Ненавиждана от властта, обичана от народа: Коя е Червената херцогиня Луиса де Толедо
Испания, 1936 година В страната бушува революция. Три години по-късно Испания се намира под властническото ръководство на военачалник Франсиско Франко. Настъпват тежки времена на репресии и преследвания, ограничение на човешките права, изтезания и арести без съд и присъда.
По същото време в дребния крайбрежен град Ещорил в Португалия се ражда единственото дете в едно от най-видните и остарели аристократични семейства в Испания. Малката Луиса Изабел Алварес де Толедо живее със фамилията си в Португалия, където е заточено по време на гражданската война, след което се завръщат в фамилния дворец Медина Сидония в Санлукар де Барамеда.
След време дребната и слаба бъдеща херцогиня Де Толедо ще шашне света с доблестта си да написа подстрекателски книги, да провежда смели демонстрации за обществена правдивост и да приказва намерено за хомосексуалността във времена, когато всичко това е неразрешено.
Черната овца на аристокрацията
Както прилича на една млада дама, Луиса де Толедо прави първите си стъпки измежду висшето общество след навършване на пълнолетието си. Скоро обаче всички упования за съблюдаване на благовъзпитание и положителни маниери в аристократичните среди, ще бъдат сринати. Възпитанието под строгите правила на висшата класа не е в положение да спре младата госпожица да покаже коя е и какво желае от живота.
Съдбата на младата аристократка е предначертана като на всяко друго дете с сходен генезис - да получи положително обучение, да подписа брак с мъж с родословие, да бъде образец за добра майка и брачна половинка. Но както ще стане ясно, младата херцогиня е намислила друго.
Въпреки нежната си възраст и съществено публично състояние, бунтарката не се тормози да приказва намерено за своите атеистични разбирания и цялостното ѝ отношение към религията. Нищо чудно, че е изключена от няколко манастирски учебни заведения, което доста уронва престижа на фамилията ѝ.
Очаквано тя се омъжва за аристократ, преди да е навършила 20 години, а черната ѝ сватбена рокля не носи добър шанс на младото семейство. Въпреки че със брачна половинка си имат три деца (две момчета и едно момиче), бракът им трае едвам пет години. Официално по това време разводът в страната не е легален, по тази причина те са единствено разграничени.
Испанците я обичаха, Франко - не
През 40-те години на предишния век по-голямата част от Испания гладува в резултат на революция и открития режим в страната. В този сложен миг фамилия Де Толедо оказват помощ на бедните да преживеят, което се приема по-скоро като обвързване, само че това възпитава в Луиса мощно възприятие за обществена отговорност и правдивост.
Вкопаното в нея мощно възприятие на дълг към нуждаещите се я кара след години да раздаде огромна част от наследствените си земи в интерес на аграрни кооперации. Така херцогинята лишава личните си наследници от имуществото, което им се поставя.
През 1966 година боен аероплан на Съединените щати губи четири термоядрени бомби покрай крайбрежното село Паломарес, в южната провинция Алмерия. Докато държавните управления на Испания и Съединените щати се пробват да омаловажат нуклеарния случай, ексцентричната аристократка застава на страната на фермерите, които я молят за помощ. Целта е да им бъдат изплатени компенсации за загубите, зародили вследствие на замърсяването на земите им с рисковия нуклеарен боклук.
Освен че се застъпва за пострадалите, 21-вата херцогиня на Медина Сидония организира протестно придвижване, което получава необятен интернационален отзив. Дори през 60-те години, новината за нейната протестна акция бързо обикаля света.
Въпреки че през днешния ден застъпването за значими публични дела от дами няма да е огромна вест, то по това време испанките са имали извънредно лимитирани права. Меко казано, учудваща е била появяването на жена-активист за човешките права, а това, че тя е била и с благороден генезис, се е считало за нещо извънредно (в отрицателен за властта смисъл).
