Културата първо трябва да прави общество, след това пари!
" Имаш пари - пиеш мляко. Нямаш пари - не пиеш мляко. " Така изясняват пазарната стопанска система натежалите от мъдрост лели на пазара. Политиците ни пък - представителите на най-тежката категория в мъдростта..., трансфораха умозаключението на лелите в безапелативна държавна политика. Вероятно са си мислили: нали вършим пазарна стопанска система - като е врана да е рошава! Дали не им е убягнало, че човешките потребности не опират само до млякото и другите материални богатства? Че има и нематериални? Че нематериалните са най-малко толкоз значими, колкото млякото за жадните и гладните? Че те закрепят индивида в света, като осмислят съществуването му? И което за най-тежката категория мъдреци би следвало да е още по-важно:
Че нематериални богатства свързват разнородни групи хора, с цел да станат те общество! Да се почувстват принадлежащи към едно цяло, да образуват народ!
Народозачатието, за което пиша, е разследване главно на достояния на културата. Затова в нейната област правилото " Имаш пари - пиеш мляко. Нямаш пари - не пиеш мляко. " би трябвало да е пожелателен, само че надалеч не единствен. Защо ли? Защото не може един разграничителен, дискриминационен принцип да служи за заварка, за народозачатие. Защото тези, които нагледно казано нямат пари да пият от млякото на културата, прогресивно губят връзката с цялото, с народа си. От това не губят единствено те, а целият народ.
Наближава 3-ти март, националният ни празник. Добре е да се подсещаме за тези неща.
Ще опиша една история от Германия. Историята на един впечатляващ човек. Един човек, на който след сполучлива кариера като музикален продуцент ориста лишава всичко и го праща на общественото дъно. Който устоя там единствено благодарение на алкохола и става пияч. Който обаче и там, на дъното, продължава да гладува за просвета. Който отхвърля да бъде изключен от културния живот на своя град, и измисля метод за себе си и други хора в сходна невъзможност да получат достъп до културни мероприятия.
Този впечатляващ човек е Гьотц Вьорнер - гражданин на Франкфурт на Майн. Междувременно в своя град той има статут на светец. Запознах се с Гьотц инцидентно. В ресторант, в който вечерях, той беше провел... дегустация на френски виновност за обществено слаби. Беше съумял да убеди притежателите, които зареждаха висок клас виновност непосредствено от мазета във Франция, да създадат безвъзмездна дегустация за хора с невисок приход. На инцидентен принцип бяха определени шестима души. Имаше и дребно мезе от френски сирена. Суетнята към дегустацията ми направи усещане и заговорих Гьотц. Въобще не разбрах, с кой си имам работа. И външността, и обноските, и метода на изложение на този човек могат да бъдат разказани с една единствена дума: невзискателност. В следствие собственичката на ресторанта ми подшушна, че във Франкфурт той е доста прочут и се е трансформирал в нещо като ангел-хранител на бедните в града.
Стана ми забавно и потърсих в интернет повече информация за Гьотц и неговата самодейност. Оказа се, че е нарекъл концепцията си " Паспорт за просвета ". Използвал е заглавието от книгата на Хилмар Хофман от 1978 година Неслучайно книгата е писана през седемдесетте - най-социалното десетилетие в новата история на Западния свят. Гьотц е създател и шеф на съдружие с идеална цел под същото название. Договорил е със обществената работа и основните културни институции на град Франкфурт - главно театри, музеи и концертни зали, хора, регистрирани като обществено слаби, да се позволяват на алегорична цена. Тя е 1€ за възрастни и 50 евроцента за деца. На всеки, който дава отговор на критериите и е регистриран от градските управляващи като обществено слаб, сдружението издава клубна карта. Тя е точно този " Паспорт за просвета ". Цялата логистика по издаване на картите и договарянията с културните институции се поема от Гьотц и доброволци. Междувременно се включват и структури на църквата, които припознават концепцията. Не всяко едно мероприятие на всяка от датите, на които се състои, е отворено за притежатели на " Паспорт за просвета ". Винаги обаче когато има свободни места и опция за достъп, се дава позволение.
Културтрегерите на града, изключително тези, които са благосъстоятелност на общината или страната, на драго сърце откликват на самодейността на Гьотц и включват бедните в културната си стратегия. Така от една страна оптимално извършват задачата си да свързват културния артикул с публиката. От друга, получават и дотациите, които им се дават от града или страната за всеки клиент. Вместо да вземем за пример едно зрелище да се играе пред празни места, те се запълват с притежатели на " Паспорт за просвета ".
