Имам усещането за дежавю. Точно както през февруари 2022 г.,

„ Имам чувството за дежавю. Точно както през февруари 2022 година, когато колони от войски се приближиха към моя град Киев, имам чувството за иден апокалипсис. Тогава терзанията ми бяха свързани с руснаците. Мислех за неизбежната си гибел, за това, че бойците ще ми посегнат, ще ме изтезават единствено тъй като съм украинец “, споделя локален гражданин на Киев пред „ Politico “.

„ Този път чувството за безизходност идва от Запада. Нашите съдружници, които дадоха обещание да ни поддържат, до момента в който е належащо, в този момент имат други проблеми, с които би трябвало да се оправят. Докато Русия под властта на Владимир Путин се доставя с оръжия от Северна Корея и Иран, нашите сътрудници би трябвало да попълнят армиите си, да оказват помощ на Израел и палестинците и най-много да се борят за власт на личните си страни. В Украйна оставаме с чувството за възходяща неустановеност, разделяне и опасения, че скоро може да останем сами. Преди две години, когато споделях, че съм украинец, хората се радваха за моята нация. Днес те мълчат и ме гледат по този начин, като че ли съм неизлечимо болен. Виждам, че им е жалост за мен. Не знаят какво да кажат “, признава още младежът.

Украинците през 2024 година

Ако се усещаме изтощени от тази война, дано единствено да си представим какъв брой изтощени би трябвало да са украинците. Според анкета , извършена при започване на годината от изследователската организация „ Info Sapiens “ , 35 % от украинците настояват, че се усещат щастливи , а 58% – че са нещастни . През 2022 година единствено 19% от украинския народ е дал отговор, че се усеща трагичен.

Друго изследване , извършено от мозъчния концерн „ Democratic Initiatives Fund “ , сочи, че към 60% от украинците към момента гледат с известна вяра към бъдещето, само че тревогата се усилва осезаемо . Украинците към момента значително имат вяра един в различен, в своята войска и в способността ѝ в последна сметка да отблъсне съветската офанзива. Все по-малко хора обаче считат, че страната ще успее да си възвърне териториите, които Русия е окупирала от 2022 година насам.

„ Украинците губят религия, евентуално заради огромната дълготрайност на войната, проблемите с доставките на оръжие и други значими артикули, споровете сред държавното управление и армията, корупционните кавги и така нататък Въпреки това, болшинството към момента се опълчва на концепцията Украйна се съгласи с което и да е от настояванията на Путин “, споделя Инна Волосевич , заместник-директор на „ Info Sapiens “.  

Според анализатори възходящият напън задълбочава разделянето в страната. Нараства и напрежението сред другите групи украинци – тези, които служат в армията, тези, които са останали, само че не вземат участие в бойните дейности, и тези, които са напуснали Украйна, бягайки от войната.

„ Мисля, че най-големите разделения са сред тези, които са наранени директно и тежко от войната – мобилизираните и техните фамилии, хората, които са изгубили околните си, хората, които живееят на фронтовите територии, както и тези украинци, които към момента се пробват да живеят обикновено “, твърди Инна Волосевич . По нейни думи точно последните са най-склонни да се дефинират като щастливи.

„ Парадоксално е, само че украинските бежанци в чужбина оповестяват за психически проблеми съвсем два пъти по-често спрямо хората в Украйна, като най-често оповестяват за възприятие на виновност, явно към тези, които са останали “, акцентира още тя.

Тези, които са избрали да изоставен Украйна

По данни на Организация на обединените нации от началото на пълномащабната инвазия Украйна са напуснали над 6,3 милиона украинци . Таисия Семенова, 27-годишна специалистка по дигитален маркетинг от Украйна, в този момент живее в Португалия. Тя е взела решение да напусне Украйна на 26 февруари, два дни след началото на войната. В наши дни тя споделя, че внимава с думите, които употребява, защото е наясно, че те могат да бъдат интерпретирани неправилно .

„ Хората могат да бъдат провокирани от разкази за прекарванията ми в Португалия в този момент, а аз не желая да обезценявам прекарванията на украинците, които са останали в родината ни и са подложени на непрекъснати офанзиви. Хората евентуално биха споделила: „ Лесно е да кажеш нещо такова под палмите “, по тази причина постоянно избирам въобще да не споделям “, споделя Семенова .

Жената признава, че за нея е било мъчително , когато президентът Володимир Зеленски е употребявал новогодишното си послание, с цел да призове украинците в чужбина да се върнат в страната си, с цел да решат дали са бежанци, или жители.

Тези, които са избрали да останат

„ Като украинец, който е избрал да остане, разбирам усложненията на своите съграждани, които също са избрали да останат. Моят избор беше да остана, защото усещах, че страната ми ще се разпадне, в случай че всички напуснем. Повечето от нас си останаха вкъщи и се включиха в битката за съществуването на страната ни. Всички ние платихме скъпо за това “, споделя млад мъж , който избира да не посочва името си.  

Той напомня, че са минали две години от пълномащабната инвазия на Путин – две години, през които не е смеел да възнамерява нищо, без да се тормози за възможен ракетен удар или въздушно нахлуване. По негови думи през май 2023 година жителите на Киев са спали умерено единствено една седмица, защото Русия ги е обстрелвала с ракети съвсем всяка нощ, пробвайки се да тества новопристигналата система за противовъздушна защита „ Пейтриът “ .

„ Всеки път, когато включвам светлината или топлата вода в жилището си, се усещам по едно и също време блажен и отговорен. Миналата зима оцеляхме в тъмнината и студа, когато имаше чест спирания на електрозахранването, защото Кремъл искаше да ни замрази, с цел да се предадем “, твърди той.

„ Тази зима имаме ток и топла вода, само че от време на време ми се коства, че това е разкош, който не заслужавам. Украинците във фронтовите градове са не запомнили за естествения сън, топлата вода и електричеството. Всяка заран някой губи дома си или живота си. Надеждата към момента я има, само че тя постепенно угасва. Животът ни се е трансформирал в безконечен ден на земята – съветски обстрел, работа, заплащане на налози, дарения и битка. Опитваме се с всички сили да устоим на това и да запазим възприятието си за комизъм “, признава още мъжът.