Възвръщаемостта от IoT е сложно уравнение
Инвестицията в „ интернет на нещата “ би трябвало да обезпечи конкурентно преимущество, да разреши разширение на пазарния дял или водачеството в избрана сфера
27% от фирмите единствено събират информация, само че нищо не вършат с нея по-късно, уточни Нели Вачева, шеф на IDC България
Инвестициите, тяхната възвръщаемост, грижата за сигурността – тези фактори затрудняват огромното разрастване на интернет на нещата (IoT). Организации от всички области изпитват усложнения освен – или даже не толкоз – в намирането на финансиране, колкото при влагането му в рационални и дълготрайно ефикасни ИТ решения за IoT, а по едно и също време с това би трябвало да се плануват многочислените опасности, които новата действителност носи. Това споделиха лекторите на форума „ IoT Adventure Forum 2018 “ в София.
IoT би трябвало да даде на организациите конкурентно преимущество, което да им разреши да стъпят на нови пазари. В този смисъл това е инвестиция, целяща да разреши разширение на пазарния дял или водачеството в избрана сфера, описа Нели Вачева, шеф на IDC България. Много от изследваните от IDC организации споделят, че за тях това ще съставлява комплицирано уравнение , чието решение ще им бъде мъчно.
Един индикативен образец е фактът, че 27% от фирмите единствено събират информация, само че нищо не вършат с нея по-късно, описа Вачева. „ Те не влагат в разбор на информацията, с цел да се употребява тя за смислени цели ”, уточни шефът на IDC България.
Автоматизацията също е предизвикателство – оказва че, се има известно опълчване сред хората, които дават отговор за автоматизацията, и тези, които се грижат за „ интернетизацията “.
Сигурността остава главен фактор, който освен прави комплицирано въвеждането на IoT, само че и коства доста разноски. Тя въздейства директно на възвръщаемостта. Инвестициите за сигурност при IoT са огромни, тъй като инвестиции се вършат освен в новите технологии, само че и в в сигурността на задачите инфраструктури, даже и най-старите от тях. „ Задължително е да се влага в сигурност и на към този момент съществуващите ИТ системи, тъй като в тях се включват нови системи, носещи нови типове опасности ”, изясни Вачева.
още по тематиката
Свързаността също е нелека задача за решение. Най-често за IоТ устройствата се употребяват клетъчните системи, само че те – в най-хубавия случай – са от четвърто потомство и имат ограничаване за броя устройства на квадратен километър, които могат да бъдат ръководени. Очаква се този проблем да бъде решен с навлизането на 5G, което усилва доста броя на устройствата на кв.км и взема решение проблемите с латентността.
Предизвикателство остава и настоящият модел на работа на ИТ отделите в някои райони, в които попада и България. За нас е обичайно ИТ отделите да избират да работят колкото е може по-самостоятелно, да създават сами. При IoT обаче е нужно повече съдействие с производителите и доверяване към външни снабдители.
В светлината на умните градове, за които толкоз доста се приказва, IoT предлага големи благоприятни условия, само че те към момента се разясняват в бъдеще време. На сегашния стадий проблематично остава построяването на цялостна визия за развиването на един град със средствата на новите технологии.
Този ребус стои с цялостна мощ и пред София, уточни Владимир Данаилов, основен изпълнителен шеф Столична общинска организация за приватизация и вложения (СОАПИ). Превръщането на София в интелигентен град е изправено пред редица спънки, които следва да бъдат преодолени, съобщи Данаилов. Основен проблем е фактът, че процесът по цифровизация на столицата към момента не е завършил и IoT и умните градове занапред ще навлизат в полезрението на ръководещите.
Превръщането на София в интелигентен град е изправено пред редица спънки, които следва да бъдат преодолени, съобщи Владимир Данаилов, основен изпълнителен шеф на Столична общинска организация за приватизация и вложения
Освен това в София към момента не съществува обединен център, в който да се обработват и проучват данните и по-късно да се употребяват за развиване на градската среда. Липсва също по този начин обединен метод за ръководство на планове, свързани с IoT на градско равнище. И не на последно място, към момента липсва схващане на концепцията за интелигентен град.
