Деян Сретенович: Марина Абрамович е жив учебник
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
" Ако й дадеш цялостна независимост, публиката става неконтролируема до такава степен, че да те убие ", споделя Марина Абрамович след пърформанса си " Ритъм 0 ", показан в Болоня през 1974 година Тогава на маса пред себе си тя разполага 72 предмета, които посетителите да употребяват както пожелаят върху нея в продължение на шест часа, като поема цялостна отговорност за всичко, което следва да се случи. В края на пърформанса тя е с прошарен кичур коса, а хората от публиката са й подарили цветя, само че също са я връзвали, разрязвали са облеклата й, насочвали са револвер към главата й.
" Всичко в моя живот е обвързвано с жертвопринасянето в името или на религията, или на комунизма. Това ме е белязало. Затова владея безумна мощ на волята ", споделя родената в Югославия през 1946 година Абрамович, която е най-известната модерна образна артистка в света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През септември 2019 година в Музея за модерно изкуство в Белград беше открита първата огромна европейска ретроспективна галерия на Марина Абрамович - " Чистачът ". За първи път нейна галерия гостува в града, в който е родена и откъдето стартира кариерата й преди 44 години. Отворена до 20 януари 2020 година, изложбата демонстрира повече от 120 творби, в това число ранните рисунки на Абрамович, обекти от нейни пърформанси, фотоси, аудио- и видеоинсталации, филми и архивни материали.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
" Чистачът " прави своя дебют през 2017 година в Moderna Museet (Швеция) и от този момент е гостувала в Louisiana Museum of Modern Art (Дания), Henie Onstad Kunstsenter (Норвегия), Bundeskunsthalle (Германия), Fondazione Palazzo Strozzi (Италия) и Centre of Contemporary Art " Znaki Czasu " (Полша). През 2020 година изложбата ще бъде показана в Royal Academy (Великобритания), с което Марина Абрамович се трансформира в първата жена в историята, чието изкуство е представяно в галериите на академията приживе.
Основно лице в това значимо за Сърбия събитие е основният куратор на Музея за модерно изкуство в Белград Деян Сретенович. Срещнахме се с него, с цел да разберем допустимо ли е въобще да се курира актьор като Марина Абрамович.
" Шефе, това в този момент изкуство ли е, или мога да го изчистя " , гласи известната смешка за чистачката в музея за модерно изкуство. Тя отразява добре размиването на граници и объркването, което актуалното изкуство може да аргументи при първите срещи с него. Затова да стартираме отсам: по какъв начин хората, които се грижат за чистотата в музея в Белград, гледат на изложбата на Марина Абрамович, озаглавена " Чистачът "?
Струва ми се, че всички схващат, че Марина Абрамович е популярен актьор. А и почистващият ни екип към този момент е много умел, срещал се е с надалеч по-ексцентрични работи. Но компанията, която дава отговор за сигурността, е външна и охранителите не са напълно осведомени със актуалното изкуство. В началото гледаха въпросително, само че последователно отношението им се промени.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
Белград е седмият град, в който се демонстрира " Чистачът ". Развива ли се изложбата от музей на музей и какво може да трансформира всеки неин локален куратор?
Тъй като изложбата е копродукция, огромна част от наличието й не предстои на разискване. Но въпреки всичко на всички места кураторът сформира своя версия на " Чистачът ". Изложбата тук е по-малка от останалите шест. Редуцирах я, с цел да концентрирам вниманието върху истински значимите работи на Марина, изключително от най-скорошния й интервал.
Същевременно добавихме няколко произведения и артефакти, които не бяха показвани в останалите градове. По предложение на самата Марина Абрамович да вземем за пример тук може да видите истинската синя рокля от Seven Easy Pieces. Включихме и звуковата апаратура Sound Corridor, която е любопитна нейна ранна работа, основана точно в Музея за модерно изкуство в Белград през 1972 година Интересното е, че това е първото й произведение, изложено както в нашия музей, по този начин и в музей въобще.
Каква беше вашата персонална " разказваческа " тактика, съставяйки белградската излжба?
