Името ми завършва на й, защото е византийско. Кръстен съм

" Името ми приключва на й, тъй като е византийско. Кръстен съм на Св. Генадий Цариградски. Дядо ми се е казвал Генчо. Бил е юрист. Като съм се родил, той споделил на родителите ми, че не желае да ме кръщават на него. И те решили да ме кръстят на цариградския светец ", изяснява още при ръкостискането ни Генадий Бейков. Той е един от 50-ината жители на Дома за остарели хора в плевенското село Бохот. На 70 години е. Подчертава византийския генезис на името си с забележимото предпочитание да е по-различен.  
" Цял живот помагах на хората, само че на себе си не съумях да оказа помощ. Много се провалих аз с това пиянство, а то не прости ", обобщава ориста си Генадий. После стартира да реди мемоари...
Бащиното му жилище било в центъра на Плевен – на стотина метра от постройката на театъра. Родителите му много-много не се интересували от него, до момента в който бил дребен. Баща му бил водач и непрекъснато бил на път някъде из България. Майка му работела като разпоредник в театъра. Отгледала го баба му по майчина линия – родът й бил от хърватския град Осиек.  
" Помня, че баба ми знаеше много езици – хърватски, сръбски, немски. Сигурно съм се метнал на нея, тъй като на млади години съвършено говорех немски. Тук-там разбирах по нещо и от британски и съветски. Вече съм позабравил непознатите езици, но съм сигурен, че в случай че попадна измежду чужденци, ще си ги напомня бързо ", споделя Генадий.
Учил приблизително обучение в три учебни заведения. Първо три години - в плевенската гимназия " Анастасия Димитрова ". После една година - в СПТУ (някогашните Средни професионално-технически учебни заведения, б.а.). Междувременно почнал работа като шлосер в машиностроителния цех " Вапцаров ". Записал вечерно образование в плевенския механотехникум и го приключил цялостно " 6 ".
" После работих в няколко плевенски завода и усвоих доста специалности – все механически. Нямаше нещо, което да подхвана и да не го изкарам до край. И рационализации съм правил около работата, а за тях тогава се плащаше в допълнение. Изкарвах доста пари – не съм им правил сметката. И доста прахосах. Заради специалността си имах много другари – все ме търсеха за нещо да им оказа помощ ", спомня си още Генадий.
Оженил се. После му се родили щерка и наследник. С изкараните пари купил жилище за фамилията. Бракът му обаче не бил от най-щастливите. След много години се развели със брачната половинка му и всеки тръгнал по своя път. Не поддържали контакти и той не знае нито къде е тя, нито по какъв начин живее.
" Хобито ми беше да закупувам книги и да чета. У дома бях събрал огромна библиотека – стотици книги. Любимият ми публицист е Хемингуей – съвсем всичко съм изчел от него – като почнеш от " Сбогом на оръжията ", минеш през " Старецът и морето ", " Острови на течението " и така нататък Той е бил велика персона, не знам за какво си е избрал подобен завършек на живота – да се самоубие с пушка.
Имам и други обичани създатели. Например Никос Казандзакис – " Алексис Зорбас ", " Капитан Михалис ". За да си купя " Капитан Михалис ", една заран станах в 5 часа и отидох да очаквам да отворят антикварната книжарница. Много четях, до момента в който виждах добре. Ама към този момент ми падна зрението и не мога – би трябвало да си поставям очила, а още нямам ", споделя с забележима горделивост възрастният мъж.
Най-дълъг трудов стаж имал в плевенския Институт по лозарство и винарство. Наели го да поддържа техниката и оборудването. Понякога работел и като тракторист в лозята.  Един ден го изпратили в избата на института, която е отвън града, да ремонтира нещо незабавно. Той извършил задачата и му предложили да остане там на работа.
" В избата – пиянство доста, непрекъснато си измежду алкохол. И облеклата ми миришеха на алкохол, изобщо да не съм лизвал, като излезех от избата, хората мислеха, че съм пийнал. Пиех, но не съм се напивал ", твърди Генадий.
" По някое време взех решение да ставам селяндур и отидох на жена ми в селото – Обнова.  И там не изкарах дълго. Готовите пари свършиха. Продадох жилището – и парите от него свършиха. Пропилях всичко – и жена ми оказа помощ доста в тая работа. Накрая останах на улицата без нищо ", добавя тъжно побелелият мъж.
Два пъти се пробвал да си търси шанса на гурбет – един път в Гърция и един път в Кипър.
" Тръгнах без проекти – каквото стане. Там си открих другари гърци и останах. С българи в чужбина не обичам да контактувам, тъй като имам горчив опит. Бил съм и в Русия, и в Украйна. Излезе ли зад граница, българинът безусловно ще те прецака, в случай че може. Докато бях в Гърция, взех решение да спра пиенето и цигарите. Реших и друго – да спра да помня това, което ми се е случило в живота. Близо година изкарах без алкохол и цигари. Но като се прибрах в България, започнах още веднъж да пия и да пуша ", продължава описа си Генадий.
Като се прибрал в Плевен, към този момент нямал дом. Няколко години изкарал на улицата. Спял на скамейка в централната част на града - към Дома на книгата. От страдание хората му давали пари или храна. Понякога намирал и краткотрайна работа - да придвижи на някой дърва и въглища или да помогне в нещо друго.
С други бездомници избягвал да има алъш-вериш. " Допадаше ми да пребивавам по този начин – по собствен си метод се усещах свободен. Като събера някой лев, вечер се отбивах в механа.  Сядах в някой ъгъл да не върша усещане и си поръчвах пиво за колкото ми стигат парите. Мръсен и неприветлив не ходех – намираха се другари, които ме пускаха в жилищата си да се изкъпя. Същото съм правил и аз за някои от тях преди много години ", твърди Генадий.
Така изкарал до предишния декември, когато един негов другар решил да му помогне и го довел в Дома за остарели хора в Бохот тъкмо в навечерието на Коледа. От тогава единствено синът му е идвал да го види. Дъщеря му си отишла от белия свят на 35 година
" Тя пиеше доста. Накрая си наливаше даже чист алкохол. Беше необикновено пристрастена към алкохола. Какво ли не направихме, с цел да се откаже от пиенето – до момента в който е в санаториума, кротуваше, излезе ли на открито, отново почваше да пие ", изяснява мъжът.
Генадий има и сестра, която е 21 години по-малка от него – даже не знае в кой завършек на България е.
Твърди, че се усеща доста добре в Дома. Гледа да оказва помощ с каквото може, изключително на дамите, които имат проблеми с напредването. Помага и на личния състав, когато се постанова.
" За минали работи не скърбя – каквото е било, то е било. Онова, което си поисквам да ми се случи, е още един път ида до Кипър, тъй като се влюбих в хубостта на тоя остров. И хората там са доста положителни ", приключва изповедта си Генадий с й на края.