Унгарска свада за душата на Европа
Истинската народна власт си е декламаторски театър. На Стария континент най-добре тази дисциплинираност се практикува в пленарната зала на Европейския парламент. С речите в духа на най-хубавите републикански обичаи от времената на Римските национални трибуни. Сценарият и постановката не постоянно са изключително завладяващи, само че пък когато са, постоянно се поставят с обсег. Особено когато опре до конфликт на идеологически и финансови ползи против национални, а залогът е разбирането за душата на обединена Европа – тогава напряко става епично.
Пиесата, която сложи в откриващата сесия за последния сезон на този си законодателен мандат Европейският парламент, бе озаглавена малко и просто: “Ситуацията в Унгария ”, на името на отчета направен от холандския евродепутат от групата на Зелените Джудит Саржентини. Ще кажете, че в титула няма доста въображение, само че това е то геният на пропагандата.
В откриващите подиуми докладчикът от Комисията по цивилен свободи незабавно влезе остро с бутонките – унгарското държавно управление бе наречено на няколко пъти в ревюто й “режим ”, който ползва “клиентелизъм ”, злоупотребява с европейски фондове, потиска свободното слово и обучение, неправителствените организации, лимитира върховенството на закона, води нападателна политика против търсещите леговище и промотира ксенофобията. Единодушното мнение на комисията за цивилен свободи Екологичен потенциал да предложи на Съвета да задейства член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), бе подкрепено с остри изявления от демократични пасионарии от консултиращите по отчета парламентарни комисии, измежду които и небезизвестната в България “зелена ” евродепутатка Ингеборг Гресле.
Фабулата отиваше към “пълна победа за европейската народна власт ”; тиранинът Орбан е на земята; всеки миг ще стартира да ридае, да се разкайва за делата си и ще изиска амнистия от цяла Европа. Защо не?! Ако най-малко един път през цялата откриваща 20-минутна атака слушащият с каменно изражение маджарски министър председател беше дал тип, че по някакъв метод се трогва от това, което чува. В който миг нежната ляво-либерална структура на парламентарната конспирация стартира да се пропуква, а настроението в залата да изкристализира. По реда на номерата след докладчиците на парламентарните комисии пристигна ред на позицията на Съвета, в лицето на австрийското председателство. Чийто представител технично изшикалкави, че в последна сметка процедура по член 7 от Договор за Европейския съюз против Унгария в Съвета не е открита, поради което и няма да се ангажира с позиция или рекомендация. Другият орган с пълномощията да задейства “злокобния член ” (който лишава дадената страна член от правото на глас в Съвета), е Европейската комисия. Представена от първия си заместник-председател Франс Тимерманс, който балансира по-остър звук с уклончивото, че Брюксел ще продължи да търси разговор с Будапеща, само че и няма да се поколебае да вземе и крайни ограничения. В което всеки чу едно премълчано “каквото и да реши Европарламентът в този случай ”.
В края на първото деяние удари часът и на Виктор Орбан да отвърне на удара – без да пести от арсенала. Заявайки убеждението си, че няма с думи да промени мнението на болшинството в Екологичен потенциал, унгарският министър председател отхвърли всички обвинявания в абсолютизъм, настоя че страната му постоянно е била страж на християндемократичните полезности на Европа, първа е надигнала глава против Съюз на съветските социалистически републики през 1956 година и “наследените демокрации ” на Запад наскърбяват унгарците, като считат, че знаят по-добре кое е положително за тях. Ако Европейски Съюз упорства да е обединен в разнообразието, за какво желае да изолира Унгария за това, че е друга, тъй като не желае да живее с имигранти, стреля от упор Орбан и изпъна доста лица в пленарната зала.
Преди да подаде топката за огромния мач – с няколко директни нападки против европейските социалисти и либерали, както и тези вкъщи му; наложителното подчертаване, че от 2010 година насам три пъти печели изборите в Унгария, което го прави пък най-успешната партия в пан-европейското дясно обединяване ЕНП; и в каквото и да го упрекват в разисквания отчет, следващата година идват избори за Европарламент и “хората ще решат ” дали е прав или не.
