„Има девалвация на висшето образование – голямо количество, ниско качество

„ Има обезценка на висшето обучение – огромно количество, ниско качество и противоречие на план-приема на потребностите ” съобщи господин Васил Велев, ръководител на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), която създаде инструментариум за повишение на привлекателността на значими за България специалности. Като част от него АИКБ изготви тактика и проект с съответни ограничения и пилотни модели за повишение на привлекателността на специалностите в секторите „ Машиностроене и металообработване “, „ Електротехника и електроника “, „ Транспорт и спедиция “ и „ Медицина и услуги за хубост и здраве “, модул за поощряване на подвижността, както и модел за справедлива оценка на продуктивността на труда. „ Проблемът с човешкия запас е доста изострен и излиза преди всичко в анкетите измежду бизнеса като спънки за вложенията, растежа на продажбите и задържащ фактор на икономическия напредък като цяло, оттова и на виталния стандарт “ - акцентира господин Велев. Целта на създадените принадлежности е решение на един от главните проблеми на пазара на труда - неналичието на квалифицирана работна ръка за основни за българската стопанска система сфери като машиностроене, електроника и електротехника, опазване на здравето и други Това стана ясно през днешния ден след извършена работна среща сред представители на АИКБ, Европейската комисия, Министерство на труда и обществената политика, Агенция по заетостта, Национална Агенция за професионално обучение и образование и представители на браншови работодателски и синдикални федерации от четирите пилотни бранша.

Инструментариумът е създаден по план BG05M9OP001-1.011 – 0002 „ Постигане на устойчива и качествена претовареност чрез възстановяване привлекателността на специалности със едва предложение на пазара на труда в основни за развиването на българската стопанска система сектори”. Участие при неговото създаване са взели над 80 специалиста.

Като съществени ограничения за справяне с проблемите на пазара на труда беше посочено дейното включване на работодателите в подобряването на качеството на образованието в междинните професионални гимназии и висшите учебни заведения. Представителите на бизнеса смятат, че посредством годишно осъвременяване на образователните проекти, възстановяване структурата на план-приема, увеличение на практическата употреба на просветителната система и даване на стипендии, ще съумеят да основат и развият дълготраен интерес към значимите за стопанската система специалности.

Сред факторите, влияещи върху привлекателността на специалностите и мотивацията, бяха маркирани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното образование и тренингите, актуалността на специалността, изискванията на труд,

стабилността и сигурността на заетостта, обществен авторитет на специалността и други За да подобрят привлекателността на дефицитните специалности държавните институции, работодатели и синдикати ще би трябвало да разработят във допустимо най-кратки периоди на практика принадлежности и ограничения.

„ Връзката сред бизнеса и образованието за нас е доста значима. Насочването на децата към професионално обучение, обаче, не би трябвало да е задача единствено на работодателските организации, а на цялото ни общество. Трябва да пречупим мисленето си и да ценим полагането на труд, защото всяка специалност има своето място и е значима за икономическото развиване на страната. Надяваме се, че Министерство на образованието и науката ще поддържа оферти огледален план в областта на образованието, посредством който да се приложат обрисуваните ограничения и в другите заинтригувани целеви групи – а точно възпитаници и техните фамилии “, съобщи ръководителят на плана доктор Милена Ангелова.

Председателят на Националната организация за професионално обучение и образование Емилияна Димитрова изяви подготвеност да прегледат опцията за включване на част от моделите и ограниченията за повишение на привлекателността на специалностите в Държавните просветителните стандарти, както и потреблението им в бъдещата си работа.

„ Проектът има доста необятна партньорска база и това е най-силната му страна. Една от главните европейски цели е професионалното обучение да се трансформира в първи избор за децата. Сред проблемите, с които би трябвало да се оправим е и високия % ромски деца, които отпадат от просветителната система – 67 %, а в следствие към ј от ромите отпадат и от пазара на труда. Ролята на Европейския обществен фонд е извънредно значима за реализацията на тъкмо такива планове, които са от голямо значение за подобряването на общественото и икономическото състояние в България “, сподели представителят на Европейската комисия Дора Крумова.

Асоциация на индустриалния капитал в България е заложила като собствен главен приоритет оправянето с дефицита на квалифицирани фрагменти. До момента АИКБ е направила редица оферти към Министерство на образованието и науката за цялостна промяна в метода на финансиране на висшето обучение и промяна при правене на план-приема в междинното професионално обучение, въвеждане в нормативната уредба на методика за основаване на Списък със специалности от специалности, за които има предстоящ дефицит и други