Иначе казано, за да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен

Иначе казано, с цел да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да укоряваме хората, че бягат от пъкъла. Това споделя специалистът по интернационалното комерсиално и банково право Иво Недялков – Фараона, в изявление пред Дир.бг.

Иво Недялков стана прочут като Фараона, откакто през 1992 година сътвори холдинга “Ийст уест интернешънъл”, определян след това като финансова пирамида. Твърдеше се, че измамил акционерите си, а правосъдната му авантюра по този мотив продължи съвсем 20 години.

Завършва право в Софийския университет "Кл. Охридски " през 1990 година Стажант-съдия в Софийски градски съд (1991-1992 г.). Доктор по интернационално право (2000). Член на International Bar Association - London (2001) и на International Institute of Human Rights (2005).

По негова тъжба Европейският съд по правата на индивида в Страсбург осъжда България за непозволен арест и прекомерно дълго задържане - прекарва към година в ареста. Оправдан е през 2005 година

Участва в International Council of Commercial Arbitration - Stockholm, Sweden. Специализирал в региона на интернационалното комерсиално и банково право във Англия, Съединени американски щати и Швеция. Владее британски, френски, испански, съветски и сърбохърватски.

Иво Недялков е съветник на европейски и американски компании. Женен е и има наследник и щерка...

- Наскоро гръмна абсурдът “Парадайс пейпърс ", с досиета, направени от интернационален консорциум от проверяващи публицисти. В основата на следствието е немският вестник “Зюддойче Цайтунг”, а в консорциума вземат участие и авторитетни медии като Би Би Си, “Ню Йорк Таймс”, "Гардиън ", “Льо Монд”. Те са създатели и на така наречен Панама пейпърс, излезли в общественото пространство напролет на 2016-та. Адвокатската компания "Апълби " е източник на информацията, като се твърди, че системата й била атакувана от хакери. Как ще коментирате това, господин Недялков?

- “Апълби” е тежката артилерия в офшорния бизнес. Създадена е преди повече от 120 година Един от първите съдружници в нея, преди този момент е бил основен прокурор на Бермуда. Имат близо 500 чиновници по целия свят. Печалбите им са над 100 милиона $ годишно. Обявени са за адвокатска фирма № 1 за 2015 година в региона на корпоративното право. Едва ли е толкоз елементарно да се хакнат сървърите им.

Това е чиста проба престъпен акт. Чрез закононарушение е добита сензитивна персонална информация, освен това предпазена от закона, адвокатска загадка. Не имам вяра, че става дума за нормално хакерство.

Това е целенасочена офанзива с присъединяване на вътрешен човек. Вече никоя от компаниите от този отрасъл не държи цялата си информация на един компютър, който напълно комфортно да бъде хакнат и документите да потекат онлайн.

Някой желае да покаже на богатите и известните, че не са чак толкоз недосегаеми...

Когато клиентът желае да записва компания в страна без обществен търговски указател, той има съществени учредения името му да не се свързва с тази компания. Следователно и адвокатските адвокатски фирми поставят всички старания да запазят тайната.

Като притежател на компанията и като неин шеф се записва подставено лице. Това лице издава на действителния притежател специфичен документ, така наречен тръстова или фидуциарна декларация. Така се подсигуряват правата на клиента, който стои действително зад компанията. От своя страна той подписва на подставения притежател и шеф декларация за автентичен притежател и писмо за освобождение от отговорност.

Тези документи не се показват обществено и нормално се съхраняват в сейфове, с цел да бъдат употребявани при разногласия сред клиента и адвокатската фирма.

Никой юрист не държи на едно място тези документи и регистърните бумаги на компаниите. Практикува се нормално системата на тайните служби. В един списък са обслужваните компании с техните имена, адреси, вписани акционери и шефове. В различен лист са имената на действителните притежатели и в трети – псевдонимите на клиентите.

Регистрираните компании се свързват с псевдонимите, а последните с действителните притежатели. Трите листата се съхраняват на разнообразни сървъри, като стеснен брой чиновници имат достъп и до трите. Обикновено в адвокатската фирма е формалният лист, а псевдонимите и действителните притежатели се съхраняват на уеб-базирани сървъри някъде по света, предпазени с доста съществени пароли, известни на малко лица.
Дори да хакнат или откраднат компютъра от офиса на компанията, няма по какъв начин да схванат кои лица зад кои компании стоят.

Така че още веднъж някой пуска малко повече пара в свирката. Освен това оповестената информация е за интервенции от преди 10-12 години, т. е. всяка отминалост на всички места по света от дълго време е изтекла и на забърканите лица не може да бъде търсена нито наказателна, нито данъчна отговорност, с изключение на в някои доста редки случаи.

- “Офшорка” се трансформира в мръсна дума? Какво съставлява офшорната зона ?

- Няма мръсни думи, замърсен е смисълът, който човешкото схващане влага в тях. Винаги по света е имало страни и територии с удобно законодателство за разлика от други с по-неблагоприятно. Иначе казано, с цел да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да укоряваме хората, че бягат от пъкъла...

