Ирина Островска: Правя всичко за бежанците в България, надявам се, че някой помага и на семейството ми в Украйна
Ирина Островска е таврийска българка от Запорожката област в Украйна. Идва в България през 2013 година, с цел да учи. Завършва „ Журналистика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, продължава с магистратура „ Международни връзки и проблеми на сигурността “ и докторантура „ Политология и политически науки “ още веднъж в същото образователно заведение. Като докторант преподава в СУ „ Управление на спорове “ и „ Теория на актуалния тероризъм “.Стажува и доброволства в разнообразни институции и неправителствени организации през последните години.
Разбира, че съветските военни са почнали с нашествието в Украйна, до момента в който е на стаж в Министерството на външните работи. Малко по-късно стартира работа като обществен служащ към Българския червен кръст.
Ирина споделя, че постоянно е имала самочувствие на българка, че родината й не е единствено Украйна, само че и България.
Само преди дни тя бе удостоената с премия: Второ място " Студент на годината 2022 " в категория " Докторант на годината " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а преди този момент е била награждавана с наградата „ Студент на годината “ в категория „ Чуждестранен студент “.
Какво виждате всеки ден в Българския червен кръст?
Всеки ден работя на терен с бежанци от Украйна. Виждам какви ли не истории, виждам хора, които бягат от война и нямат безусловно нищо. Видях едно семейство, което е избягало от Мариупол, единствено с помощта на някакво знамение, с помощта на Господ са останали живи. Колата им е в дупки от патрони, от бомби, колата им наподобява на отпадък. Когато го видях това нещо бях шокирана и впечатлена. Наистина не знам по какъв начин тези хора са останали живи и са съумели да се измъкнат от този смут. Видях човещината в тези хора. Те толкоз са бързали да избягат, че не бяха взели документите си, само че са взели кучето си, което е много огромно. Въпреки тежкото им състояние са създали всичко допустимо, с цел да спасят всички, които са били до тях.
Къде е вашето семейство в този момент?
Част от фамилията ми към този момент е в България, само че друга част е в Украйна. Много се тормозя за всички, несъмнено, по-малко за фамилията ми, което е при мен. Опитваме се да ги социализираме и да стартират живота си отначало в България. Хората от фамилията ми, които са в Украйна, евентуално ще си останат там. Много ми е тежко и мъчително за тях. С баба ми и дядо ми не сме се чували към този момент повече от седмица, аз даже не знам дали са живи, дали всичко с тях е наред. Няма връзка с моя град. Преди повече от седмица съветските окупатори прекъснаха украинските мобилни оператори, не дават и опция хората да преминат към съветските оператори, с цел да имат най-малко някаква връзка и единствено се апелирам всичко да е наред със фамилията ми, което се намира там. Правя всичко допустимо за тези хора, които бягат от Украйна в България и се надявам, че някой доброволец в Украйна ще помогне на моето семейство там.
Един ден войната ще свърши, само че би трябвало да се запазим като човешки същества, а не да станем животни.
Били сте и от двете страни – и в държавната администрация като стажант в Министерство на външните работи, и в разнообразни неправителствени организации, които работят на терен. Къде се прави повече работа и къде в действителност се оказва помощ?
Хората, които работят в администрацията се занимават с документи, те вземат решение по какъв метод би трябвало да бъдат позволени някакви въпроси, а в Червения кръст и други организации ползват теорията на процедура.
Конкретно за самите бежанци, най-голямата помощ, която получават, се случва на терен (дрехи, храна, медицински проблеми, юридически и др.), само че, с цел да се стигне до там е нужен закон, разпоредба, която разрешава да се случат тези неща. Първо би трябвало да бъде взето дейно решение от институциите, по-късно тези решения се трансформират в действително деяние посредством обществените служащи.
Първоначално бежанците от Украйна бяха доста добре признати у нас. Хората ги чакаха на границата, имаше шествия в поддръжка на Украйна, дарителски акции. Но в последните дни обстановката внезапно се промени. Сред българите пораства отрицание към украинските бежанци, властта също промени метода към бежанците с така наречен проект за разселване. Защо съгласно вас се получи това?
