Жените и голямата архитектура
Илюстрация
Ивон Фарел и Шели Макнамара
Увеличаване
Ивон Фарел и Шели Макнамара
Автор: Alice Clancy Смаляване
В началото на март всяка година архитектурният свят нормално чака една вест - кой ще бъде следващият притежател на най-престижната интернационална премия за архитектура " Прицкер ". През годините премията е бетонирала звезди, реабилитирала е " остарели майстори " малко преди гибелта им, изненадвала е с непопулярни имена, разочаровала е, само че като цяло точно тази премия играе ролята на съвестта на огромната архитектура.
На 3 март 2020 " Прицкер " -ът отиде при ирландките Ивон Фарел и Шели Макнамара от " Графтън архитектс " - един колкото значим, толкоз и от дълго време предстоящ избор.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какво са премиите " Прицкер "
Наградите " Прицкер " се връчват от 1979 година и са самодейност на чикагското семейство Прицкер и тяхната фондация " Хаят " (собственици са и на хотелската верига Hyatt). Наградата се дава на архитекти, които " са съдействали за развиването на човечеството и застроената среда посредством изкуството на архитектурата ". Има жури, само че няма авансово известни номинирани. На всеки победител се дават по 100 000 $ (плюс статуетка на Хенри Мур).
Защо са значими премиите " Прицкер "? Защото в бъбривия актуален архитектурен живот реперите, които въздействат на всички и задават тона по целия свят, са малко. И " Прицкер " -ът е най-видимият измежду тях.
Прицкерите са особени награди. Колебаят се, нямат ясна еднаквост, осъзнават властта си, само че от време на време се опасяват да бъдат радикални и просто следват духа на времето. През тези малко над 40 години техни носители са били или суперизвестни имена, които в тъкмо този миг са на върха на славата си (т.нар. стархитекти като Заха Хадид, Херцог и Де Мерон, Норман Фостър, Рем Кулхас), или " заслужили " архитекти, наградени за изцяло творчество с известно забавяне. Германецът Фрай Ото става прочут с вантовите си структури през 1960-те, само че получава премията през 2015. Японецът Арата Исодзаки е значим следвоенен авангардист и изявен постмодернист през 1980-те, само че получава премията през 2019, десетки години след последната му в действителност добра постройка. Подобни образци са доста.
През последните три години пък премиите напълно поредно отиват единствено при дребни, локално известни архитектурни имена (например каталунците RCR Arquitectes през 2017), или при такива, които насочат ясни обществени послания с работата си - чилиеца Алехандро Аравена през 2016 или 90-годишния индийски проектант Балкришна Доши през 2018. В този подтекст за какво Ивон Фарел и Шели Макнамара и за какво тъкмо в този момент? По най-малко три аргументи.
Илюстрация
Медицинският факултет на университета в Лимерик
Увеличаване
Медицинският факултет на университета в Лимерик
Автор: Dennis Gilbert Смаляване
Архитектурата и #metoo
Първо, през последните две години #metoo придвижването, предстоящо, доближи и архитектурата. Известни архитектки направиха флашмоб на откриването на Венецианското архитектурно биенале през 2018 година в битка против дискриминирането.
Ричард Майер се пенсионира наложително след мощен полов скандал, а огромна част от събитията към 100-годишнината на " Баухаус " през 2019 година минаха под знака на преоткриването на забравената роля на дамите в огромната немска архитектурно-дизайнерска школа.
Нещо повече. Отново се заприказва за дребния брой дами - носители точно на премията " Прицкер " (общо три); отвори се тематиката за несправедливото изключване на Дениз Скот Браун от наградените и даването на " Прицкер " за 1991 единствено на нейния дълготраен сътрудник в книги, планове и в живота Робърт Вентури. Важен знак е фактът, че тъкмо Марта Торн, изпълнителен шеф на премиите " Прицкер ", бе индивидът, който прочете обществено манифеста " Гласът на дамите " на същия този флашмоб във Венеция през май 2018 и прикани за завършек на " предразсъдъците и неуважителното държание, които са към момента систематични в архитектурната просвета ". Куратори на Венецианското биенале през 2018 бяха точно Ивон Фарел и Шели Макнамара.
