Българинът, който създаде електронния часовник
Инж. Петър Петров. У нас е прочут за малко на брой. За приятелите си е " индивидът от " Аполо ". За Съединени американски щати е изобретателят Питър Петроф. Знаменит българин, незабравим експерт в региона на корабостроенето, на галактическата ракетна техника, основател на цифровия ръчен часовник и на безжичния сърдечен екран.
Съдбата му е изпълнена с случки и превратности, житейският му път е богат. Роден е в село Брестовица, Пловдивско, на 21 октомври 1919 година Понеже споделят, че родното място въздейства на построяването ни, да разкажем за селото. Богато още през Възраждането, с учебно заведение, с читалище, постоянно е било благоустроено. В него живеят дейни, интелигентни хора. Бащата на Петър е духовник. Има две сестри, едната от които също се открива след години в Съединени американски щати. По традиция момчето приключва духовна семинария. Но бъдещето на свещеник евентуално не го притегля и, едвам навършил 20 години, през 1939 година Петър постъпва във Френския задграничен легион. Участва в защитата на линията Мажино. Сражението е изгубено, българският юноша е хванат от германците, попада във военнопленнически лагер. След освобождението си през март 1941 година се завръща в България. Постъпва в армията, с цел да отслужи постоянната си военна работа. Разпределен е в гвардейската рота на цар Борис III, става неин началник. Събитията от септември 1944 година изиграват преломна роля в живота му. На 24 години е. Опасявайки се от репресии, отива в Германия. Това е една от превратностите в житие-битието му - преди четири години е воювал против нея, в този момент търси леговище там. За новата власт у нас той е " зложелател на народа ". Семейството му е репресирано. Той получава даже задочна смъртна присъда, което му затваря вратите към България за 55 години, връща се единствено един път - към края на живота си.
Младежът има увлечение към техниката. В Мюнхен постъпва в университета. Магистър-електроинженер става през 1947 година Успоредно с това взема магистърска степен за машинен инженер в корабостроенето. Опитва се да напусне Германия, само че след несполучлив опит да стигне до Южна Африка е хванат от английския флот и е изпратен назад в Германия.
Разбира ясно, че Съединени американски щати са водещи в региона на техниката, и се стреми да замине зад океана. Ала може да получи американска виза по общия ред на чакащи след към 60 години. Затова отпътува за Канада. Насочва се към работа за компании от Щатите. Взема присъединяване в разработки на авиационни планове за покритие на Арктическия кръг. Мести се във Виетнам, където оглавява проектирането на електроцентрали, здания, мостове. В работата си демонстрира нововъведение, преценява се с последните трендове в техниката. Известно време работи в Африка и Индокитай.
Идва обаче 1957 година В Съветския съюз е изстрелян първият неестествен сателит на Земята. По това време тече огромно състезание сред двете политически системи в устрема да завоюват Космоса. Въвлечени са хиляди учени, инженери, експерти от разнообразни области. Съобщението за съветския триумф води до предложение за реализирането на плана " Орбитър " - за ускорено стартиране на първия американски сателит на Земята. Срокът е три месеца. За задачата са ангажирани в допълнение експерти на възраст до 40 години освен от Съединени американски щати, само че и от други страни. Това изиграва значима роля за по-нататъшната орис на Петър Петров и форсира идването му в Щатите. По това време той е в Индокитай. Синът му Ралф споделя, че нищо не било в положение да го спре - нито претърпяното от нацистите, нито превратностите в България, нито претърпяното по пътя. С катамарана " Джемини - 2У ", издигнат напълно по негов план, той се озовава през океана в Америка. Веднага се насочва към институтите, които създават галактически стратегии. Работи по един от първите метеорологични и информационни спътници. Организира и отдела на компанията " Харис " за полупроводници. За да бъде назначен, би трябвало да премине през към тридесет изявленията. Младият мъж се оправя. Нещо повече - три години след постъпването си към този момент е началник на инженерния отдел. Създадените от него първи системи за ранно метеорологично прогнозиране и информационни спътници го вършат водещ експерт в тази област на техниката.
Петров е притеглен за работа по планове на НАСА и " Боинг ". Мести се да живее в Хънтсвил, където работят най-големите познавачи в ракетното дело. След време е притеглен от изтъкнатия ракетен експерт Вернер декор Браун за присъединяване в проектирането на ракета до Сатурн по програмата " Аполо ". Участва като водещ инженер в един от най-важните стадии от преодоляването на Космоса - основаването на ракетите-носители и на първите галактически кораби. През 1968 година основава първата лична компания. По същото време изобретява безжичния сърдечен екран. Приспособява го за работа в болнични условия. В наше време това устройство е познато в целия свят. Второто му доста известно откритие е цифровият ръчен часовник. Отначало откритието е разпространявано под името " Пулсар ". В началото е единствено като украшение, през 1969 година се продава на много високата цена от към 2100 щ.д. Луксозна движимост, която пет години по-късно залива пазара. Петър Петров споделя, че нарекъл изобретението на звездите пулсари - шлагер в астрономията по това време. Те излъчват радиовълни на равни шпации с тъкмо избрана дължина. Така е и с часовника: при натискане на бутон вместо стрелки се появяват светещи в алено числа. През 1975 година основава нова компания с предмет на активност произвеждане на компютърно съоръжение за премерване на замърсяването в околната среда. Отначало компанията е в фамилния гараж. След няколко години офисите й са 55 в 12 страни.
