Имало едно време семейство… Това може да бъде начало на

„ Имало едно време семейство… ” Това може да бъде начало на една тъжна приказка, разказана в минало свършено време. Може пък и да доживеем момента, в който приказката се трансформира в същинска действителност – фамилията просто да изчезне. Семейството – като храм на любовта, като огнище, в което се ражда новият живот, като път на съвършеното триединство – на мъжа, дамата и детето, и техния порив към божественото. Това е вдъхновението на рисуващия по стените NASIMO, чието ново внушително платно MEMORIAL ни кара да се замислим за традициите, които сме на път да изгубим. Сътворено за 8 дни върху стената на нова жилищна постройка в столичния квартал „ Хаджи Димитър ”, всяка заран то посреща лъчите на слънчевия изток. Самата композиция  е като блестящ купол, насочен към висините.

За любовта, фамилията и цената на полезностите, споделено от NASIMO и Ясен Гешев от URBAN CREATURES, в специфичен диалог за WEB Stage. 

Как се роди тази стена?

NASIMO: Идеята ясно си проличава каква е – остарялата фамилна традиция, която са следвали хората преди нас – майките и бащите ни – това е основата, на която се крепи едно общество. Ако нямаме здрави фамилии, ние нямаме нищо. Ние се разпадаме тъкмо по тая причина – тя е доста основна. Ние не имаме вяра в фамилията, в брака. Хората са изгубили религия в тази институция, основана неслучайно.

За тази стена използвах три съществени цвята – синьо, алено и жълто, които като ги смесим, се получават всички останали. Имаме три облика – мъж, жена и дете - когато се съберат мъжа и дамата, и се появи детето, се получава съвършения синхрон. И във Ведите е разказано, че тоя свят се управлява от три качества – незнание, пристрастеност и обич. Композицията е като триъгълник, който сочи нагоре – това е стремежът към съвършенство. Когато трите облика влязат в прикосновение един с различен, тогава става това триединство, тогава фамилията се извисява нагоре, тъй като е намерило съвършения синхрон.

В моята рисунка мъжът символизира мощ и защита, той е бранител и водещата фигура в фамилията, по тази причина и погледът му е насочен нагоре, към по-висша цел.

Жената, майката, тя обгрижва детето, тъй като когато усеща обичта и грижата, детето има опция да израсне. Заради любовта на своите родители, то има криле да лети, и да гледа напред.

Аз свързвам триединството на Отец, Син и Светия Дух, с триединството сред мъж, жена, дете. Всички ние се съединяваме при Бога.

Рисувам това, в което имам вяра. Аз имам вяра във светостта на фамилията. Вярвам, че с годините човек помъдрява – тъй като в случай че не помъдрява, значи е спрял да живее, спрял е да се развива.

***

„ В фамилния живот най-важното винтче е любовта ” 
~ Антон П. Чехов

***

Защо MEMORIAL?

Ясен ГЕШЕВ, Urban Creatures: През юни тази година взехме решение, че би трябвало да оставим спомен за това, че е имало в миналото едно нещо, наречено семейство. Без да драматизираме. Просто картина на полезностите, които губим, които остават в историята.

Какви полезности? Защо ги губим? Ще се върна малко по-назад – какво се случи за последните 27 години, в тъй наречените „ народна власт ”? Това не е доста време, а супер къс интервал, в който стана по този начин, че хората одобриха брака и взаимоотношенията като артикул, като чипс – отваряш, ползваш и изхвърляш. И те даже не са отговорни, просто по този начин им беше втълпено – от медии, телевизия, просто е извънредно елементарно да вкараш хрумвания в главите на хората. И това което ние желаеме да създадем, е да вкараме противоположната концепция. Семейството умря – да му оставим един монумент, да си спомняме за него. И като ви стане гадно, да се сетите, че може би има и други начини  - това е за мен смисълът.

До там сме стигнали, че се нуждаем то сходни тотеми на една концепция, големи стени, с цел да стане ясно, че не сме сами в това свое разбиране, че има и други, които мислят като нас и споделят същите полезности.

Защо една такава дълбока традиция стига до тук?

Защото, какво се случи с българското общество – то деградира. То  деградира във всевъзможен смисъл. Веднъж Nasimo ми описа за един огромен нравствен преподавател, с който разговаряли в Несебър. И хората го попитали, какво е щастието. И той споделил, че щастието е вярно подредена ценностна система. В този смисъл, в днешното общество, тотално е обърната ценностната система. Хората се концентрират върху плазми, телефони, коли и всевъзможни тъпотии, само че не и върху най-важното. А то е да изградят връзки, учредени на уважението. Те даже не знаят какво е обич. Ако ги питаш, какво е обич, ще получиш различни  отговори – за едни е секс, за други послушание, за трети нещо друго. Хората въобще не схващат любовта – взимат някакви клишета от малкия екран и живеят съгласно тях. Без да осъзнават, без да разсъждават – както вършат за всичко. И по този начин любовта се трансформира в артикул. Любовта се трансформира в кичозно балонче за Свети Валентин. Соц-букет и кутия бонбонки. Е това, значи любовта към този момент.

За мен самият, любовта е почитание, другарство и равнопоставеност. Когато имаш тия неща, имаш здрава връзка. Без значение какви трудности ще се наложи да преодоляваш. Повечето хора обаче, схващат любовта като  финансова непоклатимост или като иго, слугуване, други пък като тотална полова независимост. Любовта е нещо доста по-дълбоко, само че би трябвало да имаш очите, с цел да видиш.

Искахме тая стена да накара хората да се замислят – какво е любовта, какво е фамилията, какви полезности са свързани с него. За мен, тя е знак на една ценностна система, която умря. Самият аз си задавам въпроса: „ А ние самите, на равнището на стената ли сме? ”.

Снимки: Vladimir Gruev | FREAX | URBAN CREATURES