Без АЕЦ “Белене” се лишаваме от атомна енергетика
Истината ще стане известна едвам след осъществяване на транспарантна спортна процедура
Дебатът към отговорите на въпроса “има ли потребност България от нова нуклеарна централа? ” е с рекламация да влезе в класациите на “Гинес ” за най-продължително дискутирания енергиен план в света. Към днешна дата са минали 37 години от декларативното решение на страната през 1981 година тази централа да се строи. С последното решение на настоящето държавно управление за анулация на възбраната от 2012 година за строителството на АЕЦ “Белене ”, дебатът излиза от обществената фаза, до момента семантично инкорпориран сред тезите за “нероден Петко ” и “ефектът на Дънинг-Крюгер ”*, с което, уповавам се, ще се даде опция окончателното решение да бъде взето от експертите. Не желая да бъда свестен погрешно, само че в този спор съм повече от 20 година и, за жалост установявам, че професионалното начало в него става все по-слабо и “размито ”.
Очевидно е, че през днешния ден АЕЦ “Белене ” не се вписва в действителностите на ценово и режимно небалансираната ни електроенергийна система. Нова базова нуклеарна мощ от към 2200 Мвт в този момент, би сложила енергийната ни система в тежък режим на ръководство и балансиране.
Ако създадем проекция към 2030 година, картината ще наподобява радикално друго от сегашната, по редица аргументи, по-съществените от които са:
Лицензът за употреба на 5-и блок с удължаването от 10 година ще изтече през 2027 година и с следваща алтернатива от 5 година, вероятно до 2032 година, а за 6-и блок – 2031 година, (36 г.). След тези оптимистични периоди ще се наложи да се извиним с нуклеарната си енергетика и ще лишим енергийната система от 2150 Мвт базова, надеждна, беземисионна мощ, която е разполагаем 24 часа в денонощието, към 8000 часа годишно, инвариантна във връзка с природно-климатичните фактори.
От друга страна, дейностите на държавното управление за “дерогация ” на новата емисионна референтна рамка на Европейски Съюз, по всяка възможност ще имат триумф и, при избрани условия, може да удължи употребата на нашите Топлоелектрическа централа на въглища и след 2030 година, само че това не значи, че ще можем да ги експлоатираме.
Опасността за ТЕЦ-овете идва от плануваното от Европейска комисия увеличение на цената на излъчванията СО2. Като доказателство – през февруари м.г. цената на звук СО2 беше 5,35 €/тон. Сега е 13,86 €/тон. По оценката на прогнозите, отразени в създаването на Центъра за проучване на демокрацията “Пътна карта за развиването на българската електроенергетика до 2050 година: съществени жалони ”, а точно, че “Моделираното нарастване на цената на излъчванията следва референтния сюжет на Европейски Съюз за 2016 година, който демонстрира, че цената на един звук излъчвания въглероден двуокис се повишава от 33 евро през 2030 на 88 евро през 2050 ”. Тази прогноза, с висока степен на възможност демонстрира, че ще се наложи да изведем от употреба нашите ТЕЦ-ове по чисто стопански аргументи. При емисионен коефициент 1,41 тона СО2 за 1 Мвтч ще се наложи, в най-хубавия случай, да плащаме 46,53 €/Мвтч излъчвания СО2 при нулева цена на тока, или, единствено за излъчвания на ТЕЦ-вете, годишно следва да плащаме към 586 млн. евро. Това значи цена на тока за най-евтината ни централа Топлоелектрическа централа “Марица-изток ”2 от порядъка на 100 €/Мвтч. Дори да приемем мощно повишените прогнози за цена на електрическата енергия от нова АЕЦ в размер на 80 €/Мвтч, ще икономисаме 586 млн. евро от излъчвания и не по-малко от към 252 млн. евро от разликата до 100 €/Мвтч на ТЕЦ-овете. Това значи извънредно положително пазарно експониране на новата АЕЦ, още през 2030 година
Само тези два аргумента демонстрират големия риск – в интервала 2030 -2035 година да формираме недостиг в електроенергийния ни баланс сред 4000 и 5000 Мвт базова и подвърхова мощ.
