Руските компании губят до $5 милиарда от въглеродния данък на ЕС
Инициативата на Европейски Съюз за въвеждане на налог върху въглеродните излъчвания може да коства на съветските компании минимум 3 - 4,8 милиарда $ годишно, съгласно специалистите на Boston Consulting Group (BCG) в изследването " Как трансграничната въглеродна такса на Европейски Съюз може да повлияе на международната търговия ".
Европейската комисия разисква опцията за въвеждане на въглероден налог върху вноса на артикули, което би основало конкурентно
преимущество за задграничните компании с ниски излъчвания на парникови газове
Предполага се, че при един от вероятните сюжети цената му ще бъде 30 $ на звук излъчвания на CO2. Анализаторите на BCG чакат въглеродният данък да бъде въведен още в края на 2021 - началото на 2022 година.
Според специалистите, написа interfax.ru, секторите, произвеждащи петролни артикули и кокс (ключов съставен елемент за производството на стомана), както и добивната индустрия, ще бъдат най-засегнати от налога върху въглеродните излъчвания.
Според изчисленията на BCG въглеродният налог ще понижи рентабилността на доставките на нефт за Европейски Съюз приблизително с 20%, в случай че цената му остане в диапазона от 30 до 40 $ за барел. В същото време високите цени на съветския нефт могат да доведат до това, европейските производители на химикали да стартират да купуват повече първични материали от Саудитска Арабия, където производството оставя по-малък въглероден отпечатък.
Металургията, химическите и хартиените производства също могат да бъдат наранени заради високата си въглеродна активност. Печалбата от плоско валцован метал, който се употребява при производството на коли и друго съоръжение, както и в строителството, може да намалее приблизително с над 40%.
" Въздействието на въвеждането на граничния въглероден налог ще засегне всички елементи по веригата на цената - компании от разнообразни браншове на стопанската система, както в Европейски Съюз, по този начин и отвън него. Предвид размера на европейския пазар, този данък също ще усили натиска върху фирмите и държавните управления по целия свят. принуждавайки ги да подхващат спомагателни ограничения за ограничение на излъчванията. Компаниите от страни със лични схеми за " ценообразуване на въглерод ", като Австралия, Канада или Япония, могат да бъдат освободени от този налог, в случай че техните държавни управления сключат нови търговски съглашения с Европейски Съюз или ревизират съществуващите, се акцентира в проучването.
Последствията за Русия
Според специалистите данъкът върху въглеродните излъчвания ще предизвика нарастване на цената на съветските артикули в редица браншове, което в частност може да докара до засилена конкуренция за съветските играчи в Европейски Съюз. Особено в енергийния и металургичния браншове, където има артикули с ниска добавена стойност. Събирането на въглеродна такса също може да съставлява предизвикателство за съветските експортьори в нефтохимията, металургията и производството на торове, демонстрира проучването на BCG.
Анализаторите означават, че размерът на вероятните разноски на съветските компании в размер на 3- 4,8 милиарда $ годишно регистрира единствено част от стоките и услугите, включени в ETS на Европейския съюз (Emission trading scheme - скица за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове). В този случай облагаемата база ще бъде към 100-160 милиона тона годишно.
Русия е на второ място след Китай по експорт на въглеродоемък износ за Европейския съюз - съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз това е размер от към 150-200 милиона тона годишно. Общо на страните от Европейски Съюз се падат над 42% от съветския експорт.
Междувременно измежду осемте най-големи експортьори на артикули за Европейски Съюз няма система за контролиране на парниковите газове единствено в Турция и Русия. " Русия към момента няма вътрешни механизми, сходни на ETS - за разлика от Китай, Швейцария, Норвегия и Корея. Няма съглашения за синхронизация с европейската система. В Япония има налог върху въглеродните излъчвания, макар че няма ETS., В Съединени американски щати такива ситеми съществуват в обособените щати, се споделя в проучването.
Според оценките на специалистите от Boston Consulting Group най-голямото задължение на събирането на въглеродната такса ще падне върху нефтената и газовата индустрия - 45 - 53%, или 45-84 милиона тона CO2, а прогнозната сума се пресмята на $1,4 - 2,5 милиарда. На второ място са металургичните и минните компании: 25-30% от излъчванията, прогнозното събиране е $0,4 - 0,6 милиарда. След тях са производителите на торове, както и целулозно-хартиената и стъкларската индустрия.
В някои браншове събирането на въглеродния налог може да докара до понижаване на рентабилността, в други - до понижаване на ценовата конкурентоспособност и загуба на пазарен дял, споделят специалистите. По този метод някои компании могат да изгубят пазарен дял в Европейски Съюз заради по-високия интензитет на въглерод спрямо други страни.
" За производителите на азотни торове да вземем за пример въглеродният отпечатък може да бъде прекомерно висок, достигайки 40-65% от настоящата експортна стойност на торовете ", пресметна BCG.
От своя страна съветските производители на стомана имат по-конкурентна конструкция на разноските и по-нисък въглероден отпечатък спрямо Китай. " При междинна цена на звук стомана от $480-500, спомагателният налог върху въглерода от към $55 ще значи за китайските производители, че разноските ще надвишават настоящите пазарни цени на стоманата - $530 на звук. Руските производители със междинна цена на звук стомана от $320-340 и налог от към $47 на звук ще бъде в положение да задържи цените ниски ", считат анализаторите.
