Негово величество Страхът
Инфодемия*, усет към конспирации, всеобща суматоха, демонстрация на експанзия, ксенофобия, расизъм... Страх. Всичко това се случи в рамките единствено на няколко месеца. Темата за ковид завзе медийното пространство и обществените мрежи, като информацията, предоставяна на популацията или повтаря към този момент познати обстоятелства и прогнози, нагнетявайки напрежението в допълнение, или е половинчата, действайки объркващо. (Дори няма да загатваме погрешната.) Прекаленият поток от думи по тематиката пречи да достигнем до познаване на действителността. Сензацията, ексклузивността, потрес!-ът в заглавията спомагат за възприемането на чутото и видяното през страстите. Оттам се отключва страхът, който, както споделя Гогол, е по-прилепчив и от чумата.
Къде е границата сред здравословното терзание и рисковата суматоха обаче? И кои са аргументите, заради които човек може да покаже своето свирепо лице, когато е изправен пред някаква опасност?
След като избухнаха новините, свързани с броя на инфектираните и евентуалната заплаха от новия вирус, обществените мрежи бяха изпълнени с негативни или непосредствено обидни мнения по адрес на живеещите в Азия. Край Бизнес парк София в столичния кв. „ Младост “ 4 хората от азиатски и италиански генезис стоят изолирани от сътрудниците си по време на отмора, без даже да са напускали скоро България?! От една страна, сходна реакция може би демонстрира угриженост за персоналното здраве и това на близките, само че преди дни още веднъж в обществените мрежи се загатна за случай на възрастен мъж астматик, който макар обясненията си към пасажерите, че има припадък, е бил жестоко заставен да слезе от мотрисата на идната спирка... Не бе и единственият.
Така прекомерното говорене по въпроса отблъсна едни и ги тласна към тотална липса на интерес, а у други вся боязън и смут при споменаването на ковид. Едните се презапасяват с хранителни запаси от всевъзможен тип, а други нехаят. Резултатът и от двете не е удобен. Но можем ли да се предпазим от внасящия паника информативен потоп, без да преминем към другата прекаленост, изпадайки в новинарско затъмнение?
Допитахме се по тези и други въпроси до клиничния психолог Матей Иванов с 15-годишна процедура, който е експерт в региона на психологичното здраве и предварителната защита на психологични разстройства и болести при хора от разнообразни възрастови групи. Читателите на Списание 8 се срещнаха с него и сътрудника му Мариана Ценина в новия ни брой, в който описват за аргументите и методите за справяне с прочувственото хранене.
*Лавината от вести претрупва хората, които съществено се затрудняват да вършат разлика сред обстоятелства и мечти. Затова СЗО стартира акция във Facebook и в други обществени мрежи, в чиито рамки дава отговор на най-често задаваните въпроси
фотография: Добрин Кашавелов
- Какво може да научи един психолог от обстановката, в която се намира сега популацията на Европа с постоянно срещания боязън, изпразването на магазините? Какви заключения, свързани с държанието на масите и това на обособения субект, могат да бъдат направени?
- Всеки човек има друга степен на неустойчивост към подстрекателство. Ако би трябвало да го дефинирам като разбиране, внушението е некритичното приемане на нечия непозната позиция, изразяващо се в подготвеност за послушание и смяна на държанието. Много значимо е да се означи, че това е обикновено свойство на човешката душeвност.
Какво се случва обаче сега в цяла Европа и в частност у нас, в България? Това по този начин обикновено свойство е доведено до прекаленост. В сходни случаи на прекаленост в човешката душeвност настава безпорядък и анархия на личността – не можем да вземаме разумни решения; нямаме никакво сериозно мислене; подвластни сме само на страстите си. Това сега е действителността. Хората са дезорганизирани, презапасяват се с хранителни артикули, носят маски, ръкавици, не одобряват даже роднините си у дома, при положение, че те са пътували отвън България. Това в действителност е извънредно!
- Можем ли да определим протичащото се сега като всеобща неуравновесеност?
