БАГЕ: За геотермалната енергия трябва да се използват сондажите за нефт и газ
инж. Никола Сечкарьов е петролен геолог с 18-годишен опит в нефтената промишленост (Европа, Африка, Русия, Азия и Южна Америка), експерт в геомоделирането, разбор на петролни системи и площи за разработка и употреба на въглеводороди и геотермални запаси. Специализирал е петролна геология и геотермална сила в Съединени американски щати, Русия, Германия. Разработва докторска дисертация в региона на въглеводородния капацитет на Българската акватория от Черно море. Основател и ръководител на управителния съвет на Българска асоциация геотермална сила (БАГЕ). Основател, ръководещ шеф и основен геолог в Terroleum UGC Limited и UGC Limited (Upstream Geology Consulting Ltd.). Преподавател в Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски ". Д-р инж. Николай Христов приключва хидрогеология, а след това и петролна геология в Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски ". Докторската му дисертация е в региона на съхранението на природен газ във водоносни структури. Специализира в Германия и Русия. Работи по изследването и реализацията на редица научни и научно-приложни планове за предпазване на сила. С повече от 16 години опит в създаването и реализацията на планове, свързани с търсене и изследване на петрол и природен газ, както и различни източници на въглеводороди. Член на управителния съвет на БАГЕ. Едуард Блънт е управител по петролни изследвания с повече от 25 години опит в интернационалната промишленост, насъбран в Европа, Африка, Северна Америка, Азия и Близкия изток. Той има профилирани механически умения в структурна геология, сеизмична интерпретация, разбор на петролни системи, оценка на ресурсите. Завършил е Импириъл колидж, Лондон, с професионално направление - петрол и газ, енергетика и предприемачество. Той е създател и ръководещ шеф на Terroleum UGC Limited и Terroleum Limited. Член и заместник-председател БАГЕ, член на Лондонското геоложко сдружение във Англия и Американската асоциация на нефтените геолози. Реклама Темата с геотермалната сила стана много известна напоследък както поради Плана за възобновяване, по този начин и като цяло поради зеления преход.
инж. Никола Сечкарьов: Наистина наподобява, че занапред " започваме да приказваме " по тази тематика, само че това не е по този начин. Ние се занимаваме с геотермална сила от доста години, само че чак в този момент държавното управление повдигна тематиката. Асоциацията обаче е записана относително скоро - на 1 ноември, от 25 души. Всички идваме от нефтения отрасъл, който е основополагащ за развиването на геотермалния.
Откъде се породи концепцията за геотермална асоциация в България, откакто този сегмент от енергетиката е напълно едва развъртян?
Н.С.: Темата за геотермалната сила е в главите ни повече от десетилетие, само че огромните спънки в България са свързани със законодателната рамка. Ако приказваме за капацитет - страната има много порядъчен подобен. Но не би трябвало да се лъжем, не е Исландия. И макар че технологиите в този отрасъл много напреднаха, не е редно да се съпоставяме с други страни, а да забележим с какво тъкмо разполагаме в България.
Д-р инж. Николай Христов: Ако би трябвало да бъдем 100% почтени, на Балканите една от първите геотермалния централи е замислена да бъде точно в България, по сходство на тези в парижкия басейн. Става въпрос за централа в Долни Дъбник (до Плевен), като планът е отпреди към 50 години - тогава концепцията е била да се употребява за отоплението на самия град. Между другото сходен план е бил въображаем и за цялостен Плевен, само че тогава газът е бил доста по-евтин и геотермалната сила е била просто екзотика.
Н.С.: Политиките на Европейския съюз за декарбонизация и изключване на фосилните горива обаче ще дадат на геотермалната сила значима роля.
Реклама Но може ли геотермалната сила да бъде част от зеления преход и на България?
Н.С.: Категорично тя би трябвало и ще бъде част от прехода. Но няма по какъв начин да е само средство, а би трябвало да се преглежда в комплект с всички други ВЕИ, нуклеарната сила и даже природния газ.
За разлика от вятъра и слънцето геотермалната сила е, че тя е прогнозируема, създава се непрекъснато. Това дава един сигурен буфер в сила микс.
За какъв потенциал можем да приказваме в България?
