Политолог: Ако Гешев „влезе” отново в президентството, този път никой няма да помогне на Радев
Има ли Радев доказателства?
Управляващата коалиция се разпадна, ръководителят на Народно събрание Никола Минчев бе отхвърлен от ГЕРБ-ДПС-ИТН-„ Възраждане”, а вероятността вотът на съмнение да успее е огромна. В тези дни на най-тежки тествания пред министър-председателя и водач на Политическа партия Кирил Петков, президентът остро разкритикува външната му политика, наричайки го „ пощальон на френското предложение” за РСМ. Радев, волно или несъзнателно, влезе в реториката на „ Възраждане” и напусналите обединението Има Такъв Народ, съгласно които кабинетът „ обслужва непознати интереси” в разногласието на България със Северна Македония. За похлупак, президентът загатна, че Политическа партия са пазарували политици от Има Такъв Народ, заявявайки, че Народното събрание не е пазарище.
Ако Радев има доказателства, че от Политическа партия са „ купували депутати”, той би трябвало да ги даде на прокуратурата. Едва ли Иван Гешев и сътрудниците му биха са поколебали да проучат случая. Ако пък Радев не може да поддържа думите си с обстоятелства, те остават на полето на спекулациите.
Предложението за разрешаване на разногласието сред София и Скопие е на френското председателство – и за това си има открит институционален ред, т.е. Петков не е влизал в ролята на „ раздавач”. Документът в действителност е направен в съдействие с българските управляващи, в това число с Министерство на външните работи. В текста, назад на опасенията на Радев, на никое място не се приказва за „ българско малцинство”. Освен това във всеки един миг, по дадена глава от преговорния развой сред Европейски Съюз и РСМ, България в действителност може да наложи несъгласие – в случай че счита основателно, че Скопие не извършва уговорките, поети в контракта за добросъседство от 2017 година. Противно на рецензиите на Радев и Трифонов, Петков (поне на думи) не се е опитвал да заобиколи Народното събрание и закона – в противен случай, постоянно е подчертавал, че тежката дума по тематиката за участието на РСМ принадлежи на Народно събрание.
Впоследствие Радев освен смекчи тона по отношение на френското предложение, а позицията му претърпя поврат. За него то към този момент е „ най-хубавото в момента”, въпреки да останаха някои от неоснователните му възражения, да вземем за пример това за българското малцинство.
Атаките на Радев не закъсняха
В ретроспекция, връзките сред Радев и Петков, който беше министър на стопанската система в президентския длъжностен кабинет „ Янев”-1, на който наподобява летецът разпореждаше огромни очаквания, бързо охладняха. Още при започване на мандата на държавното управление „ Петков” Радев нападна дейностите на кабинета, който в действителност смени управлението на „ Булгаргаз”. Успешните старания на Петков – може би най-важното му достижение – за енергийна диверсификация и изтръгване на България от съветския енергиен ярем освен не срещнаха утвърждението на Радев, а наподобява даже провокираха паника.
Наистина президентът осъди съветската военна експанзия против Украйна, само че той се разгласи против това София да даде оръжие на Киев, прикани хората да не слушат гласовете на войнолюбците и „ шарлатаните” – клевети, чиито обекти бяха най-много Кирил Петков, Асен Василев и водачите на съдружния сътрудник на Политическа партия – Демократична България.
Дали зад тези политически шикалкавения на Радев стои съзнателен опит да се прокарват съветските стратегически ползи, или блян към изопачен външнополитически баланс сред Москва и Брюксел, няма изключително значение – резултатът е на практика същият. Така както няма изключително значение, дали президентът единствено се пробва да натрупа точки на гърба на спадащото утвърждение за държавното управление или напряко се пробва да се отърве от към този момент някогашния си политически любимец Петков, ускорявайки рухването му от власт.
Ново служебно държавно управление ли е задачата?
Да, държавното управление на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България има доста недостатъци. Радев, да вземем за пример, е изцяло прав, че правосъдната промяна към момента е в зародишен етап – доскорошното болшинство в Народно събрание можеше да направи повече от закриването на профилираното правораздаване и готвената промяна на КПКОНПИ.
Но каква е алтернативата на настоящия многолик екип в Министерски съвет? Може би Радев си прави сметката отново да поеме самолета на ръчно ръководство посредством ново служебно държавно управление и нови любимци? Едни предварителни избори през есента обаче ще доведат евентуално до още по-трудна за съставяне управническа коалиция и до задълбочаване на политическата рецесия. А може би и до реституция на режима ГЕРБ-ДПС, в съюз със мощна евроскептична групировка („ Възраждане”). Тоест ще се повтори като фарс „ Борисов” 3 (ГЕРБ-ДПС-„ Патриоти”). Разликата сред есента на 2022 и лятото на 2020 ще бъде обаче най-малкото една: в случай че основният прокурор Гешев реши да се развихри и да „ влезе” още веднъж в президентството, този път никой няма да се притече на помощ на Радев.
