Иполит е успешен стоматолог в Барселона и бърза с мотора

Иполит е сполучлив стоматолог в Барселона и бърза с мотора си към болничното заведение, където жена му ражда първото им дете. Когато на пътя го стопира леко побъркан служител на реда, който го глобява за това, че ще надвиши скоростта на идващия завой, нещата стартират да наподобяват съмнителни. А когато служителят на реда прострелва Иполит в главата… ами тогава сънят свършва и Иполит се разсънва.Жорди Галсеран е отличен драматург, поставян доста в България и името му беше първата причина да отида да виждам „ Дакота “. Следващите аргументи са три - актьорите в основните функции - Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Юлиан Вергов. Четвъртият участник в представлението е Александра Василева, само че тя е доста надалеч от класата на сътрудниците си. Декорите са на Никола Тороманов- Фичо, който е основал на сцената структура, напомняща обектив на фотоапарат или екран, която ясно отделя действителността от сънищата на Иполит. Режисьор на постановката е Владимир Пенев.

Очаквах от съставките на това зрелище да се е получило нещо извънредно, обаче не е по този начин. Текстът е мощен и доста забавен, само че от фена се изискват известни старания да сглоби смисъла и смисъла зад карикатурните осъществявания на актьорите, отпред с Владо Карамазов.Вече съм сигурна, че амплоато му на режисьор въобще не ми подхожда.Идеята за това, че манипулираме бъдещето си посредством илюзорните си съмнения и фантазии, е обичана на Галсеран и прелестно разказана в „ Канкун “ да вземем за пример. Но тук няма съвсем нищо повече отвън отличните монолози на Захари Бахаров и доста премереното и безапелационно пелтечене на Юлиян Вергов. „ Дакота “ е втората режисура на Владо Пенев, която виждам, и към този момент съм сигурна, че амплоато му на режисьор въобще не ми подхожда.

Ако любознанието ви води в театъра, може да гледате „ Дакота “, едно забавно зрелище. Но в случай че ви води положителният усет, по-добре си го спестете.