Н.Х.: Плановете на държавното управление са за към 400 мВт. Но не е ясно за топлинен потенциал ли става дума или за произвеждане на електричество. Като цяло тези прогнози са доста оптимистични - може би невъзможни. Изключително оптимистично е и реализирането на подобен план в границите на единствено 4 години (заради периодите по Плана за възобновяване - бел. авт.), въпреки актуалните системи (бинарни и пр.) да разрешават осъществяването да се случи и в границите на 2-3 години. Големият плюс, който виждаме, е да се употребяват към този момент съществуващите инфраструктури на петрол и газ. Тоест сондажи, сеизмични данни, които се намират основно в Северна България.
Всъщност в коя част на България има повече геотермален капацитет - някак си общоприето е, че това е южната част?
Н.С.: Ако погледнем всички данни от Южна България, това са сондажи, които не надвишават 1000 метра. А ние приказваме за данни от сондиране на над 3000 метра, чак до 6000 метра. На тази дълбочина нещата са напълно разнообразни и по тази причина за Южна България доста мъчно могат да се вършат прогнози - там данни елементарна няма. Докато в Северна България с помощта на нефта и газа има стотици сондажи със стотици хиляди метра данни . Има измерени температури от над 200-250 градуса. Средният температурен градиент в света е по 25-30 градуса на километър, което значи, че с всеки километър температурата нараства приблизително с толкоз. В България е сред 25 и тук-там стига до 40 градуса на километър . А избрани местни изключения има до 120 градуса на километър. Което единствено може да си визиите при сондаж на доста огромна дълбочина за каква температура става въпрос. Трябва да се направи несъмнено изследване дали на тази дълбочина има скали с избрана пореста проницаемост и флуид, който може да работи като топлоносител. Данните все още демонстрират, че има за избрани такива обекти.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
Плюсовете на тези изследвания в Северна България е, че към този момент знаем къде какво има и надлежно разходният риск е по-малък. Това в някои случаи е най-скъпата работа - да се направи сондаж на такава дълбочина може да коства 6-12 млн. евро. Проблемът в този момент е със стопанисването, тъй като тези сондажи доста постоянно не са ничия благосъстоятелност сега. Дали са на регионални шефове, на концесионери или на министерства - не се знае.
Кога са правени тези сондажи, за които говорите?
Н.Х.: Започнати са от 1950, а последните са от 2000 година
Какъв е казусът със законодателството? Споменахте, че нещата са напълно комплицирани.
Н.С.: В България няма настоящ закон, по който може да се употребява геотермалната сила с изключение на някакви дребни неща в Закона за водите. Но геотермалната сила няма общо с минералната вода, която се употребява в хотели и минерални басейни - това не съставлява интерес за геотермията, нещата не би трябвало да се бъркат. Минералната вода е просто индикация, че дадени региони имат капацитет за геотермална сила. Ние не целим да вземем изворите на хотелите във Велинград да вземем за пример.
Неотдавна стана ясно, че по Норвежката стратегия към този момент са утвърдени няколко плана за субсидиране
Н.Х.: Този грант е ориентиран 100% към общини и парите, които се отпускат, би трябвало да завършат с работещ план. Това е допустимо, в случай че някоя постройка желае да се отоплява с термопомпи, само че самото финансиране не е задоволително за по-големи планове. Тоест, това е ориентирано единствено за покриване на отоплението на здания посредством помпи.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
инж. Никола Сечкарьов: Наистина наподобява, че занапред " започваме да приказваме " по тази тематика, само че това не е по този начин. Ние се занимаваме с геотермална сила от доста години, само че чак в този момент държавното управление повдигна тематиката. Асоциацията обаче е записана относително скоро - на 1 ноември, от 25 души. Всички идваме от нефтения отрасъл, който е основополагащ за развиването на геотермалния.
Откъде се породи концепцията за геотермална асоциация в България, откакто този сегмент от енергетиката е напълно едва развъртян?
Н.С.: Темата за геотермалната сила е в главите ни повече от десетилетие, само че огромните спънки в България са свързани със законодателната рамка. Ако приказваме за капацитет - страната има много порядъчен подобен. Но не би трябвало да се лъжем, не е Исландия. И макар че технологиите в този отрасъл много напреднаха, не е редно да се съпоставяме с други страни, а да забележим с какво тъкмо разполагаме в България.