По-късно Петров се занимава с изработването на чип за безжично предаване на радиовълни. Видеосигналите проникват през стени. Могат да бъдат употребени за търсене на хора, за защита на границите, при трусове, при залавяне на нарушители. Затова и ползата на специфичните служби към изобретението е извънреден. Инж. Петров е имал желание да предложи това откритие и в България, само че гибелта го изпреварва. Дейността му е обвързана и с националната сигурност и още не всичко в разностранното му новаторско дело е разкрито. Има присъединяване в конструирането на галактическите кораби " Джемини " - първите двуместни галактически кораби на Съединени американски щати.
" Ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде татко ми ", споделя синът му Ралф. Портретът на Петър Петров няма да е цялостен, в случай че не надникнем и отвън изобретенията му. Със брачната половинка си Хелън Филипс живеят дружно 52 години. Имат трима сина. Внуците са 10. Сред тях Райна, Роза, Петър... Недвусмислено удостоверение за българския дух в фамилията. И бащата, и синовете постоянно акцентират българския си корен. Петров се познава от близко с предприемача и милионер Максуел, с шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Колби. Има непосредствени връзки с водещите американски експерти в региона на електрониката, галактическите технологии, астронавтиката. Ползва седем езика. Мечтател, само че и реалист, който прави фантазиите реалност. Много обичал да приказва български и го правел при всяка опция. Поддържа контакти с българи, живеещи в Съединени американски щати. Посещава български начинания. Корабът му " Джемини " е продаден за обществени потребности и се употребява като плаващо сиропиталище. Не реализира единствено една своя фантазия, за която бленува до последния си час - да посети още един път родината. Според сина му България е ковачницата, калила характера на татко му, тя му е дала качества, каквито другите нямат. Петър Петров си отива от този свят през 2003 година в дома си в Хънтсвил. " Ню Йорк Таймс " отпечатва некролог на челно място. Почит изричат и издания като " Дискавър " и " Иконъмист ". Останал в сянката на основаните от него изобретения, той в действителност участва с тях всяка минута в живота на хората по целия свят.
Съдбата му е изпълнена с случки и превратности, житейският му път е богат. Роден е в село Брестовица, Пловдивско, на 21 октомври 1919 година Понеже споделят, че родното място въздейства на построяването ни, да разкажем за селото. Богато още през Възраждането, с учебно заведение, с читалище, постоянно е било благоустроено. В него живеят дейни, интелигентни хора. Бащата на Петър е духовник. Има две сестри, едната от които също се открива след години в Съединени американски щати. По традиция момчето приключва духовна семинария. Но бъдещето на свещеник евентуално не го притегля и, едвам навършил 20 години, през 1939 година Петър постъпва във Френския задграничен легион. Участва в защитата на линията Мажино. Сражението е изгубено, българският юноша е хванат от германците, попада във военнопленнически лагер. След освобождението си през март 1941 година се завръща в България. Постъпва в армията, с цел да отслужи постоянната си военна работа. Разпределен е в гвардейската рота на цар Борис III, става неин началник. Събитията от септември 1944 година изиграват преломна роля в живота му. На 24 години е. Опасявайки се от репресии, отива в Германия. Това е една от превратностите в житие-битието му - преди четири години е воювал против нея, в този момент търси леговище там. За новата власт у нас той е " зложелател на народа ". Семейството му е репресирано. Той получава даже задочна смъртна присъда, което му затваря вратите към България за 55 години, връща се единствено един път - към края на живота си.
Младежът има увлечение към техниката. В Мюнхен постъпва в университета. Магистър-електроинженер става през 1947 година Успоредно с това взема магистърска степен за машинен инженер в корабостроенето. Опитва се да напусне Германия, само че след несполучлив опит да стигне до Южна Африка е хванат от английския флот и е изпратен назад в Германия.
Разбира ясно, че Съединени американски щати са водещи в региона на техниката, и се стреми да замине зад океана. Ала може да получи американска виза по общия ред на чакащи след към 60 години. Затова отпътува за Канада. Насочва се към работа за компании от Щатите. Взема присъединяване в разработки на авиационни планове за покритие на Арктическия кръг. Мести се във Виетнам, където оглавява проектирането на електроцентрали, здания, мостове. В работата си демонстрира нововъведение, преценява се с последните трендове в техниката. Известно време работи в Африка и Индокитай.
