Борисов направи една от малкото си политически грешки – сложи всичките си опоненти в един отбор
Интервю за Радио „ Фокус “
- Три събития белязаха деня на четвъртък и могат да се очертаят като оракулски за политическите трендове през идващите месеци, в случай че не и за следващата година: Българска социалистическа партия алармира за репресии над нейни претенденти за кметове и техни близки след изборите и разгласи, че сезира за тях европейските институции; в остра политическа тирада пред актива на ГЕРБ и новоизбраните кметове от партията и от Съюз на демократичните сили министър председателят Бойко Борисов атакува президента Румен Радев, ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, Мая Манолова, Слави Трифонов и водачите на „ Демократична България “ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов. Бившият президент Росен Плевнелиев загатна, че на идващите президентски избори конфликтът ще бъде сред военачалник и военачалник, тоест сред Бойко Борисов и Румен Радев. Президентът Румен Радев пък от своя страна разгласи, че връща за преразглеждане във Висш съдебен съвет избора на Иван Гешев за основен прокурор. Какви трендове се дефинират от страстите през този ден? Потърсихме за разбор социолога Първан Симеонов. Господин Симеонов, изненадващи ли са тези реакции дни след локалните избори?
- Аз персонално съм ненапълно сюрпризиран, тъй като господин Борисов постоянно е подхождал в акциите с милосърдие, дори на моменти с надменност на човек, който е сигурен в себе си и в успеха си. Сега някак си даже след успеха той не наподобява сигурен в това. Това е ново, не го бяхме виждали толкоз сърдит. Такава беше и акцията. Обикновено ГЕРБ стартира избори без да прави огромна акция. Отказва се от огромна реклама, споделя – нашите резултати приказват вместо нас в общи линии и ние няма да си играем с дребни. Този път още първоначално те сложиха слоган, който непосредствено адресираше съперника „ Промяна на София с работа, не с думи “, което издаде, че този път те ще водят борба. И я водиха. Според мен малко са попрекалили със средствата, самите те може би го виждат сега и това ненапълно оправдава тази раздразнителност. Но във всеки случай тази реакция е изненадваща. Борисов постоянно е печелил от използването на страст, от това, че съумява да приказва на доста човешки език и да направи всички съпричастни. Някак си дозираната страст е окей, само че когато страстта стигне до там, че да сложиш всичките си съперници в един тим – това е политическа неточност. Няма нищо по-опасно от това да скупчиш съперниците си дружно. Номерът е да разделяш съперниците си, а не да ги събираш. Значи, концепцията да нахокаш по едно и също време президента, Нинова, Манолова, Слави Трифонов и Демократична България, това е прекомерна страст, това не е политически продуктивно.
- Господин Симеонов, за какво съгласно вас министър председателят изпусна нерви?
- Не мога да знам. Може би аргументите са две. Първата е поставя му се, по този начин да се каже. Отново победи в доста сложни избори, без Цветанов, без сигурност в София, с рисков ход в Пловдив. Така че, дето се споделя, поставя му се, негово си е, би трябвало да натрие носа на съперниците. Това е разбираемо. Другото допустимо пояснение е тъкмо изпускане на нерви. Защото, отново споделям, няма по какъв начин другояче да бъде обяснено това, че той вместо да разделя съперниците си, някак си ги събра в едно. Предполагам, че скоро ще осъзнае, че прави политическа неточност, тъй като по този метод не правиш Демократична България по-близки, в случай че изобщо това е задачата. Ако задачата е да върнеш в главите на хората разделянето Запад-Изток, или както му споделяме в България ляво-дясно, и да махнеш от главите на хората разделянето смяна против статуквото, методът не е да наплюеш Демократична България и да им кажеш, че са деца на комунистите. Защото, в случай че те са деца на комунисти, те ти отвръщат, че ти си болшевик. И някак си по този начин не ги правиш по-близки ни минимум. Според мен това е една от дребното политически неточности на Борисов, които изобщо сме виждали.