Помните, великият френски актьор Жерар Депардийо даже стана съветски жител, с цел да избегне непостижимите налози в родината си. По принцип се приема, че класическата офшорна пълномощия включва две неща: първо - извънредно ниско или никакво данъчно облагане на приходите и облагите и второ - липса на обществен търговски указател или, в случай че има подобен – в него да е възможно да се вписват подставени лица като притежатели и шефове. Същевременно желани са такива страни, които с изключение на тези две условия, имат и добра инфраструктура и сигурна банкова система.

За страдание, особено в България, “офшорка” стана мръсна дума около престъпната приватизация на големи индустриални предприятия, където инцидентно или не, бе позволено да вземат участие компании без ясни притежатели.

Иначе съществува клон на правото - „ право на офшорните юрисдикции”, а през офшорния бизнес се ръководят активи за стотици милиарди в международен мащаб. Повечето водещи търговски и капиталови банки на международно равнище имат офшорни клонове и правят сходни услуги на своите клиенти, както и ръководят лични активи по този метод.

В Съединени американски щати има няколко щата, които също дават отговор на множеството условия и са желани като офшорни дестинации пък в същото време са си на американска територия. Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа.

- В "Парадайс пейпърс " се съдържа информация за повече от 120 политици от 50 страни, а също по този начин за известни бизнесмени и спортисти. В листата попадат имената на немски милиардери, на холивудски звезди и на автомобилни водачи, даже на британската кралица. Могат ли да бъдат легални трикове за укриване на налози ?

- Адвокатите по принцип се занимават единствено със покупко-продажби в границите на закона. Но не всичко законно, може да е и морално. Примерно, аморално е даден политик да приканва за увеличение на налозите и осигуровките в личната си страна, а да крие личните си приходи в офшорни сметки.

Повечето страни към този момент имат налог при източника върху преводи към офшорни зони. Така и да си откриете сметка в Бермудите, в случай че желаете да пратите от софийската си сметка непосредствено пари натам, първо би трябвало да си платите налога към Национална агенция за приходите.

Това от своя страна просто основава още работа на юристите. Клиентите записват да вземем за пример британска компания, към която превеждат парите отсам. След това от британската банка средствата отпътуват към офшорната дестинация. Всичко е подплатено със съответни контракти и фактури и официално няма нарушаване на закона, а още по-малко - закононарушение.

- Има ли граница сред законно и нелегално в действителност ?

- Границата е правната норма. Ако дадена договорка не нарушава никакви правни правила, тя обективно е законна. Но във всяка интервенция би трябвало да се търси и житейска и стопанска логичност. Няма такава, в случай че компанията не заплаща заплатите и осигуровките на служащите си, а в същото време прави големи преводи към офшорна компания, сякаш по някакъв консултантски контракт.

Затова висшият пилотаж в този бизнес е законната форма да бъде съчетана с разумни учредения за дадената договорка. Въпросът ви може да има и различен аспект. Много задгранични вложители имат по-голямо доверие на съда в офшорните юрисдикции, в сравнение с българските съдилища. Наскоро имаше договорка по вложение на доста огромен план. Водеща европейска банка изиска фирмата-получател на кредитната линия да бъде записана на Холандските Антили, а не в София.

Явно при положение на несъблюдение от страна на кредитополучателя, банката е решила, че ще й е по-лесно да завоюва делото на Антилските острови, в сравнение с в български съд.

Напоследък зачестиха случаи, когато компании, регистрирани в такива зони, „ осъждат” напълно законно съществени европейски компании за обилни суми. Но това си е чисто закононарушение. Създават се видимо действителен контракт сред офшорката и сериозната компания, по който последната е в несъблюдение. Договорът съдържа арбитражна уговорка, предвиждаща най-често разногласието да бъде решен от един съдия. Решението на последния е дефинитивно и необжалваемо, а въз основа на него държавният съд издава изпълнителен лист.

Така някои компании осъмнаха със запорирани сметки. Средствата изчезват, а делата са дълги, сложни и с неразбираем излаз. За благополучие, у нас това отсега нататък ще става мъчно с измененията в Закона за интернационалния търговски арбитраж, прокарани от омбудсмана Мая Манолова.

- В досиетата има информация, че Фейсбук, Apple, Uber или Nike се пробват да понижат данъчните си отговорности ...

- И освен. Присъстват и някои от водещите в света одиторски адвокатски фирми като KPMG, Ърнст енд Янг, Прайсуотърхаус, както и банки като Ситибанк, Банк ъв Америка, Хонг Конг енд Шанхай Банкинг корпорейшън (HSBC), Криди Сюис... Едва ли при прецизния надзор, на които са подложени от управляващите такива институции са се занимавали с противозаконни покупко-продажби.

- Защо не участват българи в тези досиета ?

