Най-доброто мотивационно писмо, което съм получавал
Имам една съществена философия по отношение на мотивационните писма: не се тормозете! По-добре недейте да ги мислите, премисляте, копирате и изпълвате с непотребни елементи.
Мотивационните писма, които съм получавал, постоянно са били три типа.
1. Кратък обзор. Своеобразна автобиография под формата на прозаичност. Този тип писмо се повтаря, чете се по-трудно от биографията, тъй като не е по този начин ясно структурирано, и доста постоянно е изпълнени с непотребни детайлности.
2. Формалното писмо. То, нормално наподобява по този начин: „ Уважаеми г-не/г-жо, Прочетох за обявата ви в уеб страницата за работа и изискванията ми харесаха... “ В този тип писма доста постоянно не изписват името ми или това на компанията вярно. Ако имат шанс, ще прочета писмото. Твърде е еднотипно.
3. Писмото от типа „ Аз съм вманиачен! “ . Този тип текст включва спомагателни, персонални детайлности, които създателят е решил да показа и нямат никаква връзка с мотива, поради който споделяме. Има необятна гама от такива образци, в някои от които човек ще си намерения, че създателят на текста в действителност не е добре. Например „ Разбрах, че методът за ръчно боядисване на плата е форма на изкуство, която ме е направила по-добър човек и в същото време по-ефективен управител. “
Да ви кажа, в действителност от мотивационното писмо има смисъл единствено в три случая:
1. Когато знаеш името на индивида, който искаш да те назначи.
2. Когато знаеш нещо за условията в позицията, за която аплайваш.
3. Когато си персонално предложен (което включва 1 и 2).
Имайки поради изброените условия, можете да помогнете на идеята си, като извършите разбор на автобиографията си, което ще помогне на евентуалния ви нов началник да оцени качествата ви. За да илюстрирам, ще ви показва най-хубавото мотивационно писмо, което съм получавал:
„ Уважаеми господин Силвърман,
Пиша ви в отговор на откриването на позиция xxxx, като имам вяра че писмото ми ще доближи непосредствено до вас.
Мога да ви предложа седем години опит в ръководството на връзките във компаниите xxxx, отлични умения в ръководенето на плановете и огромно внимание към детайлите, като имам вяра че всички тези качества биха ме създали съвършен претендент за откритата позиция.
Прилагам автобиографията си за ваше сведение и бих приветствал опцията да се срещнем и беседваме персонално.
Поздрави,
Xxxxx Xxxx ”
Ето какво ми харесва в това писмо: То е малко. Обобщава най-важното в автобиографията, което дава отговор на мечтаната позиция. Човекът, който го е написал, е отделил време, с цел да намерения какво тъкмо би направило усещане на мен. Вместо да нахвърля доста обстоятелства и очаквания той предлага мнение, което ми оказва помощ да се концентрирам върху скъпите му качества.
И това ми приказва, че създателят освен ми демонстрира умения, които имат връзка с позицията, само че и ми споделя че като предстоящ чиновник, той ще ми предлага решения, вместо единствено да разказва проблемите в документи, адресирани до мен.
Какво мислите?
Дейвид Силвърман – бизнесмен, изпълнителен шеф, създател и блогър, в Harvard Business Review.
Мениджър Нюз