Структурата на изложбата е авансово заложена от сътрудниците в Стокхолм, които са почнали целия план. Тя е хронологична, което е напълно разумно, като се вземе поради фактът, че в творчеството на Марина Абрамович има голям брой разнообразни стадии. През първия, 60-те и 70-те години, тя най-вече рисува и основава концептуални творби, в това число със тон и глас. Следва ранният й интервал на соло пърформансите, сред 1973-а и 1975-а година.
После среща Улай, с който основават взаимните си пърформанси. И в този миг от хронологията аз си разреших като куратор да я прекъсна с включването на Balkan Baroque. След 2000 година се появяват другите елементи на Balkan Erotic Epic, които също са включени в " Чистачът " в Белград.
Разказът най-после доближава до последния етаж на музея, където споделяме на феновете: до момента гледахте работите на Марина, а в този момент е време и вие да се включите. На този етаж са изложени обекти, които предизвикват интензивно присъединяване от страна на публиката.
Познавайки архитектурата на част от другите музеи, посочили " Чистачът " до момента, съм уверен, че техните версии са изглеждали напълно друго, тъй като без подозрение кураторът има за задача да опише историята на една галерия и да интерпретира включените в нея обекти, само че пространството, с което разполага, е от голямо значение.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
Какви провокации сложи пред вас като куратор архитектурата на Музея за модерно изкуство в Белград и по какъв начин се справихте с тях?
Най-голямата компликация, пред която се изправих, беше по какъв начин да прожектираме видеозаписите от пърформансите в отвореното пространство на музея с голям брой стъклени стени, тъй че допустимо най-добре да се погрижим и за звука, и за картината по едно и също време. Защото, когато разполагаш с пространство като това тук, може да е доста ощетяващо да го преградиш или да поставиш черни кутии-стаи. Затова за решението на този проблем работих с интериорни дизайнери и мисля, че те предложиха най-хубавото решение – да подредим огромни транспарантни екрани, върху които да се прожектира, вместо по-често прилагания вид такива прожекции да се вършат непосредствено върху стените на един музей. Това решение разкри нови измерения на представянето на тялото в пърформанса.
Каква е вашата позиция за връзките сред пърформанса и театъра?
Това е огромен научен спор. Но мисля, че с творчеството си Марина Абрамович е разрушила значително канони. Ако я питате през 70-те години, тя ще каже, че театърът е зложелател на пърформанса, тъй като в него всичко е изкуствено и подправено – ножът, раните, кръвта. Ако я попитате по кое време и за какво се обръща към театъра, тя ще каже, че това става след разрива в връзките им с Улай. За нея това е интервал на безсилие и цялостна загуба на ориентири, в който се оказва неспособна да се върне към соло осъществяванията си. Борейки се да се завърне към себе си, тя стартира своите репърформанси. В началото го прави единствено с обособени фрагменти от по-ранните си пърформанси. После стартира да преподава и да употребява преиграването на личните си произведения като образователен инструмент. И идва The Artist is Present в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк (MoMa), където въплъщаването за пръв път става част от изложбата и тя показва работа, ориентирана към други хора, към публиката.
Но, несъмнено, до ден сегашен се спори дали репърформансът е тип спектакъл. Философите интерпретираме този въпрос от друга позиция по отношение на тази на изкуствоведите, а точно, че хибридите сред спектакъл и пърформанс не са нещо неприятно.
Друг спор, който до ден сегашен от време на време припламва, е този кое академично обучение " дава право " човек да се занимава със театрални изкуства, дали е нужна по-тясно профилирана или по-широка подготовка. Но както самичък споменахте – историята на изкуството потвърждава, че то се развива точно от срещата на хора с друг профил.
За мен да се слага подобен въпрос е изцяло безсмислено и е отживялост. Пределно ясно е, че живеем във време на хибриди и интердисциплинарност и не виждам никакъв проблем в съдействието сред хора с друг опит и обучение. Много образни актьори си служат с театрални средства и противоположното. Ако вземем още веднъж за образец творчеството на Марина Абрамович, създавано близо 50 години, то е като компендиум на другите театрални жанрове. Тя е жив учебник, от който младите реализатори могат да научат по какъв начин да се развиват, да са смели и да не се опасяват да пробват разнообразни жанрове.
