Инфрактните преговори на евролидерите около парите в спасителния фонд за

Инфрактните договаряния на евролидерите към парите в избавителния фонд за страните, потърпевши от ковидкризата, са на път да приключат. Постигната е договорка и за бюджета на Европейски Съюз за идващите 7 години. Очакванията се потвърдиха – надвиха страните в групата на „ спестовните “, които упорстваха грантовите схеми за безплатни помощи да бъдат орязани за сметка на кредитирането, което пък да е обвързано с господство на закона и още други условия.

Срещата на Европейския съвет стартира в петък и два дни подред бе удължавана, тъй като водачите по този начин и не реализираха единодушие. Според информациите от тази нощ, водачите са приели предлагането на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Което значи, че в пакета от 750 милиарда евро, колкото ще е размерът на възстановителния пакет, ще има 390 милиарда евро във тип на безплатна помощ, останалите ще са във тип на преференциални заеми. Това е доста под в началото предлагания пакет от 500 милиарда евро, за който настояваше Съветът, само че над 350 милиарда, каквото предложение одобриха няколко блокирали договарянията северноевропейски страни късно в неделя, оповестява Франс прес.

От фонда - чиято конструкция бе ябълката на раздора сред преговарялите над 90 часа водачи - България ще вземе 29 милиарда евро, заяви пък министър председателят Бойко Борисов от Брюксел.

Бюджетът за идващите седем години, така наречен Многогодишна финансова рамка, остава 1.074 трлн. евро - под първичното предложение на европейските институции. Такава бе сумата, препоръчана от Мишел в опит да убеди най-вече северноевропейските страни от " спестовната четворка " (Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия), подкрепяни от Финландия, да одобряват концепцията грантовете във фонда да са повече от заемите.

Цяла нощ водачите са преговаряли и към 6 часа българско време са постигнали единодушие. Така срещата, траяла повече от 90 часа, се счита за най-дългата в историята на блока - по-дълга даже от тази в Ница през есента на 2000 година, която трябваше да постави основите на източното му разширение.

Според източници на " Ла Вангуардия ", към 6:28 ч. в залата е имало изблик на овации непрекъснатата работа на водачите, траяла пет дни.

Ръководството на Европейски Съюз, съобщило новината, в същото време изрази " страдание ", че крайната договорка е наложила понижаване на средствата, планувани в някои от секторите - като опазване на здравето. Това става и със средствата за кохезионна политика, намалели с няколко милиарда по отношение на първичното предложение. Освен това " спестовните " ще имат опция за отплата посредством по-големи дотации, които ще получат от бюджета - над 50 милиарда евро за Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания сред 2021 и 2027 година

От друга страна пробивът е, че " спестовните " одобриха въобще настояването във фонда за възобновяване да има безплатно предоставяни средства в размер над половината от цялата стойност на фонда.

Това е исторически моментза Европа, разгласи ръководителят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен. По думите й „ Европа има въображението и куража да мисли в огромен мащаб “. Постигнатото единодушие е " сигнал, че Европа е подготвена да работи ". Сделката демонстрира, че " Европа е мощ, която може да работи, " съобщи и Шарл Мишел.

Медиите в Испания и Италия означават, че окончателното съглашение изключва правото на обособени страни от Европейски Съюз на контро върху промените като тази на трудовия пазар и пенсионната система. Подобно бе настояването на Нидерландия. Италианският министър председател Джузепе Конте написа в Туитър, че това е „ Исторически ден за Европа и за Италия “.

Френският президент Емануел Макрон, който през вчерашния ден имаше сериозен словенес конфликт с австрийския канцлер Себастиан Курц, също поздрави Европа за триумфа. Именно Макрон, дружно с немския канцлер Ангела Меркел бяха в основата на основаването на „ избавителен фонд “ и твърдо отстояваха позицията за повече средства. Така или другояче и двамата се съгласиха на компромис, което пък бе регистрирано от наблюдаващите като знак за ограничение на въздействието на Париж и Берлин.

Ангела Меркел също пусна пост в Туитър, с който поздрави Европа за способността " да отваря нови пътища в доста специфични обстановки ".

Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}