Има нарастващ обем от убедителни доказателства, показващи, че Русия и

Има възходящ размер от безапелационни доказателства, показващи, че Русия и Украйна са били ангажирани в съществени договаряния за привършване на войната в Украйна, незабавно след нейното започване на 24 февруари 2022 година (виж по-долу). Тези диалози са били с посредничеството на турския президент Реджеп Ердоган и някогашния израелски премиер-министър Нафтали Бенет и са представлявали детайлни и открити полемики на изискванията на вероятното споразумяване. Това твърди американският професор по интернационалните връзки в Чикагския университет Джон Миршаймър в своя публикация.

По всички сведения, тези договаряния, състояли се през март-април 2022 година, са имали действителен прогрес, когато Британия и Съединени американски щати споделиха на украинския президент Володимир Зеленски да ги изостави, което той направи.
Обхватът на тези събития демонстрира какъв брой неуместно и безконтролно е било от страна на президента Джо Байдън и премиера Борис Джонсън да сложат завършек на тези договаряния, поради всичката гибел и цялата съсипия, които Украйна претърпя от този момент – във война, която Киев евентуално ще загуби.

Но един изключително значим аспект на тази история, обвързван с аргументите за Украинската война, получи доста малко внимание. Дълбоко вкорененото разбиране на Запада е, че президентът Владимир Путин атакува Украйна, с цел да завладее тази страна и да я направи част от Велика Русия. След това той щеше да продължи и да завладее други страни в Източна Европа. Контра-аргументът, който се радва на слаба поддръжка на Запад, е, че Путин е бил главно стимулиран да нападне заради опасността от присъединение на Украйна към НАТО и превръщането ѝ в западен бастиона на съветската граница. За него и останалата част от съветския хайлайф Украйна в НАТО беше екзистенциална опасност.

Преговорите през март-април 2022 година демонстрираха ясно, че нормалното виждане по отношение на аргументите за войната е неправилно, а контра-аргументът е правилен, по две съществени аргументи. Първо, диалозите са били непосредствено фокусирани към угаждане на съветското искане Украйна да не става част от НАТО, а да стане неутрална страна. Всички участващи в договарянията са разбирали, че връзките на Украйна с НАТО са главната грижа на Русия. Второ, в случай че Путин беше решил да завладее цяла Украйна, той нямаше да се съгласи на тези диалози, защото самата им същина опонира на опцията Русия да завладее цяла Украйна. Може да се възрази, че той е взел участие в тези диалози и е приказвал за неутралитет, с цел да замаскира по-големите си упоритости. Но няма доказателства, които да поддържат сходна линия на аргументиране, да не приказваме, че 1) дребната нападателна мощ на Русия не беше в положение да завладее и окупира цяла Украйна, и 2) отлагането на по-мащабната атака не би имало смисъл, защото това би дало на Украйна време да построи отбраната си.
Накратко, Путин предприе лимитирана офанзива в Украйна за да принуди Зеленски да изостави политиката на Киев за доближаване със Запада и възможното присъединение на Украйна в НАТО. Ако Британия и Западът не се бяха намесили за спиране на договарянията, има огромно съображение да мислим, че Путин щеше да реализира тази лимитирана цел и да се съгласи да завърши войната.

Заслужава си също да се напомни, че Русия анексира украинските области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие едвам през септември 2022 година, доста откакто диалозите бяха завършени. Ако беше реализирано договаряне, Украйна щеше съвсем несъмнено да управлява доста по-голяма част от първичната си територия, в сравнение с има в този момент.

Става все по-ясно, че в тази ситуация с Украйна равнището на нелепостта и безчестието на западните елити и формалните западни медии е стъписващо.

Автор: Джон Миършаймър,