- Дали тази неточност не се предопределя към този момент и от решението на премиера да се кандидатира за президент? Защото някогашният президент Росен Плевнелиев загатна, че през 2021 година ще следим генералски конфликт – военачалник против военачалник?
- Не бих надценявал аналитичната мощ на това изявление. Вероятно то също е прочувствена политическа тирада. Освен това аз бих анализирал, когато го чуя от Борисов, а не когато го чуя от Росен Плевнелиев. Президентът Плевнелиев евентуално има своите учредения да приказва по този начин, само че ми се коства, че в един миг това не е добра услуга за самия военачалник Бойко Борисов. Вижте, прекомерно надалеч са още президентските избори, само че както и да го гледаме, едно мерило има и то е не повече, не по-малко: то е персоналният рейтинг. В момента рейтингът на Борисов е рейтинг на човек, който се занимава с ежедневна политика, т.е. висок, само че въпреки всичко не ослепителен. Докато рейтингът на Радев е рейтинг на човек, който до момента е съумял да се опази от калта на ежедневната политика, той към този момент пази високите равнища, несъмнено, има и бонус от това, че е президент. Много хора ще ми опонират и ще кажат – рейтингът беше значим да вземем за пример за кметските избори в София. Не е тъкмо по този начин, тъй като там един политик, който беше отхвърлен от калта на ежедневния политически живот, каквато е Манолова, трябваше да влезе в калта. Така неизбежно се губи рейтинг. Обратно, в случай че Борисов ще се кандидатира за президент, той ще би трябвало да излиза от калта. А това в българския политически пейзаж е доста сложна работа. Между другото един от дребното, които са успявали изобщо, е самият Борисов. Той е успявал да си рестартира рейтинга обратно в годините, само че доста обратно в годините. Така че от днешна позиция един генералски конфликт на президентските избори се обрисува да бъде доста забавен, само че не виждам гаранции, че точно Борисов би го спечелил. И Борисов знае това. Не знам дали Плевнелиев го знае, само че Борисов го знае.
- Да, тъй като в случай че се резервира разделянето смяна против статукво, какви биха били възможностите на премиера след една година и дали това не го изнервя – че на него се залепя етикетът на статуквото, до момента в който президентът се счита за притежател на смяната?
- Няма по какъв начин да не го изнервя това. Но Борисов от дълго време е потвърдил, че е подготвен за това. Той знае, че рано или късно този същият народ, който доста го е обичал, може би ще бъде податлив да го пенсионира. Борисов го знае. И аз по тази причина се сюрпризирам, не преставам да мисля с изненада за тази негова тирада.
- Тя беше повече показна, в случай че приемете, господин Симеонов. Тя е повече драматургична, в сравнение с политическа.
- Ама неприятна драматургия. Политическа неточност е да събереш съперниците си. Значи, когато се замисля за тези избори, чудя се каква е повода за тази неточност и изпускане на нерви. Борисов вижда, че се развива следизборна акция. Забелязвате ли, изданията от демократичния бранш в България всеки ден излизат с следствия по какъв начин са дали своят вот цигански секции тук и там. Всеки ден. В новата телевизия на Слави Трифонов един от първите посетители, госпожа Мая Манолова, споделя същите неща. Още няколко дни в случай че върви този сюжет, правилен или погрешен, а почтено казано, имам съображение да мисля, че той значително е правилен, за жалост, още няколко дни в случай че върви този сюжет, някак си успеха на изборите ще стартира да наподобява като – „ а бе те си откраднаха изборите “. Тогава Манолова може да добие нов честен заем. Нещо повече, тя тогава може да има засилката от вида – „ аз се пробвах, те ми откраднаха успеха и в този момент имам моралното съображение да желая повече “, и примерно да стартира да прави придвижване и така нататък Както Слави Трифонов споделяше, помните ли – „ аз направих референдум, те ми откраднаха референдума и в този момент ща, не ща, ще би трябвало да ги удрям на тяхната игра, ще би трябвало да върша партия “. Хората чуват и харесват такива неща. Сиреч Борисов може би си дава сметка, че успеха му е пирова и по тази причина може би си изпуска нервите. Във всеки случай, от една неточност не трябва да се вършат огромни заключения. Аз допускам, че и той самият ще може да поправя държанието си.
