Повечето смъртни случаи стават между 4 и 6 сутринта. Ето защо:
Има хора, които мощно се опасяват от гибелта.
Този боязън може да се дължи на някакви здравословни проблеми или вродена подозрителност. Може би в името на тези хора или заради естественото любознание на човечеството са извършени статистически проучвания по отношение на времето, в което хората умират най-често.
Периодът от 4 до 6 сутринта се назовава „ смъртоносно рисково “ време. Смъртността доближава своя пик към четвъртия час. Някой по това време умира в съня си; различен почива на работното място.
Много данни, потвърждаващи тази доктрина, са получени от медицинските институции. На болничните кревати най-често се откриват умряли в 4 часа сутринта. А ето и аргументите за това:
Недостиг на медицински личен състав
Една от аргументите за „ утринната “ смъртност е баналната липса на медицински личен състав. Ако човек със сърдечно-съдово заболяване ненадейно му стане неприятно денем, има огромни шансове да бъде избавен.
Защото до него ще има други хора, както и лекари и медицински сестри. Някой ще се обади за помощ и индивидът най-вероятно ще бъде избавен.
Ако офанзивата се случи късно през нощта или рано сутринта, надали някой ще обърне внимание на неочакваното трепкане на тялото или задушеното хриптене на нещастния. По това време всички спят надълбоко.
Има една вяра – дежурната сестра, която обаче не може да бъде непрекъснато в близост. В 4-5 часа сутринта сънят на човек е най-силен, по тази причина вярата за избавление е доста слаба.
Циркадните ритми
Като друга причина за високата смъртност в ранните години часове показват така наречените циркадни ритми, или нашия биологичен часовник.
Този механизъм дефинира по кое време човек се усеща жизнен и подготвен за достижения и по кое време интензивността му пада до нула. След цяла нощ отмора нашата „ батерия “ е вярно заредена; тялото е цялостно с сила. Тази сила е задоволителна за съвсем целия ден.
Привечер има натурален спад на виталната интензивност. Силата и силата понижават, тъй че човек се усеща изтощен. След вечеря кръвта се втурва към стомаха, изтичайки от мозъка и други елементи на тялото. Тялото стартира да се приготвя за сън.
Когато човек изпадне в бездънен сън, сърдечната периодичност, дишането и други биологични процеси се забавят. По това време тялото е минимум предпазено. Тези, които хъркат в съня си, са изложени на необикновен риск.
Хъркащите постоянно стопират да дишат (апнея) по време на нощната отмора и могат да умрат вследствие на това. Нищо чудно, че лекарите мощно предлагат лекуване на хъркането.
Пик на накърнимост
Независимо дали човек хърка или не, във всеки случай от 3 сутринта до ранни зори защитните му функционалности са оптимално отслабени. Най-малките „ обороти “ на нашата естествена моторика се падат точно в четвъртия час.
Тази естествена накърнимост, насложена върху съществено сърдечно заболяване или проблеми с кръвното налягане, постоянно води до гибел. Затова и оптималният брой смъртни случаи е регистриран тъкмо в 4 сутринта.
