Димитър Ганев: Очаквам ниска избирателна активност
Интервю на Мая Кулишева
- Г-н Ганев, направи ми мощно усещане едно проучване на " Тренд ", в което питате българските жители какви качества би трябвало да имат претендентите ни за евродепутати. Хората слагат на първите места - да бъдат почтени, честни, да владеят непознати езици, а във връзка с дилемите им в Европарламента акцентират превъзмогването на двойните стандарти и да пазят българските национални полезности. Вашият коментар?
- Вие сте видели, че имаше над 10 варианти, в това число и това да има опит като народен представител, като политик, да е млад... Но на мен най-голямо усещане ми направи това, че общият знаменател, под който можем да обединим първите отговори, е, че са характерности от морално естество, а не такива, които приказват за умелост, обиграност и т. н. Това недвусмислено демонстрира, че хората усещат честен недостиг. Тоест, не е най-важното да си добър политик, да си наясно с механизмите и обстановката, а е значимо да си почтен с хората, които те избират - да си кардинален и да защитаваш позициите си.
- И това, което си предложил - стратегия за мандата си - да го отстояваш...
- Точно по този начин.
- Някои наблюдаващи и политолози считат в този момент, изключително след следващата оставка - тази на министър Порожанов, че се сатанизира ГЕРБ, вие какво мислите?
- Пресилено е да се приказва за такава сатанизация. Но имиджовата вреда е налице. От свадите с жилищата минахме на абсурда с къщите или, по-точно, къщите за посетители. Ще ви потвърдя вредата с емпирични проучвания. Ние правихме проучване през март, преди да стартира абсурдът. Публикациите ни се разминаха с два или три дни, преди да гръмне въпросът с жилището на Цветанов. Ако съм прецизен, може да се ревизира, 1,8% беше разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия в интерес на ГЕРБ. Когато направихме по-късно в средата на април новото изследване - и тогава абсурдът беше значително употребяван в публичното мнение, то даде преднина на Българска социалистическа партия. Тук държа да отбележа, че преднината на Българска социалистическа партия е 0,8%, и то не тъй като столетницата е качила своя резултат, а тъй като ГЕРБ са паднали под алените. Аз по-скоро съм последовател на това да приказваме за на практика паритет с психическо преимущество на Българска социалистическа партия. И други сътрудници премериха съвсем еднакъв резултат. Но да не се бърза с положителните вести. Победителят не е явен и ще се реши на 26 май. Ако някой с решителност ви твърди, че една от двете партии сигурно побеждава, би било непрофесионално и неточно. Има обаче някои неща, които наподобяват сигурни - те са малко, само че съгласно мен е несъмнено, че ще има ниска изборна интензивност.
- Не съм съгласна. Според мен хората желаят да гласоподават, само че на този стадий тези, от така наречен корпоративен избор и гласуващите под напън - не изричат същинското си мнение. Дали пък в последния миг няма да има готовност на периферията?
- Давам няколко аргумента. През 2014 година действителните гласове бяха 2 милиона и 200 хиляди. Ако се върнем обратно - 2009 година, ще видите, че европейските избори са с най-ниска изборна интензивност.
- Но това не е единствено у нас.
- Причината е ясна. Голяма част от българските жители считат тези избори по следния метод: избираме едни 17 индивида, които ще получават високи заплати. За българите тези избори нямат такава висока цена по отношение на властта - нищо не се трансформира, нищо не вземат решение. Нито решаваш с тези избори кой ще ти е кмет, нито какво ще ти е държавното управление и кой ще влезе в Народното събрание или кой ще е държавен глава. Няма да се учудя, в случай че осъмнем с изборна интензивност, която е рекордно ниска за тези избори до този миг. Освен това на терена няма нови политически обединения. Тези, за които гласуваме в този момент, са същите, за които гласувахме през 2017 година Традиционно, когато има нови политически обединения, това изкарва до урните обичайно негласуващи. На предните евроизбори имаше три нови политически субекта - Реформаторски блок, " България без цензура " и " АБВ ". Сега няма. Още един мотив: 26 май е неделя и финален ден от три почивни дни. Немалко хора са възнамерявали почивки...