Така че от дълго време към този момент е ясно, че архитектурният свят търси и има потребност от непознати, мощни и надарени дами, които да развее като знаме на специалността. И починалата Заха Хадид не стига - въпреки че тъкмо тя съумя да стане единствената жена стархитект и тъкмо тя е единствената жена независим притежател на премията " Прицкер ", освен това през далечната 2004 година
И въпреки всичко " Графтън архитектс " са необикновен случай. В момента значително дами архитекти участват интензивно в архитектурния живот и вършат добра архитектура оттатък това, че са дами - просто тъй като са положителни в работата си. " Прицкер " умерено заслужават Аманда Левет, Ан Лакатон или Лиз Дилър, само че изборът на " Графтън архитектс " беше някак си съдбоносен.
Илюстрация
Офиси на Министерството на финансите в Дъблин
Увеличаване
Офиси на Министерството на финансите в Дъблин
Автор: Dennis Gilbert Смаляване
Кои са " Графтън архитектс "
Ивон Фарел и Шели Макнамара са от едно приблизително практикуващо потомство, по-млади от арогантната група стархитекти, основали постройките икони от последните 20 години, само че по-възрастни и по-приземени от младите след тях, които се вълнуват от купища неархитектурни проблеми и постоянно нямат нищо издигнато надалеч откакто са влезнали в 40-те си години.
Фарел и Макнамара основават " Графтън архитектс " през 1978 година в Дъблин и от този момент постепенно и поредно набират планове и благодарност. Близо 30 години преподават в редица университети, вземат участие постоянно в състезания и вършат първо дребни, а след това и по-големи планове главно в Ирландия - къщи, площади и обществени пространства, учебни заведения и академични здания. Те са две спокойни и умни дами, които вършат също толкоз спокойна и интелигентна архитектура - с прелестни пространства, отличен дизайн, културна и образована, непреходна и безвредна .
Големият им пробив е през 2011, когато печелят интернационалния конкурс за нов кампус на университета UTEC в Лима, Перу, с концепцията си за man-made cliff. " Графтън " вършат необруталистична постройка канара с две лица, която по едно и също време трагично добавя характерния терен на града към автомагистралата на север и основава поредност от великодушни, преливащи се пространства и каскадни градини на юг. Проектът е приключен през 2015 и е една от най-радикалните и в същото време чувствителни просветителни здания, които актуалната архитектура е съумяла да създаде. Съответно носи на авторките си заслужена международна популярност.
Периодът сред 2017 и 2020 е тяхното време. Те стартират да печелят интернационалните награди, медиите ги виждат, а през 2018 стават куратори на най-престижния интернационален архитектурен конгрес - Венецианското биенале, с тематиката " Свободно пространство " или всичко това, което архитектурата основава в допълнение, ненадейно и " подарява " на обществото посредством и оттатък нормалното строителство. Манифестът им Freespace приключва с гръцката сентенция " Едно общество става велико, когато старите хора садят дървета, под чиито сенки знаят, че в никакъв случай няма да седят ". Както всичко, което Фарел и Макнамара вършат, и тяхното биенале е премислено, благородно, умерено и в последна сметка - сполучливо.
През януари 2020 те получават златния орден на Кралския институт на английските архитекти (RIBA), а след него, напълно разумно - и премията " Прицкер " през март.
Илюстрация
Поглед към кампуса на университета UTEC в Лима, Перу. Концепцията на Фарел и Макнамара е необруталистична постройка канара с две лица. Проектът носи на създателките си международна популярност
Увеличаване
Поглед към кампуса на университета UTEC в Лима, Перу. Концепцията на Фарел и Макнамара е необруталистична постройка канара с две лица. Проектът носи на създателките си международна популярност
Автор: Iwan Baan Смаляване
Нормалната архитектура
Интересно е по какъв начин светът посрещна новината за избора на Ивон Фарел и Шели Макнамара. Отговорът е - умерено. Никой не изпадна във екстаз като при откритието на от дълго време пропуснат талант, нямаше рецензии и насмешки, нито изненада от непредвиденото, единствено спокойната задоволеност от един логичен и своевременен избор.
" Един от най-големите въпроси през днешния ден е по какъв начин да създадем у хората възприятие за общественост. Как да ги свържем един с различен, по какъв начин да вършим градове, където има чувство за народна власт и възприятие за тъждество и достолепие. Архитектите са и жители. И ролята им е да предусещат неизказаните стремежи на непознатите. И да вършат здания, които карат всеки, който минава край тях, да се усеща добре на това място и в този град ", споделя Шели Макнамара в диалог за градовете, представен от комитета на премиите " Прицкер ".
" Графтън архитектс " вършат това, което всеки добър проектант в действителност би трябвало да прави - една естествена архитектура, която стои разумно във времето и на мястото си. Архитектура, от която има потребност непрекъснато и на всички места. И точно това е най-важната причина за какво двете ирландки получават тази премия тъкмо в този момент.