Безбройни са в това време премиите и грамотите, които е получила концепцията на Гьотц. През 2010 година даже персонално Ангела Меркел му връчва в Берлин първа премия от националния план start social.
Мотото, което Гьотц е записал на страницата на сдружението е:
" Културата прониква във всички аспекти на живота.
Културата е мотор за публично развиване.
Културата излъчва импулси за смяна.
Културата прави хората съпричастни, провокира ги и ги окуражава.
Културата не изключва, а приобщаваща. "
Какво би могъл който и да е влъхва, от каквато и да е категория, да добави към разсъжденията на светеца от Франкфурт?
Междувременно с Гьотц станахме другари. Привлякоха ме куражът му и неговата ашлашка самоувереност, с която со кротце, со богатство изважда от строя дискриминативния капитализъм. " Гьотц ", казвал съм му, " на публичния механизъм, залагащ на доходни йерархии, в който бедните имат права без благоприятни условия, ти май показваш междинен пръст? Гьотц всякога се усмихваше многозначително и нищо не споделяше. Суверенната му реакция ми показваше, че е наясно с диверсията, която организира против капиталистическото изключване.
Не оставаше обаче случай, в който сме си говорили, той да не насочи вниманието ми към резултата от неговата самодейност за небогати подрастващи. " Представи си ", споделяше ми Гьотц, " надарените деца, родени в небогати фамилии, които са изключени от културния поток. Защо се пречи на тези деца да вземат участие в културния продан? Да се развиват като персони? Да способстват със своя гений? Да споделят мъдростта на житейския си опит? Да формулират може би опция на депресиращото материално помрачение? Какво са отговорни те, че са родени в небогати фамилии от небогати родители? "
Винаги, когато Гьотц заговореше за небогати деца, се сещах за децата в бедняшките квартали на София или в ромските махали. " Наистина ", споделях си, " какъв брой доста гений се опропастява там. Колко евентуални математици, историци, философи, програмисти, литератори, актьори, музиканти или художници ще станат наркодилъри и нарушители от всевъзможен различен тип. Ще вредят, ще затриват, вместо да укрепват публичната заварка, да зареждат обществото с оптимизъм, да градят. Питам се:
" Дали най-малко на 3-ти март най-тежката категория мъдреци ще се сети за пропуските си? Дали най-малко на националния празник ще осъзнае, че немалка част от народа, който ръководи, няма задоволителен достъп до просвета? Че има български деца, тънещи в безпросветност и отчуждение, до момента в който и в театралните, и в концертните, и в изложбените зали - изобщо на всички места за просвета, има толкоз празни места? Дали ще узнае, че има решение и че франфуртчанинът Гьотц към този момент го ползва? "
Че нематериални богатства свързват разнородни групи хора, с цел да станат те общество! Да се почувстват принадлежащи към едно цяло, да образуват народ!
Народозачатието, за което пиша, е разследване главно на достояния на културата. Затова в нейната област правилото " Имаш пари - пиеш мляко. Нямаш пари - не пиеш мляко. " би трябвало да е пожелателен, само че надалеч не единствен. Защо ли? Защото не може един разграничителен, дискриминационен принцип да служи за заварка, за народозачатие. Защото тези, които нагледно казано нямат пари да пият от млякото на културата, прогресивно губят връзката с цялото, с народа си. От това не губят единствено те, а целият народ.
Наближава 3-ти март, националният ни празник. Добре е да се подсещаме за тези неща.
Ще опиша една история от Германия. Историята на един впечатляващ човек. Един човек, на който след сполучлива кариера като музикален продуцент ориста лишава всичко и го праща на общественото дъно. Който устоя там единствено благодарение на алкохола и става пияч. Който обаче и там, на дъното, продължава да гладува за просвета. Който отхвърля да бъде изключен от културния живот на своя град, и измисля метод за себе си и други хора в сходна невъзможност да получат достъп до културни мероприятия.
Този впечатляващ човек е Гьотц Вьорнер - гражданин на Франкфурт на Майн. Междувременно в своя град той има статут на светец. Запознах се с Гьотц инцидентно. В ресторант, в който вечерях, той беше провел... дегустация на френски виновност за обществено слаби. Беше съумял да убеди притежателите, които зареждаха висок клас виновност непосредствено от мазета във Франция, да създадат безвъзмездна дегустация за хора с невисок приход. На инцидентен принцип бяха определени шестима души. Имаше и дребно мезе от френски сирена. Суетнята към дегустацията ми направи усещане и заговорих Гьотц. Въобще не разбрах, с кой си имам работа. И външността, и обноските, и метода на изложение на този човек могат да бъдат разказани с една единствена дума: невзискателност. В следствие собственичката на ресторанта ми подшушна, че във Франкфурт той е доста прочут и се е трансформирал в нещо като ангел-хранител на бедните в града.
