20 г. след инвазията на САЩ Ирак търси лек за раните си и се страхува от бъдещето
Ирак отбелязва през днешния ден допустимо най-скромно двайсетата годишнина от нахлуването на Съединени американски щати и свалянето на Саддам Хюсеин, поставили начало на серия кръвопролитни спорове. Днес ситуацията видимо е обикновено, само че иракчаните се опасяват за бъдещето си, написа Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Нито федералното държавно управление в Багдад, нито районното държавно управление на Иракски Кюрдистан не провеждат през днешния ден никакви церемонии. А министър председателят Мохамед Шия ас Судани, подкрепян от проиранска коалиция, не приказва тези дни обществено за американското навлизане, а за провокираното от него " рухване на диктаторския режим ".
" Помним за страданията на нашия народ през тези години, минали под знака на безразсъдни войни ", сподели той на конференция под мотото " Ирак, двайсет години по-късно... а по-късно? " в неделя в Багдад.
Всичко стартира на 20 март 2003 година В рамките на интервенцията " Свобода за Ирак " близо 150 000 американци и 40 000 британци стартират светкавична намеса по дребните часове.
Стигат им три седмици, с цел да решат ориста на режима на Саддам Хюсеин и на 9 април да поемат контрола над Багдад.
Поредица спорове
Целта, оповестена от администрацията на Джордж У. Буш, бе да се лишават оръжията за всеобщо заличаване, хипотетично притежавани от диктатора. Но сходни оръжия по този начин и не бяха открити.
И тази инвазия постави начало на един от най-кървавите интервали в историята на Ирак: в страната първо избухна страховита революция (2006-2008 г.), след това част от територията ѝ бе окупирана от джихадистката формация " Ислямска страна ", чиито бойци направиха голям брой зверства.
От 2003 до 2011 година, когато американската войска се изтегли, са били убити над 100 000 цивилни иракчани съгласно организацията " Ирак боди каунт ". Съединени американски щати дадоха близо 4500 жертви.
Днес обстановката в Ирак ненапълно се е нормализирала: постоянно се създават избори, политическият плурализъм се предизвиква, свободата на изрече е обезпечена.
Но какво става на процедура? Преговорите за образуване на държавно управление след изборите за парламент през октомври 2021 година траяха цяла година и бяха изпъстрени с епизоди на нечувано принуждение в центъра на Багдад.
А задачата на Организация на обединените нации в Ирак предизвести предходната година, че в страната царува " среда на боязън и заплашване ", спъваща свободата на изрече.
" Пандемия от корупция "
Сред всички беди, тегнещи над страната, иракчаните осъждат също така корупцията (Ирак е на 157-о място от общо 180 страни в класацията на Неправителствени организации " Трансперънси интернешънъл " ), безхаберието на ръководещите, братоубийствените им битки за власт и въздействието на огромния комшия – Иран.
Правителствата, редували се от 2003 година насам, " не съумяха да преборят корупцията в опазването на здравето и държавната администрация.Отиваме от зле на по-зле. Никое държавно управление нищо не е дало на народа ", оплаква се Абас Мохамед, 30-годишен инженер, в Багдад.
В страната, извънредно богата на нефт, една трета от хората живеят в беднотия, а държавната администрация не си мръдва пръста за нищо.
Спиранията на тока са ежедневие и се случва да траят по 12 часа, а единствено най-богатите могат да си разрешат разкош като електрогенератори.
В неделя министър председателят още веднъж се ангажира " да се бори против пандемията от корупция ".
Но съгласно Мохамед ал Аскари, багдадски публицист, Ирак към момента е надалеч от своите цели. " Зарадвахме се, когато падна режимът (на Саддам Хюсеин), тъй като смятахме, че нещата в Ирак ще се подобрят, само че в действителност единствено страдаме и до през днешния ден ", въздиша той.
Нито федералното държавно управление в Багдад, нито районното държавно управление на Иракски Кюрдистан не провеждат през днешния ден никакви церемонии. А министър председателят Мохамед Шия ас Судани, подкрепян от проиранска коалиция, не приказва тези дни обществено за американското навлизане, а за провокираното от него " рухване на диктаторския режим ".
" Помним за страданията на нашия народ през тези години, минали под знака на безразсъдни войни ", сподели той на конференция под мотото " Ирак, двайсет години по-късно... а по-късно? " в неделя в Багдад.
Всичко стартира на 20 март 2003 година В рамките на интервенцията " Свобода за Ирак " близо 150 000 американци и 40 000 британци стартират светкавична намеса по дребните часове.
Стигат им три седмици, с цел да решат ориста на режима на Саддам Хюсеин и на 9 април да поемат контрола над Багдад.
Поредица спорове
Целта, оповестена от администрацията на Джордж У. Буш, бе да се лишават оръжията за всеобщо заличаване, хипотетично притежавани от диктатора. Но сходни оръжия по този начин и не бяха открити.
И тази инвазия постави начало на един от най-кървавите интервали в историята на Ирак: в страната първо избухна страховита революция (2006-2008 г.), след това част от територията ѝ бе окупирана от джихадистката формация " Ислямска страна ", чиито бойци направиха голям брой зверства.
От 2003 до 2011 година, когато американската войска се изтегли, са били убити над 100 000 цивилни иракчани съгласно организацията " Ирак боди каунт ". Съединени американски щати дадоха близо 4500 жертви.
Днес обстановката в Ирак ненапълно се е нормализирала: постоянно се създават избори, политическият плурализъм се предизвиква, свободата на изрече е обезпечена.
Но какво става на процедура? Преговорите за образуване на държавно управление след изборите за парламент през октомври 2021 година траяха цяла година и бяха изпъстрени с епизоди на нечувано принуждение в центъра на Багдад.
А задачата на Организация на обединените нации в Ирак предизвести предходната година, че в страната царува " среда на боязън и заплашване ", спъваща свободата на изрече.
" Пандемия от корупция "
Сред всички беди, тегнещи над страната, иракчаните осъждат също така корупцията (Ирак е на 157-о място от общо 180 страни в класацията на Неправителствени организации " Трансперънси интернешънъл " ), безхаберието на ръководещите, братоубийствените им битки за власт и въздействието на огромния комшия – Иран.
Правителствата, редували се от 2003 година насам, " не съумяха да преборят корупцията в опазването на здравето и държавната администрация.Отиваме от зле на по-зле. Никое държавно управление нищо не е дало на народа ", оплаква се Абас Мохамед, 30-годишен инженер, в Багдад.
В страната, извънредно богата на нефт, една трета от хората живеят в беднотия, а държавната администрация не си мръдва пръста за нищо.
Спиранията на тока са ежедневие и се случва да траят по 12 часа, а единствено най-богатите могат да си разрешат разкош като електрогенератори.
В неделя министър председателят още веднъж се ангажира " да се бори против пандемията от корупция ".
Но съгласно Мохамед ал Аскари, багдадски публицист, Ирак към момента е надалеч от своите цели. " Зарадвахме се, когато падна режимът (на Саддам Хюсеин), тъй като смятахме, че нещата в Ирак ще се подобрят, само че в действителност единствено страдаме и до през днешния ден ", въздиша той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