Истинска сензация в центъра на София. Френската легенда в алпинизма

Истинска сензация в центъра на София. Френската легенда в алпинизма – Антоан льо Менестрел показа спектакъла си " Любовникът " онлайн върху фасадите на няколко знакови здания на площад " Славейков ". Поетично-акробатичното шоу " Вертикалният стихотворец ", както Антоан самичък се назовава, е част от фестивала за рискови спортове, филми и туризъм " Дни на провокациите ".

Антоан се е катерил повече в сравнение с е живял, тъй като е почнал още в утробата на майка си, която също е обичала алпинизма. Не се смята за съумял, само че е удовлетворен, че съумява да се устоя от изкуството което прави, по тази причина и споделя, че ще продължи да се катери, да танцува, да мечтае и да обича!

Легендарният планинар даде особено изявление за Българска национална телевизия пред репортера ни Карина Караньотова.

Как стартира всичко? От къде пристигна тази пристрастеност към катеренето и рисковото?

Моята пристрастеност за катеренето...всъщност аз в никакъв случай не съм започвал да се катеря, майка ми се катереше и аз се катерех в корема на майка ми. Катеря се повече време, в сравнение с съм живял.

Значи всичко идва от фамилията?

Да, татко ми беше инженер и катерач, той ме научи да се катеря, а майка ми беше гинеколог, тя ме научи на творчеството. Катеря се повече в сравнение с съм живял. Катеренето беше по -лесно, само че след това се научих се да се съсредоточвам, тъй като с цел да мога да подчинявам, трябваше да се науча да върша стъпка след стъпка, с цел да можеш да направиш една стъпка, би трябвало да можеш да се концентрираш, мислите ми са по-тежки от тялото ми, по тази причина би трябвало да можеш да изпразниш мисълта си и за това би трябвало да дишаш.



Може ли да се каже, че по това катеренето и животът си наподобяват?

Много по-трудно е да се живее, в сравнение с да се катериш. Алпинизмът и катеренето са връзка с материята, със скалата, до момента в който в живота връзката е с живи същества и това е доста по -трудно. Моите най-големи опасности не са по вертикалата, а по хоризонталата. Защото човек рискува да бъде влюбен, рискува да осъществя фантазиите си. Моят максимален риск е да бъда актьор в обществото в което живеем сега.

Все отново не може да не е имало рискови и сложни моменти?

Имал съм рискови моменти, правил съм независими катерения без осигуровки, при които е имало действителен риск от гибел. Бях толкоз съсредоточен обаче, че не усетих заплахата.



Освен твоите родители има други известни алпинисти? Някой вдъхновявал ли те е?

Има доста катерачи, алпинисти които ме въодушевяват, хората в живота ме въодушевяват, супергероите ме въодушевяват - Тарзан, Супермен, това са персонажи които могат да ме вдъхновят.

Трябва да бъдеш освен добър планинар, само че и персона, по този начин ли?

Трябва да имаш мощен темперамент, с цел да се катериш, тъй като в случай че направиш неточност падаш. С въже не е рисково. Не би трябвало да се колебаеш.

А за какво човек поема риска да се катери без осигуровки? Заради публиката?

Рискът за мен е жизненоважен, заплахата е смъртоносна.Поемането на риск е значимо. Човек поема опасности, с цел да живее. Ако не рискуваш не живееш. Поемането на опасности те прави жив. Когато нищо не правиш, не реагираш заспиваш.



И въпреки всичко без осигуровки хората гледат повече, има повече клипчета, информация, оборудването става по-добро, не е ли това да си по-добър от конкуренцията да се катериш без осигуровки?

Когато се катеря без въже в театър има една част от моето схващане за осъществяване на придвижването.Има една част за поезията, има една част за връзките, връзката. Цялото ми схващане не е ориентирано към оцеляването. Това, което върша, това е все едно, когато ти пресичаш пътя с колите по него внимаваш за колите, които минават.

Кога беше първият ти триумф?

Не знам, не диря метод да съм прочут. Търся метод да пребивавам от моето изкуство, както и да бъда въодушевяващ за другите. Ако гледате спектакъла и усещате страст, в случай че той ви дава сила да осъществите фантазията си, ще бъда благополучен.







Случвало ли се е някой да се е въодушевил от спектакъла и да се похвали с това?

Това ме топли. Това може да даде на някой желанието да се осмели да поеме риск, да реализира фантазия. Обикновено на всеки театър някой се въодушевява, в случай че ли не спектакълът се е провалил. Ако фенът е усещал боязън, спектакълът сее провалил. Напрежението не е, с цел да провокира боязън, а да поведе към поезията. Ще споделим дружно един час, в който ще мечтаем.

Няма ли заплаха да вдъхновиш някой некомпетентен човек да направи нещо рисково?

Вярвам, че индивидът който има предпочитание да се катери няма да направи тъкмо същото нещо.

А в случай че опитва?

Ще се покатери на стена за катерене, ще отиде измежду природата с хора,които познават скалите. Гледали ли сте надпреварите от Формула Едно? Казвате си ще взема колата и ще карам също толкоз бързо. Хората нямат потребност да гледат надпреварите, с цел да го създадат. Ако желаят да го създадат ще го създадат.



На какъв брой си години?

57 години.

Как виждаш идващите си 20 години?

Ще продължа да се катеря, да танцувам, да бленувам, да обичам.

Вдъхновяваш ли и другите да го вършат?

Точно по този начин.

А по какъв метод прическата ти оказва помощ да правиш всичко това?

Аааа, това са антени...







Какво мислиш за нашия град? Как се е трансформирал за 10 години?

Софиянци са все по този начин гостоприемни и всякога като пристигам ми споделят " О, ще изживеем още веднъж едно артистично премеждие. Така че уповавам се - До скоро!

Последен въпрос. Какво мислиш за войната?

Фланелката ми е в синьо и жълто и ви искам перата на мира!





Снимки: Десислава Кулелиева, Българска национална телевизия

Повече за невероятните достижения на Антоан льо Менестрел вижте в филмовия откъс на отдадения на него филм: