, гибелта да се окаже още по-голям.
При Бог отиват не екскурзии с гид, а самотни пътешественици.
Животът е единствено слабопроцеждаща се светлина сред две идеално черни вечности.
За себе си
Достатъчно съм горделив с това, което зная, с цел да призная непретенциозно това, което не зная.
На света няма нито един човек, говорещ на моя език; в резюме – нито един говорещ човек, в резюме – нито един човек.
Често мисля, че е необходим специфичен пунктуационен знак за усмивката – някаква вдлъбната линия или лежаща на една страна заоблена скоба.
За индивида
Нужно е да отличаваме сантименталността от чувствителността. Сантименталният човек в персоналния си живот може да бъде извънредно нечовечен. Човекът на тънкото възприятие в никакъв случай не може да бъде нечовечен.
Забележителна човешка специфичност – може да не знаеш, че постъпваш добре, само че не трябва да не знаеш, че постъпваш зле.
Има хора, които живеят най-много с очите и зрението си – всички останали усеща са единствено послушна свита на този крал.
Най-добрата реакция на вражеската рецензия – да се усмихнеш и забравиш.
За любовта
Да я убия, както някои чакаха, аз несъмнено, не можех. Но, знаете ли, обичах я. Това беше обич от пръв взор, от финален взор, извечен взор.
Смяна на ситуацията – обичайно подвеждане, на което разпореждат очаквания обречената обич и неизлечимото отчаяние.
Паметта възкресява всичко, с изключение на уханията, а нищо не възкресява предишното по този начин, както уханието, обвързвано с него.
Многоточието – това са стъпките на отишлите си на пръсти думи.
Източник: AdMe.ru
Снимки: HistoryTime, Pinterest,