- Критичността е свойството контрапункт на податливостта към подстрекателство. При огромна част от нас българите, тя обаче липсва. И обстановката с ковид не е индивидуален случай, който го потвърждава. Скоро имаше сходна нервност с акцията за лишаване на децата от родителите по сходство на случаите в Норвегия. При нас идваха родители, които в действителност се опасяваха, че в случай че детето им има кариес, ще бъде отнето от обществените служби?! Тази неуравновесеност не закупи същите размери както COVID-19, само че я имаше. Така известният „ Черен петък “ не е ли още веднъж тип неуравновесеност? Трик, който принуждава хората да вземат бързи, нелогични решения, поддавайки се на импулсивността и страстта си.
При написването на този текст никой не е кашлял, кихал, злословил срещу държавното управление, Кралица Елизабет II, Съединени американски щати, Русия, Китай или друга страна. Ние си измихме ръцете, измийте си ги и вие, само че имайте поради, че това не компенсира миенето и на други елементи от тялото най-малко по един път дневно!
Лек против суматохата: дишайте постоянно, пийте повече вода, четете книги, вместо вести и избягвайте да се храните прочувствено. Компанията на новия ни брой също не е за занемаряване в дните под карантина.
- Освен действителната заплаха съгласно Вас каква е повода множеството хора да изпаднат в суматоха поради ковид? И кои са видовете персони, които са най-податливи на суматоха?
- Ситуацията в България през днешния ден ме кара да си мисля, че множеството хора са подложени на стрес и напрежение, с които мъчно съумяват да се оправят, не са задоволени от живота си и по никакъв метод не развиват личността си. Това в действителност са и част от главните характерности на личността, които благоприятстват лесната неустойчивост на подстрекателство. Ние, хората, сме по-податливи към по този начин наречената всеобща неуравновесеност, когато:
Се усещаме несигурни в себе си;Имаме ниска самокритика и претърпяваме възприятие за малоценност;Нивата ни на тревога са повишени;Прекалено прочувствени сме;Ниското равнище на интелектуално развиване и едва развитото логическо мислене също съставляват сериозен фактор за това.Разбира се, съществуват и ситуационни фактори, които повлияват нашата неустойчивост към сходен вид информация.
- Внасящият паника информативен потоп трансформира епидемията от ковид в инфодемия. Според Световната здравна организация това свръхизобилие от информация с друга степен на меродавност затруднява хората в намирането на надеждни източници по въпроса COVID-19. Тази инфодемия ли е повода индивидът да покаже своята нападателна страна?
- Поне 90% от онлайн изданията и малките екрани ни осведомят за смъртни случаи, като слагат шокиращи заглавия от рода на „ 3-годишно дете умря в болница в Асеновград “ или „ Жена умря на прага на болничното заведение “, като някъде надолу в текста написа, че дамата е умряла от инфаркт, а детето е развило затруднения, защото майката е подписала декларация, че на своя воля напуща болничното заведение. Всичко това е прекомерно за индивида и неговата душeвност. Оказва се, че заплаха е не толкоз болестта с вируса, колкото „ болестта “ с тази токсична страст боязън. Страхът предизвика у нас съпротивата на организма ни против неуместни за нас чувства и прекарвания. Затова изхвърляме кашлящи хора от градския превоз и не позволяваме хора в домовете си. Страхът е в основата на множеството психологични болести и това в действителност е нещото, което би трябвало да ни безпокои и занимава.
- Каква е повода един „ естествен “ човек да изпадне в положение на под паника боязън?
- Един от тези фактори е психофизиологичното положение на индивида. Ако той е изтощен, болен, подложен на стрес и мощна прочувствена възбуденост, елементарно се повлиява от мнението на другите. Ниското равнище на информираност е различен подобен фактор. Статистиката демонстрира, че има доста повече смъртни случаи годишно на хора, развили затруднения след прекаран елементарен грип. Да не приказваме за смъртността при хора, жертви на принуждение, произшествия и така нататък
- Според Вас държавното управление би трябвало ли в такива моменти да се допита до експерти психолози, които да дадат своите насоките, в случай че е належащо да проведат инструктаж със чиновниците на реда, военните или да бъдат извикани при спешен случай?
- Лично мое мнение е, че в сходни обстановки в действителност би било потребно, в случай че държавното управление разполага в спешните си щабове с голям брой психолози, психиатри, които биха обмислили и създали тактики, тъй че поднесената информация да стига до елементарния човек по един по-адекватен метод, подсилващ неговото сериозно мислене и намаляващ тревогата. Това е отговорност на страната към народа й, защото нанесените вреди върху психологичното здраве и благоденствие на всеки един българин са доста по-опасни от вредите, които би ни нанесъл който и да е вирус или грип.
Къде е границата сред здравословното терзание и рисковата суматоха обаче? И кои са аргументите, заради които човек може да покаже своето свирепо лице, когато е изправен пред някаква опасност?
След като избухнаха новините, свързани с броя на инфектираните и евентуалната заплаха от новия вирус, обществените мрежи бяха изпълнени с негативни или непосредствено обидни мнения по адрес на живеещите в Азия. Край Бизнес парк София в столичния кв. „ Младост “ 4 хората от азиатски и италиански генезис стоят изолирани от сътрудниците си по време на отмора, без даже да са напускали скоро България?! От една страна, сходна реакция може би демонстрира угриженост за персоналното здраве и това на близките, само че преди дни още веднъж в обществените мрежи се загатна за случай на възрастен мъж астматик, който макар обясненията си към пасажерите, че има припадък, е бил жестоко заставен да слезе от мотрисата на идната спирка... Не бе и единственият.
Така прекомерното говорене по въпроса отблъсна едни и ги тласна към тотална липса на интерес, а у други вся боязън и смут при споменаването на ковид. Едните се презапасяват с хранителни запаси от всевъзможен тип, а други нехаят. Резултатът и от двете не е удобен. Но можем ли да се предпазим от внасящия паника информативен потоп, без да преминем към другата прекаленост, изпадайки в новинарско затъмнение?
Допитахме се по тези и други въпроси до клиничния психолог Матей Иванов с 15-годишна процедура, който е експерт в региона на психологичното здраве и предварителната защита на психологични разстройства и болести при хора от разнообразни възрастови групи. Читателите на Списание 8 се срещнаха с него и сътрудника му Мариана Ценина в новия ни брой, в който описват за аргументите и методите за справяне с прочувственото хранене.
*Лавината от вести претрупва хората, които съществено се затрудняват да вършат разлика сред обстоятелства и мечти. Затова СЗО стартира акция във Facebook и в други обществени мрежи, в чиито рамки дава отговор на най-често задаваните въпроси
фотография: Добрин Кашавелов - Какво може да научи един психолог от обстановката, в която се намира сега популацията на Европа с постоянно срещания боязън, изпразването на магазините? Какви заключения, свързани с държанието на масите и това на обособения субект, могат да бъдат направени?
- Всеки човек има друга степен на неустойчивост към подстрекателство. Ако би трябвало да го дефинирам като разбиране, внушението е некритичното приемане на нечия непозната позиция, изразяващо се в подготвеност за послушание и смяна на държанието. Много значимо е да се означи, че това е обикновено свойство на човешката душeвност.
Какво се случва обаче сега в цяла Европа и в частност у нас, в България? Това по този начин обикновено свойство е доведено до прекаленост. В сходни случаи на прекаленост в човешката душeвност настава безпорядък и анархия на личността – не можем да вземаме разумни решения; нямаме никакво сериозно мислене; подвластни сме само на страстите си. Това сега е действителността. Хората са дезорганизирани, презапасяват се с хранителни артикули, носят маски, ръкавици, не одобряват даже роднините си у дома, при положение, че те са пътували отвън България. Това в действителност е извънредно!
- Можем ли да определим протичащото се сега като всеобща неуравновесеност?
- Критичността е свойството контрапункт на податливостта към подстрекателство. При огромна част от нас българите, тя обаче липсва. И обстановката с ковид не е индивидуален случай, който го потвърждава. Скоро имаше сходна нервност с акцията за лишаване на децата от родителите по сходство на случаите в Норвегия. При нас идваха родители, които в действителност се опасяваха, че в случай че детето им има кариес, ще бъде отнето от обществените служби?! Тази неуравновесеност не закупи същите размери както COVID-19, само че я имаше. Така известният „ Черен петък “ не е ли още веднъж тип неуравновесеност? Трик, който принуждава хората да вземат бързи, нелогични решения, поддавайки се на импулсивността и страстта си.
При написването на този текст никой не е кашлял, кихал, злословил срещу държавното управление, Кралица Елизабет II, Съединени американски щати, Русия, Китай или друга страна. Ние си измихме ръцете, измийте си ги и вие, само че имайте поради, че това не компенсира миенето и на други елементи от тялото най-малко по един път дневно! Лек против суматохата: дишайте постоянно, пийте повече вода, четете книги, вместо вести и избягвайте да се храните прочувствено. Компанията на новия ни брой също не е за занемаряване в дните под карантина.
- Освен действителната заплаха съгласно Вас каква е повода множеството хора да изпаднат в суматоха поради ковид? И кои са видовете персони, които са най-податливи на суматоха?
- Ситуацията в България през днешния ден ме кара да си мисля, че множеството хора са подложени на стрес и напрежение, с които мъчно съумяват да се оправят, не са задоволени от живота си и по никакъв метод не развиват личността си. Това в действителност са и част от главните характерности на личността, които благоприятстват лесната неустойчивост на подстрекателство. Ние, хората, сме по-податливи към по този начин наречената всеобща неуравновесеност, когато:
Се усещаме несигурни в себе си;Имаме ниска самокритика и претърпяваме възприятие за малоценност;Нивата ни на тревога са повишени;Прекалено прочувствени сме;Ниското равнище на интелектуално развиване и едва развитото логическо мислене също съставляват сериозен фактор за това.Разбира се, съществуват и ситуационни фактори, които повлияват нашата неустойчивост към сходен вид информация.
- Внасящият паника информативен потоп трансформира епидемията от ковид в инфодемия. Според Световната здравна организация това свръхизобилие от информация с друга степен на меродавност затруднява хората в намирането на надеждни източници по въпроса COVID-19. Тази инфодемия ли е повода индивидът да покаже своята нападателна страна?
- Поне 90% от онлайн изданията и малките екрани ни осведомят за смъртни случаи, като слагат шокиращи заглавия от рода на „ 3-годишно дете умря в болница в Асеновград “ или „ Жена умря на прага на болничното заведение “, като някъде надолу в текста написа, че дамата е умряла от инфаркт, а детето е развило затруднения, защото майката е подписала декларация, че на своя воля напуща болничното заведение. Всичко това е прекомерно за индивида и неговата душeвност. Оказва се, че заплаха е не толкоз болестта с вируса, колкото „ болестта “ с тази токсична страст боязън. Страхът предизвика у нас съпротивата на организма ни против неуместни за нас чувства и прекарвания. Затова изхвърляме кашлящи хора от градския превоз и не позволяваме хора в домовете си. Страхът е в основата на множеството психологични болести и това в действителност е нещото, което би трябвало да ни безпокои и занимава.
- Каква е повода един „ естествен “ човек да изпадне в положение на под паника боязън?
- Един от тези фактори е психофизиологичното положение на индивида. Ако той е изтощен, болен, подложен на стрес и мощна прочувствена възбуденост, елементарно се повлиява от мнението на другите. Ниското равнище на информираност е различен подобен фактор. Статистиката демонстрира, че има доста повече смъртни случаи годишно на хора, развили затруднения след прекаран елементарен грип. Да не приказваме за смъртността при хора, жертви на принуждение, произшествия и така нататък
- Според Вас държавното управление би трябвало ли в такива моменти да се допита до експерти психолози, които да дадат своите насоките, в случай че е належащо да проведат инструктаж със чиновниците на реда, военните или да бъдат извикани при спешен случай?
- Лично мое мнение е, че в сходни обстановки в действителност би било потребно, в случай че държавното управление разполага в спешните си щабове с голям брой психолози, психиатри, които биха обмислили и създали тактики, тъй че поднесената информация да стига до елементарния човек по един по-адекватен метод, подсилващ неговото сериозно мислене и намаляващ тревогата. Това е отговорност на страната към народа й, защото нанесените вреди върху психологичното здраве и благоденствие на всеки един българин са доста по-опасни от вредите, които би ни нанесъл който и да е вирус или грип.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