Идва обаче 1957 година В Съветския съюз е изстрелян първият неестествен сателит на Земята. По това време тече огромно състезание сред двете политически системи в устрема да завоюват Космоса. Въвлечени са хиляди учени, инженери, експерти от разнообразни области. Съобщението за съветския триумф води до предложение за реализирането на плана " Орбитър " - за ускорено стартиране на първия американски сателит на Земята. Срокът е три месеца. За задачата са ангажирани в допълнение експерти на възраст до 40 години освен от Съединени американски щати, само че и от други страни. Това изиграва значима роля за по-нататъшната орис на Петър Петров и форсира идването му в Щатите. По това време той е в Индокитай. Синът му Ралф споделя, че нищо не било в положение да го спре - нито претърпяното от нацистите, нито превратностите в България, нито претърпяното по пътя. С катамарана " Джемини - 2У ", издигнат напълно по негов план, той се озовава през океана в Америка. Веднага се насочва към институтите, които създават галактически стратегии. Работи по един от първите метеорологични и информационни спътници. Организира и отдела на компанията " Харис " за полупроводници. За да бъде назначен, би трябвало да премине през към тридесет изявленията. Младият мъж се оправя. Нещо повече - три години след постъпването си към този момент е началник на инженерния отдел. Създадените от него първи системи за ранно метеорологично прогнозиране и информационни спътници го вършат водещ експерт в тази област на техниката.
Петров е притеглен за работа по планове на НАСА и " Боинг ". Мести се да живее в Хънтсвил, където работят най-големите познавачи в ракетното дело. След време е притеглен от изтъкнатия ракетен експерт Вернер декор Браун за присъединяване в проектирането на ракета до Сатурн по програмата " Аполо ". Участва като водещ инженер в един от най-важните стадии от преодоляването на Космоса - основаването на ракетите-носители и на първите галактически кораби. През 1968 година основава първата лична компания. По същото време изобретява безжичния сърдечен екран. Приспособява го за работа в болнични условия. В наше време това устройство е познато в целия свят. Второто му доста известно откритие е цифровият ръчен часовник. Отначало откритието е разпространявано под името " Пулсар ". В началото е единствено като украшение, през 1969 година се продава на много високата цена от към 2100 щ.д. Луксозна движимост, която пет години по-късно залива пазара. Петър Петров споделя, че нарекъл изобретението на звездите пулсари - шлагер в астрономията по това време. Те излъчват радиовълни на равни шпации с тъкмо избрана дължина. Така е и с часовника: при натискане на бутон вместо стрелки се появяват светещи в алено числа. През 1975 година основава нова компания с предмет на активност произвеждане на компютърно съоръжение за премерване на замърсяването в околната среда. Отначало компанията е в фамилния гараж. След няколко години офисите й са 55 в 12 страни.
По-късно Петров се занимава с изработването на чип за безжично предаване на радиовълни. Видеосигналите проникват през стени. Могат да бъдат употребени за търсене на хора, за защита на границите, при трусове, при залавяне на нарушители. Затова и ползата на специфичните служби към изобретението е извънреден. Инж. Петров е имал желание да предложи това откритие и в България, само че гибелта го изпреварва. Дейността му е обвързана и с националната сигурност и още не всичко в разностранното му новаторско дело е разкрито. Има присъединяване в конструирането на галактическите кораби " Джемини " - първите двуместни галактически кораби на Съединени американски щати.
" Ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде татко ми ", споделя синът му Ралф. Портретът на Петър Петров няма да е цялостен, в случай че не надникнем и отвън изобретенията му. Със брачната половинка си Хелън Филипс живеят дружно 52 години. Имат трима сина. Внуците са 10. Сред тях Райна, Роза, Петър... Недвусмислено удостоверение за българския дух в фамилията. И бащата, и синовете постоянно акцентират българския си корен. Петров се познава от близко с предприемача и милионер Максуел, с шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Колби. Има непосредствени връзки с водещите американски експерти в региона на електрониката, галактическите технологии, астронавтиката. Ползва седем езика. Мечтател, само че и реалист, който прави фантазиите реалност. Много обичал да приказва български и го правел при всяка опция. Поддържа контакти с българи, живеещи в Съединени американски щати. Посещава български начинания. Корабът му " Джемини " е продаден за обществени потребности и се употребява като плаващо сиропиталище. Не реализира единствено една своя фантазия, за която бленува до последния си час - да посети още един път родината. Според сина му България е ковачницата, калила характера на татко му, тя му е дала качества, каквито другите нямат. Петър Петров си отива от този свят през 2003 година в дома си в Хънтсвил. " Ню Йорк Таймс " отпечатва некролог на челно място. Почит изричат и издания като " Дискавър " и " Иконъмист ". Останал в сянката на основаните от него изобретения, той в действителност участва с тях всяка минута в живота на хората по целия свят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