Тази социална интензивност нервира властта и скоро Луиса е задържана за нейната “престъпна ” обществена проява в поддръжка на андалуски фермери. Титлата не може да я опази и херцогинята е изправена пред боен съд. Осъдена е на 13 месеца затвор във Вентас, където търпи наказването си при доста неприятни условия.
Интересен факт е, че даже в пандиза тя продължава да се бори за правата на наказаните и реализиране на почтени условия за престояване. Самата Луиса не се употребява с особени привилегии. В затворническо учебно заведение непринудено учи необразовани пандизчии да пишат и четат. Оттогава тя става известна като " Червената херцогиня ".
Америка не е открита от Колумб
Червената херцогиня не се опасява да приказва, а острият ѝ език се чете и в редовете на книгите ѝ. Освен създател на провокиралата възторг книга за прекараното време в мизерната килия „ Моят затвор “ (Mi cárcel), Червената херцогиня разгласява и други рискови романи като Стачката (La Huelga), атакуващ режима на Франко, за който за малко не влиза в пандиза за повторно.
Години след излежаването на присъдата и гоненията от режима, Луиса към този момент има нова колкото персонална, толкоз и социална задача. Херцогинята посвещава времето до края на живота си на работа в фамилната библиотека и шестте милиона документа, съхранявани в нея. Това е най-големият и важен частен списък в Европа, който пази скъпи бумаги с извънредно историческо и научно значение от XVI век насам.
Изучаването на тези документи я водят към едно сензационно изобретение - Америка е открита доста време преди Колумб. Тезата си тя разказва през 1992 година в книгата “Не бяхме ние ” (No Fuimos Nosotros), която провокира поредна сензация. Публикувана, с цел да съвпадне с 500-годишнината от откриването на Америка от Колумб, книгата твърди, че честванията са били неуместни, защото търговията сред Испания и Америка е почнала доста преди подвига на Колумб.
По-малко от денонощие преди да почине от пневмония през 2008 година, Луиса Толедо се омъжва за дългогодишната си партньорка и секретар Лилиана Мария Далман. Скандалният брак още веднъж подвига звук към към този момент починалата херцогиня, която завещава цялото си имущество на брачната половинка си, в това число доживотното ръководство на фондация “Медина Сидония “ и скъпия списък в двореца в Санлукар де Барамеда.
Още от създателя:
По същото време в дребния крайбрежен град Ещорил в Португалия се ражда единственото дете в едно от най-видните и остарели аристократични семейства в Испания. Малката Луиса Изабел Алварес де Толедо живее със фамилията си в Португалия, където е заточено по време на гражданската война, след което се завръщат в фамилния дворец Медина Сидония в Санлукар де Барамеда.
След време дребната и слаба бъдеща херцогиня Де Толедо ще шашне света с доблестта си да написа подстрекателски книги, да провежда смели демонстрации за обществена правдивост и да приказва намерено за хомосексуалността във времена, когато всичко това е неразрешено.
Черната овца на аристокрацията
Както прилича на една млада дама, Луиса де Толедо прави първите си стъпки измежду висшето общество след навършване на пълнолетието си. Скоро обаче всички упования за съблюдаване на благовъзпитание и положителни маниери в аристократичните среди, ще бъдат сринати. Възпитанието под строгите правила на висшата класа не е в положение да спре младата госпожица да покаже коя е и какво желае от живота.
Съдбата на младата аристократка е предначертана като на всяко друго дете с сходен генезис - да получи положително обучение, да подписа брак с мъж с родословие, да бъде образец за добра майка и брачна половинка. Но както ще стане ясно, младата херцогиня е намислила друго.
Въпреки нежната си възраст и съществено публично състояние, бунтарката не се тормози да приказва намерено за своите атеистични разбирания и цялостното ѝ отношение към религията. Нищо чудно, че е изключена от няколко манастирски учебни заведения, което доста уронва престижа на фамилията ѝ.
Очаквано тя се омъжва за аристократ, преди да е навършила 20 години, а черната ѝ сватбена рокля не носи добър шанс на младото семейство. Въпреки че със брачна половинка си имат три деца (две момчета и едно момиче), бракът им трае едвам пет години. Официално по това време разводът в страната не е легален, по тази причина те са единствено разграничени.