Д-р инж. Николай Христов: Ако би трябвало да бъдем 100% почтени, на Балканите една от първите геотермалния централи е замислена да бъде точно в България, по сходство на тези в парижкия басейн. Става въпрос за централа в Долни Дъбник (до Плевен), като планът е отпреди към 50 години - тогава концепцията е била да се употребява за отоплението на самия град. Между другото сходен план е бил въображаем и за цялостен Плевен, само че тогава газът е бил доста по-евтин и геотермалната сила е била просто екзотика.
Н.С.: Политиките на Европейския съюз за декарбонизация и изключване на фосилните горива обаче ще дадат на геотермалната сила значима роля.
Реклама Но може ли геотермалната сила да бъде част от зеления преход и на България?
Н.С.: Категорично тя би трябвало и ще бъде част от прехода. Но няма по какъв начин да е само средство, а би трябвало да се преглежда в комплект с всички други ВЕИ, нуклеарната сила и даже природния газ.
За разлика от вятъра и слънцето геотермалната сила е, че тя е прогнозируема, създава се непрекъснато. Това дава един сигурен буфер в сила микс.
За какъв потенциал можем да приказваме в България?
Н.Х.: Плановете на държавното управление са за към 400 мВт. Но не е ясно за топлинен потенциал ли става дума или за произвеждане на електричество. Като цяло тези прогнози са доста оптимистични - може би невъзможни. Изключително оптимистично е и реализирането на подобен план в границите на единствено 4 години (заради периодите по Плана за възобновяване - бел. авт.), въпреки актуалните системи (бинарни и пр.) да разрешават осъществяването да се случи и в границите на 2-3 години. Големият плюс, който виждаме, е да се употребяват към този момент съществуващите инфраструктури на петрол и газ. Тоест сондажи, сеизмични данни, които се намират основно в Северна България.
Всъщност в коя част на България има повече геотермален капацитет - някак си общоприето е, че това е южната част?
Н.С.: Ако погледнем всички данни от Южна България, това са сондажи, които не надвишават 1000 метра. А ние приказваме за данни от сондиране на над 3000 метра, чак до 6000 метра. На тази дълбочина нещата са напълно разнообразни и по тази причина за Южна България доста мъчно могат да се вършат прогнози - там данни елементарна няма. Докато в Северна България с помощта на нефта и газа има стотици сондажи със стотици хиляди метра данни . Има измерени температури от над 200-250 градуса. Средният температурен градиент в света е по 25-30 градуса на километър, което значи, че с всеки километър температурата нараства приблизително с толкоз. В България е сред 25 и тук-там стига до 40 градуса на километър . А избрани местни изключения има до 120 градуса на километър. Което единствено може да си визиите при сондаж на доста огромна дълбочина за каква температура става въпрос. Трябва да се направи несъмнено изследване дали на тази дълбочина има скали с избрана пореста проницаемост и флуид, който може да работи като топлоносител. Данните все още демонстрират, че има за избрани такива обекти.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
Плюсовете на тези изследвания в Северна България е, че към този момент знаем къде какво има и надлежно разходният риск е по-малък. Това в някои случаи е най-скъпата работа - да се направи сондаж на такава дълбочина може да коства 6-12 млн. евро. Проблемът в този момент е със стопанисването, тъй като тези сондажи доста постоянно не са ничия благосъстоятелност сега. Дали са на регионални шефове, на концесионери или на министерства - не се знае.
Кога са правени тези сондажи, за които говорите?
Н.Х.: Започнати са от 1950, а последните са от 2000 година
Какъв е казусът със законодателството? Споменахте, че нещата са напълно комплицирани.
Н.С.: В България няма настоящ закон, по който може да се употребява геотермалната сила с изключение на някакви дребни неща в Закона за водите. Но геотермалната сила няма общо с минералната вода, която се употребява в хотели и минерални басейни - това не съставлява интерес за геотермията, нещата не би трябвало да се бъркат. Минералната вода е просто индикация, че дадени региони имат капацитет за геотермална сила. Ние не целим да вземем изворите на хотелите във Велинград да вземем за пример.
Неотдавна стана ясно, че по Норвежката стратегия към този момент са утвърдени няколко плана за субсидиране
Н.Х.: Този грант е ориентиран 100% към общини и парите, които се отпускат, би трябвало да завършат с работещ план. Това е допустимо, в случай че някоя постройка желае да се отоплява с термопомпи, само че самото финансиране не е задоволително за по-големи планове. Тоест, това е ориентирано единствено за покриване на отоплението на здания посредством помпи.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