Интересното е, че изложбата " Чистачът " отвори и друга тематика, с която мислех, че сме завършили преди години - изкуство ли е пърформансът. Дори в академиите по изкуство се оказа, че към момента има консервативни преподаватели, които смятат, че пърформансът не е изкуство и не е добре за репутацията ни да го демонстрираме.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
Друга форма на консервативност, с която актуалното изкуство се сблъсква, идва от мощно религиозните среди. При откриването на " Чистачът " в Полша хора стачкуваха, тъй като твърдяха, че изкуството на Марина Абрамович е сатанинско. Според вас по какъв начин може актуалното изкуство да се оправи с сходни реакции?
Самата Марина споделя, че пътува на Изток, с цел да натрупа познание, което да предава на Запад, и че хората през днешния ден не вървят на черква, а в музея, което я прави гуру. И твърди, че актуалното изкуство е точно чиста нематериалност, без да е вяра. Но религиозните хора в никакъв случай няма да одобряват такива причини. Тук също се появиха сходни гласове в няколко медии, и то от уважавани експерти.
Изглежда, че този път имате нужната поддръжка от страната - изложбата е подкрепена от държавното управление на Република Сърбия и е известно, че министър-председателката Ана Бърнабич персонално е участвала на откриването на " Чистачът " в Стокхолм, с цел да предложения Марина Абрамович. Какво отражение има това?
Години наред нашият музей беше подложен на критика от локални кръгове, че не демонстрира творчеството на Марина Абрамович. Истината е, че без държавна поддръжка за музея да провежда нещо такова е невероятно. А да се направи такава галерия е значимо, тъй като тя е част от югославската и сръбската история на изкуството.
Многократно ми се наложи да изяснявам, че Марина в никакъв случай нямаше да се съгласи да направи галерия тук без гаранции от страната, тъй като тя доста добре знае, че Музеят за модерно изкуство самичък няма силите да реализира такова начинание.
Някои хора очевидно съжаляват, че предходното ръководство не съумя да докара Марина Абрамович в страната, само че това са обстоятелствата. Основният проблем е, че през днешния ден в Сърбия има доста проблеми и спорове. Хората са извънредно ядосани на политиците и употребяват всяка опция, с цел да ги подлагат на критика, без значение дали е основателно или не.
Как тази галерия и цялата стратегия на музея се отразяват върху интернационалния облик на Сърбия съгласно вас?
Изминалите 10 години бяха комплицирани за музея, тъй като той беше затворен. Провеждахме събития в други пространства, само че влязохме назад в постройката си едвам преди две години. И ми се коства, че фактически започваме да променяме образа си, тъй като доста чужденци ни посещават, ние каним посетители, започваме диалози за вероятни бъдещи съдействия. Освен това отварянето на музея се отрази позитивно на цялата артистична сцена в страната. Така настояват и сътрудници, работещи в други галерии, неправителствени организации и впрочем в областта на актуалното изкуство.
А изложбата " Чистачът " е голяма крачка напред за нас, тъй като до момента в никакъв случай не сме организирали толкоз огромно и комплицирано събитие. Провеждането му укрепи видимостта както на самата институция, по този начин и на Сърбия. От друга страна, не би трябвало да забравяме, че представянето на тази галерия не е нещо изключително автентично - всеки музей, който има нужния бюджет, може да я покаже. Например към този момент се знае, че изложбата ще гостува в Кралската академия за изкуства в Лондон следващата година.
Изложбата способства ли за привличането на по-млади хора в музея?
Всъщност ние ги привлякохме със самото си отваряне през 2017 година Никога до момента не сме били посещавани от толкоз доста младежи. " Чистачът " също притегля вниманието им, само че не чак толкоз съществено. И въпреки всичко значимото е освен да ги притеглим, а да ги задържим, отгледаме и образоваме.
