Подпалвачи на войни и миротворци в ООН
Именно това обаче направи американският президент Доналд Тръмп в речта си пред Общото заседание.
Изказването на Тръмп подсети за скандалната дефиниция "ос на злото " на някогашния президент Джордж У. Буш от 2002 година, демонизираща Иран, Северна Корея и Ирак.
Този път Ирак беше пощаден, откакто изчезна от вражеския лист на Тръмп. Иран се оказа "безразсъден ", яростен и незаслужаващ доверие макар съглашението от времето на Барак Обама за преустановяване на иранската стратегия за нуклеарни оръжия.
Мерникът на Тръмп беше ориентиран в още по-голяма степен към Пхенян. Президентът предизвести, че ще "унищожи изцяло Северна Корея ", с цел да отбрани Съединени американски щати и съдружниците им, и още веднъж унижи севернокорейския водач Ким Чен-ун, наричайки го "човека ракета ". Тръмп сподели, че Ким е подхванал "самоубийствена за него и режима му задача ".
В цялото това озлобление пред международна организация, чиято основна цел е мирното разрешаване на разногласия, нямаше и намек за компромис или за интерес към договаряния. То е в сладкодумен контрастност с метода на президента Обама към доста от същите проблеми, повдигнати от същата естрада през 2009 година
"Северна Корея и Иран заплашват да ни плъзнат по рискова наклонена повърхност и би трябвало да им се търси отговорност, в случай че слагат устрема към нуклеарно оръжие пред районната непоклатимост ", предизвести Обама тогава Общото заседание. Той обаче сподели също, че почита "правата на тези страни като членове на интернационалната общественост " и "ще се придържа към дипломация, която проправя път към повече благоденствие и мир за двете страни, в случай че те извършват отговорностите си ".
Подобно на Обама и други президенти са употребявали тази естрада за твърда реторика против неприятелите и за приканване на международната организация да поставя повече старания за справяне с интернационалните провокации. Мрачният звук и фокусът на Тръмп обаче съставляват съществено отклоняване, да не приказваме за войнствения му метод към Северна Корея. "Никой не е проявявал по-голямо пренебрежение към други страни и към добруването на личния си народ от извратения режим в Северна Корея ", съобщи той.
Оценката на Тръмп за Иран беше не по-малко унищожителна. "Отдавна е време страните по света да се опълчват на още един необмислен режим, който приказва намерено за всеобщо изтребване, дава обещание гибел на Америка, заканва се да унищожи Израел и да съсипе доста водачи и народи, показани в тази зала ", сподели той за ръководеното от шиити държавно управление в Техеран. Тръмп назова иранската нуклеарна договорка от 2015 година "една от най-лошите и едностранчивите, в които Съединени американски щати са взели участие в миналото " и ясно сподели, че има намерение да се отдръпна то нея, макар безапелационните доказателства, че Иран извършва изискванията й.
Съгласно закона Тръмп се чака да удостовери пред Конгреса идващия месец, че Иран продължава да съблюдава уговорките си, само че вчерашните му мнения са най-показателния знак, че няма да го направи, а най-вероятно ще принуди Конгреса да се занимава с този предизвикващ политически разногласия въпрос.
Ако Америка се отдръпна от съглашението, това ще възмути останалите огромни международни сили, участващи в него - Франция, Англия, Германия, Русия и Китай - и ще обезпечи на Иран опрощение да възобнови в цялостна степен нуклеарната си стратегия. Защо Тръмп би поел подобен риск, в случай че севернокорейската стратегия е задоволително притеснителна, е мистерия.
До огромна степен удобните мнения на Тръмп за Организация на обединените нации бяха окуражаващи поради това, че преди време той определяше организацията като безполезна и съобщи, че тя няма място във визията му "Америка преди всичко ". Но отношението му към нея като към общ брой от суверенни страни наподобява беше предопределено за гласоподавателите му, множеството от които приветстват национализма на Тръмп и подозират Организация на обединените нации, че има за цел да сътвори международно държавно управление.
Макар че похвали международната организация за работата й с бежанците и в региона на опазването на здравето, а генералния секретар Антониу Гутериш - за напъните му да реформира институцията, той се оплака, че осигурявайки 22 % от бюджета на Организация на обединените нации, Съединени американски щати заплащат "несправедлив дял от бремето ".
Обама не беше кьорав за слабостите на Организация на обединените нации, като изрече наблюдението, че "организацията постоянно се трансформира във конгрес, предизвикващ различия вместо да работи за единение, място повече за политически игри и потребление на недоволството, в сравнение с за решение на проблеми ". Пред страните членки той съобщи, че "отговорността и водачеството в 21-ви век изискват повече ". Той обаче беше по-обвързан с мултилатерализма като цяло, отбелязвайки, че след ръководството на Джордж У. Буш държавното управление му е "поело още веднъж уговорките си към Организация на обединените нации ". "Платихме сметките си ", сподели той.
В отношението им към президентското ръководство разликата сред двамата е от земята до небето. Тръмп, към момента захласнат от успеха си, съобщи, че Съединени американски щати се показват "много добре " след избирането му, а въоръжените сили скоро ще бъдат "по-силни от всеки път ". Обама споделяше, че е преклонен пред поста и решен "да работи самоуверено и групово в името на справедливостта и просперитета вкъщи и в чужбина ".