Според мен, казусът е там, че страната не е направила всичко структурирано. До 31 май 99% от тези бежанци не са знаели какво ще се случи с тях на следващия ден. До 31 май страната е приемала поръчки за настаняване в България и ги е разглеждала. В последния миг на хората им се споделя, че на 1 юни би трябвало да изоставен и не знаят къде да отидат. В същия ден идва рейс и им споделят, че ще ги заведат да живеят в някакво съвсем обезлюдено село. Проблемът не е, че страната им предлага нещо, а те желаят по-луксозни условия. Проблемът е, че на украинците не им е обяснено къде отиват и какво има там – има ли детски градини, учебни заведения, магазини, аптеки. Какви са изискванията в постройките. Има инвалиди, които ги карат да живеят на третия етаж без асансьор. Тях ги затварят в една стая и те повече не могат да излязат от там. Не става въпрос за разкош. Причината за тази обстановка е нарушена връзка. Ако вместо да кажат на хората, че в това село, в което ги изпращат, има единствено 9 души, могат да показват нещата по различен метод. Да обяснят на пенсионерите измежду бежанците, да вземем за пример, че ще са на умерено място с невероятна природа, където могат да си подобрят здравето.
Защо се получи това голямо разминаване с бежанците в България. Бежанците от Сирия, Афганистан и други страни в Азия и Африка, които също бягаха от война, бяха „ ловени “, каналджии се възползваха от обстановката им, те бяха страшни и рискови, а бежанците от Украйна получиха схващане, поддръжка и бяха задушевно признати у нас?
Разликата е, че огромна част от украинците, пристигнали тъкмо в България, са с български корени. Българите одобриха в страната си етнически българи, пристигнали от Украйна. Не всички са с българско родословие, несъмнено. Тези хора по-лесно ще се приспособяват в България, ще се социализират, ще стартират да работят, множеството от тях приказват старобългарски език. Бежанците от Сирия занапред би трябвало да учат езика и да се социализират. Религиите също са разнообразни, манталитетът е друг. Българският нрав е доста по-близък с украинския за разлика от сирийския.
С вълната от сирийски бежанци България закупи някаква визия за бежанците и за проблемите, с които се сблъскват по принцип бежанците, от какво се нуждаят най-вече и по какъв начин би трябвало да реагира страната, с цел да ги интегрира бързо и съответно в страната. Сега към този момент България може по-лесно и бързо да реагира в обстановката с украинските бежанци. От много време се говореше, че ще има война в Украйна. Българските институции са се подготвяли за бежанци още преди 24 февруари, като са подготвяли възможна стратегия за бежанците, която се наложи да стане действителна.
Казвате, че войната в Украйна е била предстояща. Изминаха над 100 дни от началото ѝ. Виждате ли края й?
Войната в Украйна се чака от 2013 година И я има от 2014 година в Донбас. Не беше на цялата територия на Украйна, а единствено в източната част, само че в последните съвсем 10 години сме във война и всеки един ден си мислихме какво ще се случи на следващия ден. В последните няколко месеца, когато съветските войски бяха сякаш на обучение около границата с Украйна, войната стана още по-очаквана.
Най-активната фаза на войната към този момент мина. Украйна съумя да потвърди, че няма да се откаже от своите територии. Всеки ден губим най-хубавите мъже и дами, които пазят страната ни, които умирайки дават вяра на бъдещото потомство. Сега навлизаме в най-тежката, най-дълбоката и най-дългата фаза, съгласно мен. Мисля си, че до края на тази година няма да има някакво съответно решение. Изходът от обстановката зависи от преобладаващото количество оръжие – коя от страните ще има повече и безусловно на бойното поле коя от страните ще победи. Вече нямам доверие да се стигне до решение на дипломатическо равнище. Каквото и да се решаваше по време на договарянията, на терен се случваше друго. Руските бойци нарушаваха зелените коридори, използваха цивилните за жив щит, а сякаш двете страни се бяха разбрали на високо равнище.