Ивон Фарел и Шели Макнамара
Увеличаване
Ивон Фарел и Шели Макнамара
Автор: Alice Clancy Смаляване
В началото на март всяка година архитектурният свят нормално чака една вест - кой ще бъде следващият притежател на най-престижната интернационална премия за архитектура " Прицкер ". През годините премията е бетонирала звезди, реабилитирала е " остарели майстори " малко преди гибелта им, изненадвала е с непопулярни имена, разочаровала е, само че като цяло точно тази премия играе ролята на съвестта на огромната архитектура.
На 3 март 2020 " Прицкер " -ът отиде при ирландките Ивон Фарел и Шели Макнамара от " Графтън архитектс " - един колкото значим, толкоз и от дълго време предстоящ избор.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какво са премиите " Прицкер "
Наградите " Прицкер " се връчват от 1979 година и са самодейност на чикагското семейство Прицкер и тяхната фондация " Хаят " (собственици са и на хотелската верига Hyatt). Наградата се дава на архитекти, които " са съдействали за развиването на човечеството и застроената среда посредством изкуството на архитектурата ". Има жури, само че няма авансово известни номинирани. На всеки победител се дават по 100 000 $ (плюс статуетка на Хенри Мур).
Защо са значими премиите " Прицкер "? Защото в бъбривия актуален архитектурен живот реперите, които въздействат на всички и задават тона по целия свят, са малко. И " Прицкер " -ът е най-видимият измежду тях.
Прицкерите са особени награди. Колебаят се, нямат ясна еднаквост, осъзнават властта си, само че от време на време се опасяват да бъдат радикални и просто следват духа на времето. През тези малко над 40 години техни носители са били или суперизвестни имена, които в тъкмо този миг са на върха на славата си (т.нар. стархитекти като Заха Хадид, Херцог и Де Мерон, Норман Фостър, Рем Кулхас), или " заслужили " архитекти, наградени за изцяло творчество с известно забавяне. Германецът Фрай Ото става прочут с вантовите си структури през 1960-те, само че получава премията през 2015. Японецът Арата Исодзаки е значим следвоенен авангардист и изявен постмодернист през 1980-те, само че получава премията през 2019, десетки години след последната му в действителност добра постройка. Подобни образци са доста.
През последните три години пък премиите напълно поредно отиват единствено при дребни, локално известни архитектурни имена (например каталунците RCR Arquitectes през 2017), или при такива, които насочат ясни обществени послания с работата си - чилиеца Алехандро Аравена през 2016 или 90-годишния индийски проектант Балкришна Доши през 2018. В този подтекст за какво Ивон Фарел и Шели Макнамара и за какво тъкмо в този момент? По най-малко три аргументи.
Илюстрация
Медицинският факултет на университета в Лимерик
Увеличаване
Медицинският факултет на университета в Лимерик
Автор: Dennis Gilbert Смаляване
Архитектурата и #metoo
Първо, през последните две години #metoo придвижването, предстоящо, доближи и архитектурата. Известни архитектки направиха флашмоб на откриването на Венецианското архитектурно биенале през 2018 година в битка против дискриминирането.
Ричард Майер се пенсионира наложително след мощен полов скандал, а огромна част от събитията към 100-годишнината на " Баухаус " през 2019 година минаха под знака на преоткриването на забравената роля на дамите в огромната немска архитектурно-дизайнерска школа.
Нещо повече. Отново се заприказва за дребния брой дами - носители точно на премията " Прицкер " (общо три); отвори се тематиката за несправедливото изключване на Дениз Скот Браун от наградените и даването на " Прицкер " за 1991 единствено на нейния дълготраен сътрудник в книги, планове и в живота Робърт Вентури. Важен знак е фактът, че тъкмо Марта Торн, изпълнителен шеф на премиите " Прицкер ", бе индивидът, който прочете обществено манифеста " Гласът на дамите " на същия този флашмоб във Венеция през май 2018 и прикани за завършек на " предразсъдъците и неуважителното държание, които са към момента систематични в архитектурната просвета ". Куратори на Венецианското биенале през 2018 бяха точно Ивон Фарел и Шели Макнамара.
Така че от дълго време към този момент е ясно, че архитектурният свят търси и има потребност от непознати, мощни и надарени дами, които да развее като знаме на специалността. И починалата Заха Хадид не стига - въпреки че тъкмо тя съумя да стане единствената жена стархитект и тъкмо тя е единствената жена независим притежател на премията " Прицкер ", освен това през далечната 2004 година
И въпреки всичко " Графтън архитектс " са необикновен случай. В момента значително дами архитекти участват интензивно в архитектурния живот и вършат добра архитектура оттатък това, че са дами - просто тъй като са положителни в работата си. " Прицкер " умерено заслужават Аманда Левет, Ан Лакатон или Лиз Дилър, само че изборът на " Графтън архитектс " беше някак си съдбоносен.
