Възобновяемата енергия има скрити разходи
Има значение по кое време се създава електричество. Един барел нефт може да бъде барел нефт, без значение дали се изпомпва по обяд или среднощ, само че един мегаватчас (MWh) електрическа енергия коства доста по-малко, когато спите, в сравнение с по средата на деня или даже по време на моменти, в които всеки взема решение да включи чайника. Трудността на съхранението на електричество прави неговата стопанска система e необикновена: въпросът е освен какъв брой, само че и по кое време.
В същото време, в случай че има нещо, което всеки знае за възобновимата сила, то е, че тя става по-евтина. Всяка година, или най-малко по този начин се споделя, разноските за вятърна и слънчева сила спадат, защото светът усъвършенства способността си да употребява естествените запаси. През 2014 година изравнените разноски за офшорна вятърна сила, мярка за сравняване на разнообразни способи за генериране на електрическа енергия, бяха към 200 $ на MhW, демонстрират данни на Американската администрация за енергийна информация (EIA). До 2023 година тя е паднала до 127 $, без дотациите. Въпреки това промишлеността се бори. Шестима щатски губернатори неотдавна помолиха Джо Байдън да се намеси, с цел да резервира производителите живи, твърди Bloomberg. Във Англия последният годишен търг за офшорна вятърна сила не притегли никакви претенденти.
Сравнение
За да разберете какво се случва, разгледайте по-подробно нивелираната цена на силата (използва се за оценка и съпоставяне на различни способи за произвеждане на енергия). Освободете се и от слънцето и вятъра и се върнете към свят, където изборът е газ, въглища или нуклеарна сила. Те се разграничават както във връзка с техните закрепени, по този начин и по променливи разноски. Разходите за нуклеарна централа са най-вече закрепени: един път издигната, е на ниска цена да се създава електрическа енергия. При инсталациите за природен газ е противоположното: множеството от разноските са за горивото и затова са променливи.
Реклама
Нивелирани разноски значи взимане на тези закрепени и променливи разноски през целия живот на инсталацията и претеглянето им с упования размер електрическа енергия, който инсталацията ще създаде. Това дава сравнима мярка. Според EIA изравнената цена на нуклеарната сила е 91 $ за MWh. Природният газ коства 43 $. Сравнете това с упованията за цената на електричеството и би трябвало да имате добра визия дали нова централа си коства.
И въпреки всичко тези разноски варират според от това какъв брой постоянно източникът създава сила. Една нуклеарна централа ще бъде най-евтина, в случай че работи непрекъснато, защото високите първични разноски ще доведат до по-голямо произвеждане. Газът, с ниски закрепени разноски и високи променливи разноски, има по-ниски икономии от мащаба. Въглищата са някъде сред двете. Разгледан чисто от финансова позиция, оптималният енергиен микс е нуклеарната сила да покрива " базовото натоварване ", или минималното равнище на търсене, въглищата - за " приблизително натоварване ", и най-после природният газ за " пиково натоварване ", когато търсенето е най-високо. Добавете цената на въглерода и въглищата ще бъдат изместени от природния газ, който е по-малко замърсяващ, както се случи в Европа през последните няколко десетилетия.
За страдание тази динамичност се нарушава от възобновимите енергийни източници, които обезпечават сила съгласно времето и постоянно изискват останалата част от енергийната система да ги поеме. Газът, със своите ниски закрепени, само че високи променливи разноски, може да направи това елементарно. Ядрената сила, с високи закрепени и ниски променливи разноски, става доста по-скъпа. Скъпо е да се построи атомна електроцентрала, която да покрива единствено безветрените часове.
Като такива слънчевите панели и вятърните турбини сами по себе си са по-малко потребни, в сравнение с може да наподобяват. Ако те не могат надеждно да създават електричество, когато е належащо, тогава техният индустриален потенциал не е толкоз скъп, колкото този на елементарна електроцентрала. За да се сравнят в действителност двете, е нужна мярка освен за това какъв брой всеки мегаватчас коства, само че и цената на този съответен час.
Реклама Колко конкурентни са слънцето и вятърът
В идеализиран пазар, с актуализиране на цените от миг до миг и географски от точка до точка в мрежата, относителната изгода от всеки енергиен източник би била лесна за пресмятане: тя ще зависи от " степента на хващане ". Това е разликата сред пазарната цена, която получава даден източник, и междинната цена на електрическата енергия за даден интервал. Цените би трябвало да са по-високи, когато хората най-вече търсят електричество, което покачва степента на хващане на източниците, които създават по това време. За благополучие на възобновимите източници, това нормално е през дневните часове, което прави слънчевата сила потребна, или през студените ветровити месеци. Но защото повече възобновими източници се причисляват към мрежата, степента на хващане ще спадне, защото изобилието от слънчеви панели значи, че когато е слънчево, цените на електрическата енергия са доста ниски или даже негативни.