- Фирмата, от която е изтекла информация се употребява от различен сегмент клиенти. Българите не отговaряме на това равнище. От друга страна в България към този момент е по-евтино да си плащаш налозите, в сравнение с да ги укриваш.

- Коментирaйте вида клиенти, които употребяват офшорни “инструменти " за укриване на налози. От британската кралица до “перачи на пари”, наркотрафиканти и всевъзможни други субекти, поискали да оперират “на тъмно” ?!

- Офшорни принадлежности се употребяват от три вида клиенти. Условно наречени – положителният, неприятният и злият.

“Добрите” са транснационалните банки и корпорации, елементарни предприемачи и богати хора, които избират законни способи за понижаване на данъчните си отговорности, за реализиране на характерни търговски или финансови интервенции.

В България доста напълно естествени предприемачи записват компании в такива юрисдикции, с цел да трансферират официално собствеността върху българските си компании и не с цел да останат незнайни, а с цел да се защитят от незаконни похищения и така наречен обири на компании. Така, в случай че някой желае да им открадне работещите и добре стоящи български компании, ще би трябвало да показа настоящо положение на задграничния притежател с апостил, а това не е елементарно. Иначе е доста елементарно да се подправи подписа на физическото лице и да им вземат компанията.

“Лошите” са например политици, магистрати и служители, които пробват да скрият приходите си от корупция в сходни офшорни сметки.

А към този момент “злите” са - терористи, наркотрафиканти, престъпни търговци на оръжие и прочие “Злите” все по-малко имат потребност от такива компании и банкови сметки. Този сегмент на офшорния бизнес в последно време бе преместен от криптовалутите и даркнет.

Всички незаконни действия към този момент оперират с виртуалната валута. Създадоха се същински „ банки” и „ борси”, които не съществуват физически, а единствено в нета. Възникнаха благоприятни условия за превръщане на криптовалутата в действителни пари, появиха се даже и банкови карти, които се държат като естествени кредитни карти, само че се зареждат с биткойни и с тях може да се заплаща на всички места по света и по нищо не си проличава, че дадената кредитна карта се зарежда по подобен метод.

А в даркнет към този момент може да се откри всичко – незаконни залагания, медикаменти, опиати, секс, даже с деца, оръжие, бомби и т. н. В последна сметка всички те опират до нуждата от действителна компания и банкова сметка, а за това най-удобни отново са офшорните юрисдикции, където контролът и обществената информация са лимитирани.

- Дори след шока, който предходната година провокираха така наречен "Панама пейпърс ", световната офшорна система си остана непокътната. Нещо повече: новите документи демонстрират, че тя е доста по-обширна и сложна, в сравнение с се смяташе до момента. Как ще обясните това ?

- Това е заблуда. Офшорният бизнес от дълго време не е това, което беше. Преди 30 година когато започнах да се занимавам с него, имаше към 40 такива страни. Включително такива, които към този момент са в Европейски Съюз – Малта, Кипър, Люксембург. Обективно те към този момент не могат да оферират сходни услуги.

Други страни, следени от Съединени американски щати, към този момент са под сериозен надзор от американските служби и там не е целесъобразно да се записват такива компании и да се откриват банкови сметки. Държавите от Британската общественост, бяха принудени да съблюдават в огромна степен английското законодателство. Така при действието на закона „ Познавай своя клиент”, всички адвокатски и счетоводни компании би трябвало да изискват документ за идентичност и доказателство за адрес на крайния си клиент и да съхраняват в офисите си копия от тези документи. Това обезсмисля регистрирането на компании и откриването на сметки там.

В реалност местата, които дават отговор на условията за офшорни зони останаха по-малко от пръстите на едната ръка. От друга страна, политиците няма да закрият напълно и всички офшорни благоприятни условия, просто тъй като и те имат потребност от тях. А с цел да не са толкоз различими, ще позволен и други да ги употребяват, с цел да се основава масовка. Дори и Хитлер не анексира Швейцария, тъй като нямаше къде да крие парите на нацистите...

- Ще се промени ли нещо след появяването на сходни досиета ?

- Естествено. На първо място ще се ускори натискът от страна на интернационалната общественост върху такива страни да основат и ползват закони, гарантиращи по-голяма гласност върху бизнеса, ограничавания при разкриването и използването на банкови сметки.

На второ място обществото ще образува друго виждане за водачите си и бизнесмените, одобрявани преди този момент като филантропи. А клиентите от своя страна ще подхващат по-предпазливи дейности и няма да се разкриват даже пред адвокатските компании, като ще употребяват подставени лица, свои сътрудници или скрити пълномощници.

- Ще научим ли в действителност секретите на свръхбогатите ?

- Това което научаваме и ще научаваме е единствено върхът на айсберга. Свръхбогатите имат задоволително средства и способи да прикриват тъмните си каузи. Но да не забравяме какво споделя Светото писание – нищо прикрито, няма да остане неосветено. Важното е човек да прави всичко, и очевидно, и скрито, по този начин, че в случай че един ден бъде осветено, да няма от какво да го е срам…