И остави парламентарните вождове да се чепкат между тях. Маркус Вебер от ЕНП застана полуоткрито в поддръжка на Орбан по определени въпроси; водачите на фракциите на социалистите и на либералите Удо Булман и Ги Верхофстад го оповестиха за Сатана, който води след себе си краха на ЕС; едни викаха “осанна ”, други “разпни го ”, а арлекинът Найджъл Фарадж, който безсрамно продължава да изстисква всяка стотинка, която може от Европейски Съюз, предложения Унгария и Орбан в “клуба Брекзит ”.
Фарадж първи вкара в приложимост името “Джордж Сорос ” в ревюто си, с което и откри враждебните дейности в третата част от спектакъла. Ако Орбан и водачите на огромните групи бяха решили, че ще избегнат в тази обстановка да загатват името на американския човеколюбец от маджарски генезис и всеобщата теза, че цялата атака на Екологичен потенциал против Унгария се води с неговата благословия, други 50-60 европейски законодатели, декларирали желанието си да вземат участие в дебатите, нямаха такива задръжки. В изявленията “за ” (либерали, зелени, социалисти) или “против ” (консерватори, самостоятелни, крайно-десни) заключенията на отчета, името на Джордж Сорос се загатваше съвсем колкото това на Виктор Орбан. И по този начин до края – 2 ч. 40 мин. Представление, до момента в който пристигна още веднъж редът на унгарският министър председател да вземе думата и най-общо казано да благодари на всички за вниманието.
Процедурата отива в задънена улица
След разгорещените диспути във вторник, в последна сметка в сряда Европарламентът утвърди отчета за “Ситуацията в Унгария ” с някои промени на по-скандални формулировки. Документът събра нужните 2/3 от гласовете на евродепутатите, с цел да получи нужното внимание и да бъде признат за разглеждане от Съвета на Европейски Съюз. За да се премине към формалното задействане на член 7 от Договор за Европейския съюз против Унгария обаче се изисква единомислещото решение на всички останали страни членки. На пътя на което ще застане най-малкото Полша. Така както Будапеща “пази ” Варшава от сходни дейности на Брюксел. И по този начин до идващия театър.
Пиесата, която сложи в откриващата сесия за последния сезон на този си законодателен мандат Европейският парламент, бе озаглавена малко и просто: “Ситуацията в Унгария ”, на името на отчета направен от холандския евродепутат от групата на Зелените Джудит Саржентини. Ще кажете, че в титула няма доста въображение, само че това е то геният на пропагандата.
В откриващите подиуми докладчикът от Комисията по цивилен свободи незабавно влезе остро с бутонките – унгарското държавно управление бе наречено на няколко пъти в ревюто й “режим ”, който ползва “клиентелизъм ”, злоупотребява с европейски фондове, потиска свободното слово и обучение, неправителствените организации, лимитира върховенството на закона, води нападателна политика против търсещите леговище и промотира ксенофобията. Единодушното мнение на комисията за цивилен свободи Екологичен потенциал да предложи на Съвета да задейства член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), бе подкрепено с остри изявления от демократични пасионарии от консултиращите по отчета парламентарни комисии, измежду които и небезизвестната в България “зелена ” евродепутатка Ингеборг Гресле.
Фабулата отиваше към “пълна победа за европейската народна власт ”; тиранинът Орбан е на земята; всеки миг ще стартира да ридае, да се разкайва за делата си и ще изиска амнистия от цяла Европа. Защо не?! Ако най-малко един път през цялата откриваща 20-минутна атака слушащият с каменно изражение маджарски министър председател беше дал тип, че по някакъв метод се трогва от това, което чува. В който миг нежната ляво-либерална структура на парламентарната конспирация стартира да се пропуква, а настроението в залата да изкристализира. По реда на номерата след докладчиците на парламентарните комисии пристигна ред на позицията на Съвета, в лицето на австрийското председателство. Чийто представител технично изшикалкави, че в последна сметка процедура по член 7 от Договор за Европейския съюз против Унгария в Съвета не е открита, поради което и няма да се ангажира с позиция или рекомендация. Другият орган с пълномощията да задейства “злокобния член ” (който лишава дадената страна член от правото на глас в Съвета), е Европейската комисия. Представена от първия си заместник-председател Франс Тимерманс, който балансира по-остър звук с уклончивото, че Брюксел ще продължи да търси разговор с Будапеща, само че и няма да се поколебае да вземе и крайни ограничения. В което всеки чу едно премълчано “каквото и да реши Европарламентът в този случай ”.
