Има връзка между корупцията и медийната свобода: колкото по-свободни са

Има връзка сред корупцията и медийната независимост: колкото по-свободни са медиите, толкоз по-малко е корупцията. Какво значи това за България, която е последна в Европейски Съюз по медийна независимост? Разговор с Павол Шалай от RSF.

Дъждовни води: В навечерието на парламентарните избори в България „ Репортери без граници “ предизвестиха, че медийната независимост в страната е изпаднала в задънена улица, а самостоятелните медии са на изгубване. Бихте ли изложили в резюме причините си и можете ли да посочите съответни образци?

Павол Шалай:, които бяха политически стимулирани. Срещу Атанас Чобанов от " Биволъ " пък беше издадено искане за следствие, адресирано до Франция, където той живее., стана обект на смъртни закани, а полицията му обезпечи протекция едвам откакто от „ Репортери без граници “ настояхме за това. Извършителите обаче по този начин и не бяха открити. Властите не съумяха да разпознават и лицата, които.

В България е застрашена самата физическа сигурност и независимост на публицистите, какъвто не е казусът даже в Унгария или Полша, които са класирани по-високо. Освен това българските самостоятелни медии са дискриминирани по отношение на достъпа им до обществена информация и до държавна реклама - в това число и такава, финансирана от Европейски Съюз. Те са подлагани на правосъден тормоз от разнообразни политически и бизнес играчи и стават цел на оскърбителен акции в проправителствени медии. Всички тези проблеми заплашват самото им битие и основават условия за заплашване на публицистите.

Павол Шалай от " Репортери без граници "
Редакцията предлага
Дъждовни води: Излизате с 10 съответни рекомендации за решение на проблемите с медийната независимост в България. Какво може да се направи и не мислите ли, че е късно да се инициира подобен спор предвид на късото време до изборите на 4 април?

Павол Шалай: Точно противоположното - предизборната акция е идеална опция за това. Защото акцията преди едни демократични избори би трябвало да бъде точно спор за проблемите на страната. Това е опция за разнообразни представители на обществото да изразят опасенията си и да предложат решения. Самите политици би трябвало да измислят решения. След изборите пък медиите могат да преценяват дали политиците извършват обещанията си.

Не за първи път от „ Репортери без граници “ се опитваме да предложим решения на заинтригуваните страни в България и да допринесем за народен спор по тематиката. През октомври 2019 се срещнахме с българския президент, а през декември 2019 и с българския министър-председател. След като разбрахме, че нашето предложение за възстановяване на медийната среда даже не е било прегледано от българския министър председател, въпреки че беше заречен, през октомври 2020 взехме решение да публикуваме нашите рекомендации, като задачата е да превърнем медийната независимост в тематика на предизборната акция.

Ние следим доста деликатно нарушаванията на медийната независимост в България и постоянно насочваме апели до националните и европейските управляващи. Но предизборната акция е опция за гласоподавателите и за политическите сили да се активизират в поддръжка на медийната независимост, тъй като точно изборите ще обновят институциите, от които зависи и свободата на медиите.

Дъждовни води: Друг извод гласи, че държавното управление не е припознало въпроса за медийната независимост като собствен приоритет. Вие по какъв начин си обяснявате това отвращение на управляващите да се заемат с тази тематика? Какво стои зад него?

Павол Шалай: На този въпрос би трябвало да отговори българското държавно управление. Но има връзка сред корупцията в дадена страна и медийната независимост. Колкото по-свободни са медиите, толкоз по-малко е корупцията.

Дъждовни води: В показателя на „ Репортери без граници “ България е последна в целия Европейски Съюз, заемайки 111-о място от общо 180 страни в света. Какво най-конкретно би трябвало да се направи, с цел да се изкачи страната по-високо в тази ранглиста?

Павол Шалай: Най-належащият въпрос е този за сигурността на публицистите и за безнаказаността на закононарушенията против тях. Тук България би трябвало да предприеме съответни ограничения. Освен това тя би трябвало да пази медиите от правосъден тормоз под формата на процеси или криминализиране на тяхната работа.

За да усъвършенства класирането си в показателя на „ Репортери без граници “, България би трябвало също по този начин да прегледа въпросите за финансирането на медиите и достъпа им до информация, както и въпроса за медийната нравственос и професионализъм. Препоръките, които публикувахме тази седмица и които преди този момент изготвихме благодарение на български медийни специалисти, съставляват набор от принадлежности за решение на тези проблеми. Ние от „ Репортери без граници “ сме подготвени да обсъдим тези принадлежности с всички, които имат откровен интерес за възстановяване на медийната обстановка в България.