Доц. Петър Чолаков,
Управляващата коалиция се разпадна, ръководителят на Народно събрание Никола Минчев бе отхвърлен от ГЕРБ-ДПС-ИТН-„ Възраждане”, а вероятността вотът на съмнение да успее е огромна. В тези дни на най-тежки тествания пред министър-председателя и водач на Политическа партия Кирил Петков, президентът остро разкритикува външната му политика, наричайки го „ пощальон на френското предложение” за РСМ. Радев, волно или несъзнателно, влезе в реториката на „ Възраждане” и напусналите обединението Има Такъв Народ, съгласно които кабинетът „ обслужва непознати интереси” в разногласието на България със Северна Македония. За похлупак, президентът загатна, че Политическа партия са пазарували политици от Има Такъв Народ, заявявайки, че Народното събрание не е пазарище.
Ако Радев има доказателства, че от Политическа партия са „ купували депутати”, той би трябвало да ги даде на прокуратурата. Едва ли Иван Гешев и сътрудниците му биха са поколебали да проучат случая. Ако пък Радев не може да поддържа думите си с обстоятелства, те остават на полето на спекулациите.
Предложението за разрешаване на разногласието сред София и Скопие е на френското председателство – и за това си има открит институционален ред, т.е. Петков не е влизал в ролята на „ раздавач”. Документът в действителност е направен в съдействие с българските управляващи, в това число с Министерство на външните работи. В текста, назад на опасенията на Радев, на никое място не се приказва за „ българско малцинство”. Освен това във всеки един миг, по дадена глава от преговорния развой сред Европейски Съюз и РСМ, България в действителност може да наложи несъгласие – в случай че счита основателно, че Скопие не извършва уговорките, поети в контракта за добросъседство от 2017 година. Противно на рецензиите на Радев и Трифонов, Петков (поне на думи) не се е опитвал да заобиколи Народното събрание и закона – в противен случай, постоянно е подчертавал, че тежката дума по тематиката за участието на РСМ принадлежи на Народно събрание.
Впоследствие Радев освен смекчи тона по отношение на френското предложение, а позицията му претърпя поврат. За него то към този момент е „ най-хубавото в момента”, въпреки да останаха някои от неоснователните му възражения, да вземем за пример това за българското малцинство.
Атаките на Радев не закъсняха
В ретроспекция, връзките сред Радев и Петков, който беше министър на стопанската система в президентския длъжностен кабинет „ Янев”-1, на който наподобява летецът разпореждаше огромни очаквания, бързо охладняха. Още при започване на мандата на държавното управление „ Петков” Радев нападна дейностите на кабинета, който в действителност смени управлението на „ Булгаргаз”. Успешните старания на Петков – може би най-важното му достижение – за енергийна диверсификация и изтръгване на България от съветския енергиен ярем освен не срещнаха утвърждението на Радев, а наподобява даже провокираха паника.
Наистина президентът осъди съветската военна експанзия против Украйна, само че той се разгласи против това София да даде оръжие на Киев, прикани хората да не слушат гласовете на войнолюбците и „ шарлатаните” – клевети, чиито обекти бяха най-много Кирил Петков, Асен Василев и водачите на съдружния сътрудник на Политическа партия – Демократична България.
Дали зад тези политически шикалкавения на Радев стои съзнателен опит да се прокарват съветските стратегически ползи, или блян към изопачен външнополитически баланс сред Москва и Брюксел, няма изключително значение – резултатът е на практика същият. Така както няма изключително значение, дали президентът единствено се пробва да натрупа точки на гърба на спадащото утвърждение за държавното управление или напряко се пробва да се отърве от към този момент някогашния си политически любимец Петков, ускорявайки рухването му от власт.
Ново служебно държавно управление ли е задачата?
Да, държавното управление на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България има доста недостатъци. Радев, да вземем за пример, е изцяло прав, че правосъдната промяна към момента е в зародишен етап – доскорошното болшинство в Народно събрание можеше да направи повече от закриването на профилираното правораздаване и готвената промяна на КПКОНПИ.
Но каква е алтернативата на настоящия многолик екип в Министерски съвет? Може би Радев си прави сметката отново да поеме самолета на ръчно ръководство посредством ново служебно държавно управление и нови любимци? Едни предварителни избори през есента обаче ще доведат евентуално до още по-трудна за съставяне управническа коалиция и до задълбочаване на политическата рецесия. А може би и до реституция на режима ГЕРБ-ДПС, в съюз със мощна евроскептична групировка („ Възраждане”). Тоест ще се повтори като фарс „ Борисов” 3 (ГЕРБ-ДПС-„ Патриоти”). Разликата сред есента на 2022 и лятото на 2020 ще бъде обаче най-малкото една: в случай че основният прокурор Гешев реши да се развихри и да „ влезе” още веднъж в президентството, този път никой няма да се притече на помощ на Радев.
Доц. Петър Чолаков,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