Исках да завърша театралния сезон с нещо необичайно и приказно

Исках да завърша театралния сезон с нещо извънредно и приказно и си избрах „ Фотоапарати “ на Пьотр Гладилин. Пиесата му „ Нощна пеперуда “ е може би обичаната ми режисура на родна сцена сега и съм я гледала няколко пъти с еднообразно наслаждение.

Трябва да призная, че не направих добър избор. На пръв взор „ Фотоапарати “ наподобява на текст на Гладилин – чудноват е, преплита разнообразни действителности, героите не са това, което наподобяват, и отново има пеперуда в основната роля. Но приликите с „ Нощна пеперуда “ стопират до тук. Ако представлението в Народния спектакъл наподобява на сън, това тук наподобява на бълнуване – през множеството време е изцяло неясно, а на моменти, почтено казано, съвсем трудно.Това е историята на две млади, бременни приятелки, единствено че разказана от името на техните два ембриона – мъжки и женски. Ембрионите се сприятеляват и потеглят по света, с цел да видят какво ги чака и да преживеят завършения до момента в който са невидими и могат да поддържат връзка с насекомите – първите им другари са една пеперуда и една муха. В своето пътешестване ембрионите стигат чак до Ню Йорк. Изобщо в пиесата има задоволително случки и герои, само че те някак не съумяват да провокират състрадание, нито да са безапелационни, въпреки че крещят пронизително от самото начало. В дребната зала на театъра това е изцяло ненужно.

Трябва да отбележа обаче отличните костюми, за които Елица Георгиева има премия „ Аскеер “ тази година, както и актьорите, които до един се оправят отлично, с изключение на престараването с виковете. Мариана Жикич, Георги Златарев, Донка Аврамова, Лиляна Шомова, Филипа Балдева, Мартин Смочевски и Йордан Ръсин са участниците в представлението. Препоръчително единствено за правилни почитатели на Гладилин.