Присъединяването на Украйна към Европейски Съюз и НАТО ще постави ли края на дългогодишния спор с Русия?
Европейският съюз закъсня с отговора на Украйна. Преди близо 10 години Украйна изиска да е член на НАТО и Европейски Съюз, само че не получи съответен отговор. Войната можеше да бъде предотвратена, в случай че през 2013 година Украйна беше получила този отговор. Сега към този момент дали Украйна ще стане член на Европейски Съюз и НАТО няма да има огромна разлика за развиването на войната, съгласно мен. Вече всичко ще се взема решение на бойното поле. Дори някак си Путин да разгласи капитулация, че се отхвърля от войната или нещо сходно, съветските войски на украинска територия няма по какъв начин да се върнат, няма по какъв начин да се откажат от тази концепция, те към този момент са се почувствали владетели на тези земи.
На Русия не ѝ пречи, че Финландия желае да стане член на НАТО и ще има огромна граница с НАТО, на нея ѝ пречи, в случай че Украйна стане член на НАТО. Ако на Русия толкоз ѝ пречи да има граница с държава-членка на НАТО, ще е и срещу това Финландия да стане част от Алианса. Русия не изпраща своите войски във Финландия да си изрази мнението и там, че е срещу участието й в НАТО. Няма и да ги изпрати.
Какво мислите за президента на Русия Владимир Путин?
Не ми се разяснява тази персона. Разбира се, че съм срещу цялата му политика, той е грабител на властта. Младежи на 18 години в Русия не познават различен президент, те дори не могат и да си показват, че в Русия може да има различен президент. Смятам, че това е доста огромна неточност. В нито една страна по света не би трябвало да се случва нещо сходно. Същото нещо мога да кажа и за Лукашенко в Беларус. Не би трябвало толкоз години да има един човек на власт. Трябва да има придвижване, сменяемост, да има друга политика, да се преглеждат всички разновидности за развиване на страната. Когато човек е на власт толкоз години, той в действителност счита, че всичко му е разрешено и има вяра в тъкмо това, че всичко му е разрешено и, че никой не може да го спре.
Промениха ли се вашите връзки с руснаците?
Имам много другари от Русия и рускоговорящи от Украйна, както и руснаци в други страни. Имам познати, които са срещу режима на Путин и дори са избягали от Русия и са пристигнали в България. Те не знаят дали въобще ще могат да се върнат в Русия. Имам и такива другари, които считат, че Украйна сама си е отговорна и, че всичко това е поради намесата на Съединени американски щати. Имам познати, които считат, че това е обикновено нещо, че украинците би трябвало да загинат и, че цялата територия на Украйна би трябвало да остане за Русия, че това е исторически съветска територия и, че украинците като нация не съществуват, че не би трябвало да съществуват.
Това, което Русия прави е същински геноцид. Русия желае Украйна да спре да съществува като нация. Имам разнообразни познати - и такива, които ме поддържат, имам и такива, които ме псуват, които не ме схващат. Това се отнася и до българите. Имам другари от България, които ни поддържат материално и морално, оказват помощ като доброволци на бежанци, само че имам и такива познати, които считат, че съветските братушки са над всичко и, че Русия би трябвало да завоюва. Хората са разнообразни и не зависи от нацията им, а какви са като хора – дали си човек или животно, което желае да убива. Каквито и политически проблеми да има, елементарното спокойно население в Украйна не е отговорно за нищо. Не би трябвало да умират деца, не би трябвало да умират майки, не би трябвало да умират хора, тъй като някои, който е на власт в Русия от десетилетия, е решил по този начин.
Как се оправя президентът на Украйна Володимир Зеленски в условия на спор?