Помислете за тези разноски, измерени от EIA в Америка, и множеството възобновими енергийни източници наподобяват по-малко конкурентни: цената на слънчевата сила от 23 $ на Mwh пада под междинната скорост на хващане от 20 $ за генерираната електрическа енергия. Това към момента е задоволително положително, с цел да победи всичко друго с изключение на вятърна сила на сушата, геотермална сила и прибавяне на повече предпазване на акумулатори към мрежата. Офшорната вятърна сила, в противен случай, наподобява напряко неконкурентоспособна: степента на хващане на нейната електрическа енергия е към 30 $ спрямо цена от 100 на MWh - единствено нуклеарната сила и въглищата имат по-ниски коефициенти. Добавете към това възходящите разноски, дължащи се на по-високи лихвени проценти и нарушени вериги за доставки, и не е чудно, че доста снабдители на офшорна вятърна сила изпитват усложнения. Шотландска мощ Повечето пазари на електрическа енергия не са идеални. Цените не отразяват същинската стойност на времето и мястото, което значи, че не са съвършен ориентир за това какво количество електрическа енергия желае да създаде всяка страна. Вижте Англия. Цените на електрическата енергия на едро се дефинират за половинчасови блокове, което би трябвало да значи, че ценообразуването ще даде прилична визия дали възобновимите енергийни източници създават в " неправилните " часове на деня. Но има единствено една цена за цялата страна. Най-много вятър на сушата има в Шотландия, защото Англия до неотдавна имаше де факто възбрана за създаване на такива вятърни паркове, макар че по-голямата част от търсенето на електрическа енергия е в южната част на Англия. Липсата на потенциал в мрежата за пренасяне на електрическата енергия на юг значи, че шефът на мрежата заплаща за изключване на вятърните турбини в Шотландия, до момента в който газовите електроцентрали в Англия са включени.
В последна сметка увеличението на потенциала на мрежата да трансферира и съхранява електрическа енергия ще реши тези проблеми. Но за момента сравняването на разноските с % на хващане не би дало точна визия за относителните изгоди от построяването на повече шотландска вятърна сила. Истинските разноски за възобновима сила са по-големи, в сравнение с наподобяват.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
В същото време, в случай че има нещо, което всеки знае за възобновимата сила, то е, че тя става по-евтина. Всяка година, или най-малко по този начин се споделя, разноските за вятърна и слънчева сила спадат, защото светът усъвършенства способността си да употребява естествените запаси. През 2014 година изравнените разноски за офшорна вятърна сила, мярка за сравняване на разнообразни способи за генериране на електрическа енергия, бяха към 200 $ на MhW, демонстрират данни на Американската администрация за енергийна информация (EIA). До 2023 година тя е паднала до 127 $, без дотациите. Въпреки това промишлеността се бори. Шестима щатски губернатори неотдавна помолиха Джо Байдън да се намеси, с цел да резервира производителите живи, твърди Bloomberg. Във Англия последният годишен търг за офшорна вятърна сила не притегли никакви претенденти.
Сравнение
За да разберете какво се случва, разгледайте по-подробно нивелираната цена на силата (използва се за оценка и съпоставяне на различни способи за произвеждане на енергия). Освободете се и от слънцето и вятъра и се върнете към свят, където изборът е газ, въглища или нуклеарна сила. Те се разграничават както във връзка с техните закрепени, по този начин и по променливи разноски. Разходите за нуклеарна централа са най-вече закрепени: един път издигната, е на ниска цена да се създава електрическа енергия. При инсталациите за природен газ е противоположното: множеството от разноските са за горивото и затова са променливи.
Реклама
Нивелирани разноски значи взимане на тези закрепени и променливи разноски през целия живот на инсталацията и претеглянето им с упования размер електрическа енергия, който инсталацията ще създаде. Това дава сравнима мярка. Според EIA изравнената цена на нуклеарната сила е 91 $ за MWh. Природният газ коства 43 $. Сравнете това с упованията за цената на електричеството и би трябвало да имате добра визия дали нова централа си коства.