Важно е да отбележим, че през 2032 година изтича срокът на употреба, стопански и технологически, на главните ни фотоволтаични електроцентрали, инсталирани през 2012 година Това значи нови вложения и преференциални цени, в най-хубавия случай, към 80 €/Мвт – съизмерими със повишените планирани цени за нова АЕЦ, само че с тази разлика, че при идентична инвестиция за АЕЦ и ФЕЦ срокът за употреба на последните е три пъти по-малък. Така да вземем за пример, за подмяна на 2020 Мвт нуклеарна мощ са нужни 13 333 Мвт “на пик ” ФЕЦ, за строителството на които са нужни същите 10 млрд.евро, както за АЕЦ, само че за период за употреба 20 година, а не 60 година
С тези няколко аргумента, които не изчерпват останалите, коментирани в общественото пространство, излиза наяве, че след 2030 година нова АЕЦ е не просто нужна, а извънредно нужна, с цел да имаме енергийна система изобщо. Практиката демонстрира, че разновидности с “виртуални централи ”, т.е. импорт на електрическа енергия, не са стопански и стратегически уравновесени.
Спорът за прогнозната цена на електрическата енергия от нова АЕЦ е ненужен, тъй като може да се извърши единствено въз основата на обществен, сертифициран финансов модел, при сравнимост на капиталовите и експлоатационните разноски, планувана норма за възвращаемост на личен и притеглен капитал, цената на финансовия запас, амортизационния модел, срокът за откупуване, данъчния модел и така нататък
За да се включа и аз в този спор за цената, настоявам, че при 40 €/Мвтч планът е с неприятни параметри, при 60 €/Мвтч – с оптимални; при 70 и 80 €/Мвтч – свръх ликвиден. Моделът, по който са получени тези резултати, се базира на лицензиран модел, употребен през 1998 година при договарянията на “Булгаргаз ” с “Газпром ” и допълнен с детайли от моделите за ценообразуване за “американските ” ТЕЦ-ове и моделът на HSBC.
Последното решение на държавното управление за рестарта на плана за строителство на нова нуклеарна мощ на площадка “Белене “ дава отговор на редица дискутируеми до момента в общественото пространство въпроси, което съответствува с моето мнение, отразено в общественото пространство, а точно:
Централата ще се построява на площадка “Белене “;
Държавата ще апортира направените до момента разноски като дялово присъединяване в личния капитал на плана, в размер, не по-малък от 34 % (блокираща квота). При планиран бюджет на плана 10 милиарда евро (завишен не по-малко с 20%) и при доказана оценка на до момента направените разноски в размер на 1,5 милиарда евро и при отношение “собствен/привлечен» капитал – 30%/70%, размерът на дяловото присъединяване на страната може да доближи до 49%;
Участието на Директива за птиците “РАО ” в работната група при формулиране на решението на държавното управление е гаранция, че въпросите за предпазване на отработеното нуклеарно гориво и ръководството и съхранението на радиоактивните боклуци имат своето нормативно и планово решение;
Участието на Китайската национална нуклеарна корпорация като вложител в плана може да бъде единствено след присъединяване в открита спортна процедура с другите евентуални участници и е прекомерно противоречиво, в случай че е обвързвано с желанието да се инсталират реактори, китайско произвеждане, нелицензирани на територията на ЕС;
Всеки участник в процедурата е “добре пристигнал ”, в случай че одобри предварителните условия: да не изисква държавна гаранция за неговия дял в личния и притеглен капитал; да не изисква контракт за наложително изкупуване на преференциална цена (договор за разлики) на създадената от АЕЦ електрическа енергия.
Разбира се, че бъдещата реализация на плана не може да стане без директно присъединяване на “Атомстройекспорт ”, като ИДС (инженеринг, доставка, строителство) контрактор (по разпоредбите на ФИДИК), допустимо и като вложител.
Новият детайл в ролята на съветската страна е доказаната подготвеност да извърши препроектиране “в придвижване ”, за хармонизация на оборудването на нуклеарния остров – съветско произвеждане с електро генериращата част и системите за ръководство, произвеждане на Европейски Съюз и/или Съединени американски щати.
Най-накрая – истината за бъдещето на плана за създаване на нова АЕЦ на площадка “Белене ” ще стане известна едвам след осъществяване на транспарантна спортна процедура за евентуалните вложители. Тяхното съществуване или неявяване ще реши ориста на плана дефинитивно и ще даде отговор по отношение на оценката за “жизненост ”, надеждност, нуклеарна сигурност, конкурентоспособност и други
Писмата за планове от редица вложители ще станат действителност при закупуването на тръжните документи, подаване на обвързващи предложения, подкрепени от “гаранции за присъединяване ” в размер, не по-нисък от 500 млн. евро.
При оповестяване на открита тръжна процедура до края на т.г. можем да чакаме “първи бетон ” при започване на 2020 година Отчитайки готовността на оборудването на нуклеарния остров, първият реактор диря да проработи не по-късно от 2028 година, а вторият – 2030 г.