На 24 февруари 2022 година разбрахме, че в Украйна има доста проблеми, има доста предатели, доста хора, които се продават и заемат съветската позиция против пари, има доста неща, които трябваше по-рано да се структурират. Смятам, че президентът на Украйна се оправя оптимално добре, доколкото е допустимо при всички тези условия, в които се намира. Смятам, че дава всичко от себе си. Даже фактът, че президентът не избяга в друга страна, а остана в Украйна е значим. Украинците виждат, че президентът им е с народа си и го поддържа, и му оказва помощ. Опитва се да даде всичко от себе си и това украинският народ го вижда.
Трябваше ли България да изпрати оръжия на Украйна?
Като човек, роден в Украйна, а и човек, който в този момент живее в България, мисля, че трябваше да изпрати оръжие. Но тези неща се вземат решение на по-различно равнище и би трябвало да се взимат поради проблемите на България и следствията, до които това решение ще докара. България към този момент оказва помощ и прави много неща за Украйна, само че те не са толкоз забележими. И това е по-добре – да помагаш и да не парадираш.
Когато украинският външен министър Дмитро Кулеба беше в България поради оръжията, някои българи се възмутиха от „ наглото “ му държание, тъй като той сподели, че ще остане в България толкоз, колкото е належащо, до момента в който получи отговор дали страната ще даде оръжия на Украйна. Част от българите се възмутиха, тъй като „ един външен човек е пристигнал в личната ни страна, с цел да ни изнудва “. Може ли да се пояснява по този начин неговото държание или е естествена политическа реакция в условия на война?
От позиция на човек, роден в Украйна, считам, че това държание е съответно. Като човек, който живее в България, разбирам и реакцията на българите. Но представете си, в случай че вашите деца умират от бомбите. По какъв метод ще поддържате връзка и с какъв звук ще говорите с другите. Мисля, че би трябвало да имаме поради и този фактор, че всички представители на Украйна са в доста тежко състояние и са доста напрегнати. Украйна постоянно е считала българите за приятелски народ, в Украйна българите постоянно са могли да приказват български език свободно. В Украйна етническите българи приказват всекидневно на български – не приказват нито украински, нито съветски, а български. И това е изцяло обикновено, когато Украйна има население с български генезис, което обича България, съблюдава българските обичаи, чества Баба Марта, несъмнено, че е обикновено. Украйна да изиска повече помощ от България. Не всички политици в България схващат какво се случва в Украйна. Поведението на Кулеба може да се разяснява от човешка позиция, само че и от политическа.
Разбира, че съветските военни са почнали с нашествието в Украйна, до момента в който е на стаж в Министерството на външните работи. Малко по-късно стартира работа като обществен служащ към Българския червен кръст.
Ирина споделя, че постоянно е имала самочувствие на българка, че родината й не е единствено Украйна, само че и България.
Само преди дни тя бе удостоената с премия: Второ място " Студент на годината 2022 " в категория " Докторант на годината " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", а преди този момент е била награждавана с наградата „ Студент на годината “ в категория „ Чуждестранен студент “.
Какво виждате всеки ден в Българския червен кръст?
Всеки ден работя на терен с бежанци от Украйна. Виждам какви ли не истории, виждам хора, които бягат от война и нямат безусловно нищо. Видях едно семейство, което е избягало от Мариупол, единствено с помощта на някакво знамение, с помощта на Господ са останали живи. Колата им е в дупки от патрони, от бомби, колата им наподобява на отпадък. Когато го видях това нещо бях шокирана и впечатлена. Наистина не знам по какъв начин тези хора са останали живи и са съумели да се измъкнат от този смут. Видях човещината в тези хора. Те толкоз са бързали да избягат, че не бяха взели документите си, само че са взели кучето си, което е много огромно. Въпреки тежкото им състояние са създали всичко допустимо, с цел да спасят всички, които са били до тях.
Къде е вашето семейство в този момент?
