Халит Куртулмуш-Айтослу: Карикатурата е отражение на всекидневието
Интервю на Альона НЕЙКОВА
Какви хора очаквате да проявят интерес към изложбата ви с карикатури " Бодлив генгер ", Халит?
- Ако приемем, че карикатурата е отражение на всекидневието, в нея може да открием всички усеща, преобладаващи под формата на предизвикателство. И всеки, който изпитва безпокойствие от проблемите, има шанса да откри в изложбата още нови и незададени въпроси. А у който те пораждат, от своя страна, може да заповяда. Може би дружно ще открием някои от тях.
- Защо решихте точно в Габрово да покажете ваши творби?
- Преди две години, в границите на 45-ата Национална галерия, бях спечелил премията на " Дом на хумора и сатирата ", която включваше и независима галерия в музея. Много се веселя, че експозицията стана факт, въпреки и след несъмнено забавяне. Пандемията не ни разреши това да се случи по-рано.
- В експозицията са включени 22 шаржа на именити български артисти. Каква е историята на основаването им? Познавахте ли персонално някой от именитите актьори, които извънредно тъкмо пресъздавате във вашите творби?
- Спомените от детството ми постоянно се съпровождат с фрагменти от черно-белия екран на дребното ни телевизорче " Юност ". Никога не съм не запомнил героите от филмите, които сме гледали фамилно. И всеки поотделно като че ли беше член на фамилията ни. Така ги бяхме обикнали. И в този момент даже виждам в YouTube някои епизоди от незабравимите български филми. Когато започнах да рисувам шаржове на някои именити артисти, имах желание да направя една серия най-малко от 50-60 работи. Не съумях да довърша плана, само че мисля, че музеят в Габрово е едно от най-достойните места да ги показва пред българската аудитория.
- Как ви се отрази пандемията от КОВИД-19, имайки поради, че имате карикатури, отдадени и на ковид? Може ли такава спешна обстановка да работи вдъхновяващо, а не обезкуражаващо на създател като вас?
- Ние, карикатуристите, не можем да останем безпристрастни към нещата, които се случват по света и у нас. Това е нашето обвързване - да задаваме въпроси и да търсим отговори в името на обществото. Вече трета година всекидневието ни е заето с тази злина - ковид. И съм се съсредоточил точно върху тази тематика. Всички, които имат опция да посетят изложбата в Габрово, ще виждат, че моите ковидчета не са толкоз страшни или отвратителни. По-скоро са палавички и непослушни. Вярвам, че те не са отговорни за това, което сме изживели. Виновни сме ние, нашата ненаситна лакомия.
- Каква е задачата на карикатурата - да осмива, разсмива или да ни накара да се замислим за протичащото се край нас?
- Гаврата или нарочната засегнатост са низшата форма на шегата. А висшата са хуморът и сатирата. Необходимо е да се замислим за протичащото се около нас, да задаваме въпроси, да оспорваме нещата, които са неприемливи по отношение на универсалните правила, да не се помиряваме с това, което ни се натрапва.
- Какви съкровени мемоари пазите в сърцето си от детството ви в Айтос?
- Детството ми... Моето благо детство... Първите ми стъпки, първите ми другарства, първите ми фантазии, природата, синьото море, синьото небе, даже синият тим " Левски " - всичко остана някъде във времето... Добре, че съм живял там. Добре, че съм Айтослу...
- Кога усетихте влечението си към карикатурата?
- Стана инцидентно. Бях напълно обезверен, даже бях изгубил всякаква вяра от своите упования, когато в подлеза на метрото в Бурса инцидентно забелязах плакат, който известяваше за интернационален конкурс на карикатурата. Реших да обрисувам нещичко - ей по този начин, без никакви искания. Участвах и животът ми се промени...
- Илюстрирал сте детски книги, театрални и кино плакати и даже наръчници за сигурността на труда... Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли като създател?
