Странна сянка и драскотини шокират скептична фотографка
Испанското село Хормикедо (Hormicedo) е необидаемо от 1959 година, когато последният гражданин го напуснал. Местността обаче е доста живописна и привлякла 36-годишната фотографка (която е помолила публицистите да не разгласяват името й), да отиде там и да снима природата.Фотографката отива с приятелката си. По време на фотосите нямало никой различен с изключение на тях. Жените са безусловно сигурни в това.Според дамата, когато снимала каменна стена на разрушена къща, тя усетила необикновена смяна на температурата. Била топла вечер, само че внезапно станало доста студено и чула ромолене наоколо. Не забелязала нищо друго извънредно до момента в който снимала.
Вече вкъщи си, когато анализирала фрагментите, тя видяла на фотографията с каменната стена, ясна човешка сянка, която явно принадлежи на човек, съдейки по силуета. В същото време, единственият човек по време на фотосите била приятелката на дамата, която стояла встрани и държала фенер в ръка, с цел да насочи светлината към стената.Това значи, че тази сянка не принадлежи на тях, тъй като светлината не пада върху двете приятелки.Разтревожената фотографка споделила за откритието си на фотографията със своята племенница Мика, която по-късно начертала диаграма по какъв начин вуйна й и приятелката й стоят по време на снимането, с цел да могат всички да схванат, че тази сянка не принадлежи на тях.
Мика споделя:
“В допълнение към необичайния мраз, вуйна ми чула странни звуци, сякаш някой шумолял, а след това доста бързо се затичал в храстите или покрай тях. ”Освен това се оказва, че даже да е сянката на някой различен, който може да е бил там, тя не може да има тъкмо тази форма, която се вижда на фотографията. Светлината била ориентирана единствено към тясна зона на стената и нямало други източници на светлина, а и било късно вечерта.За да излезе на тази фотография, този човек трябвало да стои толкоз покрай стената, че фотографът също би го снимал.Опитвайки се да разрешат тази мистерия, фотографката и нейната племенница скоро се върнали на мястото, по същото време вечерта и създали фотография при същите условия и осветяване. Но, този път на фотографията нямало сянка.
Но в един миг на престоя им на това място, за повторно, дамата усетила студена вълна по кожата си, когато била покрай стената. Когато се върнала вкъщи и почнала да се съблича, с смут разкрила дълбоки драскотини по тялото си, по гърдите и гърба.Фотографката не можела да разбере от кое място са пристигнали. Не била почувствала болежка по време на престоя си в това изоставено село.Мика споделя: “Леля ми беше разтревожена от странната фотография, само че тя е песимист, невъзмутим човек и не има вяра в неземни неща. Но тя беше в същински потрес, когато видя тези рани върху себе си. ”Скептиците имат вяра, че тази сянка принадлежи на самата фотографка или на нейната другарка, а странният мраз и драскотините се приписват на случайността. Но Мика има вяра, че във всичко това има нещо паранормално и не вижда нищо, което разумно да изясни какво се е случило.
Село Хормикедо не е обвързвано с никакви нещастия или специфични случаи на насилствена гибел. Във всеки случай историците не си спомнят нищо сходно. Но хората са живели на това място още от желязната ера.Имало е доста разнообразни антични артефакти, до момента в който иманярите не “изчистили ” всичко след последния гражданин.
Hidden truth
Вече вкъщи си, когато анализирала фрагментите, тя видяла на фотографията с каменната стена, ясна човешка сянка, която явно принадлежи на човек, съдейки по силуета. В същото време, единственият човек по време на фотосите била приятелката на дамата, която стояла встрани и държала фенер в ръка, с цел да насочи светлината към стената.Това значи, че тази сянка не принадлежи на тях, тъй като светлината не пада върху двете приятелки.Разтревожената фотографка споделила за откритието си на фотографията със своята племенница Мика, която по-късно начертала диаграма по какъв начин вуйна й и приятелката й стоят по време на снимането, с цел да могат всички да схванат, че тази сянка не принадлежи на тях.
Мика споделя:
“В допълнение към необичайния мраз, вуйна ми чула странни звуци, сякаш някой шумолял, а след това доста бързо се затичал в храстите или покрай тях. ”Освен това се оказва, че даже да е сянката на някой различен, който може да е бил там, тя не може да има тъкмо тази форма, която се вижда на фотографията. Светлината била ориентирана единствено към тясна зона на стената и нямало други източници на светлина, а и било късно вечерта.За да излезе на тази фотография, този човек трябвало да стои толкоз покрай стената, че фотографът също би го снимал.Опитвайки се да разрешат тази мистерия, фотографката и нейната племенница скоро се върнали на мястото, по същото време вечерта и създали фотография при същите условия и осветяване. Но, този път на фотографията нямало сянка.
Но в един миг на престоя им на това място, за повторно, дамата усетила студена вълна по кожата си, когато била покрай стената. Когато се върнала вкъщи и почнала да се съблича, с смут разкрила дълбоки драскотини по тялото си, по гърдите и гърба.Фотографката не можела да разбере от кое място са пристигнали. Не била почувствала болежка по време на престоя си в това изоставено село.Мика споделя: “Леля ми беше разтревожена от странната фотография, само че тя е песимист, невъзмутим човек и не има вяра в неземни неща. Но тя беше в същински потрес, когато видя тези рани върху себе си. ”Скептиците имат вяра, че тази сянка принадлежи на самата фотографка или на нейната другарка, а странният мраз и драскотините се приписват на случайността. Но Мика има вяра, че във всичко това има нещо паранормално и не вижда нищо, което разумно да изясни какво се е случило.
Село Хормикедо не е обвързвано с никакви нещастия или специфични случаи на насилствена гибел. Във всеки случай историците не си спомнят нищо сходно. Но хората са живели на това място още от желязната ера.Имало е доста разнообразни антични артефакти, до момента в който иманярите не “изчистили ” всичко след последния гражданин.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