Част от фамилията ми към този момент е в България, само че друга част е в Украйна. Много се тормозя за всички, несъмнено, по-малко за фамилията ми, което е при мен. Опитваме се да ги социализираме и да стартират живота си отначало в България. Хората от фамилията ми, които са в Украйна, евентуално ще си останат там. Много ми е тежко и мъчително за тях. С баба ми и дядо ми не сме се чували към този момент повече от седмица, аз даже не знам дали са живи, дали всичко с тях е наред. Няма връзка с моя град. Преди повече от седмица съветските окупатори прекъснаха украинските мобилни оператори, не дават и опция хората да преминат към съветските оператори, с цел да имат най-малко някаква връзка и единствено се апелирам всичко да е наред със фамилията ми, което се намира там. Правя всичко допустимо за тези хора, които бягат от Украйна в България и се надявам, че някой доброволец в Украйна ще помогне на моето семейство там.
Един ден войната ще свърши, само че би трябвало да се запазим като човешки същества, а не да станем животни.
Били сте и от двете страни – и в държавната администрация като стажант в Министерство на външните работи, и в разнообразни неправителствени организации, които работят на терен. Къде се прави повече работа и къде в действителност се оказва помощ?
Хората, които работят в администрацията се занимават с документи, те вземат решение по какъв метод би трябвало да бъдат позволени някакви въпроси, а в Червения кръст и други организации ползват теорията на процедура.
Конкретно за самите бежанци, най-голямата помощ, която получават, се случва на терен (дрехи, храна, медицински проблеми, юридически и др.), само че, с цел да се стигне до там е нужен закон, разпоредба, която разрешава да се случат тези неща. Първо би трябвало да бъде взето дейно решение от институциите, по-късно тези решения се трансформират в действително деяние посредством обществените служащи.
Първоначално бежанците от Украйна бяха доста добре признати у нас. Хората ги чакаха на границата, имаше шествия в поддръжка на Украйна, дарителски акции. Но в последните дни обстановката внезапно се промени. Сред българите пораства отрицание към украинските бежанци, властта също промени метода към бежанците с така наречен проект за разселване. Защо съгласно вас се получи това?
Според мен, казусът е там, че страната не е направила всичко структурирано. До 31 май 99% от тези бежанци не са знаели какво ще се случи с тях на следващия ден. До 31 май страната е приемала поръчки за настаняване в България и ги е разглеждала. В последния миг на хората им се споделя, че на 1 юни би трябвало да изоставен и не знаят къде да отидат. В същия ден идва рейс и им споделят, че ще ги заведат да живеят в някакво съвсем обезлюдено село. Проблемът не е, че страната им предлага нещо, а те желаят по-луксозни условия. Проблемът е, че на украинците не им е обяснено къде отиват и какво има там – има ли детски градини, учебни заведения, магазини, аптеки. Какви са изискванията в постройките. Има инвалиди, които ги карат да живеят на третия етаж без асансьор. Тях ги затварят в една стая и те повече не могат да излязат от там. Не става въпрос за разкош. Причината за тази обстановка е нарушена връзка. Ако вместо да кажат на хората, че в това село, в което ги изпращат, има единствено 9 души, могат да показват нещата по различен метод. Да обяснят на пенсионерите измежду бежанците, да вземем за пример, че ще са на умерено място с невероятна природа, където могат да си подобрят здравето.
Защо се получи това голямо разминаване с бежанците в България. Бежанците от Сирия, Афганистан и други страни в Азия и Африка, които също бягаха от война, бяха „ ловени “, каналджии се възползваха от обстановката им, те бяха страшни и рискови, а бежанците от Украйна получиха схващане, поддръжка и бяха задушевно признати у нас?
Разликата е, че огромна част от украинците, пристигнали тъкмо в България, са с български корени. Българите одобриха в страната си етнически българи, пристигнали от Украйна. Не всички са с българско родословие, несъмнено. Тези хора по-лесно ще се приспособяват в България, ще се социализират, ще стартират да работят, множеството от тях приказват старобългарски език. Бежанците от Сирия занапред би трябвало да учат езика и да се социализират. Религиите също са разнообразни, манталитетът е друг. Българският нрав е доста по-близък с украинския за разлика от сирийския.