Сред първите стъпки на София в посока цифровизирани градове е наблюдаването и регулирането на трафика посредством използване на датчици по кръстовищата и в градската среда, което би довело до възстановяване на градската подвижност. Внедряването на IoT решения може да подкрепи също по този начин процесите по предотвратяване от естествени бедствия, възстановяване на връзката сред обществени институции, жители и бизнес, както и обезпечаване на съответно потребление на информацията в услуга на жителите и бизнеса.
Инициативата „ Digital Cities Challenge “ на Европейската комисия цели развиване и използване на цифрови политики за града и включва 15 градове в Европейски Съюз, измежду които е и София. По самодейността са заделени 90 милиарда евро, които ще бъдат изразходвани за планове, свързани с цифрова промяна на градовете, сензорна и цифрова инфраструктура.
На ръба на мрежите, в края на последната миля се сплотяват технологиите на IoT и блокчейн, сподели инж. Калин Цеков, шеф на Навигато
Интересни трендове се следят при развиването на IoT в далечната външна страна и така наречен последна миля. За сензорните системи, които се развиват бурно в изискванията на „ интернет на нещата “, е от сериозно значение скоростта, с която се обработват данните. В някои системи даже животът на данните е прекомерно къс, с цел да се трансферира напред-назад из мрежите.
„ Това изключва опцията да се предават данни до дейта център и да се обработват там “, уточни Нели Вачева. Така се дава подтик на така наречен „ edge “ технологии, при които обработката на данните става в периферията на мрежата, близо до датчиците. Започнал е да се развива цялостен нов клас хардуер – предопределен за такива системи, добави Вачева.
Същевременно тъкмо в периферията се следи нахлуване на нови софтуерни системи, като да вземем за пример блокчейн с всички негови разновидности. Така на ръба на мрежите, в края на последната миля се сплотяват технологиите на IoT и блокчейн , описа инж. Калин Цеков, основател и шеф на Навигато. Обединяването им ще докара до образуване на новата „ стопанска система на машините ”, предвижда той.
Интернет на нещата и блокчейн в тандем обаче ще изискват непрекъсната съгласуваност и изчислителна мощност, което е съпроводено с огромна консумация на сила. Може да се каже даже, че „ данните са новият петрол ”, заключи Калин Цеков.
27% от фирмите единствено събират информация, само че нищо не вършат с нея по-късно, уточни Нели Вачева, шеф на IDC България
Инвестициите, тяхната възвръщаемост, грижата за сигурността – тези фактори затрудняват огромното разрастване на интернет на нещата (IoT). Организации от всички области изпитват усложнения освен – или даже не толкоз – в намирането на финансиране, колкото при влагането му в рационални и дълготрайно ефикасни ИТ решения за IoT, а по едно и също време с това би трябвало да се плануват многочислените опасности, които новата действителност носи. Това споделиха лекторите на форума „ IoT Adventure Forum 2018 “ в София.
IoT би трябвало да даде на организациите конкурентно преимущество, което да им разреши да стъпят на нови пазари. В този смисъл това е инвестиция, целяща да разреши разширение на пазарния дял или водачеството в избрана сфера, описа Нели Вачева, шеф на IDC България. Много от изследваните от IDC организации споделят, че за тях това ще съставлява комплицирано уравнение , чието решение ще им бъде мъчно.
Един индикативен образец е фактът, че 27% от фирмите единствено събират информация, само че нищо не вършат с нея по-късно, описа Вачева. „ Те не влагат в разбор на информацията, с цел да се употребява тя за смислени цели ”, уточни шефът на IDC България.
Автоматизацията също е предизвикателство – оказва че, се има известно опълчване сред хората, които дават отговор за автоматизацията, и тези, които се грижат за „ интернетизацията “.
Сигурността остава главен фактор, който освен прави комплицирано въвеждането на IoT, само че и коства доста разноски. Тя въздейства директно на възвръщаемостта. Инвестициите за сигурност при IoT са огромни, тъй като инвестиции се вършат освен в новите технологии, само че и в в сигурността на задачите инфраструктури, даже и най-старите от тях. „ Задължително е да се влага в сигурност и на към този момент съществуващите ИТ системи, тъй като в тях се включват нови системи, носещи нови типове опасности ”, изясни Вачева.
