Институтът по океанология във Варна подкрепя бизнеса при избора на най-подходящи райони за отглеждане на аквакултури
Институтът по океанология " Проф. Фритьоф Нансен " към Българска академия на науките във Варна поддържа бизнеса от синята стопанска система със задълбочени разбори при избора на региони за развъждане на аквакултури по българското крайбрежие на Черно море, съобщават от пресцентъра на научното звено.
Учените са създали още през 2017 година наставления по отношение на " Актуализация на инструкцията за идентифициране на регионите с крайбрежни морски води, осигуряващи, или имащи опция да обезпечат условия за отглеждане на черупкови организми ”. Тези наставления се основават на разбор на данни от 26 експедиции, извършени от института и са налични от 5 години за фирмите, които се развиват в бранш “Аквакултури ”.
Основен метод при избор на регионите е разбор, при който се наслагват редица карти с разпределението на параметри, контролиращи и ограничаващи пространствения обсег на зоните, пригодни за развъждане на аквакултури. В резултат са направени карти на “Индекса на склонност ” (suitability index), като най-подходящи за развъждане на аквакултури са зоните с висока стойност на показателя.
Най-подходящите зони за развъждане на аквакултури по Българското Черноморие са 11, споделят от Института, представени от Българска телеграфна агенция. Шест от тях са зони, имащи опция да обезпечат условия за живот и възпроизводство на черупкови организми, само че при в допълнение наблюдаване на избрани химични индикатори на водата и вземане предвид с някои особености на средата, прецизират учените. От 11-те зони седем се намират по северното крайбрежие, а останалите – по южното.
В своето проучване учените от Института по океанология са определили още доста подобаващи зони, умерено подобаващи зони, зони с ниска степен на склонност и с доста ниска степен на склонност.
В множеството случаи главните фактори за развиване на аквакултури в дадена зона от крайбрежието ни са съществуването на хранителна среда и динамичност на водните маси. При среда със слаба динамичност на водите, с изключение на незадоволително храна, има риск от основаване на безкислородни условия на дъното.
Критериите и спомагателните фактори, по които учените дефинират най-подходящите зони за развиване на аквакултури у нас, включват междинна температура на морската вода, соленост, рН, присъщи за съответния регион неспокойствие и течения, наличие на О2, съществуване на фитопланктон и суспендирано органично вещество – задоволителна хранителна база, съществуване на задоволително количество ларви в планктона и други.
Сред ограничаващите фактори за избора на зоните са дълбочините на съответните региони, откритите зауствания, които значително са източници на замърсяване в крайбрежната среда, близостта до курортни обекти и устията на реки, региони с натоварен корабен трафик и други.
В отговор на въпрос за какви типове черупчески организми става въпрос, от Института споделиха, че това са миди, скариди и други.
Учените са създали още през 2017 година наставления по отношение на " Актуализация на инструкцията за идентифициране на регионите с крайбрежни морски води, осигуряващи, или имащи опция да обезпечат условия за отглеждане на черупкови организми ”. Тези наставления се основават на разбор на данни от 26 експедиции, извършени от института и са налични от 5 години за фирмите, които се развиват в бранш “Аквакултури ”.
Основен метод при избор на регионите е разбор, при който се наслагват редица карти с разпределението на параметри, контролиращи и ограничаващи пространствения обсег на зоните, пригодни за развъждане на аквакултури. В резултат са направени карти на “Индекса на склонност ” (suitability index), като най-подходящи за развъждане на аквакултури са зоните с висока стойност на показателя.
Най-подходящите зони за развъждане на аквакултури по Българското Черноморие са 11, споделят от Института, представени от Българска телеграфна агенция. Шест от тях са зони, имащи опция да обезпечат условия за живот и възпроизводство на черупкови организми, само че при в допълнение наблюдаване на избрани химични индикатори на водата и вземане предвид с някои особености на средата, прецизират учените. От 11-те зони седем се намират по северното крайбрежие, а останалите – по южното.
В своето проучване учените от Института по океанология са определили още доста подобаващи зони, умерено подобаващи зони, зони с ниска степен на склонност и с доста ниска степен на склонност.
В множеството случаи главните фактори за развиване на аквакултури в дадена зона от крайбрежието ни са съществуването на хранителна среда и динамичност на водните маси. При среда със слаба динамичност на водите, с изключение на незадоволително храна, има риск от основаване на безкислородни условия на дъното.
Критериите и спомагателните фактори, по които учените дефинират най-подходящите зони за развиване на аквакултури у нас, включват междинна температура на морската вода, соленост, рН, присъщи за съответния регион неспокойствие и течения, наличие на О2, съществуване на фитопланктон и суспендирано органично вещество – задоволителна хранителна база, съществуване на задоволително количество ларви в планктона и други.
Сред ограничаващите фактори за избора на зоните са дълбочините на съответните региони, откритите зауствания, които значително са източници на замърсяване в крайбрежната среда, близостта до курортни обекти и устията на реки, региони с натоварен корабен трафик и други.
В отговор на въпрос за какви типове черупчески организми става въпрос, от Института споделиха, че това са миди, скариди и други.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