Европейската комисия разисква опцията за въвеждане на въглероден налог върху вноса на артикули, което би основало конкурентно
преимущество за задграничните компании с ниски излъчвания на парникови газове
Предполага се, че при един от вероятните сюжети цената му ще бъде 30 $ на звук излъчвания на CO2. Анализаторите на BCG чакат въглеродният данък да бъде въведен още в края на 2021 - началото на 2022 година.
Според специалистите, написа interfax.ru, секторите, произвеждащи петролни артикули и кокс (ключов съставен елемент за производството на стомана), както и добивната индустрия, ще бъдат най-засегнати от налога върху въглеродните излъчвания.
Според изчисленията на BCG въглеродният налог ще понижи рентабилността на доставките на нефт за Европейски Съюз приблизително с 20%, в случай че цената му остане в диапазона от 30 до 40 $ за барел. В същото време високите цени на съветския нефт могат да доведат до това, европейските производители на химикали да стартират да купуват повече първични материали от Саудитска Арабия, където производството оставя по-малък въглероден отпечатък.
Металургията, химическите и хартиените производства също могат да бъдат наранени заради високата си въглеродна активност. Печалбата от плоско валцован метал, който се употребява при производството на коли и друго съоръжение, както и в строителството, може да намалее приблизително с над 40%.
" Въздействието на въвеждането на граничния въглероден налог ще засегне всички елементи по веригата на цената - компании от разнообразни браншове на стопанската система, както в Европейски Съюз, по този начин и отвън него. Предвид размера на европейския пазар, този данък също ще усили натиска върху фирмите и държавните управления по целия свят. принуждавайки ги да подхващат спомагателни ограничения за ограничение на излъчванията. Компаниите от страни със лични схеми за " ценообразуване на въглерод ", като Австралия, Канада или Япония, могат да бъдат освободени от този налог, в случай че техните държавни управления сключат нови търговски съглашения с Европейски Съюз или ревизират съществуващите, се акцентира в проучването.
Последствията за Русия
Според специалистите данъкът върху въглеродните излъчвания ще предизвика нарастване на цената на съветските артикули в редица браншове, което в частност може да докара до засилена конкуренция за съветските играчи в Европейски Съюз. Особено в енергийния и металургичния браншове, където има артикули с ниска добавена стойност. Събирането на въглеродна такса също може да съставлява предизвикателство за съветските експортьори в нефтохимията, металургията и производството на торове, демонстрира проучването на BCG.
Анализаторите означават, че размерът на вероятните разноски на съветските компании в размер на 3- 4,8 милиарда $ годишно регистрира единствено част от стоките и услугите, включени в ETS на Европейския съюз (Emission trading scheme - скица за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове). В този случай облагаемата база ще бъде към 100-160 милиона тона годишно.
Русия е на второ място след Китай по експорт на въглеродоемък износ за Европейския съюз - съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз това е размер от към 150-200 милиона тона годишно. Общо на страните от Европейски Съюз се падат над 42% от съветския експорт.
Междувременно измежду осемте най-големи експортьори на артикули за Европейски Съюз няма система за контролиране на парниковите газове единствено в Турция и Русия. " Русия към момента няма вътрешни механизми, сходни на ETS - за разлика от Китай, Швейцария, Норвегия и Корея. Няма съглашения за синхронизация с европейската система. В Япония има налог върху въглеродните излъчвания, макар че няма ETS., В Съединени американски щати такива ситеми съществуват в обособените щати, се споделя в проучването.
Според оценките на специалистите от Boston Consulting Group най-голямото задължение на събирането на въглеродната такса ще падне върху нефтената и газовата индустрия - 45 - 53%, или 45-84 милиона тона CO2, а прогнозната сума се пресмята на $1,4 - 2,5 милиарда. На второ място са металургичните и минните компании: 25-30% от излъчванията, прогнозното събиране е $0,4 - 0,6 милиарда. След тях са производителите на торове, както и целулозно-хартиената и стъкларската индустрия.
В някои браншове събирането на въглеродния налог може да докара до понижаване на рентабилността, в други - до понижаване на ценовата конкурентоспособност и загуба на пазарен дял, споделят специалистите. По този метод някои компании могат да изгубят пазарен дял в Европейски Съюз заради по-високия интензитет на въглерод спрямо други страни.
" За производителите на азотни торове да вземем за пример въглеродният отпечатък може да бъде прекомерно висок, достигайки 40-65% от настоящата експортна стойност на торовете ", пресметна BCG.
От своя страна съветските производители на стомана имат по-конкурентна конструкция на разноските и по-нисък въглероден отпечатък спрямо Китай. " При междинна цена на звук стомана от $480-500, спомагателният налог върху въглерода от към $55 ще значи за китайските производители, че разноските ще надвишават настоящите пазарни цени на стоманата - $530 на звук. Руските производители със междинна цена на звук стомана от $320-340 и налог от към $47 на звук ще бъде в положение да задържи цените ниски ", считат анализаторите.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