Превод Десислава Иванова, БТА
Изказването на Тръмп подсети за скандалната дефиниция "ос на злото " на някогашния президент Джордж У. Буш от 2002 година, демонизираща Иран, Северна Корея и Ирак.
Този път Ирак беше пощаден, откакто изчезна от вражеския лист на Тръмп. Иран се оказа "безразсъден ", яростен и незаслужаващ доверие макар съглашението от времето на Барак Обама за преустановяване на иранската стратегия за нуклеарни оръжия.
Мерникът на Тръмп беше ориентиран в още по-голяма степен към Пхенян. Президентът предизвести, че ще "унищожи изцяло Северна Корея ", с цел да отбрани Съединени американски щати и съдружниците им, и още веднъж унижи севернокорейския водач Ким Чен-ун, наричайки го "човека ракета ". Тръмп сподели, че Ким е подхванал "самоубийствена за него и режима му задача ".
В цялото това озлобление пред международна организация, чиято основна цел е мирното разрешаване на разногласия, нямаше и намек за компромис или за интерес към договаряния. То е в сладкодумен контрастност с метода на президента Обама към доста от същите проблеми, повдигнати от същата естрада през 2009 година
"Северна Корея и Иран заплашват да ни плъзнат по рискова наклонена повърхност и би трябвало да им се търси отговорност, в случай че слагат устрема към нуклеарно оръжие пред районната непоклатимост ", предизвести Обама тогава Общото заседание. Той обаче сподели също, че почита "правата на тези страни като членове на интернационалната общественост " и "ще се придържа към дипломация, която проправя път към повече благоденствие и мир за двете страни, в случай че те извършват отговорностите си ".
Подобно на Обама и други президенти са употребявали тази естрада за твърда реторика против неприятелите и за приканване на международната организация да поставя повече старания за справяне с интернационалните провокации. Мрачният звук и фокусът на Тръмп обаче съставляват съществено отклоняване, да не приказваме за войнствения му метод към Северна Корея. "Никой не е проявявал по-голямо пренебрежение към други страни и към добруването на личния си народ от извратения режим в Северна Корея ", съобщи той.
Оценката на Тръмп за Иран беше не по-малко унищожителна. "Отдавна е време страните по света да се опълчват на още един необмислен режим, който приказва намерено за всеобщо изтребване, дава обещание гибел на Америка, заканва се да унищожи Израел и да съсипе доста водачи и народи, показани в тази зала ", сподели той за ръководеното от шиити държавно управление в Техеран. Тръмп назова иранската нуклеарна договорка от 2015 година "една от най-лошите и едностранчивите, в които Съединени американски щати са взели участие в миналото " и ясно сподели, че има намерение да се отдръпна то нея, макар безапелационните доказателства, че Иран извършва изискванията й.
Съгласно закона Тръмп се чака да удостовери пред Конгреса идващия месец, че Иран продължава да съблюдава уговорките си, само че вчерашните му мнения са най-показателния знак, че няма да го направи, а най-вероятно ще принуди Конгреса да се занимава с този предизвикващ политически разногласия въпрос.
Ако Америка се отдръпна от съглашението, това ще възмути останалите огромни международни сили, участващи в него - Франция, Англия, Германия, Русия и Китай - и ще обезпечи на Иран опрощение да възобнови в цялостна степен нуклеарната си стратегия. Защо Тръмп би поел подобен риск, в случай че севернокорейската стратегия е задоволително притеснителна, е мистерия.
До огромна степен удобните мнения на Тръмп за Организация на обединените нации бяха окуражаващи поради това, че преди време той определяше организацията като безполезна и съобщи, че тя няма място във визията му "Америка преди всичко ". Но отношението му към нея като към общ брой от суверенни страни наподобява беше предопределено за гласоподавателите му, множеството от които приветстват национализма на Тръмп и подозират Организация на обединените нации, че има за цел да сътвори международно държавно управление.
Макар че похвали международната организация за работата й с бежанците и в региона на опазването на здравето, а генералния секретар Антониу Гутериш - за напъните му да реформира институцията, той се оплака, че осигурявайки 22 % от бюджета на Организация на обединените нации, Съединени американски щати заплащат "несправедлив дял от бремето ".
Обама не беше кьорав за слабостите на Организация на обединените нации, като изрече наблюдението, че "организацията постоянно се трансформира във конгрес, предизвикващ различия вместо да работи за единение, място повече за политически игри и потребление на недоволството, в сравнение с за решение на проблеми ". Пред страните членки той съобщи, че "отговорността и водачеството в 21-ви век изискват повече ". Той обаче беше по-обвързан с мултилатерализма като цяло, отбелязвайки, че след ръководството на Джордж У. Буш държавното управление му е "поело още веднъж уговорките си към Организация на обединените нации ". "Платихме сметките си ", сподели той.
В отношението им към президентското ръководство разликата сред двамата е от земята до небето. Тръмп, към момента захласнат от успеха си, съобщи, че Съединени американски щати се показват "много добре " след избирането му, а въоръжените сили скоро ще бъдат "по-силни от всеки път ". Обама споделяше, че е преклонен пред поста и решен "да работи самоуверено и групово в името на справедливостта и просперитета вкъщи и в чужбина ".
Превод Десислава Иванова, БТА
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