- И да погледнем към още едно събитие. След като водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова анонсира, че ще сезира европейските институции, откакто министър председателят събра в кюп всичките си съперници и президентът Румен Радев разгласи, че връща за преразглеждане избора на Иван Гешев за основен прокурор, се постанова въпросът: под страст ли работи президентът вследствие на случилото се по-рано денем?
- Не, не мисля. Едва ли такова решение може да се вземе под въздействие на страстта. По-скоро виждам, че президентът направи две крачки, които ми се коства, че приказват в противоположната посока. Едната крачка е това, че той скръцна със зъби на десните, които там нещо вървяха да стачкуват под прозорците му. Между другото, медиите доста усилиха размерите на този митинг, което имаше и своите предизборни учредения. Тогава Радев им сподели – аз няма да работя под политически напън. И в общи линии тези работи стопираха, тъй като и десните си дадоха сметка, че в случай че желаят президентът нещо да прави, някак си не върви да му седят на главата. И второ, той изчака да мине втория тур, с цел да не бъде броено пък вероятно неговото деяние като предизборно. Защото, представете си, какво щеше да стане, в случай че сред двата тура го беше направил. Щяха да му кажат – ти някак си се намесваш в изборите. Така че надали е прочувствено това решение. Друг е въпросът, че аз не преставам да не разбирам доста и причините в посока на демонизация на господин Гешев. Имаме в България доста неприятната податливост да демонизираме едни хора и да повтаряме едни и същи митове. Например легендата, че той е споделил нещо против разделянето на управляващите. Не, не сподели това. Нещата в никакъв случай не са черно-бели. И аз, почтено казано, бих схванал причините на другите страни. За страдание в последно време изключително едно политическо пространство в България – демократичната общественост в България, иззе тази тематика и я трансформира в знаме, без да изясни на обществото за какво тъкмо това е знаме. Както преди време не съумя да изясни на обществото прословутата правосъдна промяна, изразяваща се в делене на едни колегии, която ненапълно докара и до тази обстановка. Сега стадият е нов. Някак си това, което беше политическото говорене на една политическа мощ, в този момент доби още две легитимации – едното е през Манолова, а другото е през президента Радев. Тоест в действителност моментът е нов. Нов политически миг в страната безспорно.
- Този нов политически миг, инцидентно може би или напълно закономерно поражда в навечерието на 10 ноември – 30 години от началото на измененията. Случайно ли е това?
- Една знакова случайност, по този начин да се каже. Защото това са структуроопределящи процеси в българското общество. Аз ненапълно скърбя, че тази 30-годишнина остава в сянката на такива събития, тъй като си заслужаваше да й обърнем по-голямо внимание, с цел да осмислим какъв път извървяхме, извървяхме ли изобщо доста път.
- Къде сме? Дали се движим на едно място? Вървим, вървим, движим се, но сме все на едно място.
- На мен ми хрумна преди 3-4 месеца да поканим младежи да го приказват това и на 11-ти в 9:30 часа сутринта в НДК ще се съберем за нещо като млада кръгла маса. Събрали сме едни от най-светлите мозъци от новото потомство в България не да обсъждаме предишното, къде бяхме, до къде стигнахме, а всеки да се опита да даде своята рецепта по какъв начин да вървим напред. Това ще бъде свястно събитие, може би едно от дребното събития, които ще се опитат да погледнат отсам напред. То се провежда от „ Галъп интернешънъл “ в съдействие с института „ Иван Хаджийски “. Няма да изброявам имената, тъй като ще пропусна някого, само че това са млади визионери, най-общо казано. И в действителност ще е хубаво да чуем тяхната дума. Там ще се опитаме да представим данни, да забележим българинът възприема ли изобщо пазара, демокрацията и прочие неща, които извоювахме, уповавам се, в последните десетилетия.
