Информационните технологии са секторът с най-висока средна заплата за 2017

Информационните технологии са секторът с най-висока междинна заплата за 2017 година, а най-ниско платени са работещите в ресторантьорството. Това демонстрира следващият годишен разбор на приходите на КНСБ, показан през днешния ден от президента на конфедерацията Пламен Димитров.

Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5,5 пъти. Средната работна заплата за 2017 година за ресторантьорството е 580 лева, а в осведомителните технологии 3150 лева, излиза наяве от показаните данни от изследването.

„ През 2016 година започнахме акцията ни „ Искам 100 лева повече върху заплатата си “. Година и половина по-късно нещата, които сме постигнали всички дружно са даже повече от това, което сме поискали за нарастване на приходите приблизително. През последните 5 години данните демонстрират, че дефицитът на фрагменти докара до общо преразпределение като компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се промени с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и доближи 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година “, сподели Пламен Димитров, представен от БГНЕС.
„ Вътрешното систематизиране на парите, стигнали до труда, които са 6,1 милиарда лева за последните 5 години, е незаслужено. Затова приказваме и за огромен % на работещи небогати, макар че на макро равнище имаме по-голямо систематизиране към труда “, уточни президентът на КНСБ.

През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8% и доближи 1060 лева, което по отношение на 2016 година е нарастване със 115 лева От 3- 5% до 10 % е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10%. В някои от секторите няма групови трудови контракти, които са, съгласно КНСБ, проблематични сектори-в доста от секторите на леката индустрия, химическата индустрия, хранителната индустрия. На общинско равнище над 150 групови трудови контракти, подписани в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работни заплати.

Димитров уточни, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5% нараства крайното ползване за предходната година. Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността. Промишленото произвеждане е повишено с 36%, производството на съществени метали е повишено с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%. Почти на всички места в секторите на индустрията има понижение на назначените фрагменти и то не поради дефицит на работна ръка, съгласно данните на синдиката.

В сферата на услугите има браншове, които са ниско платени. При обичайно най-ниско платените браншове ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има растеж на междинната заплата, най-много в ресторантьорството, само че заплатите остават ниски. Може би поради това е и потребността от импорт на непознати служащи в тези браншове, разяснява Пламен Димитров.

Главният икономист на КНСБ Любен Томев изясни, че през 2017 година компенсацията на 1 отработен час в България в 5.1 евро, при 23.1 евро приблизително за Европейски Съюз.

КНСБ показа за трета поредна година отчет по групово договаряне на заплатите за 2017 година (по-известен като отчетът за приходите на КНСБ). Документът прави резюме на нарастването на възнагражденията в страната по браншове, райони и специалности през 2017 година и чертае посоките, в които те ще покачват през 2018 година.