Една романтична история с цицина
Имам един страховит другар Ванката, който обича да яде, да играе на тетрис в тоалетната и да се гъбарка с всичко, което го заобикаля.
Помня, че имаше и другарка Валя – не зная за какво тя обичаше Ванката, само че той я обичаше безумно. Както макак обича котенца.
Валя бе с две глави по-ниска от него. И с цел да се целунат, й се постановяваше да се качи на скамейка или на стълба. Веднъж отишли да се разхождат.
На входа Ванката в прилив на деликатност решил да изведе момичето си на ръце. Но вратата на входа не разрешавала с размерите си да се носят девойки и запротестирала.
В общи линии Ванката блъснал главата на Валя в желязната каса на вратата. Без да мисли доста, Ванката поставил девойката на пода, споделил й да го чака там и хукнал за сняг, с цел да го постави на главата й. И загрижено викайки, че „ в този момент ще го сложим и няма да има цицина, единствено синка “, затворил вратата.
Ванката не беше по никакъв начин слаб юноша и в захлопването вложил значително мощ. Още недошла на себе си, държейки се за рамката на вратата, потъркала ударената си глава. Втората среща с вратата се оказала за Валя изцяло непредвидена.
По-точно за нейните ръце, които се държели за рамката на вратата. Със мощ на удара като на войник от клана Шин Тиен вратата тряснала Валя по ръката.
Ошашавената Валя, с крясъци на Тарзан по време на брачния си интервал, избягала от входа и пъхнала ръката си в преспите сняг. След дълги молби за амнистия и разтриване със сняг на челото и ръцете, Валя се успокоила, стъпила на пейката и нежно, любящо целунала Ванката.
В нов нахлул ентусиазъм на деликатност, Ванката още веднъж хванал момичето за ръцете и я целунал. Не ходете зимата с маратонки, студено е и хлъзга. Целувката траяла 3 секунди. В припадък на усеща Ванката инцидентно стъпил върху лед…
След 5 секунди балансиране върху леда, чувствайки се като Плющенко, Ванката схванал – ще се пада наложително. Но като здравомислещ благородник решил да пада по тил, с цел да не нарани момичето.
Но законите на физиката решили друго… И строполили Ванката мъчително върху леда. Но още по-болезнено паднала Валя, която омекотила Ванковото строполяване. Нищо не се случило, като се изключи счупена ръка на Валя и разтърсване на мозъка.
Прекарвайки 3 месеца с гипс, Валя най-сетне дочакала рождения си. Чакала дълго, представяйки си с боязън какво ще измисли Ванката.
В празничния ден Валя се прибрала от работа, масата била поставена за двама, върху нея имало торта, всичко светело сантиментално.
Тогава в стаята влезнал Ванката с голям букет орхидеи. Валя била във екстаз. Ванката отворил шампанско, запалил бенгалски огън, изгасил светлината и почнал да приказва заучен от интернет тост.
Валя гледала с влюбен взор своя младеж и се надявала, че през днешния ден всичко ще бъде наред. Наивницата. Ванката довършил тоста си и се навел да целуне Валя.
Целувайки я, той допрял ръката с бенгалския огън до главата й. Стаята се осветила от ярка светлина. Станало уютно като в гората към лагерен огън. Замирисало на опърлени косми. След секунди огънят върху главата на Валя бил сподавен, с грижливо излятото шампанско.
Обезумялата от гняв, пораснала с една година Валя, в цялостен мрак, с очи залети от шампанско, напипала тортата и хващайки от там части ги размазала по лицето на удивения Ванка.
Срещата в тъмното с тортата, както се оказало, била изцяло непредвидена за Ванката, и нервничейки и пробвайки се да се добере до лампата, с целия си богатирски обсег инцидентно блъснал Валя с лакът в носа.
Дошлата след 15 минути кола за спешна помощ взела и двамата. Полуоплешивялата Валя, с развален нос, и кихащия, с насълзени очи Ванка, който се оказало, че има алергия към орхидеи…
P.S. От този миг мина съвсем година, носът се оправи, косата порасна, орхидеите бяха изхвърлени. Те и до през днешния ден са дружно. Обичат се доста един различен и с неспокойствие се готвят за идващия рожден ден на Валя.
Дано всичко мине добре.