Дебатът към отговорите на въпроса “има ли потребност България от нова нуклеарна централа? ” е с рекламация да влезе в класациите на “Гинес ” за най-продължително дискутирания енергиен план в света. Към днешна дата са минали 37 години от декларативното решение на страната през 1981 година тази централа да се строи. С последното решение на настоящето държавно управление за анулация на възбраната от 2012 година за строителството на АЕЦ “Белене ”, дебатът излиза от обществената фаза, до момента семантично инкорпориран сред тезите за “нероден Петко ” и “ефектът на Дънинг-Крюгер ”*, с което, уповавам се, ще се даде опция окончателното решение да бъде взето от експертите. Не желая да бъда свестен погрешно, само че в този спор съм повече от 20 година и, за жалост установявам, че професионалното начало в него става все по-слабо и “размито ”.
Очевидно е, че през днешния ден АЕЦ “Белене ” не се вписва в действителностите на ценово и режимно небалансираната ни електроенергийна система. Нова базова нуклеарна мощ от към 2200 Мвт в този момент, би сложила енергийната ни система в тежък режим на ръководство и балансиране.
Ако създадем проекция към 2030 година, картината ще наподобява радикално друго от сегашната, по редица аргументи, по-съществените от които са:
Лицензът за употреба на 5-и блок с удължаването от 10 година ще изтече през 2027 година и с следваща алтернатива от 5 година, вероятно до 2032 година, а за 6-и блок – 2031 година, (36 г.). След тези оптимистични периоди ще се наложи да се извиним с нуклеарната си енергетика и ще лишим енергийната система от 2150 Мвт базова, надеждна, беземисионна мощ, която е разполагаем 24 часа в денонощието, към 8000 часа годишно, инвариантна във връзка с природно-климатичните фактори.
От друга страна, дейностите на държавното управление за “дерогация ” на новата емисионна референтна рамка на Европейски Съюз, по всяка възможност ще имат триумф и, при избрани условия, може да удължи употребата на нашите Топлоелектрическа централа на въглища и след 2030 година, само че това не значи, че ще можем да ги експлоатираме.
Опасността за ТЕЦ-овете идва от плануваното от Европейска комисия увеличение на цената на излъчванията СО2. Като доказателство – през февруари м.г. цената на звук СО2 беше 5,35 €/тон. Сега е 13,86 €/тон. По оценката на прогнозите, отразени в създаването на Центъра за проучване на демокрацията “Пътна карта за развиването на българската електроенергетика до 2050 година: съществени жалони ”, а точно, че “Моделираното нарастване на цената на излъчванията следва референтния сюжет на Европейски Съюз за 2016 година, който демонстрира, че цената на един звук излъчвания въглероден двуокис се повишава от 33 евро през 2030 на 88 евро през 2050 ”. Тази прогноза, с висока степен на възможност демонстрира, че ще се наложи да изведем от употреба нашите ТЕЦ-ове по чисто стопански аргументи. При емисионен коефициент 1,41 тона СО2 за 1 Мвтч ще се наложи, в най-хубавия случай, да плащаме 46,53 €/Мвтч излъчвания СО2 при нулева цена на тока, или, единствено за излъчвания на ТЕЦ-вете, годишно следва да плащаме към 586 млн. евро. Това значи цена на тока за най-евтината ни централа Топлоелектрическа централа “Марица-изток ”2 от порядъка на 100 €/Мвтч. Дори да приемем мощно повишените прогнози за цена на електрическата енергия от нова АЕЦ в размер на 80 €/Мвтч, ще икономисаме 586 млн. евро от излъчвания и не по-малко от към 252 млн. евро от разликата до 100 €/Мвтч на ТЕЦ-овете. Това значи извънредно положително пазарно експониране на новата АЕЦ, още през 2030 година
Само тези два аргумента демонстрират големия риск – в интервала 2030 -2035 година да формираме недостиг в електроенергийния ни баланс сред 4000 и 5000 Мвт базова и подвърхова мощ.