още по тематиката
Свързаността също е нелека задача за решение. Най-често за IоТ устройствата се употребяват клетъчните системи, само че те – в най-хубавия случай – са от четвърто потомство и имат ограничаване за броя устройства на квадратен километър, които могат да бъдат ръководени. Очаква се този проблем да бъде решен с навлизането на 5G, което усилва доста броя на устройствата на кв.км и взема решение проблемите с латентността.
Предизвикателство остава и настоящият модел на работа на ИТ отделите в някои райони, в които попада и България. За нас е обичайно ИТ отделите да избират да работят колкото е може по-самостоятелно, да създават сами. При IoT обаче е нужно повече съдействие с производителите и доверяване към външни снабдители.
В светлината на умните градове, за които толкоз доста се приказва, IoT предлага големи благоприятни условия, само че те към момента се разясняват в бъдеще време. На сегашния стадий проблематично остава построяването на цялостна визия за развиването на един град със средствата на новите технологии.
Този ребус стои с цялостна мощ и пред София, уточни Владимир Данаилов, основен изпълнителен шеф Столична общинска организация за приватизация и вложения (СОАПИ). Превръщането на София в интелигентен град е изправено пред редица спънки, които следва да бъдат преодолени, съобщи Данаилов. Основен проблем е фактът, че процесът по цифровизация на столицата към момента не е завършил и IoT и умните градове занапред ще навлизат в полезрението на ръководещите.
Превръщането на София в интелигентен град е изправено пред редица спънки, които следва да бъдат преодолени, съобщи Владимир Данаилов, основен изпълнителен шеф на Столична общинска организация за приватизация и вложения
Освен това в София към момента не съществува обединен център, в който да се обработват и проучват данните и по-късно да се употребяват за развиване на градската среда. Липсва също по този начин обединен метод за ръководство на планове, свързани с IoT на градско равнище. И не на последно място, към момента липсва схващане на концепцията за интелигентен град.
Сред първите стъпки на София в посока цифровизирани градове е наблюдаването и регулирането на трафика посредством използване на датчици по кръстовищата и в градската среда, което би довело до възстановяване на градската подвижност. Внедряването на IoT решения може да подкрепи също по този начин процесите по предотвратяване от естествени бедствия, възстановяване на връзката сред обществени институции, жители и бизнес, както и обезпечаване на съответно потребление на информацията в услуга на жителите и бизнеса.
Инициативата „ Digital Cities Challenge “ на Европейската комисия цели развиване и използване на цифрови политики за града и включва 15 градове в Европейски Съюз, измежду които е и София. По самодейността са заделени 90 милиарда евро, които ще бъдат изразходвани за планове, свързани с цифрова промяна на градовете, сензорна и цифрова инфраструктура.
На ръба на мрежите, в края на последната миля се сплотяват технологиите на IoT и блокчейн, сподели инж. Калин Цеков, шеф на Навигато
Интересни трендове се следят при развиването на IoT в далечната външна страна и така наречен последна миля. За сензорните системи, които се развиват бурно в изискванията на „ интернет на нещата “, е от сериозно значение скоростта, с която се обработват данните. В някои системи даже животът на данните е прекомерно къс, с цел да се трансферира напред-назад из мрежите.
„ Това изключва опцията да се предават данни до дейта център и да се обработват там “, уточни Нели Вачева. Така се дава подтик на така наречен „ edge “ технологии, при които обработката на данните става в периферията на мрежата, близо до датчиците. Започнал е да се развива цялостен нов клас хардуер – предопределен за такива системи, добави Вачева.
Същевременно тъкмо в периферията се следи нахлуване на нови софтуерни системи, като да вземем за пример блокчейн с всички негови разновидности. Така на ръба на мрежите, в края на последната миля се сплотяват технологиите на IoT и блокчейн , описа инж. Калин Цеков, основател и шеф на Навигато. Обединяването им ще докара до образуване на новата „ стопанска система на машините ”, предвижда той.
Интернет на нещата и блокчейн в тандем обаче ще изискват непрекъсната съгласуваност и изчислителна мощност, което е съпроводено с огромна консумация на сила. Може да се каже даже, че „ данните са новият петрол ”, заключи Калин Цеков.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