Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване През годините Петя

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване
През годините Петя Кокудева е била журналистка, сценаристка, текстописец и радиоводеща, само че към днешния миг е позната най-много като писателка на детска литература в България. Миналата година излязоха двете елементи на детската брошура " Лупо и Тумбa ", основана дружно с италианската илюстраторка Ромина Беневенти.

В края на юни ще се появи първата й пътешественическа книга - " Поздрави от синята палатка " (изд. " Жанет 45 " ), в която тя ще опише близо 100 истории от разнообразни точки на света. Описва я като тъкмо противоположното на пътепис. Вместо детайлни пояснения и разкази тя ще предложи на читателите къси истории, водени от персоналния й взор към разнообразни места и култури - от Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и Съединени американски щати.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Като какъв човек се определяте?
Досадна пъзла при упованието на стихия. Изненадваща куражлийка, когато бурята към този момент вилнее в близост. Сама не мога да допускам какъв брой огромна е амплитудата сред двете.

Нещото, в което вярвате безусловно?
" Знанията са единствено клюки, до момента в който не заживеят в мускулите. " Така споделят хората от племето асаро от Папуа Нова Гвинея.

Любимият ви миг от деня?
Сутрините. Докато още не мога да си спомня защо трябваше да се безпокоя.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да затисна в дрешника най-малко за малко възприятието, че не съм задоволително добра.

Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Аз съм нещо като детектив, само че с думи вместо с лупа. Наблюдавам, подслушвам, ходя по стъпките на всякакви истории. После, в случай че съумея да ги запиша деликатно и красиво, думите служат като лупа. През тях виждаш и чуваш от по-близо, от вътрешната страна.

Как си почивате?
Най-вече в джунглите на неподозираното. Имам съвсем неистова податливост да диря с какво да се самоизненадвам. Любопитна съм да откривам неща, места, хора, които ще разковат клетката на визиите ми, на познатите модели и по този начин ще дадат глътка въздух на мозъка. То е като да живееш в Смолян, измежду боровете, и внезапно да се натъкнеш на плаващо село във Виетнам. Тогава мозъкът си споделя: " Стига, бе! И по този начин ли може да се живее - върху реката?! " Тези нови, свободни валенции, които ти дава неподозираното, са огромна разтуха и същинска отмора за мен. Какво по-голямо успокоение от това да осъзнаеш, че има доста, ужасно доста способи да се живее. И даже най-странните от тях са за някого верни.

Какво ви зарежда?
Да следя диви животни, без да ме виждат и без да им преча. Ако имах повече храброст, щях да си сбъдна отдавнашната фантазия - да бъда естествен кореспондент на National Geographic.

Какво ви разсмива?
Майка ми, която е зевзек. Двете ми котки. Любимата ми поредност детски книги Frog and Toad. Също когато играем с най-близките ми другари на " Книжен пророк ". Задаваш сериозен и персонален въпрос на глас, примерно аз неотдавна: " Кога най-накрая ще спра да се безпокоя ", избираш на сляпо книга, страница и ред и прочиташ нещо от сорта " тогава редови войник Майло осъзна, че ще му отрежат главата ".

Какво ви натъжава?
Някои от детските ми мемоари. Животно в неволя. Деца, които гледат като възрастни, тъй като са обръгнали на страшни несгоди.

Какво ви вбесява?
Когато някой се държи с мен по този начин, като че ли времето и силата ми му принадлежат или пък не костват нищо. Когато някой самичък няма нюх за границите и се постанова да ги стоваря аз.

Личност, на която се възхищавате?
Баба Денка. Тя е на над 80 години и живее в порутена хобитска къща в едно малко село. Сам-сама се оправя с всичко. Рядко съм срещала по-жизнен и бодър човек от нея. По-точно е да се каже, че й изпитвам завист за духа. Другият човек, за който в последните години доста постоянно си мисля с удивление, въпреки да не го познавах, е Кристиан Таков.

Кое свое качество харесвате най-вече?
Мисля, че мога да трансформирам сложното в забавно, тъжното в смешно, мъчителното в откривателско. Това преобразяване.

А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Склонността да се обезверявам бързо. Недостатъчното носене на рецензия и подбив. Уклонът ми да възвеличавам други, а с това да завишавам критериите към себе си дотолкоз, че да не дръзвам да се впусна в нещо.

Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Норвежкият стихотворец Олаф Х. Хауге споделя: " Бих желал на стиховете ми да може да се има вяра. Да са надеждни като остарял поминък, като принадлежности, които правилно ти служат в всекидневието. Не желая стиховете ми да наподобяват на красиви орнаменти или украса. " Така бих желала да умея да пиша.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих саксия. Получих книга - за българската детска литература след Втората международна война.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Любимият ми Гугъл Drive - всичко върша там. Humans of New York във Фейсбук. Няколко канала в YouTube - да вземем за пример The School of Life и Louisiana Channel.

Коя е последната книга, която прочетохте?
The Power of Moments, Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact, Cheap and Dan Heath.

Къде бихте желали да живеете?
Временно бих поживяла в Порто, Португалия. Рядко съм имала толкоз притегателно чувство към място.

Най-интересното място, на което сте били?
Друг път несъмнено бих споделила друго, само че в този момент ще кажа Исландия - поради неподражаемото естествено комбиниране на сурово и нежно, както и поради умеенето на исландците да описват - историите са на всеки камък, на всяка табела...

Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Един къс диалог. Руският режисьор Юрий Норщейн го чул инцидентно на улица в Одеса. Две непознати дами си споделили по този начин:
- Ех, какъв прекрасен ден е през днешния ден! - възкликнала едната.
- Жалко за хората, дето са умрели през вчерашния ден - отвърнала втората.