Как да опазим българската медоносна пчела?
Интензивният трансфер на непознати подвидове медоносни пчели заплашва генетичното многообразие на типа в Европа
Страната ни би трябвало да работи за запазване на локалната българска медоносна пчела
Българската медоносна пчела Apismelliferarodopica е с интернационално приети качества, на европейско равнище – с най-висока междинна преживяемост след опаразитяване с съществени вредители и с висока работливост на пчелен мед при локалните за страната ни условия спрямо други интродуцирани подвидове
Данни от последните проучвания на територията на Европа демонстрират, че генетичното многообразие на медоносните пчели като инсекти с голямо биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено. Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на непознати подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са безапелационни, че за опазването на медоносните пчели е значима целенасочената грижата за локалните им популации, които са най-адаптирани и устойчиви към населяваните от тях съответни условия на средата.
Към сегашния миг са налични задоволително генетични маркери, посредством които локалната българска пчела може да бъде характеризирана и сполучливо разграничена от другите европейски подвидове, а в страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни фамилии. Чрез използването на Национална стратегия, Националната развъдна асоциация по пчеларство има главната задача да обезпечи запазването на генофонда на локалната българска медоносна пчела, прилагайки научно обосновани селекционни действия.
За запазване на генетичния фонд все още в България има създадена система от биологични, етологични и генетични маркери, благодарение на които тя може да бъде сполучливо разграничена.
Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни би трябвало да се работи за запазване на локалната медоносна пчела, при прецизно съблюдаване на националното Законодателство и въз основа на ефикасното взаимоотношение сред откриватели, пчелари и земеделци. В момента е значимо да се направи оценка на загубите и да се открият и характеризират аргументите за повишаващата се смъртност.
„ Една от позитивните начинания в посока предпазване на пчелите и запазване на околната среда у нас е провеждащият се справедлив BeeOmonitoring (биомониторинг), патент на BeeOdiversity, който се реализира с помощта на пчелни фамилии, отглеждани в предпазената вододайна зона на изворната вода DEVIN. Четири пъти в годината BeeOdiversity проучва проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км към извора. Анализът включва инспекция на съществуване за над 500 разнообразни типа пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразиета на региона. Анализите на тази задълбочена информация потвърждават, че районът на водовземане е ситуиран надалеч от замърсяване и земеделска активност, а българската медоносна пчела в това местоположение е предпазена “, акцентира проф. д.б.н. Иванова.
Сред всички сравнявани европейски подвидове и произходи, българската медоносна пчела е с интернационално приети качества и най-висока междинна преживяемост при налично опаразитяване с главните вредители Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска податливост към роене, което резервира фамилиите ѝ многочислени и мощни през дейния интервал на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не основава заплаха за него и близките, показва отчетливо мощно изявено хигиенично държание, което води до бързото и сполучливо разчистване на фамилията и до ефикасни грижи за здравето на пчелите в него и е с висока плодовитост на пчелната майка. В съпоставяне с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с към 20% по-висока работливост на пчелен мед.
===
*Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „ Биология на развиването ” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и деен участник в интернационалните и европейски научни организации и мрежи, свързани с проучване и запазване на медоносните пчели. Член е на публицистични колегии, на интернационалните научни препоръки, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от проучванията ѝ, отдадени на генетични характерности на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на индивида и други и са оповестени в над 150 научни публикации, представени над 900 пъти в международни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и образователни принадлежности за студенти-биолози и психолози,както и за възпитаници от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които отдадена на дългогодишните ѝ изследвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на интернационалния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook ” (2014).
*публикация
Страната ни би трябвало да работи за запазване на локалната българска медоносна пчела
Българската медоносна пчела Apismelliferarodopica е с интернационално приети качества, на европейско равнище – с най-висока междинна преживяемост след опаразитяване с съществени вредители и с висока работливост на пчелен мед при локалните за страната ни условия спрямо други интродуцирани подвидове
Данни от последните проучвания на територията на Европа демонстрират, че генетичното многообразие на медоносните пчели като инсекти с голямо биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено. Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на непознати подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са безапелационни, че за опазването на медоносните пчели е значима целенасочената грижата за локалните им популации, които са най-адаптирани и устойчиви към населяваните от тях съответни условия на средата.
Към сегашния миг са налични задоволително генетични маркери, посредством които локалната българска пчела може да бъде характеризирана и сполучливо разграничена от другите европейски подвидове, а в страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни фамилии. Чрез използването на Национална стратегия, Националната развъдна асоциация по пчеларство има главната задача да обезпечи запазването на генофонда на локалната българска медоносна пчела, прилагайки научно обосновани селекционни действия.
За запазване на генетичния фонд все още в България има създадена система от биологични, етологични и генетични маркери, благодарение на които тя може да бъде сполучливо разграничена.
Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни би трябвало да се работи за запазване на локалната медоносна пчела, при прецизно съблюдаване на националното Законодателство и въз основа на ефикасното взаимоотношение сред откриватели, пчелари и земеделци. В момента е значимо да се направи оценка на загубите и да се открият и характеризират аргументите за повишаващата се смъртност.
„ Една от позитивните начинания в посока предпазване на пчелите и запазване на околната среда у нас е провеждащият се справедлив BeeOmonitoring (биомониторинг), патент на BeeOdiversity, който се реализира с помощта на пчелни фамилии, отглеждани в предпазената вододайна зона на изворната вода DEVIN. Четири пъти в годината BeeOdiversity проучва проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км към извора. Анализът включва инспекция на съществуване за над 500 разнообразни типа пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразиета на региона. Анализите на тази задълбочена информация потвърждават, че районът на водовземане е ситуиран надалеч от замърсяване и земеделска активност, а българската медоносна пчела в това местоположение е предпазена “, акцентира проф. д.б.н. Иванова.
Сред всички сравнявани европейски подвидове и произходи, българската медоносна пчела е с интернационално приети качества и най-висока междинна преживяемост при налично опаразитяване с главните вредители Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска податливост към роене, което резервира фамилиите ѝ многочислени и мощни през дейния интервал на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не основава заплаха за него и близките, показва отчетливо мощно изявено хигиенично държание, което води до бързото и сполучливо разчистване на фамилията и до ефикасни грижи за здравето на пчелите в него и е с висока плодовитост на пчелната майка. В съпоставяне с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с към 20% по-висока работливост на пчелен мед.
===
*Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „ Биология на развиването ” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и деен участник в интернационалните и европейски научни организации и мрежи, свързани с проучване и запазване на медоносните пчели. Член е на публицистични колегии, на интернационалните научни препоръки, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от проучванията ѝ, отдадени на генетични характерности на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на индивида и други и са оповестени в над 150 научни публикации, представени над 900 пъти в международни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и образователни принадлежности за студенти-биолози и психолози,както и за възпитаници от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които отдадена на дългогодишните ѝ изследвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на интернационалния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook ” (2014).
*публикация
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