- И случилите се в четвъртък събития в каква политическа причинност попадат, в подтекста на датата?
- Несъмнено ГЕРБ заема едно ходило надолу. ГЕРБ продължава да е очевидният победител в българския политически развой, само че ерозията се усеща. Премиерът Борисов е извънредно прав като дефинира това като нормализация. Наистина през 2015 година Българска социалистическа партия беше безусловно на дъното и не взе нито един кмет на регионален град и така нататък Сега в противен случай, Българска социалистическа партия проби. И в никакъв случай не го забравяйте, Българска социалистическа партия съзнателно е оставена без пари. Законът, който беше изменен на тематика дотации и отваряне на вратата необятно за бизнеса, е на процедура репресивна мярка към Българска социалистическа партия, то е явно, пък и към другите. При това Българска социалистическа партия съумя нещо да направи, освен това по един остроумен метод, апропо, с ободряване, с нови лица. Неслучайно Борисов го призна. Аз не помня кой беше пръв. Нинова сподели – Борисов гледа от нас.
- Нинова.
- Да, Нинова по този начин сподели. Но не съм сигурен дали не е противоположното. Струва ми се, че Борисов е първият в последните години, който успяваше да надвие себе си и да се раздели даже с близки хора, с цел да рестартира, с цел да освежи. Тоест може би Нинова би трябвало да е признателна на Борисов, не знам. Но във всеки случай това е новото готино в българската политика – да освежаваш. От Борис Бонев, през Пенчо Милков, през кмета на Перник – това е все един и същи развой – да идват нови, млади, свежи, усмихнати хора. Това е желанието на обществото. И в полза на истината, тук Българска социалистическа партия съумява. Прелюбопитно е да вземеш един наследник град като Русе. При състояние, че имаше наследник кордон. Там имаше претендент на ГЕРБ, имаше Елеонора Николова, имаше мощен претендент на Вътрешна македонска революционна организация – това са все дясно-център претенденти, а по-късно Милков би. Тоест текат дълбинни някакви процеси, в които обществото желае да върви нататък, да затваря страници и да върви напред.
- Три събития белязаха деня на четвъртък и могат да се очертаят като оракулски за политическите трендове през идващите месеци, в случай че не и за следващата година: Българска социалистическа партия алармира за репресии над нейни претенденти за кметове и техни близки след изборите и разгласи, че сезира за тях европейските институции; в остра политическа тирада пред актива на ГЕРБ и новоизбраните кметове от партията и от Съюз на демократичните сили министър председателят Бойко Борисов атакува президента Румен Радев, ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, Мая Манолова, Слави Трифонов и водачите на „ Демократична България “ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов. Бившият президент Росен Плевнелиев загатна, че на идващите президентски избори конфликтът ще бъде сред военачалник и военачалник, тоест сред Бойко Борисов и Румен Радев. Президентът Румен Радев пък от своя страна разгласи, че връща за преразглеждане във Висш съдебен съвет избора на Иван Гешев за основен прокурор. Какви трендове се дефинират от страстите през този ден? Потърсихме за разбор социолога Първан Симеонов. Господин Симеонов, изненадващи ли са тези реакции дни след локалните избори?
- Аз персонално съм ненапълно сюрпризиран, тъй като господин Борисов постоянно е подхождал в акциите с милосърдие, дори на моменти с надменност на човек, който е сигурен в себе си и в успеха си. Сега някак си даже след успеха той не наподобява сигурен в това. Това е ново, не го бяхме виждали толкоз сърдит. Такава беше и акцията. Обикновено ГЕРБ стартира избори без да прави огромна акция. Отказва се от огромна реклама, споделя – нашите резултати приказват вместо нас в общи линии и ние няма да си играем с дребни. Този път още първоначално те сложиха слоган, който непосредствено адресираше съперника „ Промяна на София с работа, не с думи “, което издаде, че този път те ще водят борба. И я водиха. Според мен малко са попрекалили със средствата, самите те може би го виждат сега и това ненапълно оправдава тази раздразнителност. Но във всеки случай тази реакция е изненадваща. Борисов постоянно е печелил от използването на страст, от това, че съумява да приказва на доста човешки език и да направи всички съпричастни. Някак си дозираната страст е окей, само че когато страстта стигне до там, че да сложиш всичките си съперници в един тим – това е политическа неточност. Няма нищо по-опасно от това да скупчиш съперниците си дружно. Номерът е да разделяш съперниците си, а не да ги събираш. Значи, концепцията да нахокаш по едно и също време президента, Нинова, Манолова, Слави Трифонов и Демократична България, това е прекомерна страст, това не е политически продуктивно.
