Под 20% е била подкрепата за популистки партии у нас през 2023 г.
Индексът на властническия популизъм, оповестен от TIMBRO и EPICENTER, открива, че 26,9% от европейците поддържат властнически политически партии, както в лявата, по този начин и в дясната част на политическия набор.
Подкрепата за популистки партии в България през 2023 година е била под 20%, демонстрира Индексът на властническия популизъм, публикуван от Института за пазарна стопанска система.
Индексът разказва метода, по който популистките държавни управления в Европа подкопават демокрацията и правата на индивида и ползват нездравословни стопански политики.
Основните изводи на отчета са:
Средната поддръжка за леви и десни партии, които се застъпват за властнически популистки идеологии, възлиза на 26,9%, което е исторически връх, само че без растеж от 2019 година насам.
Страховете от имиграцията доведоха до повишаване на поддръжката за десния авторитаризъм и популизъм, до момента в който радикалната левица претърпява непрекъснат спад.
Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока поддръжка за популистки партии и са с висок риск от разбиране на популистки политики.
Малта, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Хърватия се подреждат на последните места по поддръжка за популистки партии.
Отношението към Европейски Съюз се разграничава измежду популистките партии. Макар че тези партии са по- принцип по-евроскептично настроени, през днешния ден по-малко от тях се застъпват за цялостно отдръпване от Европейски Съюз, в сравнение с през предходните години.
Данните сочат, че поддръжката за популистите се консолидира, само че няма признаци за по-нататъшно разширение.
Унгария, ръководена от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е отпред на класацията. Унгария се трансформира в въплъщение на нелибералната народна власт посредством напъните на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния надзор и разделяне на управляващите и да ограничи свободата на медиите. Популистките стопански политики на Унгария доведоха до нежелани последици: контролът върху цените не съумя да се оправи с инфлацията след Ковид и в същото време провокира неестествен дефицит на артикули от първа нужда.
Лявото популистко държавно управление, което управляваше Гърция през целия интервал сред 2015 година и 2019 година като се изключи един месец „ сподели липса на почитание към демокрацията и свободата на изложение “, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се показва в отчета. Подобни опити за централизиране на властта и ограничение на свободата на изложение бяха присъщи и за неотдавна изгубилото изборите дяснопопулистко държавно управление на Полша.
Индексът на властническия популизъм предизвестява, че популистките държавни управления рядко извършват обещанията си и постоянно утежняват проблемите, за решаването на които са определени.
Изчисленият съгласно методологията на показателя общ дял на гласовете за властнически и популистки партии в България бележи забележителен растеж през последното десетилетие, като в средата на предишното десетилетие доближава съвсем 1/5 от всички гласове на парламентарни избори. През последните години възходът на Възраждане носи следващо нарастване, като съгласно последното издание делът на популизма в страната доближава 17% през 2023 година
Андреас Йохансон Хайно, създател на отчета показва:
„ Новото обикновено в Европа е властническа популистка партия да е в челната тройка по електорална поддръжка в съвсем всяка страна. Популярността на тези партии постоянно води и до захващане на политическа власт, като множеството европейски демокрации са имали популистки партии в ръководството в един или различен миг.
Популистките партии по своята същина са антисистемни придвижвания и са обединени от съпротивата си против политическите елити в съответните страни, само че в същото време съставляват доста разнообразна група от партии, в това число в отношението си към демокрацията. Ето за какво, въпреки данните да демонстрират общоевропейски трендове, всяка партия би трябвало да бъде оценена съгласно личните си особености.
Днес популизмът е по-ляв, в сравнение с преди двадесет години, изключително що се отнася до икономическата политика. Това е явно както по по-протекционистките им позиции за комерсиалната политика, по този начин и във връзка с твърдата отбрана на огромна и великодушна обществена страна.
Сред популистките партии се следят и трендове към смяна на отношението към Европейски Съюз. Макар че тези партии остават сензитивно по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за отдръпване от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции ”.
Адам Барта, шеф на EPICENTER, декларира:
„ Индексът на властническия популизъм на TIMBRO е най-задълбоченият разбор на политическите трендове в Европа през последните четири десетилетия. Индексът дава основни заключения за възхода на властническия популизъм и дава трезва оценка за провокациите пред демократичните демокрации. Това не са просто данни; това е сурова оценка на здравето на нашите демокрации.
