Илюстрация Увеличаване [Капитал] Смаляване Още по темата Европейският съюз за

Илюстрация
Увеличаване
[Капитал] Смаляване
Още по тематиката
Европейският съюз за радио и телевизия поддържа митинга на българските медии

Политиците да се въздържат от интервенция в работата на публицистите, предизвести организацията
16 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир

Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017
И да внимаваш какво приказваш за основния прокурор

Сашо Дончев и Сотир Цацаров: Близки срещи
20 апр 2017 Политиците още веднъж упражняват деен напън над медиите и публицистичните решения посредством богат набор от принадлежности като закани, тормоз, изнудване и други, а чувството за несвобода измежду българските публицисти пораства. Това са част от главните заключения от обичайното изследване за свободата на словото на Асоциацията на европейските публицисти - България (АЕЖ-България), което през 2017 година е озаглавено " Журналистика без напън 4.0 ".
В рамките на представянето на резултатите от него бе оповестен и специфичен отчет за изискванията на труд и развиването на журналистическата специалност в България, кото е квалифициран взаимно с екип на Фондация " Медийна народна власт " (ФМД). Той също удостоверява наклонността за усилване на натиска върху медиите от страна на политически и стопански кръгове.

Застрашената медийна независимост

Изследването за свободата на словото се прави за четвърти път посредством попълване на онлайн анкети с въпроси за медийната независимост и спазването на етичните стандарти в специалността. Проучването има народен обсег, без да е представително. Анкетата с тях е направена в интервала май-юни тази година и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен за медиите напън, автоцензура. От АЕЖ означават, че през 2017 година в него са се присъединили 200 публицисти. Много повече в сравнение с преди четири години. Статистическата обработка на данните е осъществена от организация " Алфа рисърч ".

Проучването за свободата на словото на АЕЖ установи, че политиците се завръщат като основни " бодигардове " на информацията в медиите. Те стоят на входа и на изхода, управляват и се намесват в журналистическото наличие. През 2017 година се завръща пълзящата неустановеност и надигаща се паника в общото усещан за несвобода измежду българските публицисти, сочат изводите от проучването. В допитването 42,4% от публицистите правят оценка свободата на словото в България като " Лоша ", 27,8% - дават оценка " доста неприятна ", 25,3% споделят, че е " приемлива ". Като добра я правят оценка единствено 4,5% от интервюираните общо 200 публицисти.

Според 67.7% от анектираните публицисти най-силен в действителност вътрешният напън в медиата, до момента в който 59,1% смятата за по-силен външния напън.
" Културата на напън " се е трансформирала в всекидневие на българските публицисти, демонстрира изследването. АЕЖ следи активизирането на богат набор принадлежности за закани, изнудване, разпространение на клюки, тормоз, посредством който политици, държавни и общински институции въздействат върху вземането на публицистичните решения. През 2017 година има струпване на терзания, че другите форми на напън водят до " психически и здравни проблеми " за 23% от публицистите взели участие в проучването.

Състоянието на публицистиката

Доклад " Да бъдеш публицист: положение на специалността ", направен в партньорство с ФМД, е първият по рода си разбор на журналистическата специалност в България, сбъднат с принадлежности на медийната антропология и също бе показан пред публицисти във вторник. Данните са събрани в интервала февруари – юли 2017 година въз основата на изявленията с 30 публицисти, споделящи разнороден професионален опит. В него са включени представители на всички типове медии от разнообразни обитаеми места.

Докладът преглежда в дълбочина връзката сред разнообразни обществени обстоятелства от персоналните биографии на публицистите и метода им на деяние в професионалното поле. В обсега на проучването попадат тематики като фамилна среда и обучение, ранни мотивации за избор на специалност, трудова миграция и кариерно развиване, настоящо положение на изискванията на труд и на работната среда в медиите, форми на надзор и критерии за качество, свободно време и други

И това проучване удостоверява наклонността за усилване на натиска върху медиите от страна на политически и стопански кръгове. Според данните на по-сериозно въздействие са изложени публицистите в районните медии, където се следи сериозна взаимозависимост от локалната власт, в частност посредством договорите за осведомително обслужване. В резултат на дългогодишни практики на външна интервенция измежду огромна част от публицистите и редакторите се открива дълготраен табиет за автоцензура.

Изследването установи, че качеството на медийното наличие се утежнява в следствие от комбинацията от разнообразни фактори: външна интервенция в публицистичната политика, редуциране на броя публицисти в редакциите, условието за подготовката и безусловно " производството " на огромен размер дописки, претоварване, дефицит на веществен запас, неефективно ръководство.

Повече по тематиката четете в седмичния Капитал