С вълната от сирийски бежанци България закупи някаква визия за бежанците и за проблемите, с които се сблъскват по принцип бежанците, от какво се нуждаят най-вече и по какъв начин би трябвало да реагира страната, с цел да ги интегрира бързо и съответно в страната. Сега към този момент България може по-лесно и бързо да реагира в обстановката с украинските бежанци. От много време се говореше, че ще има война в Украйна. Българските институции са се подготвяли за бежанци още преди 24 февруари, като са подготвяли възможна стратегия за бежанците, която се наложи да стане действителна.
Казвате, че войната в Украйна е била предстояща. Изминаха над 100 дни от началото ѝ. Виждате ли края й?
Войната в Украйна се чака от 2013 година И я има от 2014 година в Донбас. Не беше на цялата територия на Украйна, а единствено в източната част, само че в последните съвсем 10 години сме във война и всеки един ден си мислихме какво ще се случи на следващия ден. В последните няколко месеца, когато съветските войски бяха сякаш на обучение около границата с Украйна, войната стана още по-очаквана.
Най-активната фаза на войната към този момент мина. Украйна съумя да потвърди, че няма да се откаже от своите територии. Всеки ден губим най-хубавите мъже и дами, които пазят страната ни, които умирайки дават вяра на бъдещото потомство. Сега навлизаме в най-тежката, най-дълбоката и най-дългата фаза, съгласно мен. Мисля си, че до края на тази година няма да има някакво съответно решение. Изходът от обстановката зависи от преобладаващото количество оръжие – коя от страните ще има повече и безусловно на бойното поле коя от страните ще победи. Вече нямам доверие да се стигне до решение на дипломатическо равнище. Каквото и да се решаваше по време на договарянията, на терен се случваше друго. Руските бойци нарушаваха зелените коридори, използваха цивилните за жив щит, а сякаш двете страни се бяха разбрали на високо равнище.
Присъединяването на Украйна към Европейски Съюз и НАТО ще постави ли края на дългогодишния спор с Русия?
Европейският съюз закъсня с отговора на Украйна. Преди близо 10 години Украйна изиска да е член на НАТО и Европейски Съюз, само че не получи съответен отговор. Войната можеше да бъде предотвратена, в случай че през 2013 година Украйна беше получила този отговор. Сега към този момент дали Украйна ще стане член на Европейски Съюз и НАТО няма да има огромна разлика за развиването на войната, съгласно мен. Вече всичко ще се взема решение на бойното поле. Дори някак си Путин да разгласи капитулация, че се отхвърля от войната или нещо сходно, съветските войски на украинска територия няма по какъв начин да се върнат, няма по какъв начин да се откажат от тази концепция, те към този момент са се почувствали владетели на тези земи.
На Русия не ѝ пречи, че Финландия желае да стане член на НАТО и ще има огромна граница с НАТО, на нея ѝ пречи, в случай че Украйна стане член на НАТО. Ако на Русия толкоз ѝ пречи да има граница с държава-членка на НАТО, ще е и срещу това Финландия да стане част от Алианса. Русия не изпраща своите войски във Финландия да си изрази мнението и там, че е срещу участието й в НАТО. Няма и да ги изпрати.
Какво мислите за президента на Русия Владимир Путин?
Не ми се разяснява тази персона. Разбира се, че съм срещу цялата му политика, той е грабител на властта. Младежи на 18 години в Русия не познават различен президент, те дори не могат и да си показват, че в Русия може да има различен президент. Смятам, че това е доста огромна неточност. В нито една страна по света не би трябвало да се случва нещо сходно. Същото нещо мога да кажа и за Лукашенко в Беларус. Не би трябвало толкоз години да има един човек на власт. Трябва да има придвижване, сменяемост, да има друга политика, да се преглеждат всички разновидности за развиване на страната. Когато човек е на власт толкоз години, той в действителност счита, че всичко му е разрешено и има вяра в тъкмо това, че всичко му е разрешено и, че никой не може да го спре.
Промениха ли се вашите връзки с руснаците?