- Господин Симеонов, за какво съгласно вас министър председателят изпусна нерви?
- Не мога да знам. Може би аргументите са две. Първата е поставя му се, по този начин да се каже. Отново победи в доста сложни избори, без Цветанов, без сигурност в София, с рисков ход в Пловдив. Така че, дето се споделя, поставя му се, негово си е, би трябвало да натрие носа на съперниците. Това е разбираемо. Другото допустимо пояснение е тъкмо изпускане на нерви. Защото, отново споделям, няма по какъв начин другояче да бъде обяснено това, че той вместо да разделя съперниците си, някак си ги събра в едно. Предполагам, че скоро ще осъзнае, че прави политическа неточност, тъй като по този метод не правиш Демократична България по-близки, в случай че изобщо това е задачата. Ако задачата е да върнеш в главите на хората разделянето Запад-Изток, или както му споделяме в България ляво-дясно, и да махнеш от главите на хората разделянето смяна против статуквото, методът не е да наплюеш Демократична България и да им кажеш, че са деца на комунистите. Защото, в случай че те са деца на комунисти, те ти отвръщат, че ти си болшевик. И някак си по този начин не ги правиш по-близки ни минимум. Според мен това е една от дребното политически неточности на Борисов, които изобщо сме виждали.
- Дали тази неточност не се предопределя към този момент и от решението на премиера да се кандидатира за президент? Защото някогашният президент Росен Плевнелиев загатна, че през 2021 година ще следим генералски конфликт – военачалник против военачалник?
- Не бих надценявал аналитичната мощ на това изявление. Вероятно то също е прочувствена политическа тирада. Освен това аз бих анализирал, когато го чуя от Борисов, а не когато го чуя от Росен Плевнелиев. Президентът Плевнелиев евентуално има своите учредения да приказва по този начин, само че ми се коства, че в един миг това не е добра услуга за самия военачалник Бойко Борисов. Вижте, прекомерно надалеч са още президентските избори, само че както и да го гледаме, едно мерило има и то е не повече, не по-малко: то е персоналният рейтинг. В момента рейтингът на Борисов е рейтинг на човек, който се занимава с ежедневна политика, т.е. висок, само че въпреки всичко не ослепителен. Докато рейтингът на Радев е рейтинг на човек, който до момента е съумял да се опази от калта на ежедневната политика, той към този момент пази високите равнища, несъмнено, има и бонус от това, че е президент. Много хора ще ми опонират и ще кажат – рейтингът беше значим да вземем за пример за кметските избори в София. Не е тъкмо по този начин, тъй като там един политик, който беше отхвърлен от калта на ежедневния политически живот, каквато е Манолова, трябваше да влезе в калта. Така неизбежно се губи рейтинг. Обратно, в случай че Борисов ще се кандидатира за президент, той ще би трябвало да излиза от калта. А това в българския политически пейзаж е доста сложна работа. Между другото един от дребното, които са успявали изобщо, е самият Борисов. Той е успявал да си рестартира рейтинга обратно в годините, само че доста обратно в годините. Така че от днешна позиция един генералски конфликт на президентските избори се обрисува да бъде доста забавен, само че не виждам гаранции, че точно Борисов би го спечелил. И Борисов знае това. Не знам дали Плевнелиев го знае, само че Борисов го знае.