Илюстрация
Офиси на Министерството на финансите в Дъблин
Увеличаване
Офиси на Министерството на финансите в Дъблин
Автор: Dennis Gilbert Смаляване
Кои са " Графтън архитектс "
Ивон Фарел и Шели Макнамара са от едно приблизително практикуващо потомство, по-млади от арогантната група стархитекти, основали постройките икони от последните 20 години, само че по-възрастни и по-приземени от младите след тях, които се вълнуват от купища неархитектурни проблеми и постоянно нямат нищо издигнато надалеч откакто са влезнали в 40-те си години.
Фарел и Макнамара основават " Графтън архитектс " през 1978 година в Дъблин и от този момент постепенно и поредно набират планове и благодарност. Близо 30 години преподават в редица университети, вземат участие постоянно в състезания и вършат първо дребни, а след това и по-големи планове главно в Ирландия - къщи, площади и обществени пространства, учебни заведения и академични здания. Те са две спокойни и умни дами, които вършат също толкоз спокойна и интелигентна архитектура - с прелестни пространства, отличен дизайн, културна и образована, непреходна и безвредна .
Големият им пробив е през 2011, когато печелят интернационалния конкурс за нов кампус на университета UTEC в Лима, Перу, с концепцията си за man-made cliff. " Графтън " вършат необруталистична постройка канара с две лица, която по едно и също време трагично добавя характерния терен на града към автомагистралата на север и основава поредност от великодушни, преливащи се пространства и каскадни градини на юг. Проектът е приключен през 2015 и е една от най-радикалните и в същото време чувствителни просветителни здания, които актуалната архитектура е съумяла да създаде. Съответно носи на авторките си заслужена международна популярност.
Периодът сред 2017 и 2020 е тяхното време. Те стартират да печелят интернационалните награди, медиите ги виждат, а през 2018 стават куратори на най-престижния интернационален архитектурен конгрес - Венецианското биенале, с тематиката " Свободно пространство " или всичко това, което архитектурата основава в допълнение, ненадейно и " подарява " на обществото посредством и оттатък нормалното строителство. Манифестът им Freespace приключва с гръцката сентенция " Едно общество става велико, когато старите хора садят дървета, под чиито сенки знаят, че в никакъв случай няма да седят ". Както всичко, което Фарел и Макнамара вършат, и тяхното биенале е премислено, благородно, умерено и в последна сметка - сполучливо.
През януари 2020 те получават златния орден на Кралския институт на английските архитекти (RIBA), а след него, напълно разумно - и премията " Прицкер " през март.
Илюстрация
Поглед към кампуса на университета UTEC в Лима, Перу. Концепцията на Фарел и Макнамара е необруталистична постройка канара с две лица. Проектът носи на създателките си международна популярност
Увеличаване
Поглед към кампуса на университета UTEC в Лима, Перу. Концепцията на Фарел и Макнамара е необруталистична постройка канара с две лица. Проектът носи на създателките си международна популярност
Автор: Iwan Baan Смаляване
Нормалната архитектура
Интересно е по какъв начин светът посрещна новината за избора на Ивон Фарел и Шели Макнамара. Отговорът е - умерено. Никой не изпадна във екстаз като при откритието на от дълго време пропуснат талант, нямаше рецензии и насмешки, нито изненада от непредвиденото, единствено спокойната задоволеност от един логичен и своевременен избор.
" Един от най-големите въпроси през днешния ден е по какъв начин да създадем у хората възприятие за общественост. Как да ги свържем един с различен, по какъв начин да вършим градове, където има чувство за народна власт и възприятие за тъждество и достолепие. Архитектите са и жители. И ролята им е да предусещат неизказаните стремежи на непознатите. И да вършат здания, които карат всеки, който минава край тях, да се усеща добре на това място и в този град ", споделя Шели Макнамара в диалог за градовете, представен от комитета на премиите " Прицкер ".
" Графтън архитектс " вършат това, което всеки добър проектант в действителност би трябвало да прави - една естествена архитектура, която стои разумно във времето и на мястото си. Архитектура, от която има потребност непрекъснато и на всички места. И точно това е най-важната причина за какво двете ирландки получават тази премия тъкмо в този момент.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