Има дни, в които всичко върви по план и чувствате,

Има дни, в които всичко върви по проект и чувствате, че можете да постигнете всичко, което си поставите за цел. Проблемите ви наподобяват по-незначителни и имате чувството, че най-сетне държите ориста си в личните си ръце. Напълно естествено е да желаете да споделите позитивизма, който ви е обзел, с всички останали. В последна сметка, когато се чувствате добре  и към вас виждате разтревожени хора, които се борят с някакъв проблем, обикновено е да желаете да им помогнете с каквото можете.

Когато сте в положително въодушевление, проблемите може да ви наподобяват по-лесни за решение, в сравнение с са в реалност. Няма нищо неприятно в това да желаете да развеселите околните си хора и да ги уверите, че всичко ще бъде наред, само че истината е, че когато някой претърпява сложен миг от своя живот, този метод рядко оказва помощ.

Това не значи, че хората, които изпитват компликации, не се нуждаят от вашата помощ или съвети(макар че в някои случаи е по-добре да избягвате да давате второто), а по-скоро, че първо би трябвало да се поставите на тяхното място, с цел да разберете по-добре казуса, пред които са изправени. Не е по никакъв начин елементарно да влезете в кожата на човек, който е налегнат от терзания и страхове, когато всичко във вашия персонален живот върви без спънки. В тежи тежки моменти първото нещо, от което имате потребност множеството хора, е схващане. В най-лошите дни от нашия живота ние желаеме до нас да има човек, който да оцени това, през което прекосяваме, и да не ни залъгва с обещания, че всичко ще се оправи. Едва откакто получим нужното самопризнание ние може да стартираме да търсим способи за излизане от тази прочувствена дупка.

Едно от най-хубавите неща, които можете да извършите за някой, който не се усеща добре, е да поемете ролята на негов отдушник. Изслушайте всички паники и страхове, които го тормозят сега. Важно е обаче откакто демонстрирате, че разбирате възприятията, който той изпитва сега, да не прибегнете още веднъж до метода на „ развеселяването “ и да започнете да му казвате да „ гледа на нещата от положителната страна “. Човек не може просто да се усмихва и радостни, игнорирайки всички неприятни неща, които се случват в живота му. Проблемът е действителен и би трябвало да бъде позволен. Няма пряк път, по който да се премине от меланхолия към благополучие.

Вместо да се стараете да извършите другите щастливи, пробвайте да ги накарате да се усещат в сигурност. Едва откакто човек се почувства в сигурност и разбере, че зад ъгъла не го чака нещо извънредно, той може да се концентрира върху някакъв положителен завършък на всички инциденти, през които минава.

.........................................

Арт Маркман , когнитивен психолог и създател на книгата „ Умното мислене “, за FastCompany.com.

Редактор: Георги Георгиев