- Да, тъй като в случай че се резервира разделянето смяна против статукво, какви биха били възможностите на премиера след една година и дали това не го изнервя – че на него се залепя етикетът на статуквото, до момента в който президентът се счита за притежател на смяната?
- Няма по какъв начин да не го изнервя това. Но Борисов от дълго време е потвърдил, че е подготвен за това. Той знае, че рано или късно този същият народ, който доста го е обичал, може би ще бъде податлив да го пенсионира. Борисов го знае. И аз по тази причина се сюрпризирам, не преставам да мисля с изненада за тази негова тирада.
- Тя беше повече показна, в случай че приемете, господин Симеонов. Тя е повече драматургична, в сравнение с политическа.
- Ама неприятна драматургия. Политическа неточност е да събереш съперниците си. Значи, когато се замисля за тези избори, чудя се каква е повода за тази неточност и изпускане на нерви. Борисов вижда, че се развива следизборна акция. Забелязвате ли, изданията от демократичния бранш в България всеки ден излизат с следствия по какъв начин са дали своят вот цигански секции тук и там. Всеки ден. В новата телевизия на Слави Трифонов един от първите посетители, госпожа Мая Манолова, споделя същите неща. Още няколко дни в случай че върви този сюжет, правилен или погрешен, а почтено казано, имам съображение да мисля, че той значително е правилен, за жалост, още няколко дни в случай че върви този сюжет, някак си успеха на изборите ще стартира да наподобява като – „ а бе те си откраднаха изборите “. Тогава Манолова може да добие нов честен заем. Нещо повече, тя тогава може да има засилката от вида – „ аз се пробвах, те ми откраднаха успеха и в този момент имам моралното съображение да желая повече “, и примерно да стартира да прави придвижване и така нататък Както Слави Трифонов споделяше, помните ли – „ аз направих референдум, те ми откраднаха референдума и в този момент ща, не ща, ще би трябвало да ги удрям на тяхната игра, ще би трябвало да върша партия “. Хората чуват и харесват такива неща. Сиреч Борисов може би си дава сметка, че успеха му е пирова и по тази причина може би си изпуска нервите. Във всеки случай, от една неточност не трябва да се вършат огромни заключения. Аз допускам, че и той самият ще може да поправя държанието си.
- И да погледнем към още едно събитие. След като водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова анонсира, че ще сезира европейските институции, откакто министър председателят събра в кюп всичките си съперници и президентът Румен Радев разгласи, че връща за преразглеждане избора на Иван Гешев за основен прокурор, се постанова въпросът: под страст ли работи президентът вследствие на случилото се по-рано денем?
- Не, не мисля. Едва ли такова решение може да се вземе под въздействие на страстта. По-скоро виждам, че президентът направи две крачки, които ми се коства, че приказват в противоположната посока. Едната крачка е това, че той скръцна със зъби на десните, които там нещо вървяха да стачкуват под прозорците му. Между другото, медиите доста усилиха размерите на този митинг, което имаше и своите предизборни учредения. Тогава Радев им сподели – аз няма да работя под политически напън. И в общи линии тези работи стопираха, тъй като и десните си дадоха сметка, че в случай че желаят президентът нещо да прави, някак си не върви да му седят на главата. И второ, той изчака да мине втория тур, с цел да не бъде броено пък вероятно неговото деяние като предизборно. Защото, представете си, какво щеше да стане, в случай че сред двата тура го беше направил. Щяха да му кажат – ти някак си се намесваш в изборите. Така че надали е прочувствено това решение. Друг е въпросът, че аз не преставам да не разбирам доста и причините в посока на демонизация на господин Гешев. Имаме в България доста неприятната податливост да демонизираме едни хора и да повтаряме едни и същи митове. Например легендата, че той е споделил нещо против разделянето на управляващите. Не, не сподели това. Нещата в никакъв случай не са черно-бели. И аз, почтено казано, бих схванал причините на другите страни. За страдание в последно време изключително едно политическо пространство в България – демократичната общественост в България, иззе тази тематика и я трансформира в знаме, без да изясни на обществото за какво тъкмо това е знаме. Както преди време не съумя да изясни на обществото прословутата правосъдна промяна, изразяваща се в делене на едни колегии, която ненапълно докара и до тази обстановка. Сега стадият е нов. Някак си това, което беше политическото говорене на една политическа мощ, в този момент доби още две легитимации – едното е през Манолова, а другото е през президента Радев. Тоест в действителност моментът е нов. Нов политически миг в страната безспорно.