Испанците я обичаха, Франко - не
През 40-те години на предишния век по-голямата част от Испания гладува в резултат на революция и открития режим в страната. В този сложен миг фамилия Де Толедо оказват помощ на бедните да преживеят, което се приема по-скоро като обвързване, само че това възпитава в Луиса мощно възприятие за обществена отговорност и правдивост.
Вкопаното в нея мощно възприятие на дълг към нуждаещите се я кара след години да раздаде огромна част от наследствените си земи в интерес на аграрни кооперации. Така херцогинята лишава личните си наследници от имуществото, което им се поставя.
През 1966 година боен аероплан на Съединените щати губи четири термоядрени бомби покрай крайбрежното село Паломарес, в южната провинция Алмерия. Докато държавните управления на Испания и Съединените щати се пробват да омаловажат нуклеарния случай, ексцентричната аристократка застава на страната на фермерите, които я молят за помощ. Целта е да им бъдат изплатени компенсации за загубите, зародили вследствие на замърсяването на земите им с рисковия нуклеарен боклук.
Освен че се застъпва за пострадалите, 21-вата херцогиня на Медина Сидония организира протестно придвижване, което получава необятен интернационален отзив. Дори през 60-те години, новината за нейната протестна акция бързо обикаля света.
Въпреки че през днешния ден застъпването за значими публични дела от дами няма да е огромна вест, то по това време испанките са имали извънредно лимитирани права. Меко казано, учудваща е била появяването на жена-активист за човешките права, а това, че тя е била и с благороден генезис, се е считало за нещо извънредно (в отрицателен за властта смисъл).
Тази социална интензивност нервира властта и скоро Луиса е задържана за нейната “престъпна ” обществена проява в поддръжка на андалуски фермери. Титлата не може да я опази и херцогинята е изправена пред боен съд. Осъдена е на 13 месеца затвор във Вентас, където търпи наказването си при доста неприятни условия.
Интересен факт е, че даже в пандиза тя продължава да се бори за правата на наказаните и реализиране на почтени условия за престояване. Самата Луиса не се употребява с особени привилегии. В затворническо учебно заведение непринудено учи необразовани пандизчии да пишат и четат. Оттогава тя става известна като " Червената херцогиня ".
Америка не е открита от Колумб
Червената херцогиня не се опасява да приказва, а острият ѝ език се чете и в редовете на книгите ѝ. Освен създател на провокиралата възторг книга за прекараното време в мизерната килия „ Моят затвор “ (Mi cárcel), Червената херцогиня разгласява и други рискови романи като Стачката (La Huelga), атакуващ режима на Франко, за който за малко не влиза в пандиза за повторно.
Години след излежаването на присъдата и гоненията от режима, Луиса към този момент има нова колкото персонална, толкоз и социална задача. Херцогинята посвещава времето до края на живота си на работа в фамилната библиотека и шестте милиона документа, съхранявани в нея. Това е най-големият и важен частен списък в Европа, който пази скъпи бумаги с извънредно историческо и научно значение от XVI век насам.
Изучаването на тези документи я водят към едно сензационно изобретение - Америка е открита доста време преди Колумб. Тезата си тя разказва през 1992 година в книгата “Не бяхме ние ” (No Fuimos Nosotros), която провокира поредна сензация. Публикувана, с цел да съвпадне с 500-годишнината от откриването на Америка от Колумб, книгата твърди, че честванията са били неуместни, защото търговията сред Испания и Америка е почнала доста преди подвига на Колумб.
По-малко от денонощие преди да почине от пневмония през 2008 година, Луиса Толедо се омъжва за дългогодишната си партньорка и секретар Лилиана Мария Далман. Скандалният брак още веднъж подвига звук към към този момент починалата херцогиня, която завещава цялото си имущество на брачната половинка си, в това число доживотното ръководство на фондация “Медина Сидония “ и скъпия списък в двореца в Санлукар де Барамеда.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