- Може и да сте прав, само че като виждам последните диспути - всички в един глас приказват за приходи, срещу бедността, стопанска система, развиване, срещу корупцията, т. е. даже и участващи в ръководството подлагат на критика ГЕРБ.
- Много е значимо и следното: при един парламент от 750 депутати, който може по-късно и да се редуцира след Брекзит, нашите 17 депутати - да приказват, че със зъби и нокти ще пазят националните ползи, добре, съгласни сме, само че какъв народен интерес ще прокараш? Имайте поради, че както у нас, по този начин и в Европа депутатите се преценяват с партийната дисциплинираност - с ЕНП, с ПЕС, Алде, Зелените, консерваторите - според от това в кое политическо семейство, група си... Едно е да си приказваме тук в България, друго е да си приказваме в Брюксел.
Що се отнася до въпроса ви какво ще се случи при такава ниска изборна интензивност, а то е второто несъмнено нещо - ще има конфликт на твърди ядра... На най-твърдите ядра на двете съществени партии. Оттук нататък въпросът кой ще победи не е в това кой ще убеди повече хора, а кой ще успее да изкара повече от своите симпатизанти. Тук огромният въпрос, който ние не можем да преценим, е по какъв начин ще се показа Българска социалистическа партия, тъй като тя е провеждала постоянно евроизбори, когато е била на власт.
- Наблюдавахте ли дебата сред претендентите за поста на Юнкер в идната Европейска комисия? Какво е усещането ви?
- Да, слушах и Манфред Вебер, и Франс Тимерманс, и останалите. И усещането ми е, че нищо ново не чух, което същински ме тормози. А има ли някакво подозрение, че Европейски Съюз е в сложна обстановка? Ние влизаме от рецесия в рецесия. Не съм евроскептик, в противен случай, считам, че най-хубавото нещо, което се е случило на България, е участието в Европейски Съюз и нейното място изрично е там. Проблемът е, че този Европейски съюз има потребност от смяна. Ако продължаваме по същия метод обаче, до никаква по-добра точка няма да стигнем. Очакването, което имат по-голямата част от европейските жители, е точно смяна.
- Г-н Ганев, направи ми мощно усещане едно проучване на " Тренд ", в което питате българските жители какви качества би трябвало да имат претендентите ни за евродепутати. Хората слагат на първите места - да бъдат почтени, честни, да владеят непознати езици, а във връзка с дилемите им в Европарламента акцентират превъзмогването на двойните стандарти и да пазят българските национални полезности. Вашият коментар?
- Вие сте видели, че имаше над 10 варианти, в това число и това да има опит като народен представител, като политик, да е млад... Но на мен най-голямо усещане ми направи това, че общият знаменател, под който можем да обединим първите отговори, е, че са характерности от морално естество, а не такива, които приказват за умелост, обиграност и т. н. Това недвусмислено демонстрира, че хората усещат честен недостиг. Тоест, не е най-важното да си добър политик, да си наясно с механизмите и обстановката, а е значимо да си почтен с хората, които те избират - да си кардинален и да защитаваш позициите си.
- И това, което си предложил - стратегия за мандата си - да го отстояваш...
- Точно по този начин.
- Някои наблюдаващи и политолози считат в този момент, изключително след следващата оставка - тази на министър Порожанов, че се сатанизира ГЕРБ, вие какво мислите?
- Пресилено е да се приказва за такава сатанизация. Но имиджовата вреда е налице. От свадите с жилищата минахме на абсурда с къщите или, по-точно, къщите за посетители. Ще ви потвърдя вредата с емпирични проучвания. Ние правихме проучване през март, преди да стартира абсурдът. Публикациите ни се разминаха с два или три дни, преди да гръмне въпросът с жилището на Цветанов. Ако съм прецизен, може да се ревизира, 1,8% беше разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия в интерес на ГЕРБ. Когато направихме по-късно в средата на април новото изследване - и тогава абсурдът беше значително употребяван в публичното мнение, то даде преднина на Българска социалистическа партия. Тук държа да отбележа, че преднината на Българска социалистическа партия е 0,8%, и то не тъй като столетницата е качила своя резултат, а тъй като ГЕРБ са паднали под алените. Аз по-скоро съм последовател на това да приказваме за на практика паритет с психическо преимущество на Българска социалистическа партия. И други сътрудници премериха съвсем еднакъв резултат. Но да не се бърза с положителните вести. Победителят не е явен и ще се реши на 26 май. Ако някой с решителност ви твърди, че една от двете партии сигурно побеждава, би било непрофесионално и неточно. Има обаче някои неща, които наподобяват сигурни - те са малко, само че съгласно мен е несъмнено, че ще има ниска изборна интензивност.
