Акад. Атанас Атанасов: Агробизнесът и науката у нас дори не се познават
Има генетична взаимозависимост сред почвата, растенията, животните и хората на всяка територия. С вноса на храни нахлуват външни микроелементи и микроорганизми, които не са свойствени за нашите организми и не всеки път са потребни. Това съобщи във видео изявление за „ Студио Банкеръ “ международно известният учен-генетик акад. Атанас Атанасов.
В изявлението акад. Атанасов сподели още:
В човешкия организъм има голямо количество микроорганизми – 5% са „ положителни “, 5% са „ неприятни “, а останалите са неутрални и е значимо дали ще ги настроим да работят за нас или срещу нас. Науката занапред влиза в тези секрети. Но храненето играе основна роля.
Генетиката към този момент навлиза в генното редактиране, което е витално значимо за всички живи организми, в това число и индивида. Чрез него ще могат да се предотвратяват куп наследствени болести, които са над 10 000 при хората.
Вижте цялото изявление с акад. Атанасов.
https://www.youtube.com/watch?v=plcO-koEkoY&feature=youtu.be
След 2050 година земеделието ще дефинира всички промишлености в света.
У нас агробизнесът и науката даже не се познават. А българската агронаука беше измежду водещите в света, в ГВО технологиите бяхме измежду първите.
Нидерландия е измежду най-малките страни в Европа, а е вторият производител и експортьор на земеделска продукция.
В Австралия и Нова Зеландия страната понижава директните дотации за земеделието и ги влага в просвета и високи технологии, които след това се връщат в производството. Така подкрепят бизнеса косвено. И в последна сметка се създава и продава „ сиво вещество “.
Въпросът на нашето време е по какъв начин да създадем стопанските системи циркулярни – да имаме не загуби на запаси, материали и сила, а възобновяване и повторо потребление. Водата ще бъде златото, а почвено-климатичните условия – петролът на всяка страна.
Защо българското земеделие върви обратно?
Могат ли да е обединят българските селскостопански производители и преработватели?
Как може да бъде употребена дейно всяка капка вода?
Как Нидерландия стана международен поземлен исполин?
В изявлението акад. Атанасов сподели още:
В човешкия организъм има голямо количество микроорганизми – 5% са „ положителни “, 5% са „ неприятни “, а останалите са неутрални и е значимо дали ще ги настроим да работят за нас или срещу нас. Науката занапред влиза в тези секрети. Но храненето играе основна роля.
Генетиката към този момент навлиза в генното редактиране, което е витално значимо за всички живи организми, в това число и индивида. Чрез него ще могат да се предотвратяват куп наследствени болести, които са над 10 000 при хората.
Вижте цялото изявление с акад. Атанасов.
https://www.youtube.com/watch?v=plcO-koEkoY&feature=youtu.be
След 2050 година земеделието ще дефинира всички промишлености в света.
У нас агробизнесът и науката даже не се познават. А българската агронаука беше измежду водещите в света, в ГВО технологиите бяхме измежду първите.
Нидерландия е измежду най-малките страни в Европа, а е вторият производител и експортьор на земеделска продукция.
В Австралия и Нова Зеландия страната понижава директните дотации за земеделието и ги влага в просвета и високи технологии, които след това се връщат в производството. Така подкрепят бизнеса косвено. И в последна сметка се създава и продава „ сиво вещество “.
Въпросът на нашето време е по какъв начин да създадем стопанските системи циркулярни – да имаме не загуби на запаси, материали и сила, а възобновяване и повторо потребление. Водата ще бъде златото, а почвено-климатичните условия – петролът на всяка страна.
Защо българското земеделие върви обратно?
Могат ли да е обединят българските селскостопански производители и преработватели?
Как може да бъде употребена дейно всяка капка вода?
Как Нидерландия стана международен поземлен исполин?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