Важно е да отбележим, че през 2032 година изтича срокът на употреба, стопански и технологически, на главните ни фотоволтаични електроцентрали, инсталирани през 2012 година Това значи нови вложения и преференциални цени, в най-хубавия случай, към 80 €/Мвт – съизмерими със повишените планирани цени за нова АЕЦ, само че с тази разлика, че при идентична инвестиция за АЕЦ и ФЕЦ срокът за употреба на последните е три пъти по-малък. Така да вземем за пример, за подмяна на 2020 Мвт нуклеарна мощ са нужни 13 333 Мвт “на пик ” ФЕЦ, за строителството на които са нужни същите 10 млрд.евро, както за АЕЦ, само че за период за употреба 20 година, а не 60 година
С тези няколко аргумента, които не изчерпват останалите, коментирани в общественото пространство, излиза наяве, че след 2030 година нова АЕЦ е не просто нужна, а извънредно нужна, с цел да имаме енергийна система изобщо. Практиката демонстрира, че разновидности с “виртуални централи ”, т.е. импорт на електрическа енергия, не са стопански и стратегически уравновесени.
Спорът за прогнозната цена на електрическата енергия от нова АЕЦ е ненужен, тъй като може да се извърши единствено въз основата на обществен, сертифициран финансов модел, при сравнимост на капиталовите и експлоатационните разноски, планувана норма за възвращаемост на личен и притеглен капитал, цената на финансовия запас, амортизационния модел, срокът за откупуване, данъчния модел и така нататък
За да се включа и аз в този спор за цената, настоявам, че при 40 €/Мвтч планът е с неприятни параметри, при 60 €/Мвтч – с оптимални; при 70 и 80 €/Мвтч – свръх ликвиден. Моделът, по който са получени тези резултати, се базира на лицензиран модел, употребен през 1998 година при договарянията на “Булгаргаз ” с “Газпром ” и допълнен с детайли от моделите за ценообразуване за “американските ” ТЕЦ-ове и моделът на HSBC.
Последното решение на държавното управление за рестарта на плана за строителство на нова нуклеарна мощ на площадка “Белене “ дава отговор на редица дискутируеми до момента в общественото пространство въпроси, което съответствува с моето мнение, отразено в общественото пространство, а точно:
Централата ще се построява на площадка “Белене “;
Държавата ще апортира направените до момента разноски като дялово присъединяване в личния капитал на плана, в размер, не по-малък от 34 % (блокираща квота). При планиран бюджет на плана 10 милиарда евро (завишен не по-малко с 20%) и при доказана оценка на до момента направените разноски в размер на 1,5 милиарда евро и при отношение “собствен/привлечен» капитал – 30%/70%, размерът на дяловото присъединяване на страната може да доближи до 49%;
Участието на Директива за птиците “РАО ” в работната група при формулиране на решението на държавното управление е гаранция, че въпросите за предпазване на отработеното нуклеарно гориво и ръководството и съхранението на радиоактивните боклуци имат своето нормативно и планово решение;
Участието на Китайската национална нуклеарна корпорация като вложител в плана може да бъде единствено след присъединяване в открита спортна процедура с другите евентуални участници и е прекомерно противоречиво, в случай че е обвързвано с желанието да се инсталират реактори, китайско произвеждане, нелицензирани на територията на ЕС;
Всеки участник в процедурата е “добре пристигнал ”, в случай че одобри предварителните условия: да не изисква държавна гаранция за неговия дял в личния и притеглен капитал; да не изисква контракт за наложително изкупуване на преференциална цена (договор за разлики) на създадената от АЕЦ електрическа енергия.
Разбира се, че бъдещата реализация на плана не може да стане без директно присъединяване на “Атомстройекспорт ”, като ИДС (инженеринг, доставка, строителство) контрактор (по разпоредбите на ФИДИК), допустимо и като вложител.
Новият детайл в ролята на съветската страна е доказаната подготвеност да извърши препроектиране “в придвижване ”, за хармонизация на оборудването на нуклеарния остров – съветско произвеждане с електро генериращата част и системите за ръководство, произвеждане на Европейски Съюз и/или Съединени американски щати.
Най-накрая – истината за бъдещето на плана за създаване на нова АЕЦ на площадка “Белене ” ще стане известна едвам след осъществяване на транспарантна спортна процедура за евентуалните вложители. Тяхното съществуване или неявяване ще реши ориста на плана дефинитивно и ще даде отговор по отношение на оценката за “жизненост ”, надеждност, нуклеарна сигурност, конкурентоспособност и други
Писмата за планове от редица вложители ще станат действителност при закупуването на тръжните документи, подаване на обвързващи предложения, подкрепени от “гаранции за присъединяване ” в размер, не по-нисък от 500 млн. евро.
При оповестяване на открита тръжна процедура до края на т.г. можем да чакаме “първи бетон ” при започване на 2020 година Отчитайки готовността на оборудването на нуклеарния остров, първият реактор диря да проработи не по-късно от 2028 година, а вторият – 2030 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