В края на първото деяние удари часът и на Виктор Орбан да отвърне на удара – без да пести от арсенала. Заявайки убеждението си, че няма с думи да промени мнението на болшинството в Екологичен потенциал, унгарският министър председател отхвърли всички обвинявания в абсолютизъм, настоя че страната му постоянно е била страж на християндемократичните полезности на Европа, първа е надигнала глава против Съюз на съветските социалистически републики през 1956 година и “наследените демокрации ” на Запад наскърбяват унгарците, като считат, че знаят по-добре кое е положително за тях. Ако Европейски Съюз упорства да е обединен в разнообразието, за какво желае да изолира Унгария за това, че е друга, тъй като не желае да живее с имигранти, стреля от упор Орбан и изпъна доста лица в пленарната зала.
Преди да подаде топката за огромния мач – с няколко директни нападки против европейските социалисти и либерали, както и тези вкъщи му; наложителното подчертаване, че от 2010 година насам три пъти печели изборите в Унгария, което го прави пък най-успешната партия в пан-европейското дясно обединяване ЕНП; и в каквото и да го упрекват в разисквания отчет, следващата година идват избори за Европарламент и “хората ще решат ” дали е прав или не.
И остави парламентарните вождове да се чепкат между тях. Маркус Вебер от ЕНП застана полуоткрито в поддръжка на Орбан по определени въпроси; водачите на фракциите на социалистите и на либералите Удо Булман и Ги Верхофстад го оповестиха за Сатана, който води след себе си краха на ЕС; едни викаха “осанна ”, други “разпни го ”, а арлекинът Найджъл Фарадж, който безсрамно продължава да изстисква всяка стотинка, която може от Европейски Съюз, предложения Унгария и Орбан в “клуба Брекзит ”.
Фарадж първи вкара в приложимост името “Джордж Сорос ” в ревюто си, с което и откри враждебните дейности в третата част от спектакъла. Ако Орбан и водачите на огромните групи бяха решили, че ще избегнат в тази обстановка да загатват името на американския човеколюбец от маджарски генезис и всеобщата теза, че цялата атака на Екологичен потенциал против Унгария се води с неговата благословия, други 50-60 европейски законодатели, декларирали желанието си да вземат участие в дебатите, нямаха такива задръжки. В изявленията “за ” (либерали, зелени, социалисти) или “против ” (консерватори, самостоятелни, крайно-десни) заключенията на отчета, името на Джордж Сорос се загатваше съвсем колкото това на Виктор Орбан. И по този начин до края – 2 ч. 40 мин. Представление, до момента в който пристигна още веднъж редът на унгарският министър председател да вземе думата и най-общо казано да благодари на всички за вниманието.
Процедурата отива в задънена улица
След разгорещените диспути във вторник, в последна сметка в сряда Европарламентът утвърди отчета за “Ситуацията в Унгария ” с някои промени на по-скандални формулировки. Документът събра нужните 2/3 от гласовете на евродепутатите, с цел да получи нужното внимание и да бъде признат за разглеждане от Съвета на Европейски Съюз. За да се премине към формалното задействане на член 7 от Договор за Европейския съюз против Унгария обаче се изисква единомислещото решение на всички останали страни членки. На пътя на което ще застане най-малкото Полша. Така както Будапеща “пази ” Варшава от сходни дейности на Брюксел. И по този начин до идващия театър.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