- Не съм съгласна. Според мен хората желаят да гласоподават, само че на този стадий тези, от така наречен корпоративен избор и гласуващите под напън - не изричат същинското си мнение. Дали пък в последния миг няма да има готовност на периферията?
- Давам няколко аргумента. През 2014 година действителните гласове бяха 2 милиона и 200 хиляди. Ако се върнем обратно - 2009 година, ще видите, че европейските избори са с най-ниска изборна интензивност.
- Но това не е единствено у нас.
- Причината е ясна. Голяма част от българските жители считат тези избори по следния метод: избираме едни 17 индивида, които ще получават високи заплати. За българите тези избори нямат такава висока цена по отношение на властта - нищо не се трансформира, нищо не вземат решение. Нито решаваш с тези избори кой ще ти е кмет, нито какво ще ти е държавното управление и кой ще влезе в Народното събрание или кой ще е държавен глава. Няма да се учудя, в случай че осъмнем с изборна интензивност, която е рекордно ниска за тези избори до този миг. Освен това на терена няма нови политически обединения. Тези, за които гласуваме в този момент, са същите, за които гласувахме през 2017 година Традиционно, когато има нови политически обединения, това изкарва до урните обичайно негласуващи. На предните евроизбори имаше три нови политически субекта - Реформаторски блок, " България без цензура " и " АБВ ". Сега няма. Още един мотив: 26 май е неделя и финален ден от три почивни дни. Немалко хора са възнамерявали почивки...
- Може и да сте прав, само че като виждам последните диспути - всички в един глас приказват за приходи, срещу бедността, стопанска система, развиване, срещу корупцията, т. е. даже и участващи в ръководството подлагат на критика ГЕРБ.
- Много е значимо и следното: при един парламент от 750 депутати, който може по-късно и да се редуцира след Брекзит, нашите 17 депутати - да приказват, че със зъби и нокти ще пазят националните ползи, добре, съгласни сме, само че какъв народен интерес ще прокараш? Имайте поради, че както у нас, по този начин и в Европа депутатите се преценяват с партийната дисциплинираност - с ЕНП, с ПЕС, Алде, Зелените, консерваторите - според от това в кое политическо семейство, група си... Едно е да си приказваме тук в България, друго е да си приказваме в Брюксел.
Що се отнася до въпроса ви какво ще се случи при такава ниска изборна интензивност, а то е второто несъмнено нещо - ще има конфликт на твърди ядра... На най-твърдите ядра на двете съществени партии. Оттук нататък въпросът кой ще победи не е в това кой ще убеди повече хора, а кой ще успее да изкара повече от своите симпатизанти. Тук огромният въпрос, който ние не можем да преценим, е по какъв начин ще се показа Българска социалистическа партия, тъй като тя е провеждала постоянно евроизбори, когато е била на власт.
- Наблюдавахте ли дебата сред претендентите за поста на Юнкер в идната Европейска комисия? Какво е усещането ви?
- Да, слушах и Манфред Вебер, и Франс Тимерманс, и останалите. И усещането ми е, че нищо ново не чух, което същински ме тормози. А има ли някакво подозрение, че Европейски Съюз е в сложна обстановка? Ние влизаме от рецесия в рецесия. Не съм евроскептик, в противен случай, считам, че най-хубавото нещо, което се е случило на България, е участието в Европейски Съюз и нейното място изрично е там. Проблемът е, че този Европейски съюз има потребност от смяна. Ако продължаваме по същия метод обаче, до никаква по-добра точка няма да стигнем. Очакването, което имат по-голямата част от европейските жители, е точно смяна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