Каквото повикало, такова се обадило или как привличаме честността или лъжата към себе си
Имало едно време мъж на име Джон, който бил от дребен град, произвеждал масло и го продавал в близкия по-голям. В същото време в огромния град живеел Марк, който бил притежател на хранителен магазин, само че и постоянен клиент на Джон.
Всяка седмица Джон доставял по един кг от домашното си масло на Марк, а той в подмяна му давал 1 кг захар, варива или други хранителни артикули. Един ден Марк премерил маслото и видял, че то не е 1 кг а 900 година Всеки пакет масло тежал със 100 грама по-малко.
На идната седмица, когато Джон донесъл ново масло, Марк доста му се ядосал и почнал да го наскърбява, да му споделя, че е шарлатанин и че маслото не тежи кг, а по-малко.
– Ти си лъжец, мамиш ме отдавна с грамажа на маслото, по тази причина напусни магазина ми!
Тогава Джон му дал отговор:
– Аз съм безпаричен човек, Марк. Нямам задоволително пари да купя нова везна, която отмерва тъкмо килограмите. Ето за какво нормално от едната страна поставям един кг захар, която ти си ми дал, а от другата премервам количеството масло, което да се изравни с това на захарта.
Извод: Каквото дадем на другите, такова ще се върне към нас!
