Ингрид Бергман - момичето, което промени Америка
Ингрид Бергман се ражда на 29 август в Стокхолм през 1915 година и издъхва 67 години по-късно в Лондон на същата дата.
Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя татко. Известно време желанието му да направи оперна певица от щерка си е повода момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още през цялото време е желала да бъде актриса – от време на време е обличала облеклата на майка си и изнасяла пиеси уединено във фотографското студио на татко си.
След като остава сираче, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското учебно заведение за трагичен спектакъл в Стокхолм, където преди този момент е учила и Грета Грабо. Бъдещата звезда напуща след една година, когато времето ѝ към този момент е заето от кино участия в родината.
Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от фамозния продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно присъединяване “Intermezzo ”. През 1939 година тя към този момент е женена за зъболекаря доктор Петер Линдстрьом и е станала майка на щерка на име Пия година по-рано. Затова и Ингрид Бергман има желание да се върне в Швеция след края на фотосите, само че ориста има други проекти за нея.
В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „ Тя не говореше британски, беше прекомерно висока, името ѝ звучеше прекомерно немско, а нейните вежди бяха много гъсти. “ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я трансфорат в някого, който тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и фенове.
Естественият тип на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да означи, че това би могло да е „ началото на необикновено въздействие върху Холивуд и Америка “, а неналичието на грим способства към „ чувството за достойнство “.
След завършването на един шведски и три американски кино лентата Бергман снима „ Казабланка “ дружно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема. Тя продължава със заглавия като „ За кого бие камбаната “, „ Камбаните на Света Мария “, „ Небезизвестните “, „ Омагьосан “, „ Жана Д‘Арк “ и други.
Ане Бурда, създателката на именитото женско списание
Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя татко. Известно време желанието му да направи оперна певица от щерка си е повода момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още през цялото време е желала да бъде актриса – от време на време е обличала облеклата на майка си и изнасяла пиеси уединено във фотографското студио на татко си.
След като остава сираче, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското учебно заведение за трагичен спектакъл в Стокхолм, където преди този момент е учила и Грета Грабо. Бъдещата звезда напуща след една година, когато времето ѝ към този момент е заето от кино участия в родината.
Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от фамозния продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно присъединяване “Intermezzo ”. През 1939 година тя към този момент е женена за зъболекаря доктор Петер Линдстрьом и е станала майка на щерка на име Пия година по-рано. Затова и Ингрид Бергман има желание да се върне в Швеция след края на фотосите, само че ориста има други проекти за нея.
В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „ Тя не говореше британски, беше прекомерно висока, името ѝ звучеше прекомерно немско, а нейните вежди бяха много гъсти. “ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я трансфорат в някого, който тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и фенове.
Естественият тип на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да означи, че това би могло да е „ началото на необикновено въздействие върху Холивуд и Америка “, а неналичието на грим способства към „ чувството за достойнство “.
След завършването на един шведски и три американски кино лентата Бергман снима „ Казабланка “ дружно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема. Тя продължава със заглавия като „ За кого бие камбаната “, „ Камбаните на Света Мария “, „ Небезизвестните “, „ Омагьосан “, „ Жана Д‘Арк “ и други.
Ане Бурда, създателката на именитото женско списание
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