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
" Ако й дадеш цялостна независимост, публиката става неконтролируема до такава степен, че да те убие ", споделя Марина Абрамович след пърформанса си " Ритъм 0 ", показан в Болоня през 1974 година Тогава на маса пред себе си тя разполага 72 предмета, които посетителите да употребяват както пожелаят върху нея в продължение на шест часа, като поема цялостна отговорност за всичко, което следва да се случи. В края на пърформанса тя е с прошарен кичур коса, а хората от публиката са й подарили цветя, само че също са я връзвали, разрязвали са облеклата й, насочвали са револвер към главата й.
" Всичко в моя живот е обвързвано с жертвопринасянето в името или на религията, или на комунизма. Това ме е белязало. Затова владея безумна мощ на волята ", споделя родената в Югославия през 1946 година Абрамович, която е най-известната модерна образна артистка в света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През септември 2019 година в Музея за модерно изкуство в Белград беше открита първата огромна европейска ретроспективна галерия на Марина Абрамович - " Чистачът ". За първи път нейна галерия гостува в града, в който е родена и откъдето стартира кариерата й преди 44 години. Отворена до 20 януари 2020 година, изложбата демонстрира повече от 120 творби, в това число ранните рисунки на Абрамович, обекти от нейни пърформанси, фотоси, аудио- и видеоинсталации, филми и архивни материали.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
" Чистачът " прави своя дебют през 2017 година в Moderna Museet (Швеция) и от този момент е гостувала в Louisiana Museum of Modern Art (Дания), Henie Onstad Kunstsenter (Норвегия), Bundeskunsthalle (Германия), Fondazione Palazzo Strozzi (Италия) и Centre of Contemporary Art " Znaki Czasu " (Полша). През 2020 година изложбата ще бъде показана в Royal Academy (Великобритания), с което Марина Абрамович се трансформира в първата жена в историята, чието изкуство е представяно в галериите на академията приживе.
Основно лице в това значимо за Сърбия събитие е основният куратор на Музея за модерно изкуство в Белград Деян Сретенович. Срещнахме се с него, с цел да разберем допустимо ли е въобще да се курира актьор като Марина Абрамович.
" Шефе, това в този момент изкуство ли е, или мога да го изчистя " , гласи известната смешка за чистачката в музея за модерно изкуство. Тя отразява добре размиването на граници и объркването, което актуалното изкуство може да аргументи при първите срещи с него. Затова да стартираме отсам: по какъв начин хората, които се грижат за чистотата в музея в Белград, гледат на изложбата на Марина Абрамович, озаглавена " Чистачът "?
Струва ми се, че всички схващат, че Марина Абрамович е популярен актьор. А и почистващият ни екип към този момент е много умел, срещал се е с надалеч по-ексцентрични работи. Но компанията, която дава отговор за сигурността, е външна и охранителите не са напълно осведомени със актуалното изкуство. В началото гледаха въпросително, само че последователно отношението им се промени.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
Белград е седмият град, в който се демонстрира " Чистачът ". Развива ли се изложбата от музей на музей и какво може да трансформира всеки неин локален куратор?
Тъй като изложбата е копродукция, огромна част от наличието й не предстои на разискване. Но въпреки всичко на всички места кураторът сформира своя версия на " Чистачът ". Изложбата тук е по-малка от останалите шест. Редуцирах я, с цел да концентрирам вниманието върху истински значимите работи на Марина, изключително от най-скорошния й интервал.
Същевременно добавихме няколко произведения и артефакти, които не бяха показвани в останалите градове. По предложение на самата Марина Абрамович да вземем за пример тук може да видите истинската синя рокля от Seven Easy Pieces. Включихме и звуковата апаратура Sound Corridor, която е любопитна нейна ранна работа, основана точно в Музея за модерно изкуство в Белград през 1972 година Интересното е, че това е първото й произведение, изложено както в нашия музей, по този начин и в музей въобще.
Каква беше вашата персонална " разказваческа " тактика, съставяйки белградската излжба?