- Този нов политически миг, инцидентно може би или напълно закономерно поражда в навечерието на 10 ноември – 30 години от началото на измененията. Случайно ли е това?
- Една знакова случайност, по този начин да се каже. Защото това са структуроопределящи процеси в българското общество. Аз ненапълно скърбя, че тази 30-годишнина остава в сянката на такива събития, тъй като си заслужаваше да й обърнем по-голямо внимание, с цел да осмислим какъв път извървяхме, извървяхме ли изобщо доста път.
- Къде сме? Дали се движим на едно място? Вървим, вървим, движим се, но сме все на едно място.
- На мен ми хрумна преди 3-4 месеца да поканим младежи да го приказват това и на 11-ти в 9:30 часа сутринта в НДК ще се съберем за нещо като млада кръгла маса. Събрали сме едни от най-светлите мозъци от новото потомство в България не да обсъждаме предишното, къде бяхме, до къде стигнахме, а всеки да се опита да даде своята рецепта по какъв начин да вървим напред. Това ще бъде свястно събитие, може би едно от дребното събития, които ще се опитат да погледнат отсам напред. То се провежда от „ Галъп интернешънъл “ в съдействие с института „ Иван Хаджийски “. Няма да изброявам имената, тъй като ще пропусна някого, само че това са млади визионери, най-общо казано. И в действителност ще е хубаво да чуем тяхната дума. Там ще се опитаме да представим данни, да забележим българинът възприема ли изобщо пазара, демокрацията и прочие неща, които извоювахме, уповавам се, в последните десетилетия.
- И случилите се в четвъртък събития в каква политическа причинност попадат, в подтекста на датата?
- Несъмнено ГЕРБ заема едно ходило надолу. ГЕРБ продължава да е очевидният победител в българския политически развой, само че ерозията се усеща. Премиерът Борисов е извънредно прав като дефинира това като нормализация. Наистина през 2015 година Българска социалистическа партия беше безусловно на дъното и не взе нито един кмет на регионален град и така нататък Сега в противен случай, Българска социалистическа партия проби. И в никакъв случай не го забравяйте, Българска социалистическа партия съзнателно е оставена без пари. Законът, който беше изменен на тематика дотации и отваряне на вратата необятно за бизнеса, е на процедура репресивна мярка към Българска социалистическа партия, то е явно, пък и към другите. При това Българска социалистическа партия съумя нещо да направи, освен това по един остроумен метод, апропо, с ободряване, с нови лица. Неслучайно Борисов го призна. Аз не помня кой беше пръв. Нинова сподели – Борисов гледа от нас.
- Нинова.
- Да, Нинова по този начин сподели. Но не съм сигурен дали не е противоположното. Струва ми се, че Борисов е първият в последните години, който успяваше да надвие себе си и да се раздели даже с близки хора, с цел да рестартира, с цел да освежи. Тоест може би Нинова би трябвало да е признателна на Борисов, не знам. Но във всеки случай това е новото готино в българската политика – да освежаваш. От Борис Бонев, през Пенчо Милков, през кмета на Перник – това е все един и същи развой – да идват нови, млади, свежи, усмихнати хора. Това е желанието на обществото. И в полза на истината, тук Българска социалистическа партия съумява. Прелюбопитно е да вземеш един наследник град като Русе. При състояние, че имаше наследник кордон. Там имаше претендент на ГЕРБ, имаше Елеонора Николова, имаше мощен претендент на Вътрешна македонска революционна организация – това са все дясно-център претенденти, а по-късно Милков би. Тоест текат дълбинни някакви процеси, в които обществото желае да върви нататък, да затваря страници и да върви напред.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