Взаимно възхищение: Приятелството между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд
Има доста типове другарство, само че през днешния ден ще ви разкажем за едно, което процъфтява посредством взаимно удивление. Става дума за връзките сред две велики персони на 20 век. Вероятно две от най-представителните за това време. И двамата са евреи и макар че не схващат доста от специалностите на другия, образуват забавна дружба.
Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд в действителност са се срещали
единствено един път в живота си. Това се случа през 1927 година, когато Айнщайн взема решение да посети Фройд, който тогава към този момент е на 70 години.
Зигмунд Фройд не знаел нищо за физиката, само че считал, че този мъж със странна коса има доста прилики със самия него.
Институтът за интелектуално съдействие, основан през 1922 година, имал една цел: да събере учени, интелектуалци, професори, откриватели и хора на изкуството, с цел да обсъдят по какъв начин да подобрят света. През 1931 година Айнщайн публично кани Фройд на събитие. Той бил чел творбите му, към този момент имал среща с него през 1927 година и го считал за най-подготвената фигура. Възхищавал му се и желае да знае концепциите му за протичащото се в Европа по него време.
Въпросът, който той предложил да обсъдят, бил следният :
допустимо ли е да се насърчи умствената еволюция на индивида за битка с омразата и разрушителността? Отговорът на Фройд не би могъл да бъде по-интересен. „ През целия си живот трябваше да споделям на хората истини, които бяха сложни за преглъщане. Сега, когато съм остарял, сигурно не желая да ги подлъгвам ".
Следователно това, което би могъл да каже на това събитие, въобще не би било окуражаващо .
Той не желал да вгорчи тази среща с скептицизма си и по тази причина не откликнал на поканата. В резултат на това обаче сред тях стартира забавна преписка .
Една от най-често срещаните тематики на диалог сред Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е войната .
Бащата на теорията на относителността се оплаква в писмо от 1931 година, че актуалните общества съвсем не обръщат внимание на интелектуалците. Като цяло най-значимите фигури в областите на знанието имат доста въздействие в политическата сфера.
Политическите водачи, съгласно Айнщайн, основават властта си на мощ ,
ирационалност и принуждение. Те преобладават над масите и никой, който се държи по този метод, не би трябвало да бъде представител на народ, който с доста компликации се пробва да пази и възхвалява моралните и интелектуални правила.
Зигмунд Фройд дава отговор на своя другар по забавен и въодушевяващ метод .
Според бащата на психоанализата ирационалността води до принуждение и най-лошото, което може да се случи, е няколко ирационални мозъци да се обединят. Именно тогава те стават по-силни и получават онази надмощие, която е толкоз нездравословна за всяка група.
Алберт Айнщайн през целия си живот е бил разгорещен деятел за мир .
Известно е неговото писание от 1932 година за симпозиум, в който се приказва за неизбежната война, която наближава в Европа. „ Освен в случай че нашата цивилизация не доближи моралната мощ да преодолее това зло, тя е обречена да показа ориста на предходните цивилизации: крах и разпад “.
Зигмунд Фройд го дефинира като изследовател на истината ,
като човек, който е правилен на убежденията си и се пробва да обясни повода за държанието на хората.
Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд поддържат другарството си до септември 1939 година, когато бащата на психоанализата умира.
Още от създателя:
Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд в действителност са се срещали
единствено един път в живота си. Това се случа през 1927 година, когато Айнщайн взема решение да посети Фройд, който тогава към този момент е на 70 години.
Зигмунд Фройд не знаел нищо за физиката, само че считал, че този мъж със странна коса има доста прилики със самия него.
Институтът за интелектуално съдействие, основан през 1922 година, имал една цел: да събере учени, интелектуалци, професори, откриватели и хора на изкуството, с цел да обсъдят по какъв начин да подобрят света. През 1931 година Айнщайн публично кани Фройд на събитие. Той бил чел творбите му, към този момент имал среща с него през 1927 година и го считал за най-подготвената фигура. Възхищавал му се и желае да знае концепциите му за протичащото се в Европа по него време.
Въпросът, който той предложил да обсъдят, бил следният :
допустимо ли е да се насърчи умствената еволюция на индивида за битка с омразата и разрушителността? Отговорът на Фройд не би могъл да бъде по-интересен. „ През целия си живот трябваше да споделям на хората истини, които бяха сложни за преглъщане. Сега, когато съм остарял, сигурно не желая да ги подлъгвам ".
Следователно това, което би могъл да каже на това събитие, въобще не би било окуражаващо .
Той не желал да вгорчи тази среща с скептицизма си и по тази причина не откликнал на поканата. В резултат на това обаче сред тях стартира забавна преписка .
Една от най-често срещаните тематики на диалог сред Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е войната .
Бащата на теорията на относителността се оплаква в писмо от 1931 година, че актуалните общества съвсем не обръщат внимание на интелектуалците. Като цяло най-значимите фигури в областите на знанието имат доста въздействие в политическата сфера.
Политическите водачи, съгласно Айнщайн, основават властта си на мощ ,
ирационалност и принуждение. Те преобладават над масите и никой, който се държи по този метод, не би трябвало да бъде представител на народ, който с доста компликации се пробва да пази и възхвалява моралните и интелектуални правила.
Зигмунд Фройд дава отговор на своя другар по забавен и въодушевяващ метод .
Според бащата на психоанализата ирационалността води до принуждение и най-лошото, което може да се случи, е няколко ирационални мозъци да се обединят. Именно тогава те стават по-силни и получават онази надмощие, която е толкоз нездравословна за всяка група.
Алберт Айнщайн през целия си живот е бил разгорещен деятел за мир .
Известно е неговото писание от 1932 година за симпозиум, в който се приказва за неизбежната война, която наближава в Европа. „ Освен в случай че нашата цивилизация не доближи моралната мощ да преодолее това зло, тя е обречена да показа ориста на предходните цивилизации: крах и разпад “.
Зигмунд Фройд го дефинира като изследовател на истината ,
като човек, който е правилен на убежденията си и се пробва да обясни повода за държанието на хората.
Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд поддържат другарството си до септември 1939 година, когато бащата на психоанализата умира.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