- По принцип, не обичам да ми се диктува при основаването на избран план. А работодателят е привикнал да се меси при всеки от случаите. Затова постоянно и настойчиво се пробвам да защищавам концепциите, които съм предложил. Но въпреки всичко обичам целия развой на основаването.
- Зная, че постоянно рисувате шаржове по поръчка, които радват своите притежатели по целия свят. Кое е най-важното в това изкуство?
- Да рисувам шаржове е моята огромна пристрастеност. Известният турски публицист историк Илбер Ортайлъ споделя, че това, което изживяваме, всички усеща, страсти, премеждия и впрочем, някак се отразяват на лицето ни. И всяко лице е равностойно на една книга. Чрез тези белези можем да прочетем живота на персонажа, който рисуваме. Това е неописуемо възприятие.
- От какво зависи реакцията на индивида, който преглежда една подигравка - от възприятието му за комизъм или от неговата просветеност?
- Ако имаш възприятие за комизъм, можеш да се засмееш пред избрани карикатури. Но в случай че придружаваш възприятието си за комизъм с най-малко малко просветеност, ще забележиш, че не всяка подигравка е смешна. Да разгледаш, да се замислиш, да направиш някои заключения и най-после да реагираш по своему.
- Кога обещано изображение може да се назова подигравка?
- Когато словата са незадоволителни за предаването на обещано обръщение, едно образно показване може да има доста по-поразителен и впечатляващ резултат. Един от тези образни изрази е точно карикатурата. Използвайки универсални знаци, които се разпознават от пръв взор, може да се предадат голям брой послания по всички краища на света, без да се владее никакъв непознат език.
- Шарл де Гол е имал навика да преглежда утринните вестници. И в случай че не намирал подигравка, която да го осмива, казвал, че прави нещо не както би трябвало, щом в пресата са не запомнили да го изобразят. А знаем, че рисунките нормално са представяли този френски президент в ужасяващ тип... Как днешните политици реагират на карикатурите в медиите?
- Не знам по какъв начин е ситуацията в България, само че мисля, че имате визия за ориста на някои турски опозиционни карикатуристи. Условията са доста по-трудни. Ние сме длъжни да се съобразяваме с дозата на рецензията. Понякога би трябвало да вървим, дето се споделя, по ръба на ножа. Кой знае, може би по този метод ставаме по-креативни.
- Какво през днешния ден се цени повече: политическата подигравка, по този начин наречената възпитателна или философското изображение - това, което в действителност е образно упражнение за мозъка?
- Създаването на една подигравка е доста дълъг и мъчителен развой. Затова пък доста по-бързо се употребява от фена. А елементарното око най-вече избира по-лесно разбираемото. В случая, политическата подигравка е крачка по-напред, съгласно мен. Но същинският фен би трябвало да избира философското изображение в карикатурата. Понеже там ще се почувства по-свободен и от своята позиция ще стигне до повече заключения.
- Доколко карикатурата е издирван род през днешния ден? Има ли заплаха това изкуство да изчезне?
- Очакванията и действителността, за жалост, не вървят паралелно. А фактът, че е елементарно налична и бързо употребявана посредством обществените мрежи, ни кара да се тревожим, малко или доста. Но и карикатурата се трансформира с течение на времето, съобразявайки се с образните трендове на епохата, в която живеем. Лично аз имам вяра, че карикатурата освен ще оцелее, само че и ще бъде един от преобладаващите жанрове в изкуството.
- Съгласен ли сте с изказванието, което ненапълно крие в себе си тематиката за автоцензурата, че това, което може да се нарисува върху ограда, не трябва да се разгласява във вестника?
- С изключение на нарочната засегнатост, всяка подигравка, даже която съдържа най-острата рецензия, би трябвало да се разгласява на всички места. Нали загатнах, че всяка подигравка таи в себе си избрани въпроси. А който има отговори на тях, няма от какво да се бои. Карикатуристът ще рисува всяко нещо, без да се преценява да не настъпи някой крайник...
- Може ли да се каже, че точно карикатуристите са тези, които съумяват с работата си да отворят очите на хората за недоразуменията, пропуските или откровените нелепости в живота?