Структурата на изложбата е авансово заложена от сътрудниците в Стокхолм, които са почнали целия план. Тя е хронологична, което е напълно разумно, като се вземе поради фактът, че в творчеството на Марина Абрамович има голям брой разнообразни стадии. През първия, 60-те и 70-те години, тя най-вече рисува и основава концептуални творби, в това число със тон и глас. Следва ранният й интервал на соло пърформансите, сред 1973-а и 1975-а година.
После среща Улай, с който основават взаимните си пърформанси. И в този миг от хронологията аз си разреших като куратор да я прекъсна с включването на Balkan Baroque. След 2000 година се появяват другите елементи на Balkan Erotic Epic, които също са включени в " Чистачът " в Белград.
Разказът най-после доближава до последния етаж на музея, където споделяме на феновете: до момента гледахте работите на Марина, а в този момент е време и вие да се включите. На този етаж са изложени обекти, които предизвикват интензивно присъединяване от страна на публиката.
Познавайки архитектурата на част от другите музеи, посочили " Чистачът " до момента, съм уверен, че техните версии са изглеждали напълно друго, тъй като без подозрение кураторът има за задача да опише историята на една галерия и да интерпретира включените в нея обекти, само че пространството, с което разполага, е от голямо значение.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
Какви провокации сложи пред вас като куратор архитектурата на Музея за модерно изкуство в Белград и по какъв начин се справихте с тях?
Най-голямата компликация, пред която се изправих, беше по какъв начин да прожектираме видеозаписите от пърформансите в отвореното пространство на музея с голям брой стъклени стени, тъй че допустимо най-добре да се погрижим и за звука, и за картината по едно и също време. Защото, когато разполагаш с пространство като това тук, може да е доста ощетяващо да го преградиш или да поставиш черни кутии-стаи. Затова за решението на този проблем работих с интериорни дизайнери и мисля, че те предложиха най-хубавото решение – да подредим огромни транспарантни екрани, върху които да се прожектира, вместо по-често прилагания вид такива прожекции да се вършат непосредствено върху стените на един музей. Това решение разкри нови измерения на представянето на тялото в пърформанса.
Каква е вашата позиция за връзките сред пърформанса и театъра?
Това е огромен научен спор. Но мисля, че с творчеството си Марина Абрамович е разрушила значително канони. Ако я питате през 70-те години, тя ще каже, че театърът е зложелател на пърформанса, тъй като в него всичко е изкуствено и подправено – ножът, раните, кръвта. Ако я попитате по кое време и за какво се обръща към театъра, тя ще каже, че това става след разрива в връзките им с Улай. За нея това е интервал на безсилие и цялостна загуба на ориентири, в който се оказва неспособна да се върне към соло осъществяванията си. Борейки се да се завърне към себе си, тя стартира своите репърформанси. В началото го прави единствено с обособени фрагменти от по-ранните си пърформанси. После стартира да преподава и да употребява преиграването на личните си произведения като образователен инструмент. И идва The Artist is Present в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк (MoMa), където въплъщаването за пръв път става част от изложбата и тя показва работа, ориентирана към други хора, към публиката.
Но, несъмнено, до ден сегашен се спори дали репърформансът е тип спектакъл. Философите интерпретираме този въпрос от друга позиция по отношение на тази на изкуствоведите, а точно, че хибридите сред спектакъл и пърформанс не са нещо неприятно.
Друг спор, който до ден сегашен от време на време припламва, е този кое академично обучение " дава право " човек да се занимава със театрални изкуства, дали е нужна по-тясно профилирана или по-широка подготовка. Но както самичък споменахте – историята на изкуството потвърждава, че то се развива точно от срещата на хора с друг профил.
За мен да се слага подобен въпрос е изцяло безсмислено и е отживялост. Пределно ясно е, че живеем във време на хибриди и интердисциплинарност и не виждам никакъв проблем в съдействието сред хора с друг опит и обучение. Много образни актьори си служат с театрални средства и противоположното. Ако вземем още веднъж за образец творчеството на Марина Абрамович, създавано близо 50 години, то е като компендиум на другите театрални жанрове. Тя е жив учебник, от който младите реализатори могат да научат по какъв начин да се развиват, да са смели и да не се опасяват да пробват разнообразни жанрове.
