Имам нужда от наистина много причини, за да гледам филм

Имам потребност от в действителност доста аргументи, с цел да виждам филм като „ Слугинята “ по едноименния разказ на Катрин Стокет (или The Help, както е истинското заглавие на филма). Това е една много далечна във всяко отношение от нас история, която в продължение на два часа и половина споделя за живота в градчето Джаксън, Мисисипи и истината за расизма и бита на чернокожите през шейсетте години на предишния век. Книгата е безспорен шлагер, за кино лентата се приказва и написа непрестанно и взех решение въпреки всичко да опитвам дали сходен сюжет ще ме заинтригува задоволително, с цел да устоя до края. В интерес на истината – заинтригува ме! Филмът е типично женски, непрестанно на границата на сълзливото, само че невероятната Виола Дейвис и всички останали актриси съумяват да са толкоз безапелационни, че историята ми се стори трогателна без да ме подразни и за момент. Да, за доста от нас истината за разграничените рейсове, обособените тоалетни за цветнокожи и обидните думи е известна, само че единствено на доктрина, а на кино е напълно друго когато от позицията си на „ стопанин “ – тъй като всички бели във кино лентата са такива – погледнем в профил какво значи в действителност да живееш с хора, които отглеждат детето ти, обслужват дома ти и се грижат за всичко търпеливо и покорно и да не ги мислиш за хора. Това е, несъмнено, някакво факсимиле, че постоянно обръщаме омразата и отмъщението си към по-слабия, към уязвимия и към този, който е подръка, тъй че историите във кино лентата са в идентична степен персонални, колкото са и расово обусловени. Също по този начин би трябвало да отбележа, че не всички цветнокожи бяха положителни и не всички бели – неприятни.

Приятен за гледане филм, безоблачен и пъстър, който съумя да направи историята си близка до мен и ме накара да се замисля дали не сме заменили онази злост с някаква друга, тъй че някой ден да изглеждаме същите в профил. Само тъй като някой е селянин… глупав… беден… ром или нещо друго, което всеки от нас по някакви аргументи не може да одобри.

След снощната премия на кинокритиката, притискам палци на Виола Дейвис и за първия й оскар – ще бъде изцяло подобаващ!