- Знаете ли какво е да си карикатурист? Представете си, че сте поканени на невероятна вечеря. Покрай масата има доста специфични посетители. Сервирано е доста вкусно ядене, квалифицирано от най-хубавия мастър началник. Изведнъж се появява чудноват човек, който се навежда и изважда от ястието косъмче пред всички шашнати погледи, без да се бои от заканите на готвача, гостите или притежателя на заведението.... Това би трябвало да бъде задачата на всеки карикатурист.
Разбира се, че от време на време ще има тежки последствия.
- Какво е отношението ви към новите технологии? Използвате ли ги за основаването на карикатурите си?
- През последните години се появиха и усвоиха доста нови начини и материали, които улесняват процеса на рисунъка. Но с навлизането на цифровата рисунка видяхме каква огромна образна смяна настъпи във всекидневието ни. Аз също, въпреки със забавяне, се възползвам от технологическите благоприятни условия.
- Какво множеството хора не знаят за карикатурата, а е хубаво да научат, с цел да я схващат по-добре?
- Всъщност, всеки човек в детските си години е малко карикатурист. Този, който съумява да го осъзнае в точния момент, продължава напред. Обаче такива хора понижават с всеки минал ден. Но всички, решили да продължат, имат нещо общо, което ги свързва и ги отделя от монотонния живот. Това е самокритиката. А " разпитването и самокритиката " образуват ядрото на карикатурата. Същевременно - и на хумора и сатирата.
- Имате доста награди от интернационалните състезания. Какво значат те за вас? Важни ли са за създателите? Кое е най-ценното отличие?
- Всъщност, всяка премия значи, че си съумял да предадеш вярно и тъкмо това, което си целял. Да получаваш оценки, естествено, е скъпо за един карикатурист. Но след 4-5 награди стартират по малко да се губят първите прочувствени усеща. Ако би трябвало да дефинира кое е най-ценното ми отличие, евентуално ще откроя първата премия в влиятелния конкурс World Press Cartoon в Лисабон, Португалия, с която бях почетен през 2020 година.
- Кога карикатурата е по-въздействаща - когато се провеждат тематични експозиции и състезания, или в случай че се разгласява всеки ден в медиите?
- Лично аз избирам тематичните експозиции и състезания. Но и публицистичните карикатури си имат своята мощ тъкмо там, където се разгласяват - във всекидневниците. Карикатурата постоянно е по-въздействаща, когато е представяна на вярното място.
- Интересуват ли се младите ви сътрудници художници (в Турция или в други страни по света) от карикатурата като род, в който виждат благоприятни условия за развиване?
- Карикатурната традиция в Турция има дълбоки корени. Един от основоположниците й е Джемал Надир, който е преселник от България. Възходът на турската подигравка е в интервала от 70-те до 90-те години на предишния век. А в последно време, изключително в огромните градове, се проведоха многочислени кръжоци. Ние също имаме такива в Бурса. Начело на тази организация е един от най-изтъкнатите модерни турски карикатуристи Мехмет Кахраман, ръководител на Асоциацията на анадолските карикатуристи, който също е преселник от България. Аз съм в управителния съвет на тази влиятелна организация.
- Ще могат ли свободните художници да изхранват фамилиите си, да разчитат единствено на гения си, с цел да живеят добре?
- Приоритет на художниците-карикатуристи е цялостната самостоятелност. Затова се стремим да рисуваме свободно всяка тематика, която ни вълнува. Но това пък надлежно ще безпокои някои среди, а те най-вече са работодатели. Аз персонално имам късмет, че рисувам шаржове, и по този начин по-свободно мога да обезщетявам някои свои потребности. Но е мъчно единствено посредством карикатурата да изхранваш фамилията си.
- Всъщност какво е карикатурата - тип изкуство или обособен род?
- Има разнообразни отзиви по този въпрос. Разбира се, че карикатурата е род в изобразителното изкуство. Може би е нещо сред изкуството и литературата. Който както желае, по този начин да го възприема.