Стана ми забавно и потърсих в интернет повече информация за Гьотц и неговата самодейност. Оказа се, че е нарекъл концепцията си " Паспорт за просвета ". Използвал е заглавието от книгата на Хилмар Хофман от 1978 година Неслучайно книгата е писана през седемдесетте - най-социалното десетилетие в новата история на Западния свят. Гьотц е създател и шеф на съдружие с идеална цел под същото название. Договорил е със обществената работа и основните културни институции на град Франкфурт - главно театри, музеи и концертни зали, хора, регистрирани като обществено слаби, да се позволяват на алегорична цена. Тя е 1€ за възрастни и 50 евроцента за деца. На всеки, който дава отговор на критериите и е регистриран от градските управляващи като обществено слаб, сдружението издава клубна карта. Тя е точно този " Паспорт за просвета ". Цялата логистика по издаване на картите и договарянията с културните институции се поема от Гьотц и доброволци. Междувременно се включват и структури на църквата, които припознават концепцията. Не всяко едно мероприятие на всяка от датите, на които се състои, е отворено за притежатели на " Паспорт за просвета ". Винаги обаче когато има свободни места и опция за достъп, се дава позволение.
Културтрегерите на града, изключително тези, които са благосъстоятелност на общината или страната, на драго сърце откликват на самодейността на Гьотц и включват бедните в културната си стратегия. Така от една страна оптимално извършват задачата си да свързват културния артикул с публиката. От друга, получават и дотациите, които им се дават от града или страната за всеки клиент. Вместо да вземем за пример едно зрелище да се играе пред празни места, те се запълват с притежатели на " Паспорт за просвета ".
Безбройни са в това време премиите и грамотите, които е получила концепцията на Гьотц. През 2010 година даже персонално Ангела Меркел му връчва в Берлин първа премия от националния план start social.
Мотото, което Гьотц е записал на страницата на сдружението е:
" Културата прониква във всички аспекти на живота.
Културата е мотор за публично развиване.
Културата излъчва импулси за смяна.
Културата прави хората съпричастни, провокира ги и ги окуражава.
Културата не изключва, а приобщаваща. "
Какво би могъл който и да е влъхва, от каквато и да е категория, да добави към разсъжденията на светеца от Франкфурт?
Междувременно с Гьотц станахме другари. Привлякоха ме куражът му и неговата ашлашка самоувереност, с която со кротце, со богатство изважда от строя дискриминативния капитализъм. " Гьотц ", казвал съм му, " на публичния механизъм, залагащ на доходни йерархии, в който бедните имат права без благоприятни условия, ти май показваш междинен пръст? Гьотц всякога се усмихваше многозначително и нищо не споделяше. Суверенната му реакция ми показваше, че е наясно с диверсията, която организира против капиталистическото изключване.
Не оставаше обаче случай, в който сме си говорили, той да не насочи вниманието ми към резултата от неговата самодейност за небогати подрастващи. " Представи си ", споделяше ми Гьотц, " надарените деца, родени в небогати фамилии, които са изключени от културния поток. Защо се пречи на тези деца да вземат участие в културния продан? Да се развиват като персони? Да способстват със своя гений? Да споделят мъдростта на житейския си опит? Да формулират може би опция на депресиращото материално помрачение? Какво са отговорни те, че са родени в небогати фамилии от небогати родители? "
Винаги, когато Гьотц заговореше за небогати деца, се сещах за децата в бедняшките квартали на София или в ромските махали. " Наистина ", споделях си, " какъв брой доста гений се опропастява там. Колко евентуални математици, историци, философи, програмисти, литератори, актьори, музиканти или художници ще станат наркодилъри и нарушители от всевъзможен различен тип. Ще вредят, ще затриват, вместо да укрепват публичната заварка, да зареждат обществото с оптимизъм, да градят. Питам се:
" Дали най-малко на 3-ти март най-тежката категория мъдреци ще се сети за пропуските си? Дали най-малко на националния празник ще осъзнае, че немалка част от народа, който ръководи, няма задоволителен достъп до просвета? Че има български деца, тънещи в безпросветност и отчуждение, до момента в който и в театралните, и в концертните, и в изложбените зали - изобщо на всички места за просвета, има толкоз празни места? Дали ще узнае, че има решение и че франфуртчанинът Гьотц към този момент го ползва? "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