Интересното е, че изложбата " Чистачът " отвори и друга тематика, с която мислех, че сме завършили преди години - изкуство ли е пърформансът. Дори в академиите по изкуство се оказа, че към момента има консервативни преподаватели, които смятат, че пърформансът не е изкуство и не е добре за репутацията ни да го демонстрираме.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Bojana Janjić / MoCAB Смаляване
Друга форма на консервативност, с която актуалното изкуство се сблъсква, идва от мощно религиозните среди. При откриването на " Чистачът " в Полша хора стачкуваха, тъй като твърдяха, че изкуството на Марина Абрамович е сатанинско. Според вас по какъв начин може актуалното изкуство да се оправи с сходни реакции?
Самата Марина споделя, че пътува на Изток, с цел да натрупа познание, което да предава на Запад, и че хората през днешния ден не вървят на черква, а в музея, което я прави гуру. И твърди, че актуалното изкуство е точно чиста нематериалност, без да е вяра. Но религиозните хора в никакъв случай няма да одобряват такива причини. Тук също се появиха сходни гласове в няколко медии, и то от уважавани експерти.
Изглежда, че този път имате нужната поддръжка от страната - изложбата е подкрепена от държавното управление на Република Сърбия и е известно, че министър-председателката Ана Бърнабич персонално е участвала на откриването на " Чистачът " в Стокхолм, с цел да предложения Марина Абрамович. Какво отражение има това?
Години наред нашият музей беше подложен на критика от локални кръгове, че не демонстрира творчеството на Марина Абрамович. Истината е, че без държавна поддръжка за музея да провежда нещо такова е невероятно. А да се направи такава галерия е значимо, тъй като тя е част от югославската и сръбската история на изкуството.
Многократно ми се наложи да изяснявам, че Марина в никакъв случай нямаше да се съгласи да направи галерия тук без гаранции от страната, тъй като тя доста добре знае, че Музеят за модерно изкуство самичък няма силите да реализира такова начинание.
Някои хора очевидно съжаляват, че предходното ръководство не съумя да докара Марина Абрамович в страната, само че това са обстоятелствата. Основният проблем е, че през днешния ден в Сърбия има доста проблеми и спорове. Хората са извънредно ядосани на политиците и употребяват всяка опция, с цел да ги подлагат на критика, без значение дали е основателно или не.
Как тази галерия и цялата стратегия на музея се отразяват върху интернационалния облик на Сърбия съгласно вас?
Изминалите 10 години бяха комплицирани за музея, тъй като той беше затворен. Провеждахме събития в други пространства, само че влязохме назад в постройката си едвам преди две години. И ми се коства, че фактически започваме да променяме образа си, тъй като доста чужденци ни посещават, ние каним посетители, започваме диалози за вероятни бъдещи съдействия. Освен това отварянето на музея се отрази позитивно на цялата артистична сцена в страната. Така настояват и сътрудници, работещи в други галерии, неправителствени организации и впрочем в областта на актуалното изкуство.
А изложбата " Чистачът " е голяма крачка напред за нас, тъй като до момента в никакъв случай не сме организирали толкоз огромно и комплицирано събитие. Провеждането му укрепи видимостта както на самата институция, по този начин и на Сърбия. От друга страна, не би трябвало да забравяме, че представянето на тази галерия не е нещо изключително автентично - всеки музей, който има нужния бюджет, може да я покаже. Например към този момент се знае, че изложбата ще гостува в Кралската академия за изкуства в Лондон следващата година.
Изложбата способства ли за привличането на по-млади хора в музея?
Всъщност ние ги привлякохме със самото си отваряне през 2017 година Никога до момента не сме били посещавани от толкоз доста младежи. " Чистачът " също притегля вниманието им, само че не чак толкоз съществено. И въпреки всичко значимото е освен да ги притеглим, а да ги задържим, отгледаме и образоваме.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