Имам много другари от Русия и рускоговорящи от Украйна, както и руснаци в други страни. Имам познати, които са срещу режима на Путин и дори са избягали от Русия и са пристигнали в България. Те не знаят дали въобще ще могат да се върнат в Русия. Имам и такива другари, които считат, че Украйна сама си е отговорна и, че всичко това е поради намесата на Съединени американски щати. Имам познати, които считат, че това е обикновено нещо, че украинците би трябвало да загинат и, че цялата територия на Украйна би трябвало да остане за Русия, че това е исторически съветска територия и, че украинците като нация не съществуват, че не би трябвало да съществуват.
Това, което Русия прави е същински геноцид. Русия желае Украйна да спре да съществува като нация. Имам разнообразни познати - и такива, които ме поддържат, имам и такива, които ме псуват, които не ме схващат. Това се отнася и до българите. Имам другари от България, които ни поддържат материално и морално, оказват помощ като доброволци на бежанци, само че имам и такива познати, които считат, че съветските братушки са над всичко и, че Русия би трябвало да завоюва. Хората са разнообразни и не зависи от нацията им, а какви са като хора – дали си човек или животно, което желае да убива. Каквито и политически проблеми да има, елементарното спокойно население в Украйна не е отговорно за нищо. Не би трябвало да умират деца, не би трябвало да умират майки, не би трябвало да умират хора, тъй като някои, който е на власт в Русия от десетилетия, е решил по този начин.
Как се оправя президентът на Украйна Володимир Зеленски в условия на спор?
На 24 февруари 2022 година разбрахме, че в Украйна има доста проблеми, има доста предатели, доста хора, които се продават и заемат съветската позиция против пари, има доста неща, които трябваше по-рано да се структурират. Смятам, че президентът на Украйна се оправя оптимално добре, доколкото е допустимо при всички тези условия, в които се намира. Смятам, че дава всичко от себе си. Даже фактът, че президентът не избяга в друга страна, а остана в Украйна е значим. Украинците виждат, че президентът им е с народа си и го поддържа, и му оказва помощ. Опитва се да даде всичко от себе си и това украинският народ го вижда.
Трябваше ли България да изпрати оръжия на Украйна?
Като човек, роден в Украйна, а и човек, който в този момент живее в България, мисля, че трябваше да изпрати оръжие. Но тези неща се вземат решение на по-различно равнище и би трябвало да се взимат поради проблемите на България и следствията, до които това решение ще докара. България към този момент оказва помощ и прави много неща за Украйна, само че те не са толкоз забележими. И това е по-добре – да помагаш и да не парадираш.
Когато украинският външен министър Дмитро Кулеба беше в България поради оръжията, някои българи се възмутиха от „ наглото “ му държание, тъй като той сподели, че ще остане в България толкоз, колкото е належащо, до момента в който получи отговор дали страната ще даде оръжия на Украйна. Част от българите се възмутиха, тъй като „ един външен човек е пристигнал в личната ни страна, с цел да ни изнудва “. Може ли да се пояснява по този начин неговото държание или е естествена политическа реакция в условия на война?
От позиция на човек, роден в Украйна, считам, че това държание е съответно. Като човек, който живее в България, разбирам и реакцията на българите. Но представете си, в случай че вашите деца умират от бомбите. По какъв метод ще поддържате връзка и с какъв звук ще говорите с другите. Мисля, че би трябвало да имаме поради и този фактор, че всички представители на Украйна са в доста тежко състояние и са доста напрегнати. Украйна постоянно е считала българите за приятелски народ, в Украйна българите постоянно са могли да приказват български език свободно. В Украйна етническите българи приказват всекидневно на български – не приказват нито украински, нито съветски, а български. И това е изцяло обикновено, когато Украйна има население с български генезис, което обича България, съблюдава българските обичаи, чества Баба Марта, несъмнено, че е обикновено. Украйна да изиска повече помощ от България. Не всички политици в България схващат какво се случва в Украйна. Поведението на Кулеба може да се разяснява от човешка позиция, само че и от политическа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