Какви хора очаквате да проявят интерес към изложбата ви с карикатури " Бодлив генгер ", Халит?
- Ако приемем, че карикатурата е отражение на всекидневието, в нея може да открием всички усеща, преобладаващи под формата на предизвикателство. И всеки, който изпитва безпокойствие от проблемите, има шанса да откри в изложбата още нови и незададени въпроси. А у който те пораждат, от своя страна, може да заповяда. Може би дружно ще открием някои от тях.
- Защо решихте точно в Габрово да покажете ваши творби?
- Преди две години, в границите на 45-ата Национална галерия, бях спечелил премията на " Дом на хумора и сатирата ", която включваше и независима галерия в музея. Много се веселя, че експозицията стана факт, въпреки и след несъмнено забавяне. Пандемията не ни разреши това да се случи по-рано.
- В експозицията са включени 22 шаржа на именити български артисти. Каква е историята на основаването им? Познавахте ли персонално някой от именитите актьори, които извънредно тъкмо пресъздавате във вашите творби?
- Спомените от детството ми постоянно се съпровождат с фрагменти от черно-белия екран на дребното ни телевизорче " Юност ". Никога не съм не запомнил героите от филмите, които сме гледали фамилно. И всеки поотделно като че ли беше член на фамилията ни. Така ги бяхме обикнали. И в този момент даже виждам в YouTube някои епизоди от незабравимите български филми. Когато започнах да рисувам шаржове на някои именити артисти, имах желание да направя една серия най-малко от 50-60 работи. Не съумях да довърша плана, само че мисля, че музеят в Габрово е едно от най-достойните места да ги показва пред българската аудитория.
- Как ви се отрази пандемията от КОВИД-19, имайки поради, че имате карикатури, отдадени и на ковид? Може ли такава спешна обстановка да работи вдъхновяващо, а не обезкуражаващо на създател като вас?
- Ние, карикатуристите, не можем да останем безпристрастни към нещата, които се случват по света и у нас. Това е нашето обвързване - да задаваме въпроси и да търсим отговори в името на обществото. Вече трета година всекидневието ни е заето с тази злина - ковид. И съм се съсредоточил точно върху тази тематика. Всички, които имат опция да посетят изложбата в Габрово, ще виждат, че моите ковидчета не са толкоз страшни или отвратителни. По-скоро са палавички и непослушни. Вярвам, че те не са отговорни за това, което сме изживели. Виновни сме ние, нашата ненаситна лакомия.
- Каква е задачата на карикатурата - да осмива, разсмива или да ни накара да се замислим за протичащото се край нас?
- Гаврата или нарочната засегнатост са низшата форма на шегата. А висшата са хуморът и сатирата. Необходимо е да се замислим за протичащото се около нас, да задаваме въпроси, да оспорваме нещата, които са неприемливи по отношение на универсалните правила, да не се помиряваме с това, което ни се натрапва.
- Какви съкровени мемоари пазите в сърцето си от детството ви в Айтос?
- Детството ми... Моето благо детство... Първите ми стъпки, първите ми другарства, първите ми фантазии, природата, синьото море, синьото небе, даже синият тим " Левски " - всичко остана някъде във времето... Добре, че съм живял там. Добре, че съм Айтослу...
- Кога усетихте влечението си към карикатурата?
- Стана инцидентно. Бях напълно обезверен, даже бях изгубил всякаква вяра от своите упования, когато в подлеза на метрото в Бурса инцидентно забелязах плакат, който известяваше за интернационален конкурс на карикатурата. Реших да обрисувам нещичко - ей по този начин, без никакви искания. Участвах и животът ми се промени...
- Илюстрирал сте детски книги, театрални и кино плакати и даже наръчници за сигурността на труда... Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли като създател?
- По принцип, не обичам да ми се диктува при основаването на избран план. А работодателят е привикнал да се меси при всеки от случаите. Затова постоянно и настойчиво се пробвам да защищавам концепциите, които съм предложил. Но въпреки всичко обичам целия развой на основаването.
- Зная, че постоянно рисувате шаржове по поръчка, които радват своите притежатели по целия свят. Кое е най-важното в това изкуство?
- Да рисувам шаржове е моята огромна пристрастеност. Известният турски публицист историк Илбер Ортайлъ споделя, че това, което изживяваме, всички усеща, страсти, премеждия и впрочем, някак се отразяват на лицето ни. И всяко лице е равностойно на една книга. Чрез тези белези можем да прочетем живота на персонажа, който рисуваме. Това е неописуемо възприятие.
- От какво зависи реакцията на индивида, който преглежда една подигравка - от възприятието му за комизъм или от неговата просветеност?
- Ако имаш възприятие за комизъм, можеш да се засмееш пред избрани карикатури. Но в случай че придружаваш възприятието си за комизъм с най-малко малко просветеност, ще забележиш, че не всяка подигравка е смешна. Да разгледаш, да се замислиш, да направиш някои заключения и най-после да реагираш по своему.
- Кога обещано изображение може да се назова подигравка?
- Когато словата са незадоволителни за предаването на обещано обръщение, едно образно показване може да има доста по-поразителен и впечатляващ резултат. Един от тези образни изрази е точно карикатурата. Използвайки универсални знаци, които се разпознават от пръв взор, може да се предадат голям брой послания по всички краища на света, без да се владее никакъв непознат език.
- Шарл де Гол е имал навика да преглежда утринните вестници. И в случай че не намирал подигравка, която да го осмива, казвал, че прави нещо не както би трябвало, щом в пресата са не запомнили да го изобразят. А знаем, че рисунките нормално са представяли този френски президент в ужасяващ тип... Как днешните политици реагират на карикатурите в медиите?
- Не знам по какъв начин е ситуацията в България, само че мисля, че имате визия за ориста на някои турски опозиционни карикатуристи. Условията са доста по-трудни. Ние сме длъжни да се съобразяваме с дозата на рецензията. Понякога би трябвало да вървим, дето се споделя, по ръба на ножа. Кой знае, може би по този метод ставаме по-креативни.
- Какво през днешния ден се цени повече: политическата подигравка, по този начин наречената възпитателна или философското изображение - това, което в действителност е образно упражнение за мозъка?
- Създаването на една подигравка е доста дълъг и мъчителен развой. Затова пък доста по-бързо се употребява от фена. А елементарното око най-вече избира по-лесно разбираемото. В случая, политическата подигравка е крачка по-напред, съгласно мен. Но същинският фен би трябвало да избира философското изображение в карикатурата. Понеже там ще се почувства по-свободен и от своята позиция ще стигне до повече заключения.
- Доколко карикатурата е издирван род през днешния ден? Има ли заплаха това изкуство да изчезне?
- Очакванията и действителността, за жалост, не вървят паралелно. А фактът, че е елементарно налична и бързо употребявана посредством обществените мрежи, ни кара да се тревожим, малко или доста. Но и карикатурата се трансформира с течение на времето, съобразявайки се с образните трендове на епохата, в която живеем. Лично аз имам вяра, че карикатурата освен ще оцелее, само че и ще бъде един от преобладаващите жанрове в изкуството.
- Съгласен ли сте с изказванието, което ненапълно крие в себе си тематиката за автоцензурата, че това, което може да се нарисува върху ограда, не трябва да се разгласява във вестника?
- С изключение на нарочната засегнатост, всяка подигравка, даже която съдържа най-острата рецензия, би трябвало да се разгласява на всички места. Нали загатнах, че всяка подигравка таи в себе си избрани въпроси. А който има отговори на тях, няма от какво да се бои. Карикатуристът ще рисува всяко нещо, без да се преценява да не настъпи някой крайник...
- Може ли да се каже, че точно карикатуристите са тези, които съумяват с работата си да отворят очите на хората за недоразуменията, пропуските или откровените нелепости в живота?
- Знаете ли какво е да си карикатурист? Представете си, че сте поканени на невероятна вечеря. Покрай масата има доста специфични посетители. Сервирано е доста вкусно ядене, квалифицирано от най-хубавия мастър началник. Изведнъж се появява чудноват човек, който се навежда и изважда от ястието косъмче пред всички шашнати погледи, без да се бои от заканите на готвача, гостите или притежателя на заведението.... Това би трябвало да бъде задачата на всеки карикатурист.
Разбира се, че от време на време ще има тежки последствия.
- Какво е отношението ви към новите технологии? Използвате ли ги за основаването на карикатурите си?
- През последните години се появиха и усвоиха доста нови начини и материали, които улесняват процеса на рисунъка. Но с навлизането на цифровата рисунка видяхме каква огромна образна смяна настъпи във всекидневието ни. Аз също, въпреки със забавяне, се възползвам от технологическите благоприятни условия.
- Какво множеството хора не знаят за карикатурата, а е хубаво да научат, с цел да я схващат по-добре?
- Всъщност, всеки човек в детските си години е малко карикатурист. Този, който съумява да го осъзнае в точния момент, продължава напред. Обаче такива хора понижават с всеки минал ден. Но всички, решили да продължат, имат нещо общо, което ги свързва и ги отделя от монотонния живот. Това е самокритиката. А " разпитването и самокритиката " образуват ядрото на карикатурата. Същевременно - и на хумора и сатирата.
- Имате доста награди от интернационалните състезания. Какво значат те за вас? Важни ли са за създателите? Кое е най-ценното отличие?
- Всъщност, всяка премия значи, че си съумял да предадеш вярно и тъкмо това, което си целял. Да получаваш оценки, естествено, е скъпо за един карикатурист. Но след 4-5 награди стартират по малко да се губят първите прочувствени усеща. Ако би трябвало да дефинира кое е най-ценното ми отличие, евентуално ще откроя първата премия в влиятелния конкурс World Press Cartoon в Лисабон, Португалия, с която бях почетен през 2020 година.
- Кога карикатурата е по-въздействаща - когато се провеждат тематични експозиции и състезания, или в случай че се разгласява всеки ден в медиите?
- Лично аз избирам тематичните експозиции и състезания. Но и публицистичните карикатури си имат своята мощ тъкмо там, където се разгласяват - във всекидневниците. Карикатурата постоянно е по-въздействаща, когато е представяна на вярното място.
- Интересуват ли се младите ви сътрудници художници (в Турция или в други страни по света) от карикатурата като род, в който виждат благоприятни условия за развиване?
- Карикатурната традиция в Турция има дълбоки корени. Един от основоположниците й е Джемал Надир, който е преселник от България. Възходът на турската подигравка е в интервала от 70-те до 90-те години на предишния век. А в последно време, изключително в огромните градове, се проведоха многочислени кръжоци. Ние също имаме такива в Бурса. Начело на тази организация е един от най-изтъкнатите модерни турски карикатуристи Мехмет Кахраман, ръководител на Асоциацията на анадолските карикатуристи, който също е преселник от България. Аз съм в управителния съвет на тази влиятелна организация.
- Ще могат ли свободните художници да изхранват фамилиите си, да разчитат единствено на гения си, с цел да живеят добре?
- Приоритет на художниците-карикатуристи е цялостната самостоятелност. Затова се стремим да рисуваме свободно всяка тематика, която ни вълнува. Но това пък надлежно ще безпокои някои среди, а те най-вече са работодатели. Аз персонално имам късмет, че рисувам шаржове, и по този начин по-свободно мога да обезщетявам някои свои потребности. Но е мъчно единствено посредством карикатурата да изхранваш фамилията си.
- Всъщност какво е карикатурата - тип изкуство или обособен род?
- Има разнообразни отзиви по този въпрос. Разбира се, че карикатурата е род в изобразителното изкуство. Може би е нещо сред изкуството и литературата. Който както желае, по този начин да го възприема.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