Проф. Здравко Митков: Изкуството е свобода и фантазия
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Честит празник, проф. Митков! Покрай такива дати човек си напомня някои значими моменти от своя живот - може би най-силни, най-решаващи, най-красиви...
- Шеговито казано, този празник ме свари вътрешно неопитен. По принцип съм обхванат от ежедневната си работа със студентите, сега преговарям и в Народния спектакъл нова режисура, тъй че този празник мина в прочут смисъл в делова среда. Въпреки че моите настоящи и някогашни студенти го извършиха с доста страст с организацията и срещите, които имахме; с празненството и спомените от нашето другарство през годините. За мен, в последна сметка, най-съществен се оказва моментът, в който реализирах фантазията си да последвам спектакъл.
- Започвате да преподавате още напълно млад. Много създатели избират първо да се съсредоточат върху актьорската или режисьорската си кариера.
- Проф. Люцканов ме предложения през 1985 година, 6 години след моето довеждане докрай, да направя първия дипломен театър на един от неговите класове след мен. Оттогава, казано шеговито, се закотвих в академията. И не скърбя, че редом с режисьорската ми работа се наложи да обуздавам педагогика за спектакъл, което е обвързвано със среща с разнообразни генерации младежи. Надявам се, че съм им дал познания, качества и път, по който да развият гения си. Но и те са ми дали доста във връзка с това да се усещам актуален, а не заседнал в клишетата на моето персонално време и усещания за театъра. Поканата от проф. Люцканов беше не просто да изучавам студентите, а да им направя театър, което беше обвързвано с значимото за мен - режисьорския опит. Освен това в никакъв случай не съм страдал от липса на благоприятни условия за реализация в режисурата. Имал съм по 4-5 постановки на година, сега преговарям 110-ата си режисура. Давам си сметка, че съм се лишавал много постоянно от персонални моменти в живота, тъй като всекидневието ми е било изпълнено с неща, които изискват напрежение, работа, внимание.
- През септември следва да поемете новите класове.
- Сега опитваме нова формула - аз да бъда началник на целия випуск артисти и режисьори, които ще приемем есента. Те евентуално ще са разграничени на три групи и всяка ще се управлява от обособен помощник. За първи път в академията ще проверим тази скица - по този начин тримата асистенти ще имат повече опция за независима работа и педагогическо развиване. Защото моето потомство към този момент " излизаме от приложимост ". Приех това предизвикателство със съзнанието, че може би ще оказа помощ за по-интезивно развиване на млади театрални експерти, които да навлязат в педагогическата сфера.
- До през днешния ден сте подготвили девет випуска - какви са първите ви думи към студентите?
- Започвам с това, че в нашата специалност, когато всички хора си почиват, ние работим. Първо, човек би трябвало да се пренастрои напълно да няма събота и неделя, нито свободни вечери. Второ, защото в тази специалност няма справедливи измерители за качеството на обособения актьор, те ще се натъкнат на доста несправедливости. Винаги ще го има чувството, че някой различен, по-малко надарен, е получил по-големи шансове за развиване. Трето, би трябвало да поставят ужасно доста старания, с цел да са сигурни, че от време на време, след едномесечна работа и компликации, може да се роди и 2 минути театрално наслаждение.
- В предишното, след завършването си студентите отиваха " по систематизиране " в театрите из страната. Имаха опция незабавно да приложат наученото на сцената, да се развиват и да натрупат репертоар. Какви са през днешния ден вероятностите пред един преди малко приключил актьор?
- Много проблематично е към този момент. Всички, които приключват, в множеството случаи отхвърлят да отидат в извънстолични театри. Някои от тях вземат решение, че като стоят в София, ще ги поканят в дублаж, в реклама или в някой спектакъл. И влизат в едно изчакване, което в множеството случаи е разрушително за всичко, което са натрупали като професионални умения в академията. От моите студенти, които приключиха преди четири години, като се изключи спорадични задължения за роля в някой спектакъл, нито един не е привързан с репертоара на професионална натрупа. И всички работят нещо друго, с цел да се устоят. От по-старите випуски имаме забележителен брой известни, качествени артисти. Няма софийски спектакъл, в който да не играят най-малко двама мои студенти от разнообразни генерации, а някъде са и повече. Това е огромната ми наслада, нещо, което осмисля напъните ми да работя толкоз години като сценичен възпитател.
- Каква театрална промяна е нужна и може да бъде потребна?
- Трябва да се стартира от финансирането на театрите. Години наред след 1989-а този проблем по този начин и не беше решен. За всяко държавно управление, без значение от каква партийна принадлежност е, Министерството на културата е последната точка. Основните старания там са основно да е тишина, да не се нервират актьорите, да получават някакви мизерни средства за реализация на театралната продукция (което изисква огромни разходи) и за заплати. Никой не посмя да се пребори за увеличение на дотацията и финансирането на Министерството на културата да стигне най-малко 0,8-1 % от Брутният вътрешен продукт. А и сега виждам, че не се работи в сходна посока. Ако желаят да се устоят качествените артисти, не би трябвало да ги оставят на щатна заплата към 1000 лв.. Ние нямаме и профсъюз, Съюзът на артистите в България не се занимава с главното си предопределение - да следи за разпоредбите и за заплащането на труда на актьорите. Ако се вкарат правила и се стигне до състояние, че като щатен артист в Народния или в Сатиричния спектакъл не може да започнеш със заплата под 3000 лв., да вземем за пример, тогава хората няма да търчат по всякакви подиуми и читалища да играят блудкави смешни пиеси. А ще се увеличи и естетическото качество на театралните представления.
- Дебютирали сте като режисьор с постановката на " Щастливеца иде " от Руси Божанов. Почти 40 години по-късно, когато бяхте шеф на Сатиричния спектакъл, във връзка 60-годишния му празник и 120 години от убийството на Алеко Константинов я поставихте още веднъж. Писателят е знакова персона в историята на българската литература и просвета, а неговият Бай Ганьо остава безконечен персонаж. Променихме ли се или тази фигура продължава да бъде съществена в нашето общество?
- Ще стартира отговора си с тълкуването на един факт: незабавно с идването си новият шеф на Сатирата Калин Сърменов смъкна представлението, което се радваше на страховит отклик от публиката. Моето надълбоко съмнение е - нека не съм подозрителен, че защото изпълнителят на Бай Ганьо, доста внимателно, правеше аналогии с Бойко Борисов, а новият шеф влезе на поста като фаворит на тази партия, той смъкна спектакъла. Какво се е трансформирало от Алеково време... Почти нищо. Истинските интелектуалци постоянно са страдали от това, че политиката се е месила внезапно, жестоко в деликатната сфера на изкуството. Политиците постоянно са се опитвали да го използват за агитация. А това, което най-вече чуждее на характера на изкуството, е да бъде агитация. Изкуството е независимост и фикция. В този смисъл, за жалост, героите на Алеко съществуват край нас всеки ден и всеки момент.
- В навечерието сме на Международния ден на театъра - 27 март. Посланието на първото отбелязване на този празник през 1962 година, написано от Жан Кокто, е под наслов " Театър и просвета в мир ".
- Големите френски интелектуалци от предишния век, измежду които и Жан Кокто, постоянно са били левичари по политически възгледи. Но по никакъв метод те не са ги заслепявали за проблемите на света. В по-голямата си част те са били пацифисти и са изразявали блестящо своя пацифизъм. По принцип казусът за мира е проблем за осъзнаването на интелектуалната същина на човечеството. Ако човечеството е прогресирало, в случай че целият човешки жанр е " венец на сътворението ", какво да кажем за низките пристрастености, свързани с това да ограбиш другия, да го насилиш, да завземеш част от пространството му. Една доста тежка симбиоза сред политическо държание и липса на задоволително вътрешни демократични правила в съществуването на самия човешки жанр води до експанзията. Още прекалено много експанзия имаме в себе си; огромна част от човечеството живее с възприятието, че в случай че не си нападателен към другите, няма да успееш да се реализираш. Едно от преимуществата на изкуството е, че предлага реализация без експанзия. Затова по отношение на популацията на Земята малцинство са хората, които се занимават с тези духовни сфери, каквито са литературата, музиката, поезията, театърът. Малцина се пробват да кажат на глас: Спрете експанзията, спасете индивида от примитивизма на експанзията!
Проф. ЗДРАВКО МИТКОВ е роден на 11 март 1952 година в Кюстендил. Следвал е българска лингвистика в СУ. Завършил е постановка за трагичен спектакъл във ВИТИЗ " Кр. Сарафов " (1978). Педагогическата си кариера в НАТФИЗ стартира през 1985 година като помощник по актьорство и постановка, а по-късно е доцент и професор. Бил е зам.-ректор на НАТФИЗ (1997-2000) и ректор (2000-2003). Гост-професор по постановка в Колорадо колидж, Колорадо спрингс, Съединени американски щати (1997). Като режисьор е работил в театрите в Пазарджик, Перник, Младежкия спектакъл, Народния спектакъл, Сатиричния спектакъл, Театър " София " и други Осъществил е повече от 100 театрални и оперни постановки. Носител е на голям брой национални награди.
Честит празник, проф. Митков! Покрай такива дати човек си напомня някои значими моменти от своя живот - може би най-силни, най-решаващи, най-красиви...
- Шеговито казано, този празник ме свари вътрешно неопитен. По принцип съм обхванат от ежедневната си работа със студентите, сега преговарям и в Народния спектакъл нова режисура, тъй че този празник мина в прочут смисъл в делова среда. Въпреки че моите настоящи и някогашни студенти го извършиха с доста страст с организацията и срещите, които имахме; с празненството и спомените от нашето другарство през годините. За мен, в последна сметка, най-съществен се оказва моментът, в който реализирах фантазията си да последвам спектакъл.
- Започвате да преподавате още напълно млад. Много създатели избират първо да се съсредоточат върху актьорската или режисьорската си кариера.
- Проф. Люцканов ме предложения през 1985 година, 6 години след моето довеждане докрай, да направя първия дипломен театър на един от неговите класове след мен. Оттогава, казано шеговито, се закотвих в академията. И не скърбя, че редом с режисьорската ми работа се наложи да обуздавам педагогика за спектакъл, което е обвързвано със среща с разнообразни генерации младежи. Надявам се, че съм им дал познания, качества и път, по който да развият гения си. Но и те са ми дали доста във връзка с това да се усещам актуален, а не заседнал в клишетата на моето персонално време и усещания за театъра. Поканата от проф. Люцканов беше не просто да изучавам студентите, а да им направя театър, което беше обвързвано с значимото за мен - режисьорския опит. Освен това в никакъв случай не съм страдал от липса на благоприятни условия за реализация в режисурата. Имал съм по 4-5 постановки на година, сега преговарям 110-ата си режисура. Давам си сметка, че съм се лишавал много постоянно от персонални моменти в живота, тъй като всекидневието ми е било изпълнено с неща, които изискват напрежение, работа, внимание.
- През септември следва да поемете новите класове.
- Сега опитваме нова формула - аз да бъда началник на целия випуск артисти и режисьори, които ще приемем есента. Те евентуално ще са разграничени на три групи и всяка ще се управлява от обособен помощник. За първи път в академията ще проверим тази скица - по този начин тримата асистенти ще имат повече опция за независима работа и педагогическо развиване. Защото моето потомство към този момент " излизаме от приложимост ". Приех това предизвикателство със съзнанието, че може би ще оказа помощ за по-интезивно развиване на млади театрални експерти, които да навлязат в педагогическата сфера.
- До през днешния ден сте подготвили девет випуска - какви са първите ви думи към студентите?
- Започвам с това, че в нашата специалност, когато всички хора си почиват, ние работим. Първо, човек би трябвало да се пренастрои напълно да няма събота и неделя, нито свободни вечери. Второ, защото в тази специалност няма справедливи измерители за качеството на обособения актьор, те ще се натъкнат на доста несправедливости. Винаги ще го има чувството, че някой различен, по-малко надарен, е получил по-големи шансове за развиване. Трето, би трябвало да поставят ужасно доста старания, с цел да са сигурни, че от време на време, след едномесечна работа и компликации, може да се роди и 2 минути театрално наслаждение.
- В предишното, след завършването си студентите отиваха " по систематизиране " в театрите из страната. Имаха опция незабавно да приложат наученото на сцената, да се развиват и да натрупат репертоар. Какви са през днешния ден вероятностите пред един преди малко приключил актьор?
- Много проблематично е към този момент. Всички, които приключват, в множеството случаи отхвърлят да отидат в извънстолични театри. Някои от тях вземат решение, че като стоят в София, ще ги поканят в дублаж, в реклама или в някой спектакъл. И влизат в едно изчакване, което в множеството случаи е разрушително за всичко, което са натрупали като професионални умения в академията. От моите студенти, които приключиха преди четири години, като се изключи спорадични задължения за роля в някой спектакъл, нито един не е привързан с репертоара на професионална натрупа. И всички работят нещо друго, с цел да се устоят. От по-старите випуски имаме забележителен брой известни, качествени артисти. Няма софийски спектакъл, в който да не играят най-малко двама мои студенти от разнообразни генерации, а някъде са и повече. Това е огромната ми наслада, нещо, което осмисля напъните ми да работя толкоз години като сценичен възпитател.
- Каква театрална промяна е нужна и може да бъде потребна?
- Трябва да се стартира от финансирането на театрите. Години наред след 1989-а този проблем по този начин и не беше решен. За всяко държавно управление, без значение от каква партийна принадлежност е, Министерството на културата е последната точка. Основните старания там са основно да е тишина, да не се нервират актьорите, да получават някакви мизерни средства за реализация на театралната продукция (което изисква огромни разходи) и за заплати. Никой не посмя да се пребори за увеличение на дотацията и финансирането на Министерството на културата да стигне най-малко 0,8-1 % от Брутният вътрешен продукт. А и сега виждам, че не се работи в сходна посока. Ако желаят да се устоят качествените артисти, не би трябвало да ги оставят на щатна заплата към 1000 лв.. Ние нямаме и профсъюз, Съюзът на артистите в България не се занимава с главното си предопределение - да следи за разпоредбите и за заплащането на труда на актьорите. Ако се вкарат правила и се стигне до състояние, че като щатен артист в Народния или в Сатиричния спектакъл не може да започнеш със заплата под 3000 лв., да вземем за пример, тогава хората няма да търчат по всякакви подиуми и читалища да играят блудкави смешни пиеси. А ще се увеличи и естетическото качество на театралните представления.
- Дебютирали сте като режисьор с постановката на " Щастливеца иде " от Руси Божанов. Почти 40 години по-късно, когато бяхте шеф на Сатиричния спектакъл, във връзка 60-годишния му празник и 120 години от убийството на Алеко Константинов я поставихте още веднъж. Писателят е знакова персона в историята на българската литература и просвета, а неговият Бай Ганьо остава безконечен персонаж. Променихме ли се или тази фигура продължава да бъде съществена в нашето общество?
- Ще стартира отговора си с тълкуването на един факт: незабавно с идването си новият шеф на Сатирата Калин Сърменов смъкна представлението, което се радваше на страховит отклик от публиката. Моето надълбоко съмнение е - нека не съм подозрителен, че защото изпълнителят на Бай Ганьо, доста внимателно, правеше аналогии с Бойко Борисов, а новият шеф влезе на поста като фаворит на тази партия, той смъкна спектакъла. Какво се е трансформирало от Алеково време... Почти нищо. Истинските интелектуалци постоянно са страдали от това, че политиката се е месила внезапно, жестоко в деликатната сфера на изкуството. Политиците постоянно са се опитвали да го използват за агитация. А това, което най-вече чуждее на характера на изкуството, е да бъде агитация. Изкуството е независимост и фикция. В този смисъл, за жалост, героите на Алеко съществуват край нас всеки ден и всеки момент.
- В навечерието сме на Международния ден на театъра - 27 март. Посланието на първото отбелязване на този празник през 1962 година, написано от Жан Кокто, е под наслов " Театър и просвета в мир ".
- Големите френски интелектуалци от предишния век, измежду които и Жан Кокто, постоянно са били левичари по политически възгледи. Но по никакъв метод те не са ги заслепявали за проблемите на света. В по-голямата си част те са били пацифисти и са изразявали блестящо своя пацифизъм. По принцип казусът за мира е проблем за осъзнаването на интелектуалната същина на човечеството. Ако човечеството е прогресирало, в случай че целият човешки жанр е " венец на сътворението ", какво да кажем за низките пристрастености, свързани с това да ограбиш другия, да го насилиш, да завземеш част от пространството му. Една доста тежка симбиоза сред политическо държание и липса на задоволително вътрешни демократични правила в съществуването на самия човешки жанр води до експанзията. Още прекалено много експанзия имаме в себе си; огромна част от човечеството живее с възприятието, че в случай че не си нападателен към другите, няма да успееш да се реализираш. Едно от преимуществата на изкуството е, че предлага реализация без експанзия. Затова по отношение на популацията на Земята малцинство са хората, които се занимават с тези духовни сфери, каквито са литературата, музиката, поезията, театърът. Малцина се пробват да кажат на глас: Спрете експанзията, спасете индивида от примитивизма на експанзията!
Проф. ЗДРАВКО МИТКОВ е роден на 11 март 1952 година в Кюстендил. Следвал е българска лингвистика в СУ. Завършил е постановка за трагичен спектакъл във ВИТИЗ " Кр. Сарафов " (1978). Педагогическата си кариера в НАТФИЗ стартира през 1985 година като помощник по актьорство и постановка, а по-късно е доцент и професор. Бил е зам.-ректор на НАТФИЗ (1997-2000) и ректор (2000-2003). Гост-професор по постановка в Колорадо колидж, Колорадо спрингс, Съединени американски щати (1997). Като режисьор е работил в театрите в Пазарджик, Перник, Младежкия спектакъл, Народния спектакъл, Сатиричния спектакъл, Театър " София " и други Осъществил е повече от 100 театрални и оперни постановки. Носител е на голям брой национални награди.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