И въпреки всичко тези разноски варират според от това какъв брой постоянно източникът създава сила. Една нуклеарна централа ще бъде най-евтина, в случай че работи непрекъснато, защото високите първични разноски ще доведат до по-голямо произвеждане. Газът, с ниски закрепени разноски и високи променливи разноски, има по-ниски икономии от мащаба. Въглищата са някъде сред двете. Разгледан чисто от финансова позиция, оптималният енергиен микс е нуклеарната сила да покрива " базовото натоварване ", или минималното равнище на търсене, въглищата - за " приблизително натоварване ", и най-после природният газ за " пиково натоварване ", когато търсенето е най-високо. Добавете цената на въглерода и въглищата ще бъдат изместени от природния газ, който е по-малко замърсяващ, както се случи в Европа през последните няколко десетилетия.
За страдание тази динамичност се нарушава от възобновимите енергийни източници, които обезпечават сила съгласно времето и постоянно изискват останалата част от енергийната система да ги поеме. Газът, със своите ниски закрепени, само че високи променливи разноски, може да направи това елементарно. Ядрената сила, с високи закрепени и ниски променливи разноски, става доста по-скъпа. Скъпо е да се построи атомна електроцентрала, която да покрива единствено безветрените часове.
Като такива слънчевите панели и вятърните турбини сами по себе си са по-малко потребни, в сравнение с може да наподобяват. Ако те не могат надеждно да създават електричество, когато е належащо, тогава техният индустриален потенциал не е толкоз скъп, колкото този на елементарна електроцентрала. За да се сравнят в действителност двете, е нужна мярка освен за това какъв брой всеки мегаватчас коства, само че и цената на този съответен час.
Реклама Колко конкурентни са слънцето и вятърът
В идеализиран пазар, с актуализиране на цените от миг до миг и географски от точка до точка в мрежата, относителната изгода от всеки енергиен източник би била лесна за пресмятане: тя ще зависи от " степента на хващане ". Това е разликата сред пазарната цена, която получава даден източник, и междинната цена на електрическата енергия за даден интервал. Цените би трябвало да са по-високи, когато хората най-вече търсят електричество, което покачва степента на хващане на източниците, които създават по това време. За благополучие на възобновимите източници, това нормално е през дневните часове, което прави слънчевата сила потребна, или през студените ветровити месеци. Но защото повече възобновими източници се причисляват към мрежата, степента на хващане ще спадне, защото изобилието от слънчеви панели значи, че когато е слънчево, цените на електрическата енергия са доста ниски или даже негативни.
Помислете за тези разноски, измерени от EIA в Америка, и множеството възобновими енергийни източници наподобяват по-малко конкурентни: цената на слънчевата сила от 23 $ на Mwh пада под междинната скорост на хващане от 20 $ за генерираната електрическа енергия. Това към момента е задоволително положително, с цел да победи всичко друго с изключение на вятърна сила на сушата, геотермална сила и прибавяне на повече предпазване на акумулатори към мрежата. Офшорната вятърна сила, в противен случай, наподобява напряко неконкурентоспособна: степента на хващане на нейната електрическа енергия е към 30 $ спрямо цена от 100 на MWh - единствено нуклеарната сила и въглищата имат по-ниски коефициенти. Добавете към това възходящите разноски, дължащи се на по-високи лихвени проценти и нарушени вериги за доставки, и не е чудно, че доста снабдители на офшорна вятърна сила изпитват усложнения. Шотландска мощ Повечето пазари на електрическа енергия не са идеални. Цените не отразяват същинската стойност на времето и мястото, което значи, че не са съвършен ориентир за това какво количество електрическа енергия желае да създаде всяка страна. Вижте Англия. Цените на електрическата енергия на едро се дефинират за половинчасови блокове, което би трябвало да значи, че ценообразуването ще даде прилична визия дали възобновимите енергийни източници създават в " неправилните " часове на деня. Но има единствено една цена за цялата страна. Най-много вятър на сушата има в Шотландия, защото Англия до неотдавна имаше де факто възбрана за създаване на такива вятърни паркове, макар че по-голямата част от търсенето на електрическа енергия е в южната част на Англия. Липсата на потенциал в мрежата за пренасяне на електрическата енергия на юг значи, че шефът на мрежата заплаща за изключване на вятърните турбини в Шотландия, до момента в който газовите електроцентрали в Англия са включени.
В последна сметка увеличението на потенциала на мрежата да трансферира и съхранява електрическа енергия ще реши тези проблеми. Но за момента сравняването на разноските с % на хващане не би дало точна визия за относителните изгоди от построяването на повече шотландска вятърна сила. Истинските разноски за възобновима сила са по-големи, в сравнение с наподобяват.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