Авторитарният популизъм върна обратно с години, в случай че не и с десетилетия, правната рамка и икономическия прогрес на моята родна страна, Унгария. Ето за какво е значимо трезво да оценим положението на правовата страна и демократичната народна власт в Европа, с цел да можем да подсигуряваме, че страните – членки на Европейски Съюз, ще се придържат към пътя на икономическия прогрес и ще пазят самостоятелните свободи. “
Подкрепата за популистки партии в България през 2023 година е била под 20%, демонстрира Индексът на властническия популизъм, публикуван от Института за пазарна стопанска система.
Индексът разказва метода, по който популистките държавни управления в Европа подкопават демокрацията и правата на индивида и ползват нездравословни стопански политики.
Основните изводи на отчета са:
Средната поддръжка за леви и десни партии, които се застъпват за властнически популистки идеологии, възлиза на 26,9%, което е исторически връх, само че без растеж от 2019 година насам.
Страховете от имиграцията доведоха до повишаване на поддръжката за десния авторитаризъм и популизъм, до момента в който радикалната левица претърпява непрекъснат спад.
Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока поддръжка за популистки партии и са с висок риск от разбиране на популистки политики.
Малта, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Хърватия се подреждат на последните места по поддръжка за популистки партии.
Отношението към Европейски Съюз се разграничава измежду популистките партии. Макар че тези партии са по- принцип по-евроскептично настроени, през днешния ден по-малко от тях се застъпват за цялостно отдръпване от Европейски Съюз, в сравнение с през предходните години.
Данните сочат, че поддръжката за популистите се консолидира, само че няма признаци за по-нататъшно разширение.
Унгария, ръководена от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е отпред на класацията. Унгария се трансформира в въплъщение на нелибералната народна власт посредством напъните на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния надзор и разделяне на управляващите и да ограничи свободата на медиите. Популистките стопански политики на Унгария доведоха до нежелани последици: контролът върху цените не съумя да се оправи с инфлацията след Ковид и в същото време провокира неестествен дефицит на артикули от първа нужда.
Лявото популистко държавно управление, което управляваше Гърция през целия интервал сред 2015 година и 2019 година като се изключи един месец „ сподели липса на почитание към демокрацията и свободата на изложение “, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се показва в отчета. Подобни опити за централизиране на властта и ограничение на свободата на изложение бяха присъщи и за неотдавна изгубилото изборите дяснопопулистко държавно управление на Полша.
Индексът на властническия популизъм предизвестява, че популистките държавни управления рядко извършват обещанията си и постоянно утежняват проблемите, за решаването на които са определени.
Изчисленият съгласно методологията на показателя общ дял на гласовете за властнически и популистки партии в България бележи забележителен растеж през последното десетилетие, като в средата на предишното десетилетие доближава съвсем 1/5 от всички гласове на парламентарни избори. През последните години възходът на Възраждане носи следващо нарастване, като съгласно последното издание делът на популизма в страната доближава 17% през 2023 година
Андреас Йохансон Хайно, създател на отчета показва:
„ Новото обикновено в Европа е властническа популистка партия да е в челната тройка по електорална поддръжка в съвсем всяка страна. Популярността на тези партии постоянно води и до захващане на политическа власт, като множеството европейски демокрации са имали популистки партии в ръководството в един или различен миг.
Популистките партии по своята същина са антисистемни придвижвания и са обединени от съпротивата си против политическите елити в съответните страни, само че в същото време съставляват доста разнообразна група от партии, в това число в отношението си към демокрацията. Ето за какво, въпреки данните да демонстрират общоевропейски трендове, всяка партия би трябвало да бъде оценена съгласно личните си особености.
Днес популизмът е по-ляв, в сравнение с преди двадесет години, изключително що се отнася до икономическата политика. Това е явно както по по-протекционистките им позиции за комерсиалната политика, по този начин и във връзка с твърдата отбрана на огромна и великодушна обществена страна.
Сред популистките партии се следят и трендове към смяна на отношението към Европейски Съюз. Макар че тези партии остават сензитивно по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за отдръпване от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции ”.
Адам Барта, шеф на EPICENTER, декларира:
„ Индексът на властническия популизъм на TIMBRO е най-задълбоченият разбор на политическите трендове в Европа през последните четири десетилетия. Индексът дава основни заключения за възхода на властническия популизъм и дава трезва оценка за провокациите пред демократичните демокрации. Това не са просто данни; това е сурова оценка на здравето на нашите демокрации.
Авторитарният популизъм върна обратно с години, в случай че не и с десетилетия, правната рамка и икономическия прогрес на моята родна страна, Унгария. Ето за какво е значимо трезво да оценим положението на правовата страна и демократичната народна власт в Европа, с цел да можем да подсигуряваме, че страните – членки на Европейски Съюз, ще се придържат към пътя на икономическия прогрес и ще пазят самостоятелните свободи. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